Бог толкова възлюби света, част 1

от Gospel Translations Bulgarian

Текуща версия към 15:44, 25 септември 2009

Йоан 3:9-18

„Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това? Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител и не знаеш ли това? Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим и свидетелстваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни. И никой не е възлязъл на небето, освен Този, Който е слязъл от небето, тоест, Човешкият Син, Който е на небето. И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.“

Ако Бог желае, днес и следващата седмица ще се съсредоточим върху някои от най-известните стихове в Библията, както и върху следващите ги два стиха, които са в тяхна подкрепа и ги поясняват.

Йоан 3:16-18

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в него не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.“

Не е трудно да разберем защо 16 стих е един от най-известните, най-често запаметяваните и най-високо ценени в Библията. В него са събрани на едно място най-великите истини. Бог; любов; светът; Божият Син; вяра; смърт завинаги; вечен живот; всеки който – това сте вие или не сте вие. Ето, това са най-славните неща. Има ли нещо по-важно от тях? Какво може да има по-голямо практическо значение за вас в този момент? Съществува ли нещо по-неотложно и важно от това да знаете къде е вашето място в казаното от Бог в този стих?

Мисля, че за да разберем написаното в Йоан 3:16, първо трябва да го разгледаме, спирайки се на всички важни думи (с изключение на възлюби) като ги обсъждаме: Бог, свят, даде, Син, вярва, гибел, живот. Ще се опитаме да разберем как те ни засягат и ще продължим напред. Ако Бог пожелае, следващата седмица ще се върнем към началото и ще посветим цялото послание на чудесната дума, която днес подминаваме – възлюби: „Защото Бог толкова възлюби...“

Напрежението в Йоан, глава 3

Ще попитаме: Как в този откъс се проявява Божията любов към нас? Как Неговата любов от стих 16 се свързва с делото на Божия Дух в стих 8? Тук като че ли съществува напрежение. Мнозина го усещат и се опитват да го отстранят като лишават от значение или стих 8, или стих 16.

От една страна, в стих 8 се казва, че Божият Дух духа накъдето си иска и съживява когото сам избере. „Вятърът духа където ще и чуваш шума му; но не знаеш от къде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.“ Бог е свободен да върши каквото иска. Не ние, а Той има последната, решаваща дума за това кого от духовно разбунтувалите се и мъртви хора ще възкреси за нов живот. Никой от нас не заслужава да бъде съживен и никой друг няма силата да извърши това. Ако някой е спасен, заслугата е на Бога.

От друга страна обаче, в Йоан 3:16 се казва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Това със сигурност означава, че Бог обича всички и предлага на всички вечен живот – този живот, който Духът дарява в стих 8.

Това ще се опитаме да разберем следващата седмица. Ще споделя с вас, че за това много ми помогна една книга на Дон Карсън – Трудното учение за Божията любов. Не повече от 90 страници, книгата е разбираема и хубава. Надявам се много от вас да я прочетат.

Седем внушителни истини в Йоан 3:16

Първо нека да изясним някои славни и възвишени неща в този стих. Седем всеобхватни, важни думи, представляващи седем големи истини – ето това трябва да разберем, за да можем да усетим въздействието от силата и изключителната ценност на този известен стих. Надявам се вие, вярващите от църква Витлеем да разберете колко основополагащ е този стих не само за начинаещите. Това е високо волтова шокова терапия – за личите борби на женените, на неженените и на непълнолетните.

Нека сега обърнем внимание на седемте големи думи в стих 16.

1. Бог

„Защото Бог толкова възлюби...“ Няма причина да мислим, че Исус има предвид друг Бог, а не Този от Стария Завет. Той е Всемогъщият Създател и Крепител на вселената. Той е личност, не просто някаква сила и това означава, че Той мисли, желае и чувства. Бог обича и мрази. Тъй като е личност, Той има нравственост – отнася се с нас в зависимост от това дали постъпваме добре, зле, грешно или правилно. Именно защото е нравствен, Бог е напълно праведен. Всичко, което прави е правилно. Безкрайното Му достойнство определя кое е правилно. Да постъпваш правилно, това означава да мислиш, чувстваш и действаш в съответствие (в хармония) с безкрайното Му достойнство.

Всички сме създадени от Този Господ. Наш висш дълг и основна причина за съществуването ни е да Му благодарим (Римляни 1:21). Всички сме се провалили и сме попаднали под праведното Му неодобрение. Това прави стих 16 от глава 3 на Евангелието на Йоан толкова нужен и скъпоценен. Той ни разкрива начина, по който Бог ни спасява от това състояние.

2. Светът

„Защото Бог толкова възлюби света...“ Най-общото значение на тази дума тук е цялото създадено и паднало човечество. „Вас светът не може да мрази, той мрази мен, защото непрекъснато му говоря, че делата му са зли.“ (Йоан 7:7) „...Духа на истината, когото светът не може да приеме, защото не го вижда и не го познава. Но вие го познавате, защото той живее с вас и ще бъде във вас.“ (Йоан 14:17) Ето начина, по който в случая Йоан използва думата свят. Голямото, неизброимо, загиващо множество на падналото човечество се нуждае от спасение. От него са и тези, за които става въпрос във втората част на стиха: „...за да не погине нито един, който вярва в Него.“ Светът е огромен океан от загиващи грешници, от където идва този „нито един, който...“

3. Даде

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде...“ Необходимо е да отбележим две неща относно този дар. Първо, това е дар от небето. Второ, Бог не просто изпрати Исус на земята, а Го изпрати да умре. В стих 17 думата „даде“ е заместена с „изпрати.“ „Понеже Бог не е пратил Сина в света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.“ Така че „даването“ от стих 16 е Божието „изпращане“ на Сина с мисия от небето.

В Йоан 10:17,18 виждаме връхната точка на това пратеничество. Исус казва: „Затова ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Отца Си.“ Последното изречение показва, че причината, поради която Бог е изпратил Сина е Той да даде живота Си. „...но Аз от Себе Си го давам....Тази заповед получих от Отца Си.“

В Йоан 3:16 е казано: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде...“ и това означава, че дарът от Бога е изпращането на Сина Му на земята с цел да умре. Това е също толкова изумително, дори милион пъти повече, отколкото ако кажехте на сина си: „Има нещо, което бих искал да направиш за мен. Имам врагове, които заслужават да умрат. Искам обаче ти да отидеш и да умреш вместо тях, така че те да имат вечен живот.“ Независимо какво друго знаете за Бога, няма нищо по-важно нещо от това.

4. Син

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син...“ Мюсюлманите и другите хора се объркват от мисълта, че Бог може да има Син. Затова нека да кажа някои неща, които стават кристално ясни в Евангелието на Йоан, макар и да изглеждат тайнствени. Бог не е имал сексуални взаимоотношения с Мария, за да Му се роди Син. Нека да се върнем към първа глава, където Йоан поставя основата на нашето разбиране за Сина на Бога.

Йоан 1:1: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“ На това място Словото е представено пред нас. Казани са три неща за него. Първо - „Словото бе Бог.“ Второ – то беше у Бога и все пак беше отделно от Него. „Словото беше у Бога.“ Трето – по тази причина то винаги е съществувало и никога не е възниквало отделно. „В началото бе словото.“

Сега да погледнем стих 14а: „И Словото стана плът, и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца...“ Този стих изяснява три неща. Първо: Словото на Бога, за което се говори в стих 1, е Сина на Бога. „И Словото стана плът...; и видяхме славата Му, слава като на единородния от Отца...“ Второ: Бог, у Когото беше Словото и от Когото беше отделено, е Бог Отец. То е „Единородния от Отца.“ „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога.“ Това беше Бог Отец. Трето: Следователно, Исус е Божи Син не защото Отец имаше сексуални отношения с Мария, а защото Синът винаги беше съществувал, без да има начало „...като е сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество...“ (Евреи 1:3а). Той е изцяло Бог. Отец също е изцяло Бог. И заедно с Бог Святи Дух Те са един Бог, една Божествена същност. Една същност и три лица във вечно, съвършено и радостно взаимоотношение.

5. Вярва

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва...“ Ето четири неща, отнасящи се до тази вяра.

Първо, написаното означава, че не всеки ще се възползва от това, което Исус е дошъл да извърши. Само този, „който вярва в Него“, няма да погине, а ще има вечен живот. Останалите ще загинат и няма да имат вечен живот.

Второ, самата дума „вяра“ означава да приемеш нещо за истина; ако става въпрос за личност, ти трябва да вярваш на това, което тази личност казва за себе си и да й се подчиняваш.

Трето, Йоан 1:11,12 ни показва, че другата дума, която Йоан има предвид, когато иска да обясни „вярва“ е „приема.“ „У Своите Си дойде, но Своите му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, тоест на тези, които вярват в Неговото име.“ Затова, да приемаш Исус и да вярваш в Него е едно и също нещо.

Четвърто, ако попитаме: „Като какъв да Го приемем?“, отговорът ще бъде: „Като Този, Който е.“ Например, в Йоан 6:35 Исус казва: „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее, и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее.“ Ето защо в този случай да вярваме означава да отидем при Него и да Го приемем като храна и питие, които ще задоволят душите ни. Това е една от причините да говоря, че трябва да Го приемем като нашето Съкровище (Матей 13:44). Затова и вярата е нещо, което ни преобразява изцяло.

6. Погине

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине...“ Какво по-ясно и по-важно от това да видим че да „погине“ е другата, противоположна възможност на „вечен живот“ - „...за да не погине...но да има вечен живот.“ Така че ако загинеш, няма да имаш вечен живот.

Съвсем ясно е и това, което описва стих 18 – загиващият е вече осъден. „Който вярва в Него, не е осъден, а който не вярва, е вече осъден...“ Това означава, че присъдата на Божия гняв е върху нас грешниците и остава върху нас. Виждаме това в Йоан 3:36: „Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не приема Сина, няма да види живот и Божият гняв остава върху него.“ Така че ние вече сме под осъждение поради греха и неверието си. Да погинеш, означава да останеш завинаги под Божия гняв. Не можете да си представите нищо по-ужасно от това Всемогъщият Бог да застане с праведния Си гняв срещу вас завинаги. Ето това означава да погинеш.

7. Живот

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Еднороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Това не означава просто да съществуваш вечно. Всички ще съществуваме вечно, но не всеки има вечен живот. Това е животът, който получаваме щом се новородим и нашият дух заживее отново. От Йоан 6:63 знаем, че „Духът е Този, Който дава живот.“ А от 1 Йоан 5:11 знаем, че „...този живот е в Божия Син.“ Това е живот за Бога – живот, който може да види и усети (вкуси) Бог като славен Бог и цялото Му творение по начин, който Той е определил да му се наслаждаваме.

Това, което се случва с вярата ни е, че с помощта на нейните средства Святият Дух ни обединява с Исус, в Когото е животът.

Именно защото това е животът на Божия Син, той трае вечно. „Исус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре довека...“ (Йоан 11:25,26).

Исус дава живот и умира вместо нас

В този смисъл, не забравяйте какво разбираме под думата даде: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде...“ Това означава даде, за да умре. Ние не загиваме от Божия гняв, защото Исус умря вместо нас под гнева Му. Той беше „Божия Агнец“ - жертвоприношението, което замести нас, Който понесе греха и наказанието ни (Йоан 1:29,36).

Ние имаме вечен живот, защото Исус умря вместо нас и защото животът е в Него. Той премахна Божия гняв, който беше огромна пречка и ни даде вечния живот, който ние нямахме.

Това твоят живот ли е?

И така, остава един въпрос: Живеете ли в прошката, живота и свободата на написаното в Йоан 3:16? Свободни ли сте от страха от смъртта? Чудото да бъдете обичани по този начин изгражда ли вашите взаимоотношения? Не ви питам дали сте съгласни с този стих, а дали живеете по този начин. Такъв ли е животът ви? Всичко, което правите, проникнато ли е от казаното в този стих?

Бог да ви благослови с такава вяра. Вярвайте в обещаното от Йоан 3:16. Приемете съкровището Христос и живота.