Преглед на кода

Разсъждения върху Колосяни 1:21-22 
Колосяни 1:21-22
И въпреки че преди това дуьхът ни е бил отстранен и враждебен, зает с дяволски дела, сега той ни примири в свежото си тялото чрез смърта, за да може да бъдете представен пред него свят, невинен и безукорен. 
Най-добрата новина за целия свят е, че нашето отстранение от Бог свърши и че сега сме примирени със Съдята на вселената. Бог не е вече срещу нас, но той е с нас. Любовта на Всевишния към нас окуражава изключително силно душата. Когато най-могъщото Същество е с вас, животът е напълно свободен и е без заплахи. 
Тъй като Христос умря за нас, Павел казва, че ще се явим пред Бог “ свети, невинни и безукорни.” Това са шокиращи думи в сравнение с нашата настояща същност. Прекалено добре е за да е истина. Всъщност е много трудно да повярваме в това в часа на нашата смърт. Но трябва сами да се убеждаваме, че  това безукорно представяне пред Господ не е поради това, че сме имали безукорен живот след приемане на вярата. То е, защото Бог направи грешен за нас Онзи, Който не е знаел грях , за да станем ние чрез Него праведни пред Бога ” (2 Коринтяни 5:21). Самият Христос ”стана за нас .... правда, и освещение, и изкупление” (1 Коринтяни 1:30). Единствената ни надежда пред  светия Бог е Христос, заел мястото ни. 
Но цялото известие за спасение на Павел не е добра новина за тези, отхвърлили диагнозата в Колосяни 1:21. Той казва, ”И вас, които бяхте някога отстранени и по разположение врагове в злите си дела” Колко хора познавате, които казват, “В мислите си съм враждебен към Господ”? Това не е често срещан самоанализ. Хората рядко казват, “Аз мразя Бог.” 
Това, което Павел има впредвид, е че хората са били “враждебни” към Господ преди да се примирят чрез кръвта на Христос? Според мен това значи, че наистина съществува враждебност към истинския Бог, но хората не си позволяват да мислят за истинския Бог. Те си представят Бог по начин, по който те искат той да бъде, което понякога включва вероятност да имат наистина сериозни неприятности с него. 
Наскоро видях това ясно в статия на Star Tribune (16 юни 1997, страница A11). Стефани Салтер пише за Елизабет Кюблер-Рос, която на 71 променя мисленето си и иска да каже на света, че добрия Бог, който ръководи света и отговаря на молитви е  “пълна измислица. Въобще на вярвайте на това.” Салтер се съгласява и казва, че “ако Господ работи така, както е мислела Кюблер-Рос, Господ би бил тесногръд,  дребнав, вманиачено-натрапчив грубиян.” Тя обрисува следната ситуация, сякаш Господ  казва: 
Днес давам левкемия на шест бебета в Йова, ще взема при себе си 10, 000 приятелчета в Банагладеш чрез тайфун и ще повиша процента на рак на простата в Австралия с 11 процента. Междувременно, защото толкова мило ме помолиха, ще разсея тумора в мозъка на жена в Лондон, ще отклоня земетресение от 8.3 далеч от Азорите и ще направя състезателка от Швеция мис Свят. 
На този Бог Салтер отговаря “Добър? Безграничен? Изглежда повече като Счетоводител от Ада.” Чувате ли малко враждебност в тези мисли? “Леле,” казвате вие, “нали не искате да кажете че описанието й на Бог е истина и че враждебноста й към Бог е враждебността, за която говори Павел?” Почти да. Не всичко е вярно. Саркастичното описание на молитвата (“защото толкова мило ме помолиха”) е неправилно. Но факта, че Бог властва напълно над болестите и бедствията ни е предаден ясно в Евангелието. “Кой е направил човешката уста? или кой прави човек да е ням или глух, да има зрение или да е сляп? не Аз ли Господ?” (Изход 4:11). “Може ли бедствие да сполети град и да не го е направил Господ?” (Амос 3:6). 
Так че, същността е: въпреки че госпожа Салтер оставя впечатлението, че Бог действа своенравно, без мъдрост, справедливост и любов, действителните факти са верни и тя ги мрази. Това е, което аз мисля че човешките същества изпитват спряемо истинския Бог, настрана от покорната, смирена, поучителна работа на Светия Дух. Всички ние сме враждебни към Господ, казва Павел. Дълбоко в нас, ние мразим абсолютната му мощ и авторитет. Спасението на всеки от нас се дължи на чудесната истина, че чрез смъртта на Христос се получи благоразположението, чрез което Бог спечели сърцата ни и което ни кара да обичаме Този, който някога сме мразили. Мнозина все още се учат да не бъдат враждебни към Бог. Добрата новина е, че той е възхитително търпелив. 
Наслаждаващ се на превъзходството на Божията милост и мощ,  
пастор Джон