Истинска любов

от Gospel Translations Bulgarian

Текуща версия към 20:03, 11 септември 2009

„Всичко, от което се нуждаеш, е любов.“ Изпяха Бийтълс. Ако те пееха за любовта на Бог, това изказване щеше да бъде изпълнено с истина. Но любовта в съвременната култура не е истинската любов; това е една ужасна измама. Далеч от бъдейки „всичко, от което се нуждаете“, тя е нещо, което трябва да избягвате.

Апостол Павел говори за това в Ефесяни 5:1–3. Той написа: „И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада; и ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.. А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии;“

Простата заповед в стих 2 („и ходете в любов, както и Христос ви възлюби“) излага целия морален дълг на Християните. Все пак, Божията любов е единственият, най-важен принцип, който определя цялото морално задължение на Християните. Този тип любов наистина е „всичко, от което се нуждаете.“ В Римляни 13:8–10 е написано: „Който обича другиго, изпълнява закона. Понеже заповедите … е заключават в тия думи: ‘Да обичаш ближния си както себе си.’ Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.“ Галатяни 5:14 повтаря тази истина: „Защото целият закон се изпълнява в една дума: ‘Да обичаш ближния си както себе си.’“ Исус по подобен начин ни учи, че законът и пророците се осланят на два прости принципа за любовта — първата и втората Божи заповеди (Матей 22:38–40). С други думи, „...любовта, която свързва всичко в съвършенството“ (Колосяни 3:14).

Когато Павел ни заповядва да ходим в любов, контекстът разкрива, че той говори за това да бъдем благи, милосърдни и да прощаваме един на друг (Ефесяни 4:32). Моделът за подобна безкористна любов е Христос, който даде Своя живот, за да спаси Своите хора от греховете им. „Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.“ (Йоан 15:13). И „Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго.“ (1 Йоаново 4:11).

С други думи, истинската любов е винаги жертвена, даваща, милостива, състрадателна, благоразположена, блага, щедра и милосърдна. Тези и много други положителни, добри качества (вижте 1 Коринтяни 13:4–8) са това, което Библията свързва с Божествената любов.

Но се отбелязват и отрицателните страни, вижте и контекста на Ефесяни 5. Човекът, който истински обича другите, както Христос възлюби нас, трябва да откаже всяка фалшива любов. Апостол Павел назовава някои от тези сатанински фалшификации. Те включват разврат, нецеломъдрие и алчност. Пасажът продължава: „нито срамотни или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични неща, но по-добре благодарение. Защото добре знаете това, че никой блудник, или нечист, или сребролюбец, (който е идолопоклонник), няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не мами с празни думи; понеже поради тия неща иде Божият гняв върху синовете на непокорството. И тъй, не бивайте съучастници на тях“ (Ефесяни 4–7).

Неморалността вероятно е най-предпочитания заместител на любовта на днешното поколение. Павел използва гръцката дума porneia, която включва всички сексуални грехове. Съвременната култура отчаяно се опитва да заличи линията между истинската любов и неморалната страст. То тази абсолютна неморалност е пълно изопачаване на истинската любов, защото тя търси собствено удовлетворение, вместо доброто за другите.

Развратът е друго сатанинско извращение на любовта. Тук Павел взема гръцкия термин akatharsia, който се отнася за всеки тип разврат и непорочност. По-точно, Павел има предвид „неприлични думи,“ „празни приказки,“ и „подигравки,“, които характеризират дружбата с дявола. Този тип приятелство няма нищо общо с истинската любов и апостолът казва в прав текст, че няма място между Християните.

Алчността е друго извращение на любовта, произлизаща от самовлюбеното желание за самоудовлетворение. Това е противоположното на примера на Христос, когато “предаде Себе Си за нас” (Ефесяни 5:2). В стих 5, Павел сравнява алчността с идолопоклонничество. Отново, тя няма място между християните, и, съгласно стих 5, виновният „няма наследство в царството на Христа и Бога.“

За подобни грехове Павел казва: „да не се даже споменават между вас, както прилича на светии“ (Ефесяни 5:3). За тези, който практикуват подобни неща, той ни казва: „И тъй, не бивайте съучастници на тях.“ (Ефесяни 5:7).

С други думи, ние не показваме истинска любов, освен ако сме нетолерантни към всички популярни извращения на любовта.

Повечето споменавания на любовта днес игнорират този принцип. Значението на „любов“ е било предефинирано като широка толерантност, която пропуска греха и обхваща доброто и злото по еднакъв начин. Това не е любов, това е апатия.

Любовта на Бог не е тази любов. Запомнете, най-върховната проява на Божията любов е Кръстът, където Христос “ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога” (Ефесяни 5:2). Този пасаж обяснява Божията любов като саможертва, изкупване на греха и умилостивяване: „В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.“ (1 Йоаново 4:10). С други думи, Христос се жертва, за да прогони гнева от изпадналото в грях божество. Далеч от освобождаване от нашите грехове с добра толерантност, Бог даде своя Син като жертва за греховете, за да задоволи Своя собствен гняв и справедливост за спасение на грешниците.

Това е в основата на Госпела. Бог показва любовта Си по начин, който потвърждава Неговата святост, справедливост и праведност без компромис. Истинската любов „не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината“ (1 Коринтяни 13:6). Това е любовта, в която сме призовани да се движим. Това е любов, която първо е чиста, а след това миролюбива.