Gospel Translations Bulgarian - Приноси [bg]

Божият Син дойде да разруши делата на дявола

2009-08-24T16:06:29Z

PagePush: Automated: copied from main site

{{ info | The Son of God Appeared to Destroy the Works of the Devil}}<blockquote>'''1 Йоан 3:1-10:''' </blockquote><blockquote>Помислете само каква любов е показал към нас Отец, щом ни е позволил да се наречем деца на Бога! И наистина сме такива! Но светът не разбира това, защото не е познал него. 2. Скъпи мои, сега сме деца на Бога. Какви ще бъдем в бъдеще, още не ни е разкрито, но знаем, че когато Христос се яви, ще бъдем като него, защото ще го видим такъв, какъвто е. 3. Който има тази надежда в него, очиства себе си, както Христос е чист. 4. Всеки, който извършва грях, нарушава закона, защото грехът е нарушаване на закона. 5. Знаете, че Христос дойде, за да премахне греховете на хората. В него няма грях. 6. Който живее в него, вече не съгрешава, а който продължава да съгрешава, нито го е виждал, нито някога го е познавал. 7. Дечица, не позволявайте на никого да ви заблуждава. Всеки, който постъпва праведно, е праведен, както е праведен Христос. 8. Всеки, който продължава да съгрешава, принадлежи на дявола, защото дяволът съгрешава от самото начало. Затова дойде Божият Син – за да унищожи делата на дявола. 9. Всеки, който е станал дете на Бога, не продължава да съгрешава, защото новият живот, който Бог му е дал, остава в него. Той не може да продължава да съгрешава, защото е станал Божие дете. 10. Децата на Бога и децата на дявола се разпознават по това: който не постъпва праведно и не обича брат си, не принадлежи на Бога. </blockquote>
Хората, които ще преживеят истинското значение на Рождество Христово във вторник, са тези, които знаят и чувстват, че в тях има нещо, което се нуждае от унищожение. Вярно е това, което Йоан казва: “Бог не изпрати Сина в света да съди света, а да спаси света чрез него.” (Йоан 3:17) Той обаче спасява, унищожавайки. Както лекар ампутира крак, поразен от гангрена или изрязва бял дроб, поразен от рак.

==== Исус дойде да разруши нещо ====

Исус каза: “Не здравите се нуждаят от лекар, а болните. Дойдох да призова не праведните хора, а грешниците.“ (Марк 2:17) Единствените, които разбират и възприемат Рождество Христово, са хората, които са болни и нещастни и отчаяно искат болестта им да бъде унищожена. Докато не приемем радушно Исус като унищожител в живота си, той не може да ни бъде Спасител.

Смисълът на днешното послание е взет от 1Йоан 3:8б : “Затова дойде Божият Син – за да унищожи делата на дявола.” Рождество Христово е възхвала на идването на земята на вечния Божи Син, който се яви за да унищожи делата на дявола. Той се роди поради намерението на Бога да унищожи нещо. Ако искате да използвате образите от съвременните космически одисеи, представете си Рождество като божието проникване на бунтовната планета Земя с разузнавателна и разрушителна мисия. Ако пък идвате от епохата на д-р Килдеър и Бен Каси, си представете Рождество като пристигането на един блестящ лекар в изолирано селце в Апалачите, опустошено от смъртоносен вирус. Или, ако сте по-стари, представете си Рождество като пристигането на Джон Джоузеф Пършинг като главнокомандващ на американската армия на западния фронт в Аргонската гора през есента на 1918 г.

Целта на идването на Божия Син беше да унищожи делата на дявола. Космическият кораб се е приземил, лекарят е дошъл, генералът е поел командването. Целта е: търсене и унищожение на делата на дявола.

==== Три въпроса относно мисията на Рождество Христово ====

Има три въпроса, на които искам да се опитам да отговоря във връзка с мисията на Рождество.

1. Какво дойде да разруши Божия Син?

2. Как го разруши?

3. Как можем ние да участваме в победата му?

==== 1. Какво дойде да разруши Божият Син? ====

Стих 8 казва, че той е дошъл да разруши делата на дявола. Какво представляват “делата на дявола”? Нека да очертаем концентрични кръгове около “делата на дявола” от стих 8. Най-близкият е предното изречение от стих 8 и следващото в стих 9. Стих 8а: “Всеки, който продължава да съгрешава, принадлежи на дявола защото дяволът съгрешава от самото начало.” След това идва нашият текст за Божия Син, който идва да разруши делата на дявола. Стих 9: “Всеки, който е станал дете на Бога, не продължава да съгрешава, защото новият живот, който Бог му е дал, остава в него. Той не може да продължава да съгрешава, защото е станал Божие дете.”

===== Делата на дявола са греховете =====

Първо, Йоан казва, че дяволът съгрешава и тези, които вършат грях, са негови. После казва, че Христос дойде да унищожи делата на дявола. След това казва, че никой, който е роден от Бог, не върши грях. Не бихте ли се съгласили, че делата на дявола, които Божият Син дойде да разруши, са греховете? Несъмнено трябва да сложим “затова” в началото на стих 9: “Затова дойде Божият Син – за да унищожи делата на дявола. Затова всеки, който е станал дете на Бога, не продължава да съгрешава.” Когато хората вършат грях, това е дело на дявола. Неговата работа е да ги изкушава да вършат грях. Когато те съгрешават, той си е свършил работата. Така че това, което Божият Син дойде да разруши, е не точно вината от греха (която може да ни накара да останем такива, каквито сме и да продължим да грешим до небесата), а всъщност вършенето на грях. Врагът на тази бунтовна планета е греха. Смъртоносният вирус в Апалачите е греха. Силата, която трябва да бъде победена на западния фронт, е греха. Рождество Христово е божието нахлуване на вражеска територия за да спаси хората от дявола и да унищожи греха в живота им.

==== Грехът е беззаконие ====

Сега нека вземем друг концентричен кръг от нашия текст и да се опитаме да определим делата на дявола по-точно. Какво е грях? Стих 4: “Всеки, който извършва грях, нарушава закона, защото грехът е нарушаване на закона.” Законът, който има предвид Йоан, не е американската конституция. Това е Божият закон. Той е израз на проявената божия воля за неговите творения.

Беззаконието е да живеем така, сякаш нашите идеи са по-висши от божиите. Беззаконието казва: Бог може да изисква нещо, но аз не го предпочитам. Бог може да обещава, но аз не искам. Беззаконието замества божия закон с нашите противоречащи му желания. Ние ставаме сами за себе си закон. Беззаконието е бунт срещу правото на Бога да прави закони и да управлява творенията си.

Сега можем по-добре да видим това, което Божият Син е дошъл да унищожи. Делата на дявола – това е греха. Грехът е беззаконие. Беззаконието е бунт срещу правото на Бог да ни управлява. Работата на Сатана е да ни изкушава да отхвърляме авторитета на Бога и да поискаме самите ние да станем като Бог. Сатана работи за да подхрани у нас гордост, която да сложи собствените ни желания над божия закон. Това е беззаконие; то е същността на греха и точно това дойде да разруши Синът на Бога в теб и в мен.

==== 2. Как го разруши? ====

Текстът ни дава два отговора и ние трябва да попитаме как са свързани един с друг.

===== Два отговора – неговото идване и новорождението. =====

Стих 8 гласи, че Божият Син дойде за да унищожи делата на дявола. С други думи, за да унищожи греха, той трябва да дойде. Това означава да дойде от небето и да се роди като човек. Вероятно Йоан има предвид не само присъствието му на земята, а и всичко, което е направил докато е живял, умрял и възкръснал. Следователно първият отговор на въпроса как Христос унищожава делата на дявола е: чрез идването си. Той идва за да живее, умре и възкръсне и това по някакъв начин унищожава греха.

Вторият отговор е в стих 9: “Всеки, който е станал дете на Бога, не продължава да съгрешава” (“Съвременен превод 2004”; в повечето български варианти е стихът е преведен “Никой, който е роден от Бога, не върши грях…” ). Грехът е победен, делата на дявола са унищожени щом някой е роден от Бога.

И така, в този текст има два начина, по които делата на дявола са унищожени. Единият е чрез появата на Божия Син, а другият – чрез новорождението. По какъв начин са свързани? Защо и двата са необходими? За Исус не е достатъчно да дойде, да умре и да възкръсне. Хората трябва да бъдат родени от Бога. В противен случай делата на дявола не са унищожени. Грехът продължава да царува. Също така не е възможно Бог да предизвика новорождението на хората без да дойде Божият Син. Необходими са и двете неща. Затова питаме: как са свързани?

===== Какво означава да бъдеш роден от Бога? =====

Стих 9 казва: “Всеки, който е станал дете на Бога, не продължава да съгрешава, защото новият живот, който Бог му е дал, остава в него.” (тук гръцката дума “семето” е преведена “новият живот”) Всеки, който иска да съгреши, може да съгреши. Когато Йоан казва, че роденият от Бога не може да съгреши, това трябва да означава, че той има нови желания. Това е като раждането – нещо ново започва съществуването си. Павел го нарича ново създание (Ефесяни 2:10; 4:24). Еремия го нарича ново сърце (Еремия 24:7). Езекиил – нов дух (Езекиил 36:26). Да бъдеш роден от Бога е да бъдеш променен от него така, че робството на греха да бъде разчупено.

Как става това? Стих 9 казва, че когато някой е роден от Бога, Божието семе живее в него. Ето защо той не може да съгреши. Това описание е взето от обикновеното раждане на човека. Когато един баща добива син, бащиното семе живее в него и чрез него синът прилича на баща си. Божият характер е противоположен на греха. По тази причина божието дете ще бъде като Баща си – няма да бъде способно да върши грях.

===== Защо учението на Йоан не е за безгрешно съвършенство =====

Знам, че всичко това звучи като че ли Йоан говори за съвършенство, лишено от грях. Има няколко причини, поради които вярваме, че не е така. Една от тях е, че гръцкият глагол “извършвам грях” или “съгрешавам” в стих 9 означава продължително действие. Би било по-добре да се преведе “Никой роден от Бога не продължава да живее в грях, защото божието семе живее в него и той не може да продължава да живее в грях, защото е роден от Бога.”

Най-очевидната причина (дори и да не знаем гръцки), че Йоан не говори за съвършенство без грях, е това, което казва в глава 1, стих 8 и 10: “Ако казваме, че сме безгрешни, сами заблуждаваме себе си и истината не е в нас. Ако казваме, че не сме съгрешавали, обявяваме Бога за лъжец и словото му няма място в живота ни.” Всъщност Йоан казва на християните, че е грях да казваш, че си безгрешен.

===== Християнския живот е живот в светлината =====

Ако някой роден от Бога не е станал съвършено безгрешен в живота си (3:2), но въпреки това (както пише в 3:9) не е доволен от това да греши, какво представлява християнският живот? 1Йоан 1:7 ни помага много: “Но ако живеем в светлината, както той е в светлината, тогава имаме общение един с друг и кръвта на неговия Син Исус ни очиства от всякакъв грях.” Кръвта на Исус ще ни изчисти от всеки грях ако живеем в светлина. Да живеем в светлина е много различно от това да живеем в мрак, но не означава съвършенство без грях. Стих 7 учи, че ако живеем в светлина, греховете, които извършваме, са изчистени – простени, пометени, заличени от кръвта на Исус.

Да живеем в светлина не означава че сме безгрешни; това означава, че виждаме греховете си в божията светлина и се отнасяме към тях както Бог се отнася. Стих 9 отговаря на стих 7 и ни показва това: “Ако признаваме греховете си” (това отговаря на “ако живеем в светлина”), Бог ще ни прости, ще ни очисти от всички злини, които сме извършили (това отговаря на “кръвта на Исус ни изчиства от всякакъв грях”). Който ходи в светлина, изповядва греховете си. Това означава, че той вижда греха по начина, по който Бог го вижда и се съгласява с Бога. Той мрази греха, съжалява за греха, обръща се и бяга от него. Когато грехът в живота му е посочен, в него няма себеправедност; той се изповядва, признава си, покайва се.

Да ходиш в светлина означава очите ти да са отворени за истината относно Бог, греха и Христос.

Когато в стаята светлините не са запалени, можем да стоим заедно с ужасното черно чудовище, наречено грях, готово да ни разкъса и с голям и силен рицар с бляскаво въоръжение, наречен Христос, който е готов да ни спаси. Ние обаче не можем да виждаме, защото сме в мрак. В тъмнината може да ни се струва, че чудовището има топло кожено палто, което да ни изглежда привлекателно, а въоръжението на рицаря да ни се струва студено и отблъскващо.

Когато светлините са запалени, ние можем да виждаме греха и Христос такива, каквито са: грехът е ужасен разрушител, а Христос – славен Спасител. Когато се появи светлината, грехът не пада мъртъв. Битката става сериозна. Виждаме греха както Бог го вижда, мразим го, изповядваме го и се борим срещу него.

===== Да обобщим =====

Сега да си припомним какво казахме досега и да свържем първия въпрос с втория. Първият беше: какво дойде да разруши Божият Син? Отговор: делата на дявола, а именно, греха на беззаконието или бунта. Той дойде да ни донесе победа над греха в живота ни. Вторият въпрос беше: как Христос унищожи делата на дявола? Видяхме два отговора. Първо, като дойде на Рождество като Божи Син, живя и умря заради греховете ни и възкръсна. Второ, той разруши делата на дявола чрез новорождението. 1Йоан 3:9 казва, че когато сме родени от Бога, не можем да продължим да грешим. Видяхме обаче, че това не означава съвършенство без грях; това означава, че Бог изработва в нас промяна, така че да не сме доволни когато продължаваме да живеем в грях.

Как тези два начина за разрушаване делата на дявола са свързани помежду си? Как делото на Христос в Палестина се свързва с божието дело в сърцето ми? Или: Как кръвта на Исус работи заедно с новорождението за да унищожи делата на дявола в живота ни?

Тогава виждаме отговора в 1Йоан 1:7: “Но ако живеем в светлината, както той е в светлината, … кръвта на неговия Син Исус ни очиства от всякакъв грях.” Тук са обединени двата отговора на въпроса как делата на дявола са разрушени. Когато се родим отново, ние влизаме в божията светлина. Новорождението е суверенно божие дело, чрез което той запалва светлината в сърцата ни, така че да виждаме нещата като него. Виждаме страховитата му святост; виждаме ужасната грозота на греха и Христос като нашия прекрасен Спасител. Коленичим пред Бога в поклонение, изповядваме и изоставяме греховете си и прегръщаме Христос, нашата надежда. Докато вървим в това състояние на ума (в светлината), кръвта на Исус ни очиства от всеки грях. Делата на дявола в живота ни са разрушени. Рождествената мисия е изпълнена.

===== Отговорът на втория въпрос =====

Как са разрушени делата на дявола? Съществуват два етапа: 1) Божият Син дойде и умря, за да бъдат отмити греховете ни и дяволът да не може вече да ни обвинява и обезкуражава. 2) За да преживеем сами това спасение, трябва да бъдем родени от Бога. Трябва да държим очите на сърцето си отворени, за да влезем в светлината, да виждаме нещата по божия начин и да се съгласим с Бога, че святостта му е прекрасна, грехът ни – ужасно грозен, а значението и стойността на Христос превъзхождат всичко. Когато това се случи, кръвта на Исус, Сина на Бога, ни изчиства от всеки грях и делата на дявола са унищожени.

Обещах ви трети въпрос, но всъщност вече отговорих и на него.

==== 3. Как можем ние лично да участваме в победата на Христос? ====

Разрешете ми да посоча още един стих и да завърша с илюстрация. 1Йоан 5:4 казва: “Всеки, който е дете на Бога, побеждава света. И ето как извоювахме тази победа над света: чрез нашата вяра.” Начинът да участваме лично в победата на Христос над света и над делата на дявола е като му вярваме. Да вярваме, че той е истински Син на Бога, което включва и неговата сила да работи за наше добро.

===== Пример от личния ми живот =====

Периодът на Рождество Христово за мен е духовно тежко време. Когато бях ученик и когато бях преподавател, за мен то беше време за спокойствие и почивка. Сега обаче то е време на силно напрежение. Склонен съм да се обезкуражавам в борбата с делата на дявола в моя живот. Начинът, по който се боря, е като се съсредоточавам върху обещанието на Бога. Понякога това се случва по странни начини.

Миналата седмица една сутрин се събудих обезкуражен и едва можах да се измъкна от леглото. Тогава ми дойде на ум, че същия ден принтерът ми може да бъде доставен. Бях си поръчал малък матричен принтер, за да разпечатвам проповедите си вкъщи. Тази мисъл изведнъж ме направи щастлив. Денят изглеждаше изпълнен с надежда. Предполагам, че така се чувства едно дете в деня преди началото на ваканцията. Възможността да се появи едно светло петно победи мрака.

Тогава отидох в стаята си за да се моля и прочетох Псалм 139: “Твоите очи видяха неоформеното ми тяло; и в твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше ни един от тях.” (Пс. 139:16) Достигнах до истината, че Бог е сътворил всичките ми дни. Той е обещал да направи така, че всичко, което ми се случва, да бъде за мое добро. Благодарение на неговата милост всеки ден носи преживявания, които са хиляди пъти по-стойностни от един принтер. Той е начертал всичките ми дни за моя радост и за да ме направи по-силен. Битката е в това да му вярваш – да станеш сутрин и да разсъждаваш върху истината, че Бог е планирал ден, изпълнен с неочаквани принтери, дори те да са покрити с огорчение или нещастие.

===== Насърчение за християните =====

Това, с което искам да ви насърча тази година на Рождество Христово, е че Божият Син дойде да разруши делата на дявола – нашите грехове, беззакония и бунт. Начинът, по който направи това, е като умря заради греха ни и чрез новорождението. Начинът, по който ние участваме в тази победа, е като вярваме в Божиите обещания, че всичко ще бъде за наше добро. Нека Господ отвори очите ни за славата си и да ни даде тази вяра.

Удоволствието на Бога от подчинението

2009-08-24T16:06:09Z

PagePush: Automated: copied from main site

{{ info | The Pleasure of God in Obedience}}<blockquote>'''1 Царе 15:22-23:''' И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй на Господа, както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни. Защото непокорството е като греха на чародейството и упорството – като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар. </blockquote>
През последните 2 седмици наблегнахме на добрата новина, че Бог е планински извор, а не корито или улей за вода. Добрата новина е, че Божията преливаща пълнота е възвеличена и нашите копнежи са задоволени чрез простите действия на жадуване и задоволяване на жаждата ни.

==== Най-добрата новина на света ====

Когато се откажем от всички газирани, искрящи бутилирани напитки в света и паднем на колене пред планинския извор на Божията жива вода, ние Го почитаме, прославяме и възвеличаваме като единствен източник на вечна радост. В това възвеличаване ние самите сме задоволени, защото сме създадени да живеем благодарение на тази вода.

Най-добрата новина на света е, че Божият стремеж да прослави името Си намира пълното си изражение в едно действие, което задоволява копнежите на моето сърце. Това означава, че когато съм най-жаден, най-отчаян и имам най-голяма нужда от помощ, мога да насърча душата си не само с истината, че в сърцето на Бога има милост, а също и с истината, че тя произтича и черпи сила от Неговата ревност да действа заради собственото Си име.

Мога да се моля заедно с псалмописците: „Заради името Си, Господи, прости моето беззаконие, защото е голямо.” (25:11). „Помогни ни Боже, Спасителю наш, заради славата на Твоето име;” (79:9) „Заради името Си помогни ми и оправяй ме.” (31:3).

Видяхме, че именно защото Бог обича славата на името Си, Той изпитва удоволствие и в тези, които се надяват на Неговата любов и изразяват надеждата си в молитва. Преди две седмици казахме, че когато се надяваме на Бога, ние Го прославяме като извор на дълбока и постоянна радост. Миналата седмица казахме, че когато почтените се молят, те просто изразяват надеждата си, която прославя Бога. Днес ще отидем една стъпка по-нататък и ще кажем, че покорството на Бога прави видима прославящата Бога надежда и доказва съществуването й в живота ни.

==== Божието наслаждение в подчинението ====

Нашият текст в 1 Царе 15:22 е: „Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй на Господа, както слушането на Господния глас?” Отговорът е съвсем ясен: НЕ. Господ изпитва много по-голямо удоволствие от покорството, отколкото при извършването на церемонии, показващи преклонение, в които няма покорство.

Има два въпроса, на които искам да опитам да отговоря заедно с вас тази сутрин:

1. Защо Бог намира удоволствие в покорството? 2. Това добра новина ли е? Добро ли е за нас това, което чуваме или е товар, който ни обезсърчава?

==== Обстановката в 1 Царе 15:22 ====

Преди да се съсредоточим върху двата въпроса, трябва да си изясним обстановката.

===== Поражението на Амалик и присъдата срещу него =====

Когато Израел излезе от Египет и премина през пустинята, амаликчаните ги нападнаха. За това четем в Изход 17:8-16. Бог даде победата на израиляните, но злото не беше забравено никога. Във Второзаконие 25:17-19 Бог каза:
<blockquote>Помни как постъпи с тебе Амалик по пътя, когато излязохте от Египет, как те срещнаха на пътя и погубиха всички, останали подире ти от слабост, когато ти беше изтощен и уморен; и той не се побоя от Бога. Затова, когато те успокои Господ, твоят Бог, от всички неприятели около тебе в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава в наследство да я притежаваш, заличи спомена за Амалик под небето; да не забравиш. </blockquote>
===== Ролята на Саул в изпълнението на присъдата =====

Ето, амаликчаните извършват злодеянието си и Господ заповядва на Саул, първият цар на Израил, да изпълни присъдата срещу тях. Заповедта е дадена в 1 Царе 15:2,3:
<blockquote>Така казва Господ на силите: Спомням си онова, което стори Амалик на Израил, как му се възпротиви на пътя, когато идеше от Египет. Иди сега и порази Амалик, обречи на изтребление всичко, което има и не го жали; но избий мъж и жена, дете и кърмаче, говедо и овца, камила и осел. </blockquote>
Саул събра армията си и нападна града на Амалик. Той предупреди кенейците да се махнат, ако искат да спасят живота си (стих 6). Тогава той изтреби амаликчаните от Хавила до прохода на Сур, източно от Египет.

===== Съдбоносното неподчинение на Саул =====

Стих 9 разкрива това неподчинение на Саул:
<blockquote>Саул, обаче, и воините пощадиха Агаг и най-добрите от овцете, и от агнетата, и от всичко, което беше добро и не искаха да ги обрекат на изтребление; но всичко, което беше изхабено и нямаше стойност, него изтребиха. </blockquote>
Бог видя неподчинението му и се разкая, че е направил Саул цар. (стих 11) Само няколко думи, засягащи това божествено „разкаяние”.

===== Няколко думи за Божието „разкаяние” =====

В стих 29 на тази глава се казва, че „Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае; защото Той не е човек, че да се разкайва.” Мисля, че това означава, че Божието разкаяние (напр. в стих 11) не е като човешкото. Всъщност, то е толкова различно, че в определен смисъл изобщо не е разкаяние, както пише в 29 стих. То не се основава на невежество или измама. Божието покаяние е обръщането на Неговото сърце в друга посока, която не е неочаквана и непредвидена. Бог не се разкайва, защото е бил изненадан от някакъв обрат в събитията. Така би направил човек. „Силният Израилев” обаче не е човек, за да се разкайва. Когато Библията казва, че Бог се разкайва, това означава, че Той показва различно отношение към нещо, за което преди е имал друго мнение – не поради неочакван обрат в обстановката, а защото новите събития изискват различна позиция, по-подходяща за момента, отколкото би била преди.

===== Сблъсъкът между Самуил и Саул =====

Самуил е гневен от промяната на Божието отношение към Саул и вика цяла нощ към Бога (стих 11, сравни с 12:23). Резултатът от тази молитвена нощ е непоколебимо решение да направи това, което Бог казва. Той става рано сутринта и разбира, че Саул е отишъл в Кармил за да издигне паметник на себе си и след това се е отправил към Галгал, където някога е бил провъзгласен за цар (11:5).

Самуил отива да се срещне със Саул. В стих 13 Саул казва: „Благословен да си от Господа! Изпълних Господнята заповед.” В ст. 14 Самуил пита какъв е този шум от блеене на овце и мучене на волове, щом Саул наистина е унищожил всичко както Бог му е казал.

Тогава (в стих 15) Саул обвинява за това народа: „От амаликчаните ги докараха; защото мъжете пощадиха най-добрите от овцете и говедата.” Нищо, което Саул каза в този момент, нямаше значение. Той не се беше подчинил на заповедта на Бога и накрая си призна това в стих 24: „Съгреших, защото престъпих Господното повеление и твоите думи…”

Първият ни въпрос е: Защо Бог толкова много не харесва неподчинението? Или зададен в положителна форма: Защо Бог изпитва такова удоволствие от покорството?

==== Защо Бог мрази неподчинението? ====

Виждам най-малко пет причини в тази случка, поради които Бог мрази неподчинението и намира удоволствие в покорството. Ще ги спомена подред, започвайки от най-малката до най-сериозната, по мое мнение.

===== 1. Неподчинението показва, че не се страхуваме от когото трябва. =====

Забележете стих 24: „Тогава Саул каза на Самуил: Съгреших, защото престъпих Господнето повеление и твоите думи, понеже се побоях от народа и послушах неговия глас.”

Защо Саул се подчини на народа вместо на Бога? Защото се страхуваше от хората, а не от Бога. Той се страхуваше от последиците от неподчинението си към народа повече, отколкото се страхуваше от последиците от греха си. Той се страхуваше от неодобрението на хората повече, отколкото от недоволството на Бога. Самуил два пъти каза на Саул и на народа (в 12:14 и 24): „Бойте се от Бога и Му служете вярно с цялото си сърце.” Обаче точно техният водач се беше уплашил от хора и беше отказал да се подчини на Бога (1 Царе 15:11).

===== 2. Непокорството показва, че изпитваме удоволствие от неща, от които не трябваме да изпитваме удоволствие. =====

Саул се опита да убеди Самуил, че намерението му е било благородно и затова не се е подчинил на Бога като е запазил най-добрите овце и волове (ст. 21). Той каза, че са искали да ги посветят на Господ в Галгал. Бог обаче беше дал на Самуил прозрение за истинските мотиви на Саул и народа. Това става ясно от думите Му в стих 19:
<blockquote>Защо не послуша ти Господния глас, а се нахвърли на плячката и стори това зло пред Господа? </blockquote>
Те връхлетяха върху плячката като гладни птици, нетърпеливи да напълнят стомасите си. Думата „връхлетяха” е използвана и в 14:32 за да опише как народът се спусна към плячката, когато филистимците бяха победени. Там е написано: „Затова людете се нахвърлиха върху плячката и, като взеха овце, говеда и телци, заклаха ги по земята и ядоха с кръвта.”

Когато в 15:19 Самуил казва: „Защо не послуша ти Господния глас, а се нахвърли на плячката и стори това зло пред Господа?”, той иска да каже, че хората са били водени от самонадеяно желание да изпитат удоволствие от храната. (Сигурно помните, че тези, които принасят жертва, ядат от храната.) Удоволствието, което търсеха, не беше на правилното място и по правилния начин. То трябваше да бъде в Бога. Те обаче се наслаждаваха по-силно на храната от овцете и воловете, отколкото на усмивката и приятелството на Бога. Това, разбира се, е голяма обида към Бога и следователно изключително неприятно за Него.

===== 3. Непокорството означава погрешно поставено хваление. =====

Когато Саул победи амаликчаните, първото нещо, което направи, беше да си построи паметник. Стих 12: „…известиха на Самуил: Саул дойде в Кармил и ето, като си издигна паметник, обърна се, та замина и слезе в Галгал.” Очевидно Саул беше по- заинтересован да си изгради име, отколкото да прослави Божието име чрез покорство към словото Му. Той измести хвалението от Бог към себе си.

Този грях става дори по-лош когато четем стихове 17,18 и 19а:
<blockquote>И рече Самуил: Когато ти беше малък в собствените си очи, не стана ли глава на Израилевите племена? Господ те помаза за цар на Израил и Господ те изпрати на път, и каза: Иди и изтреби грешните амаликчани и воювай против тях докато ги довършиш. Защо не послуша Господния глас? </blockquote>
Да се върнем към 9:21. Саул изглеждаше смаян от това, че Бог го избра за цар на Израил, тъй като принадлежеше на най-малкото племе, Вениамин, и беше от най-малкото семейство на племето. И наистина имаше защо да е изумен! Ако е търсил почит, трябва да е бил смаян и удовлетворен от почитта, дадена му от Бога.Това има пред вид и Самуил в стих 17 – защо да управляваш, алчен за човешка почит, когато Бог всъщност ти е дал славното предимство да бъдеш глава на Израилските племена и помазан цар на Божия народ?

Саул обаче не беше доволен да има Божията слава и почитта Му като избран от Него цар. Той искаше слава и похвала лично за себе си, спечелени със собствени усилия. Пътеките на смирение и покорство обаче не предлагат този вид слава и похвала. И така, той направи нещата по свой начин.

===== 4. Непокорството е като греха на чародейството. =====

Текстът говори съвсем ясно защо непокорството не се харесва на Бога.:
<blockquote>Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни. Защото непокорството е като греха на чародейството. (1 Царе 15:22б, 23а) </blockquote>
Във Второзаконие 18:10, 11, 12а Бог е поставил чародейството в една категория с ужасни неща, които мрази:
<blockquote>Да не се намира сред тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател или омайник, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите; защото всеки, който върши тези дела, е омразен на Господа. </blockquote>
Защо бунтът и непокорството са като греха на чародейството? Чародейството гадае, за да узнае как човек да действа, но пренебрегва словото и съвета на Бога. Точно на това е основано и неподчинението. Когато Бог казва нещо, ние си казваме: ще потърся друг източник на мъдрост. И кой е този източник? АЗ САМИЯ! Неподчинението на Божието слово поставя собствената ми мъдрост на мястото на Негова и по този начин оскърбява Бог като единствения сигурен и изпитан извор на мъдрост.

===== 5. Непокорството е идолопоклонство. =====

Това казва Самуил в първата част на 23 стих:
<blockquote>Защото непокорството е като греха на чародейството и упорството – като нечестието и идолопоклонничеството. </blockquote>
Когато Бог е казал нещо, а ние се допитваме до мъничкия гадател на собствената си мъдрост и упорито избираме да вървим по собствен път, ние сме идолопоклонници. Ние не само сме си разрешили да посъветваме сами себе си, използвайки по този начин друг източник освен Бога и така сме станали виновни за чародейство, но сме отишли и по-далече. Ние сме предпочели водителството на нашия ум пред Божието водителство и така сме станали идолопоклонници. И най-лошото е, че се покланяме на самите себе си като на идоли.

Очевидно е, че Бог ще бъде недоволен от неподчинението, защото то винаги е удар срещу Неговата слава.

*То поставя страха от човека на мястото на страха от Бога.
*То издига удоволствието от нещата над удоволствието в Бога.
*То търси слава за себе си вместо за Бога.
*То слуша собствената си мъдрост, вместо да се задоволи с Божията воля.
*Цени собствените си заповеди повече от Божиите и така се опитва да свали от трона Бог, като остава вярно на идола на човешката воля.

Покорството, което е точно противоположно на него, във всичко това почита и поставя на престола Бога. Затова Бог изпитва удоволствие от покорството.

Да се върнем сега към втория въпрос, който поставихме в началото: това добра новина ли е? Добро ли е за нас това, което чуваме или е товар, който ни обезсърчава?

==== Добра ли е новината, че Бог се наслаждава на покорството? ====

Мисля, че е добра новина. Затова има най-малко шест причини. Имаме време само накратко да ги споменем.

===== 1. Това означава, че Бог е достоен за похвала и на Него може да се разчита =====

Удоволствието на Бог от покорството е добра новина, защото показва, че Той е достоен за похвала и че на Него може да се разчита. Ако Той не беше доволен от покорството, Той щеше Сам да си противоречи: да обича Собствената Си слава повече от всичко и в същото време да не е доволен от действията, които изявяват славата Му. В такъв случай би бил двуличен и лицемерен. Хубостта Му би изчезнала и заедно с нея и цялата ни наслада! На Него не би могло да се разчита, защото не можем да имаме доверие на Бог, чиито ценности са толкова непостоянни, че в един момент величае Себе Си, а след минута одобрява оскърбленията към Себе Си.

===== 2. Тя гарантира разпространението на Божията слава =====

Божието удоволствие от покорството е добра новина, защото гарантира изпълнението на обещанието, че един ден Божията слава ще изпълни света така, както водите покриват морето. Ако Бог беше безразличен към неподчинението, не би съществувала сигурност, че в идващия век ще има спасение от всяко позорящо Бога поведение. Именно защото Той мрази непокорството и обича подчинението, можем да бъдем сигурни, че копнежът ни за свят, пълен с Божията слава, ще се осъществи.

===== 3. Тя показва, че Божията милост е славна сила =====

Божията наслада в покорството е добра новина защото показва, че Божията милост е славна сила, а не просто някаква нищожна търпимост към греха. Славата на Божията милост е видна не само във факта, че Бог пренебрегва греховете на вярващите, а също в постепенното, окончателно и победоносно изкореняване на тези грехове. Ако Бог не се наслаждаваше на покорството, славата на суверенната Му милост можеше никога да не бъде видяна да се проявява в побеждаващата греха Негова сила.

===== 4. Божиите заповеди не са толкова тежки =====

Божията наслада в покорството е добра новина, защото заповедите Му не са тежки. Те са толкова тежки за изпълнение, колкото за нас е трудно да обичаме Неговата слава и да вярваме на обещанията Му. Във Второзаконие 30:11 се казва: „Заповедта, която ви давам днес, не е толкова тежка за вас.” В 1 Йоан 5:3 пише: „защото тази е Божията любов: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.”

===== 5. Всичко, което Бог ни заповядва, е за наше добро =====

Божието удоволствие от покорството е добра новина, защото всичко, което ни заповядва, е за наше добро. Всъщност това, на което Бог истински се наслаждава когато се радва на покорството ни, е нашата постоянна и дълбока радост. Второзаконие 10:12-13:
<blockquote>А сега, Израилю, какво иска от тебе Господ, твоят Бог? Освен да се боиш от Господа, твоя Бог, да ходиш във всичките Му пътища, да Го любиш и да служиш на Господа, твоя Бог от цялото си сърце и от цялата си душа, да пазиш заповедите на Господа и повеленията Му, които днес ти заповядвам за твое добро? </blockquote>
===== 6. Покорството, което Бог обича, е покорството, породено от вяра =====

И накрая, Божието наслаждение в покорството е добра новина, защото покорството, което Бог обича, е покорството от вяра. Вярата означава да влагаме цялата си надежда в Неговата милост. А милостта се състои в това, че не е необходимо покорството ни да бъде съвършено. То трябва единствено да бъде каещо се. „Ако изповядвате греховете си, Той е верен и праведен да ви прости греховете и да ви очисти от всяка неправда.” (1 Йоан 1:9).

Бог все винаги е планински извор, а не водно корито. Покорството не е водоноска, която да може да задоволи Неговата нужда. Покорството е неудържимото преливане от душата и живота на този, който е опитал и разбрал, че Господ е добър.

Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg Английският текст използван с разрешението на автора. Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.

Святият Дух ще ти помогне да умреш

2009-08-24T16:05:51Z

PagePush: Automated: copied from main site

{{ info | The Holy Spirit Will Help You Die}} 
<blockquote>'''1Петър 4:12-19'''</blockquote><blockquote>Скъпи мои, не се учудвайте, че сега сте подложени на страдания, които изпитват вярата ви като пречистващ огън. Не мислете, че ви се случва нещо необикновено, 13. а се радвайте, че вземате участие в страданията на Христос, за да може да ликувате, когато се разкрие неговата слава. 14. Благословени сте, ако ви обиждат заради името на Христос, защото Божият славен Дух почива върху вас. 15. Затова никой от вас не трябва да страда като убиец, крадец, престъпник или като натрапник в чужди дела. 16. Но ако някой страда за това, че е християнин, да не се срамува, че носи това име, а да прослави Бога за него. 17. Дойде времето за съд и той започва от Божието семейство. А щом започва с нас, какъв ще е краят за онези, които отхвърлят Благата вест от Бога? 18. „Щом за праведника е изключително трудно да се спаси, какво очаква безбожника и грешника?“ 19. Затова онези, които страдат, защото такава е Божията воля, трябва да поверят душите си на верния Създател и да продължат да вършат добро. </blockquote>
През 202 г. след Христос Септимий Северий издал указ, с който обявил християнството извън закона. Последвалото преследване било най-жестоко в Картаген, на северноафриканското крайбрежие

==== Мъченичеството на Перпетуа ====

Вибия Перпетуа, 22-годишна майка на малко момче и прислужницата й, бременна в осмия месец, били арестувани, защото посещавали курс за вярващи християни. Перпетуа кърмила детето си в затвора и се уговорила с майка си ако нещо й се случи да го вземе и да го отгледа. Слугинята родила детето си в затвора.

Когато бащата на Перпетуа научил, че ще бъде хвърлена на арената с диви зверове, той се опитал да я освободи. Вместо това бил бит. В деня на екзекуцията първо извели мъжете. Сред тях бил Сатурий, ръководителят на библейския курс. Той се спрял на вратата, за да свидетелства за последен път на началника на затвора Пуденс, който по-късно се обърнал към Христос и също станал мъченик. Мъжете били изведени на арената, на която имало мечка, леопард и глиган. Докато зверовете разкъсвали Стаурий, зрителите викали: “Добре е кръстен!”

След това Перпетуа и прислужницата й били съблечени и изведени на арената срещу “луда юница”. Скоро мъчението станало толкова непоносимо за тълпата, че всички викали: “Достатъчно! Достатъчно!” Жените били доведени при палача. Перпетуа се обърнала към няколко скърбящи приятели: “Оповестявайте Божието слово на братята и сестрите, стойте здраво във вярата, обичайте се и не разрешавайте на страданията ни да станат пречка за вас!” Първият удар на гладиатора не бил достатъчен. Перпетуа извикала от болка, взела ръката му и насочила меча към врата си. (За повече информация вижте Ruth Thucker, From Jerusalem to Irian Jaya, стр. 33-35)

==== Мъченичеството на Чет Битърман ====

На 19.01.1981 група терористи, наречена М-19, нахлули в жилището на ЛИЛ (Летен институт по лингвистика)1 в Богота, Колумбия и похитили Чет Битърман, преводач от “Преводачи на библията – Уайклиф”. Официалното съобщение от терористите гласяло: “Чет Битърман ще бъде екзекутирам ако ЛИЛ, заедно с всичките си членове, не напусне Колумбия до 18.00 ч. на 19 февруари. “Уайклиф” не се поддали. Бренда Битърман и двете й деца чакали 48 дни. На 7 март терористите застреляли Чет Битърнам в сърцето и оставили тялото му в един автобус в Богота. На повече от 100 членове на организацията било предложено да отидат на нова работа. Всички останали. Появили се и 200 кандидати-доброволци за мястото на Чет Битърман*.

Чета такива истории от дете и мисълта, която всеки път изплува в ума ми, не е “Защо Бог позволи това да се случи?” Исус обеща, че това ще се случи: “Ще ви предават даже вашите родители, братя, роднини и приятели. Някои от вас ще бъдат убити.” (Лука 21:16) Мисълта ми, която се повтаря винаги, е: Бих ли могъл да понеса това? Мога ли да преодолея Болката? Бих ли опитал да намеря причина за да се отрека от Христос? Например, да си помисля: “Господи, всъщност нямам това предвид. Само искам да бъда свободен, защото ще мога да ти служа повече. Децата ми се нуждаят от мен, Господи. Ако остана жив, мога да направя повече добри дела.” Ще бъда ли страхливец или ще имам смелостта на Вибия Перпетуа?

==== Имаш ли силата да умреш за Христос? ====

Смятам, че е изключително важно за всеки от вас да помисли сериозно какво би направил ако религиозни терористи отвлекат самолета, в който пътувате и, преди да го взривят, предложат да освободят всеки, който каже: “Исус Христос не е мой Спасител и Господ”. Причината, поради която е важно да се замислим, е че възраждането на фундаментализма и насилието срещу християните в света прави подобно нещо напълно възможно. Още по-важен е фактът, че мисълта за собствената ни смърт заради Христос ще ни помогне да живеем за него така, както трябва. Истинският християнин трябва да има желание да каже: “Аз няма да се отрека от Христос, дори това да ми струва живота.” Колкото по-често казваме това, толкова по-често много неща в живота ни ще ни се струват смешни. “Ще умра за теб, но не мога да намеря време всеки ден да чета словото ти”; “Ще умра за теб, но не вярвам, че ме чуваш когато се моля”; Ще умра за теб, но не мога да кажа на Джим от службата за теб”; “Ще умра за теб, но не мога да поддържам каузата ти с повече от 10% от доходите си”. Един от най-добрите начини да предизвикаш чудесните промени в живота си, които прославят Христос, е да измерваш начина си на живот чрез желанието си да умреш за Исус.

Ако си като мен, понякога сигурно се чудиш: “Как бих могъл изобщо някога да имам силата и смелостта да умра за Христос?” Аз избрах 1Петър за да ви вдъхна смелост – не за да избегнете изпитанието, а за да бъдете достатъчно силни да го издържите. Святият Дух ще се погрижи за това. Той ще ви помогне да умрете така, както трябва. Първо нека изясним обстоятелствата, с които вярващите се сблъскват. Второ, да видим какво им казва Петър да направят. Трето, ще се съсредоточим върху източника на сила, който ще им помогне да го направят.

==== 1. С какво се сблъскват вярващите в Мала Азия? ====

Първо, какво е положението там? Казано с една дума, страдание и възможна смърт. “12. Скъпи мои, не се учудвайте, че сега сте подложени на страдания, които изпитват вярата ви като пречистващ огън. Не мислете, че ви се случва нещо необикновено”. Петър вижда на хоризонта преследването на християните от Нерон, на което двамата с Павел стават жертви, а други са изгорени като факли, за да осветяват двора на императора.

===== Божията присъда =====

Стих 17 описва това огнено изпитание като божия съд, който започва от неговия народ и после поглъща невярващите. “17. Дойде времето за съд и той започва от Божието семейство. А щом започва с нас, какъв ще е краят за онези, които отхвърлят Благата вест от Бога?” Отначало това не звучи много успокоително. Когато трябва да бъдем арестувани и убити за вярата ни в Исус, никак не е окуражаващо да чуем, че Бог ни съди също така гневно, както и невярващите.

===== Не за осъждение, а за спасение =====

Но нека бъдем внимателни, той не казва това. От стих 18 става ясно, че божият съд над нас не води към осъждение, а към спасение. “Щом за праведника е изключително трудно да се спаси” (той се спасява!) какво означава тогава съдът? Стих 12 обяснява: “Не се учудвайте, че сега сте подложени на страдания, които изпитват вярата ви като пречистващ огън.” Божият съд, който е над вярващите, е за да ги изпита и да пречисти вярата им, а не да ги осъди. Той е израз на любов, а не на гняв. 1Петър 1:6.7 казва, че “сега за кратко различни изпитания ще ви причинят скръб. Всички те са нужни, за да може, веднъж изпитана, вярата ви … да заслужи похвала, слава и чест”.

Много е важно да направим тази разлика. Едно и също действие на съд може да бъде пречистваща любов за вярващите и израз на гняв за невярващите. В Писанията няма обещание, че светиите ще избегнат всички скърби, нито дори последната Голяма скръб. Обещанието е, че божият съд на земята ще започне от църквата и ще свърши с невярващите. Първо ще бъде пречистваща любов за вярващите, а за невярващите – гневен огън, който наказва. “Защото Господ възпитава онези, които обича,

и наказва всеки, когото приема за свой син“ (Евреи 12:6, където контекстът отново е преследване – ст.4)

===== Участие в страданието на Христос според божията воля =====

В ст. 13 огненото изпитание е наречено “участие в страданията на Христос”, а в стих 16 – страдание като християнин. Така че страданието, което ни сполетява, се дължи на факта, че вярващите живеят като Христос, отъждествяват се с него открито и се назовават “християнин”. Петър разбира, че преследването става жестоко, защото вярващите живеят като Христос и не крият верността си към него на работните си места.

Ст. 19 довършва описанието. Петър нарича това “страдание по божията воля”: “Затова онези, които страдат, защото такава е Божията воля, трябва да поверят душите си на верния Създател”. Хората, които се опитват да разрешат проблема, казвайки че това в никакъв случай не е божията воля, трябва да заобикалят отдалеч този стих. Ако огненото изпитание е божия съд, започващ от църквата, значи неговата воля е да страдаме. Не трябва да позорим Бога като мислим, че винаги когато страдаме, той е изпуснал юздите. Неговите пътища са странни, но са негови. Наш дълг е да вярваме, че той е верен Създател, който единствен знае кое е най-добро за нас.

==== 2. Какво трябва да направят вярващите пред лицето на страданието? ====

Всичко казано дотук ни изправя пред втория въпрос: Какво трябва да направят вярващите пред лицето на идващото върху тях страдание? Аз виждам най-малко 5 съвета, които Петър дава когато очакваме огнени изпитание или страдания.

===== Не се учудвайте на огненото изпитание =====

Първо, в ст. 12 Петър казва: “не се учудвайте на огненото изпитание”. Той ни увещава да познаваме Бога; да имаме дълбоко и вярно знание. Няма да бъдем изненадани щом дойде огненото изпитание, ако знаем, че божията воля за народа му е понякога да страда (ст.19); че божият съд започва от християните за да ни изпита (ст. 17) и че ако страданието е сполетяло Царя, колко повече ще страдат неговите поданици (ст. 13). Няма да вдигнем юмрук и да кажем: “Къде е Бог сега когато един млад мисионер и баща на две деца е застрелян в сърцето?” Можем да плачем от болка, да бъдем ядосани на греха на убийците, но няма да бъдем изненадани. Познавайки Бога от 1Петър 4:12-19, няма да си разрешим да изпаднем в объркване и несигурност. Бог е всесилния Създател и е верен на народа си. И така, първият съвет е: “Не бъдете изненадани от страданието. Познавайте своя Бог. Нека учението ви да бъде здраво и дълбоко.”

===== Поверете душата си на верен Създател =====

Втория съвет, който трябва да отбележим, е в ст. 19: “Поверете душите си на верния Създател”. Целта на здравото учение е да изгради и поддържа голяма вярва в Бога. Във всички страдания на християните желанието на Сатана е да унищожи вярата. (1Петър 5:8,9). Бог иска да изпита и изчиства вярата (4:12). Голямата цел на Бога в страданието ни ще бъде изпълнена щом направим това, което Исус направи в агонията си на кръста когато извика: “Отче, в твоите ръце предавам духа си!“ (Лука 23:46) Той се предаде на един верен Създател. Според 2Коринтяни 1:9 Божията цел в нашите страдания е да ни предизвика да не разчитаме вече на себе си, а да се осланяме изцяло на него, който възкресява мъртвите.

===== Радвайте се, защото споделяте страданията на Христос =====

Третият съвет, който произтича от доброто познание и вярата в Бога, намираме в ст. 13: “радвайте се, че вземате участие в страданията на Христос”. Това е отразено с отрицание в ст. 16: “Но ако някой страда за това, че е християнин, да не се срамува”. Когато страдате по божията воля, не се срамувайте; радвайте се. Удивително! Това, което отличава християнина, е че той изпитва дълбока и голяма радост когато е опозоряван в Христос, вместо когато е почитан от хора. В Деяния 5:41, след като апостолите бяха бити “излязоха от Синедриона радостни, че са били счетени за достойни да понесат унижение заради името на Исус.” Ако обичате и се възхищавате изключително много на Христос, ставате едно с него, към вас се отнасят по същия начин и това е голяма чест. Може да има и много болка. Най-дълбоката радост в живота често пониква от почвата на страданието.

===== Прави от сърце, с голямо желание това, което е правилно =====

Четвъртият съвет идва от 15 и 19 стих: “никой от вас не трябва да страда като убиец, крадец, престъпник или като натрапник в чужди дела. Вършете добро.” Ако имате доброто знание, голяма вяра в Бога и преливаща радост дори в страданието, нищо няма да ви попречи да обичате другите и няма да имате повод да се отнасяте зле с тях. Хората, които убиват, крадат, смущават и дразнят другите, не познават величието на Бога, не му вярват като деца и не са намерили в него радостно задоволство. Те се опитват да преодолеят разочарованията в живота си като вършат неправда. Обаче тези, които познават, вярват и се наслаждават на Бога, са свободни от робството на греха и радостта им в Бога прелива в търпение и любов. Те правят от сърце това, което е правилно.

===== Прославяйте Бог в името на Христос =====

Стихът, който ни води към последния съвет, е 16б: “Нека слави Бога с това име (християнин)”. Ние прославяме Бога с начина си на живот. Ако вярваме в него, показваме, че е славен и достоен за похвала. Ако се радваме в страданието си заради него, показваме че е много по-ценен от удоволствията и човешкото одобрение. Ако правим добро на преследвачите си вместо да си отмъщаваме, ние показваме, че той е достатъчно славен за да задоволи копнежите ни. Единственото всепоглъщащо желание на истинските християни е Христос да бъде прославен в телата им чрез живот или смърт.

Досега разбрахме: първо, че за всеки вярващ има едно неизбежно страдание – огненото изпитание; второ, Петър ни съветва пред лицето на страданието да изградим знание за Бога, чрез което ще придобием голяма вяра в него, даваща ни способност да се наслаждаваме на страданията. Това ще ни пази от злото, ще бъдем свободни да обичаме и ще донесе голяма слава на Бога като върховен, напълно достатъчен и верен Творец.

==== 3. Откъде вземаме такава сила? ====

Остава последният въпрос – от къде вземаме силата да се държим по този начин когато ни преследват и съществува възможност да бъдем подложени на мъчения и обиди? Има поне четири отговора в текста. Добро познаване на Бога (ст. 12); надеждата за славата (ст.13); страхът от това, което се случва с невярващите (ст. 17,18). Ще разгледаме само отговора в ст. 14: “Благословени сте, ако ви обиждат заради името на Христос, защото Божият славен Дух почива върху вас.”

===== Бог няма да стои настрана когато умираме =====

“Благословени сте, когато хората ви ненавиждат, отлъчват от обществото, обиждат и злословят името ви заради Човешкия Син. Ликувайте, когато това стане, и скачайте от радост, защото наградата ви в небето е голяма!” (Лука 6:22,23) “Да, Исусе, тази надежда ще ми помогне да издържа. Обаче, Исусе, когато дойдат болката и умората е толкова трудно сърцето да остане съсредоточено върху славата ти. Не знам дали ще мога да продължавам да гледам към наградата. Как мога да бъда сигурен, че когато се наложи да умра, ще имам сила да виждам славата ти и да избера смъртта?” Петър отговаря в ст. 14: в този момент Духът на славата и на Бога ще бъде върху вас. Бог няма да остане настрана докато умирате като скептичен учител, който ви гледа как агонизирате на последния си изпит. Той ще дойде с Духа си и ще ви поддържа.

===== Бог ще ви подкрепи в часа на смъртта ви =====

Кори Тен Буум разказва как се тревожела като дете дали ще бъде способна да се изправи срещу германците ако я заплашват. Тя се чувствала толкова слаба когато си представяла това, което може да се случи. Баща й й дал добър пример. Казал й: “Когато ти предстои да пътуваш с влак, не ти ли давам билета точно преди да се качиш на влака, а не три седмици по-рано?” Тя отговорила: “Точно преди да се кача.” “Така и Бог ще ти даде специалната сила, от която се нуждаеш, за да устоиш пред лицето на смъртта точно когато трябва, а не преди това.”

Вярвам, в ст. 14 имаме обещание, че в часа на най-голямото изпитание Бог идва при децата си за да им даде смелост и вяра, които не са знаели че имат. Святият Дух ще ви помогне да умрете.

Преданието разказва, че Павел е бил обезглавен по заповед на Нерон. Последното му писмо може би е било 2Тимотей. Процесът срещу него вече е започнал. Представете си стария войн, белязан в битката, която е водил за Командира си, като затворник в Рим. Той е изправен пред съда. Всички знаят, че дните му са преброени. Белязан е. Никой от приятелите му не е останал до него. Защитава се сам. Взето е решение да бъде изслушан още веднъж и след това идва краят. Той се връща в жилището си и пише тези думи до Тимотей: “Когато трябваше да се защитавам за първи път, никой не ме подкрепи, а всички ме изоставиха. Дано това не им се счете за грях. Но Господ застана до мен и ми даде сила, за да може чрез мен посланието да бъде напълно провъзгласено и да го чуят всички езичници. И аз бях избавен от устата на лъва.” (4:16,17)

Моля се да запомните думите за нова послание. Духът ще ви помогне да умрете. Духът ще ви помогне да умрете. Той ще бъде до вас когато никой друг не е останал. Ще поддържа вярата ви. Ще ви даде да зърнете славата му. Ще направи така, че да възвеличите Христос със смъртта си. Ще проявите смелост, която никога не сте мислили, че имате. Духът на славата и на Бога ще бъде върху вас и ще ви отнесе у дома.

1 SIL International (Летен институт по лингвистика) работи заедно с организацията “Преводачи на библията – Уайклиф” с цел превеждане на Писанието на редки езици, особено тези на народи и племенни групи, които са отдалечени от християнско влияние. Чет Битърман пише в дневника си 2 години преди да бъде убит:

“Положението с Никарагуа се влошава. Ако Никарагуа избухне, предполагам че останалата част от Централна Америка също ще се взриви. Може би е някакъв самоналожен мъченически комплекс, но често мисля, че Бог може да ме призове към мъченичество докато му служа в Колумбия. Готов съм.” (бел. прев.)

Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg Английският текст използван с разрешението на автора. Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.

Бог на мира възкреси от смъртта Добрия Пастир

2009-08-24T16:05:36Z

PagePush: Automated: copied from main site

{{ info | The God of Peace Brought from the Dead the Good Shepherd}}<blockquote>'''Евреи 13:20-21''' А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус, дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като изработва във вас това, което е угодно пред Него, чрез Исус Христос, на Когото да бъде славата във вечни векове. Амин. </blockquote>
Още преди създаването на света, Бог е предвидил вие, аз и всички хора, от най-великия до най-малкия да бъдем винаги овце. Неговата цел от самото начало и за вечни времена е всички човешки същества да бъдат винаги овце, които се нуждаят от Овчар. Никога не е възнамерявал само за кратко време да бъдем овце и след това да станем по-малко нуждаещи се и по-малко зависими хора. Божието намерение е ние винаги да бъдем овце.

Тези, които са щастливи да бъдат овце, които чуват гласа на Великия Овчар да ги призовава, които Го следват като единствена своя надежда и вярват, че Неговата жертва е в тяхна полза, още от сега са и ще бъдат винаги нещо повече от овце. Те са деца на Бога (1 Йоан 3:1), наследници на вселената (Римляни 8:6; 1 Коринтяни 3:20-23), царуващи заедно с Царя на царете (Откровение 3:21), невястата на Христос (Йоан 3:29; Откровение 21:9), като слънцето в царството на Отца си (Матей 13:43).

==== Винаги овце ====

Винаги повече от овце. Обаче винаги овце, нуждаещи се от Овчар. Независимо колко е славна съдбата ни като деца на Бога, като бъдещи съдии, които един ден ще съдят ангели (1 Коринтяни 6:3), ние никога няма да надраснем нашата нужда от Овчар.

Когато някой се роди отново и стане последовател на Исус Христос, ето как апостол Петър описва завръщането му у дома: „Който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте. Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастира и Епископа на душите ви.” (1 Петър 2:24,25) Ние сме блуждаели като овце, загубени в страната на неверието, но новорождението ни е пробудило и върнало при Овчаря на нашите души. Душата ни е създадена така, че да има нужда от Овчар. Спасението означава завръщане при Овчаря на нашата душа. Ето какво означава да бъдем християни: ние сме овце и имаме верен Овчар на душите си.

==== Винаги Нашият Велик Овчар ====

Един ден (може би скоро) Исус Христос ще дойде за втори път. Петър описва това в 1 Петър 5:4: „И когато се яви Пастиреначалникът, ще приемете за венец, който не увяхва, славата.” Когато Исус дойде, Той ще дойде като Овчар.

Безспорно, Той ще бъде повече от Овчар. Ще бъде Цар на царете (Откровение 17:14; 19:16); ще бъде войник (Откровение 19:11); ще бъде слуга (Лука 12:37); ще бъде младоженец (Матей 25:5); ще бъде приятел Йоан 15:13); ще бъде Бог над всички, благословен завинаги (Римляни 9:5). Но ще бъде винаги Овчар.

След второто Му идване, в бъдещия свят, времето ще тече неспирно хилядолетие след хилядолетие и, както пише в Откровение 7:16,17 Исус все още ще бъде Овчар. „Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; защото Агнето, Което е сред престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с жива вода; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.” Агнето в средата на трона ще бъде нашия Овчар. Така е определено да бъде. Ние винаги ще бъдем овце. Винаги ще се нуждаем от Овчар. Исус винаги ще бъде нашия Велик Овчар.

==== Четири основни въпроса ====

Знаейки това, имам четири основни въпроса: 1) Кой е Великия Овчар? 2) Как е възможно Той да е наш Овчар днес и завинаги? 3) Какво означава за нас да имаме такъв Овчар? 4) Защо Бог е решил ние винаги да имаме нужда от Овчар? Тези въпроси намират отговор в Евреи 13:20,21.

==== 1. Кой е Великия Овчар? ====

Нашият велик Овчар е Господ Исус. Стих 20: „А Бога на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете…” Исус е нашия Овчар днес и завинаги. И Той е велик – велик Овчар.

За да стане ясно колко важно е това за Божиите цели, помислете, че Бог винаги е призовавал мъже (хора) да бъдат овчари на народа Му. В Стария Завет водачите на народа се наричаха овчари. В Новия Завет призованите мъже са наричат пастири и учители. Думата пастир означава овчар (Ефесяни 4:11). Този е начина да се подчертае Исус като нашия Велик Пастир – като видим колко не велики са хората пастири и колко ужасно се провалят.

Понякога се страхувам да отворя вестника за да не видя, че поредният пастор е нанесъл срам и лоша слава върху името на Исус. Тогава поглеждам в огледалото и разсъждавам върху собствените си недостатъци и върху това колко съм се отдалечил от Христовото пастируване и грижа за овцете. Някои от вас, които сте тук сега, са напълно разочаровани от християнските пастири. Те са злоупотребявали, подвеждали, обсебвали, развратничели, отричали вярата и вие не искате да имате нищо общо с тях и тяхното християнство.

Това, което искам да видите и за което може би не сте се замисляли е, че Бог знае за човешките пастири и е много ядосан заради това, което вършат. Той е планирал много отдавна съществуването на съвършен Пастир, който никога не се проваля, никога не мами, никога не подвежда, никога не развращава, никога не злоупотребява, никога не отрича вярата.

Чуйте обвинението на Бога към пастирите на Израел и какво Той обещава. Еремия 23:1,2: „Горко на пастирите, които погубват и разпръсват овцете на паството Ми! – казва Господ. Затова така говори Господ, Израилевият Бог, на пастирите, които пасат народа Ми: Вие разпръснахте овцете Ми и не ги посетихте…” Езекиил 34:4,5: „Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената, не докарахте заблудилата се, нито потърсите изгубената; но с насилие и строгост властвахте над тях.”

И тогава дава тези обещания. Когато Михей пророкува, че Месията ще се роди във Витлеем (Михей 5:2-4), той добавя: „И Той ще стои и ще пасе стадото Си чрез силата Господня, чрез великото име на Господа, Своя Бог; И те ще живеят в сигурност, защото тогава Той ще бъде велик до краищата на земята.” (Виж Езекиил 34:23,24) Исая също се присъединява към хора на надеждата: „Той ще пасе стадото Си като овчар, ще събере агнетата с мищцата Си, ще ги носи в пазвата Си и ще води полека дойките.” (Исая 40:11).

Така че, когато Исус дойде, Той дойде за да изпълни тези обещания. Той каза: „Аз съм добрият пастир…и Аз давам живота Си за овцете. И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.” (Йоан 10:14-16)

Има един Пастир, който никога няма да ни изостави. Той даде живота си за нас. Ако Го приемем, смъртта Му ще бъде гаранция, че ще се грижи за нас винаги.

Кой е Великия Пастир? Това не съм аз или който и да е друг пастир – овчар. Това е Исус, единствено Исус. Твоята душа е създадена да бъде водена от Исус.

==== 2. Как е възможно Той да е нашия пастир? ====

Как е възможно това? Той умря и ние сме недостойни грешници. Тогава, как е възможно да бъде нашия Пастир? Евреи 13:20: „А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус…”

Прочете това отново, бавно: „А Бог на мира, Който…е въздигнал от мъртвите (ето възкресението!) чрез кръвта на единия вечен завет (ето кръвта на вечния завет).” Вечният завет е новия завет, за който Исус споменава вечерта преди смъртта си когато казва по време на Господната вечеря: „…Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.” (Лука 22:20) Новият завет както го описва Еремия ( Еремия 31:31-33) е Божието задължение да прости и да закриля народа Си. Това стана възможно, защото кръвта на Исус така съвършено осигурява вечния завет на прошка и преобразяване за Неговия народ, че Бог почете този подвиг като Го издигна от смъртта. (Римляни 4:25) Ето защо в стих 20 се казва, че Той го възкреси „чрез кръвта на вечния завет.”

И така, как днес Исус може да бъде нашия Пастир? Той живя преди 2000 години, умря и ние не сме достойни за Него. Отговор: Бог на мира го възкреси от смъртта. Днес Той е жив. Днес Той е Великия Пастир. Бог направи това защото Христос плати с кръвта си за вечен завет на прошка за всички, които Го приемат. Той е жив и събира недостойните си овце от всички народи по света. „И други овце имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.”(Йоан 10: 15,16)

Ако Го приемем, вярваме Му и Го следваме, значи имаме Велик Пастир.

==== 3. Какво означава за нас да имаме Пастир? ====

Какво означава това за нас? Нашият текст споменава две неща. Евреи 13:20,21: „А Бог на мира, който възкреси от смъртта нашия Господ Исус, великият Пастир на овцете, чрез кръвта на вечния завет, (това е първото нещо, което означава за вас) да ни снабди с всичко добро за да вършим волята Му (това е второто) като изработва в нас това, което Му е угодно (ето така знаем, че това е работа на вашия Пастир) чрез Исус Христос.”

Бог на мира прави две неща за нас чрез нашия Пастир. Първо, Той ни снабдява с всичко добро за да можем да вършим Неговата воля. Това не означава, че имаме всичко, което ни е необходимо за да бъдем богати, известни, здрави и красиви. Това означава, че имаме всичко, от което се нуждаем за да вършим волята Му. Ако ви призовава да извършите нещо, Той ще ви даде всичко необходимо за това. Нашият Пастир не ни е обещал да ни направи богати в този свят. Обещал ни е да ни даде необходимото за да вършим волята Му.

Ето защо Исус каза: „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.” (Матей 6:33) Вие ще имате всичко за да изпълните волята Му за вашия живот. Това включва всичко, от което се нуждаете за да умрете достойно за Неговата слава. (Йоан 21:19)

Второ, в стих 21 се казва, че чрез нашия Велик Пастир, Бог „изработва във вас това, което е угодно пред Него…” Нашият Велик Пастир не ни дава само зелени пасища и тихи води, от които се нуждаем. Той ни дава и вътрешната сила, която ни е нужна. Така Той пази вярата ни от корабокрушение. Когато плати с кръвта си за вечния завет, ето обещанието, което последва за всичките Му овце: „…и ще сключа с тях вечен завет, че няма да се отвърна от тях и ще им правя добро; и ще вложа в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпват от Мене.” (Еремия 32:40) Нашият Велик Пастир изработва в нас неща, които са му угодни. Той изработва в нас вяра и няма да ни остави да бъдем невярващи. Ето какво означава да имаме Велик Пастир. Тогава, какво означава да имаме Исус за наш Велик Пастир? Това означава Той да ни снабдява с всичко необходимо за да вършим волята Му и да изработва в нас вяра за да ни пази до края. Остава последния въпрос:

==== 4. Защо Бог е решил винаги да бъдем овце и да имаме нужда от Пастир? ====

Отговорът е в последното изречение на стих 21: „…на Когото да бъде слава във вечни векове. Амин.” Това може да се отнася за Бог на мира или за нашия Велик Пастир, чрез който той се грижи за нас. И в двата случая положението е едно и също. Слава, хваление, почит, обожание, уважение, удивление; всичко това принадлежи на Бог и на нашия Велик Пастир, а не на нас. Славата на великото пастирско дело е тяхна, а не наша. Грижата е за нас; заплащането е от Него, защото Той полага грижите. Ние сме защитени; Негова е честта да бъде Пастир – защитник. Ние сме водени; Той приема уважението като пастир – водач. Ние имаме всичко необходимо; на Него сме поверени като на пастир - снабдител. Ние печелим радостта да бъдем обичани по такъв начин; Негова е славата.

Такъв е Неговият замисъл. На Него принадлежи славата на пастир, а на нас – радостта на овцете. Ние не искаме друго.

==== Слава на Великия Пастир ====

Исус Христос е жив днес. Ако Го приемем, Той ще бъде нашия Пастир – Велик Пастир. Аз ви обещавам, това ще бъде вашата велика радост – да Му дадете славата затова, че е вашия Велик Пастир. Амин.

Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg Английският текст използван с разрешението на автора. Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.

Новорождение, вяра, любов: в тази последователност

2009-08-24T16:05:20Z

PagePush: Automated: copied from main site

{{ info | Regeneration, Faith, Love: In That Order}}<blockquote>'''1 Йоан 5:1-5''' </blockquote><blockquote>Всеки, който вярва, че Исус е Помазаникът, е роден от Бога; и всеки, който люби Онзи, Който е родил, люби и Родения от Него. По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди; защото тази е Божията любов: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки. Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и тази е победата, която е победила света, нашата вяра. И кой побеждава света, ако не този, който вярва, че Исус е Божият Син?</blockquote>
Една от целите ми днес е да ви покажа, че способността ни да обичаме хората се основава на това, че в Христос вече обичаме съвършено, въпреки че може да ни се случи да грешим. С други думи, искам сами да видите, че дори да не успявате да обичате както трябва, съвършенството на Христос застава пред Бога вместо вашия неуспех. Искам да видите, че вярата в Христос, а не любовта към другите е начина да се радваме на единството с Христос. Затова първо трябва да се появи вярата, която се различава от любовта и да бъде в корените на любовта. Иначе тя ще бъде унищожена.

Ако не достигнете до любовта по този начин, вината от вашия провал и отчаянието вероятно ще ви съкрушат. Ако това се случи, ще отворите живота си за неуморно законничество или неизбежна безнравственост.

==== Последователността на мисълта в 1 Йоан 5:3-4 ====

Нека започнем от там, където бяхме последния път - последователността на размислите в 1 Йоан 5:3-4. Правим това за да видим как са свързани новорождението, вярата в Христос и любовта към хората. Необходимо е сами да видите това в Словото на Бога, а не толкова да чуете какво вярвам аз.

==== Първата нишка: да обичаме другите ====

В стих три се казва: „…защото тази е Божията любов: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.” Понякога хората отъждествяват спазването на закона с любовта към Бога. Често се позовават на Йоан 14:15: „Ако Ме обичате, ще пазите заповедите Ми.” Този стих обаче съвсем ясно отличава любовта към Христос от подчинението на заповедите Му. Ако Ме обичате – това е едно нещо – ще пазите заповедите ми – това е съвсем друго. Едното води към другото. Любовта и пазенето на заповедите не са тъждествени.

Не е грешно да кажем, че да обичаме Исус или да обичаме Бога включва да правим и това, което е заповядал. Но това не е всичко. Това казва и Йоан в 1 Йоан 5:3: „…а заповедите Му не са тежки.” Да обичаме Бога не означава само да вършим това, което ни заповядва; трябва и сърцето ни да не смята, че заповедите Му са тежки.

Щом заповедите не са тежки, тогава какви са? Те са желани и привлекателни. Това, което искаш с цялото си сърце да направиш, не е тежко. Чуйте псалмиста. Псалм 40:8: „…драго ми е Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; да, законът Ти е дълбоко в сърцето ми.” Псалм 119:24: „Твоите изявления са наистина моя наслада и мои съветници.” Псалм 119:35: „Насочи ме в пътя на Твоите заповеди, защото в него се наслаждавам.” Псалм 119:92: „Ако Твоят закон не беше ми наслада, то аз тогава бих загинал в оскърблението си.” Да обичаш Бога означава да Му се възхищаваш, да Го цениш, да милееш за Него, да Го желаеш така истински, че Неговата воля да бъде наслаждение за теб, а не тежест.

==== Кои заповеди на Бога? ====

Преди да стигнем до нишката, която свързва стихове 3 и 4, нека бъдем сигурни кои точно заповеди на Бога има предвид апостол Йоан когато говори за тяхното спазване като израз на нашата любов към Него. Ще ни бъде лесно да разберем, ако последваме хода на мислите от 4:20 нататък. Йоан казва в 4:20: „Ако каже някой: Любя Бога, а мрази брат си, той е лъжец; защото, който не люби брат си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.” Видно е, че покорството, което Йоан има предвид и чрез което показваме любовта си към Бога, се състои в това да обичаме другите и особено другите вярващи. Той отстоява тази позиция в 1 Йоан 5:1 „…и всеки, който люби Онзи, Който е родил, люби и Родения от Него.” Ето отново: Знакът, че обичаме Бога е това, че обичаме другите, особено другите вярващи. Стих 2 обърнат обратно казва, че любовта ни към Бог е знак затова, че обичаме децата Му: „По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди.” Мисля, че тук смисълът е да бъдем предпазени от това да тълкуваме сантиментално любовта и да забравим за Бог и Неговите заповеди. Йоан казва: Не правете това. Вие не обичате никого, ако не обичате Бога. Може да си мислите, че обичате. Йоан обаче казва в стих 2: „По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога…”

==== Заповедите са обобщени в заповедта да обичаш другите ====

Ако не обичате Бога, не можете да направите истинско добро на никого. Можете да нахраните, да облечете и да подслоните хората; да ги накарате да се чувстват удобно докато погиват. Но Бог не смята, че това е любовта. Тя храни, облича и подслонява; обаче включва и спазването на Неговата заповед да помага на другите да опознаят и обикнат Бог и Христос. Ако обаче не обичате Бога, не можете да обичате хората по начина, който има значение за вечността.

Ето отговорът на нашия въпрос: Когато Йоан казва: „…защото тази е Божията любов: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки”, има предвид основно заповедите, обединени в това да обичаме другите, особено вярващите. Можем да предадем с други думи стих 3 така: „Да обичаш Бога, това е да обичаш другите, особено Неговите деца и този живот на жертвена Христоподобна любов не е тежък. Това е нещото, което най-много желаем да вършим като израз на любовта ни към нашия Баща.”

==== Втората нишка: новорождението ====

Втората нишка в проследяването на мисълта от стихове 3 и 4 се намира в 4а: „Защото всичко, родено от Бога побеждава света…” Забележете думата „защото” в началото. Йоан казва: “Ще ви обясня защо да обичаме Бога като спазваме заповедите Му, по-точно като обичаме другите, не е тежко. Не е тежко, „защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света”.

Ние сме способни да обичаме Бога и другите защото чрез новорождението сме победили света. „Всеки роден от Бога е победил света.” Това трябва да означава, че съществуват сили, които работят за да ни накарат да не се обичаме и да не обичаме Бога. В новорождението обаче тези сили са победени.

==== Проблемът: силите от света ====

Какви са тези сили? Нека се върнем към 1 Йоан 2:15-17 за да получим най-ясния отговор в това послание.
<blockquote>Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, любовта на Отца не е в него. Защото нищо, което е в света – страстта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, не е от Отца, но е от света; и светът преминава и всичко, към което той има похот; а който върши Божията воля, пребъдва до века. </blockquote>
Ето силите в света, които трябва да бъдат победени (стих 16): „желанията на плътта, желанията на очите и гордостта от притежанията.” Те могат да бъдат обобщени като желания за това, което нямаме и гордостта от това, което имаме. Когато не притежаваме това, което искаме, светът ни покварява с алчност и скъперничество. Когато имаме това, което искаме, светът ни развращава с гордост.

Ето какво не ни разрешава да обичаме Бога и да се обичаме един друг. Ние обичаме да притежаваме неща. Когато ги нямаме, ние жадуваме за тях. Когато ги имаме, обичаме да говорим за тях без да спираме. А къде е Бог във всичко това? В най-добрия случай, Той е там в ролята на космически Дядо Мраз. Дори понякога може и да му благодарим за всички тези неща. Но това е признателност, която показва, че дарът е наш бог, а не този, който го дава.

==== Отговорът: новорождението ====

Основната причина поради която не обичаме Бога и намираме за тежко да обичаме хората, е че копнеем за нещата от света. Те могат да бъдат добри неща. Могат да бъдат лоши. Могат да бъдат материални неща. Каквито и да са, те не са Бог. Когато започнем да ги желаем повече отколкото копнеем за Бога, те стават идоли и заместват любовта към Бога и към хората. Това е всеобщ проблем в света. Какво е решението му?

Йоан отговаря в 1 Йоан 5:3-4. Той казва в стих 4, че причината да обичаш Бог и хората и това да не е тежко бреме (стих 3) е в това, че сме били родени отново и новорождението е победило света: „Всеки роден от Бога е победил света.” Сега вече можем да разберем какво означава това: новорождението отрязва корена на копнежа по света. Да победиш света означава, че желанията на плътта, желанията на очите и гордостта от притежанията повече не те владеят. Тяхната сила е разбита.

==== Третата нишка: вяра в Христос ====

Как се случва това? Отговорът се намира в стих 4: „И тази е победата, която побеждава света – нашата вяра.” Причината, поради която новорождението побеждава желанията на плътта, желанията на очите и гордостта от притежанията, е, че то ражда вяра.

Най-неотложната и съдбоносна работа на Бог при новорождението е, че новият човек, когото Той създава, вижда изключителната ценност на Исус, Който превъзхожда всичко останало. Резултат от това е приемането на Исус в истинската Му същност – като съкровище. Това е вяра: да приемеш Исус заради това, което е защото очите ти са били отворени да виждат Неговата истина, красота и достойнство.

==== Вярата вижда, че Исус е по-добър ====

Ето защо вярата побеждава света. Той ни държи вързани със силата на желанията си. Сега обаче очите ни са отворени от новорождението за да видим превъзходната привлекателност на Исус. Исус е по-добър от желанията на плътта, на очите и от богатствата, които ни задушават с похот и гордост (Марк 4:19). Сега сме в състояние да отговорим на първоначалния въпрос за връзката между новорождението, вярата в Христос и любовта към хората.Това, което ще кажем, е много важно.

==== Новорождението е причина за вярата ====

Можем да кажем първо, че вярата е резултат от новорождението Това става ясно от 1 Йоан 5:1: „Всеки, който вярва (който има вяра), че Исус е Христос е роден от Бога.” Да бъдеш роден от Бога има като резултат вяра. Нашата вяра е пряко доказателство за раждането ни от Бога.

==== Обичта към хората е плод на вярата ====

Второ, можем да кажем, че да обичаме хората е резултат от вярата ни. Това Йоан обосновава в стих 4: Победата, която побеждава света – нашата вяра – побеждава това, което ни пречи да обичаме хората.

==== Редът: новорождение, вяра, любов ====

По ред на възникването им, ние имаме: 1) новорождение; 2) вяра в Исус; 3) вършенето на Божиите заповеди без усещането за тежест, а именно, да обичаме другите. Бог предизвиква новорождението. Новорождението е създаване на нов живот, който вижда Исус такъв, какъвто е и Го приема; това отрязва корените на ненаситните, страстни желания на света и ни дава свобода да обичаме.

Защо този ред е толкова важен?

Защото ще ни пази от това да бъркаме нашата спасителна вяра с любовта ни към хората. Днес има хора, които смесват вярата в Христос и любовта към другите. Те казват, че вярата всъщност означава вярност и вярността включва любов към хората, затова няма начин да ги различим.

==== Вяра и любов: Неразделни и различими ====

Мисля, че това е ужасна грешка. Ще се опитам да обясня защо. Вярата в Христос и любовта към хората са неразделни. Но те не са неразличими. Те са толкова неотделими, че Йоан може да обедини всички Божи заповеди в тези две: вяра и любов. 1 Йоан 3:23: „Това е заповедта Му (единствено число), че ние вярваме в името на Сина Му Исус Христос и се обичаме един друг, точно както Той ни заповяда.” Това са накратко всичките изпитания на живота в това послание: вярвайте в Исус и се обичайте.

Причинно-следствената връзка е решаваща. Причината за това е: ще дойде ден когато няма да обичаме така както сме длъжни. Какво ще направим когато сърцето ни обвини, тъй като знаем, че любовта е знак за новорождение? Как ще се борим за да имаме увереност в такива времена?

==== Исус никога не се е провалял в любовта си към хората ====

Съществува един решителен начин да се борите за надеждата си в такива моменти. Това зависи от ясното различаване на вярата и любовта към хората: обърнете се към 1 Йоан 2:1 и прочетете: „Дечица мои, пиша ви това за да не съгрешавате. Но ако някой от вас извърши грях (това означава да не успееш да обичаш другите както си длъжен), имате Защитник пред Отец, Исус Христос праведният.” Йоан приема, че дори да се провалите, дори когато извършите грях, когато не обичате както трябва, имате Защитник пред Бога. И Той е наречен „праведния.” Така е , Той е съвършен. (Римляни 8:33, 34)

Дори да сте извършили грях, Той никога не греши. Дори да сте се провалили в любовта, Той не се проваля. Той стои пред Бога и ви защитава; защитава не някой друг, а вас. Защото е съвършено ясно, че сте се провалили. „Но ако някой съгреши, имаме Защитник…праведния.”

Ударението пада върху Неговата праведност, Неговата безгрешност; съвършеното Му дело, в което ние сме се провалили. Причината, поради която това важи за нас, е вярата, с която сме Го приели. Когато вярваме в Него, Той е всичко от което се нуждаем пред Бога. Той е нашата праведност, нашето съвършенство и нашата съвършена любов. На това се основава нашата надежда пред един свят Бог.

==== Да вярваме в Исус: коренът на любовта към хората ====

Ето защо е толкова съдбовно да видим, че вярата в Исус е нещо различно от любовта ни към хората и вярата е в корените на любовта. Да вярваме в Исус означава да сме Го признали и приели. Да обичаме другите означава да отидем при тях. Виждаме колко сме несъвършени когато отиваме при тях, защото вече сме приели Исус като наше съвършенство. Да приемем Исус означава Той да се превърне в основата на нашето спасение. На Него се основава нашата надежда. В крайна сметка, само Неговите праведност, съвършенство и любов струват нещо пред Отец. Вярата в Исус, а не любовта към хората, приема Исус като моя заместваща праведност, съвършенство и любов.

Ето защо аз мога да се надявам когато се препъвам. Моето стоене пред Бога е праведността на Защитника ми. Моят съвършен Защитник казва: „Отче, заради мен погледни благосклонно на несъвършения си слуга Джон. Заради Моята съвършена любов погледни благосклонно към него, въпреки несъвършената му любов. Ти знаеш всичко, Боже. (1 Йоан 3:20) Знаеш, че в сърцето си той се осланя на мен и ми вярва. Затова Аз съм негов и моята съвършена любов е негова.”

==== Исус, нашият съвършен Защитник ====

Ето така Бог ме вижда в Христос. Аз не се отчайвам когато се проваля. Не се парализирам от безнадеждност. Изповядвам своя неуспех в любовта (1 Йоан 1:9). Прегръщам прошката, за която е платил. Заемам мястото си в премахващата гнева жертва, която е направил (1 Йоан 2:2). Уверявам се в сърцето си, че Бог ме вижда посредством моя праведен Защитник.

Свършвам там, откъдето започнах. Исках сами да се уверите, че способността ви да обичаме хората се основава на това, че в Христос вече обичате съвършено, въпреки че може да ви се случи да грешите. Той е съвършенството, което ни е необходимо пред Бога. Ние не го получаваме обичайки другите, а като Му вярваме. Тази сигурност е ключа към това да обичаме другите. Ако изгубим този ключ, ще изгубим всичко, включително и силата да обичаме другите.

Никой роден от Бога не продължава да живее в грях

2009-08-24T16:04:57Z

PagePush: Automated: copied from main site

{{ info | No One Born of God Makes a Practice of Sinning}}<blockquote>'''1Йоан 3:1-10''' Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна. 2. Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим, Какъвто е. 3. И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист. 4. Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие; 5. и вие знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях. 6. Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал. 7. Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, е праведен, и Христос е праведен. 8. Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола. 9. Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога. 10. По това се разпознават Божиите чеда и дяволските чеда; всеки, който не върши правда, не е от Бога, нито онзи, който не обича брат си. </blockquote>
Въпросът, който ще разгледаме днес, е как хората, които са преживяли чудото на новорождението, се справят със собствената си греховност, опитвайки се да продължат живота си напълно сигурни в спасението си? Как се справяме със сблъсъка между истинността на новорождението и греховните постъпки, които продължаваме да вършим? Как да живеем така, че да не загубим увереността си в спасението или да не смятаме, че сме родени отново, когато е възможно и да не сме? Можем ли да се радваме на подобна сигурност и все още да омаловажаваме греховния си живот, който е така несъвместим с новорождението?

Първо послание на Йоан, повече от всяка друга книга в Библията, изглежда е предназначена да ни помогне в ежедневната ни борба. Вижте 1 Йоан 5:13: “Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот и да вярвате в името на Божия Син.” Както той казва, тази книга е написана за да имат вярващите пълна сигурност, че са били родени отново, което означава, че имат нов духовен живот и той никога няма да умре. Йоан иска и Бог иска чрез това писмо да преживеем нещо, което ще ни направи дълбоко убедени, че сме преминали от смърт към живот.

В 1 Йоан 3:14 се казва: “Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот”. Исус казва в Йоан 5:24: “Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.” Йоан и Исус силно желаят ние вярващите да знаем, че осъждението и смъртта са зад гърба ни, защото съдът над нас се е състоял когато Исус бил осъден вместо нас, а смъртта ни – когато е е умрял на наше място. Следователно, в нас има нов живот, който не може да погине и да ни бъде отнет. Той е вечен. Тази е увереността, която Йоан и Исус искат да имаме. “Това писах на вас …. за да знаете, че имате вечен живот.” (Йоан 5:13)

==== Безумието на фалшивите учители ====

Нещо се случва в църквите, на които Йоан пише и то дълбоко го засяга. Каквото и да е, то заплашва да разруши тази увереност. Лъжливите учители говорят неща, които могат да направят впечатление на добри новини, носещи силна убеденост. Всъщност, ще имат обратен ефект. Йоан да се справя с лъжливите учители и така ни показва какво да мислим по отношение на собствените си грехове за да имаме увереност. Какво казват тези фалшиви учители?

Първо, че Синът на Бога, който съществува преди всичко друго, не е дошъл в плът. Те не вярват в пълното единство на Божия Син с нашата плътска, човешка природа. Ето какво казва Йоан за тях в 1 Йоан 4:1-3: “1. Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. 2. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; 3. а никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега е вече в света.”

==== Разделянето на Исус от плътта ====

Има много неща, които можем да научим за тази ранна християнска ерес, но аз искам да се съсредоточа върху едно. Тези лъжливи учители разединяват Христос и плътта. Това се вижда в стих 2: “Всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога”. На тях не им харесва идеята, че предвечният Христос е бил едно цяло с човешката плът. Ето това засяга нашия въпрос. Възгледът, че личността на Христос не е свързана с плътта, очевидно има практически и морален ефект върху начина, по който тези учители са си представяли и християнския живот.

==== Разделянето на християните от плътта ====

Едно от местата, където най-ясно се вижда това, е нашия текст. В 1 Йоан 3:7 се казва: “Дечица, никой да не ви заблуждава [значи има предвид лъжеучителите]: който върши правда, е праведен, и Христос е праведен.” Какво всъщност казва Йоан? Пазете се от лъжливите учители, защото те казват, че можете да бъдете праведни без да вършите праведни дела: “Никой да не ви заблуждава: който върши правда, е праведен.”

С други думи, Йоан се противопоставя не само на представата им за Христос, която отделя личността Му от делата на обикновения живот на тялото. Той се противопоставя и на виждането им за християнския живот, което разединява нашата личност от това, което вършим: “Плътта всъщност няма значение за Христос; единственото важно нещо е, че по някакъв духовен начин той беше Христос и в това няма никаква реална връзка между предвечния Христос и човека от плът Исус. По същия начин нашата плът не е от значение; но по някакъв духовен начин ние сме родени отново и няма истинско единство на новото създание и живота ни в тялото когато вършим грях или праведни дела.” Това води директно към измамата, която Йоан посочва в 1 Йоан 3:7, че можем да бъдем праведни по някакъв духовен начин и все пак да не вършим праведни дела в ежедневието.

Йоан има три отговора на това фалшиво учение.

==== Христовото превъплъщение е завинаги ====

Първо, той набляга на това, че плътта на Исус и личността на предвечния Христос са неделими. 1 Йоан 4:2 “По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога”. Този стих ни показва, че Исус е дошъл в плът за да остане завинаги в плът, а не само за определено време. Втората личност на Триединството завинаги ще бъде обединена с човешката природа. Ние винаги ще го познаваме като Исус, един като нас и стоящ безкрайно по-горе от нас; първородният от много братя (Римляни 8:29). Бог не е презирал и не презира физическото същество, което е създал. Той е дошъл в плът. Божият Син остава в плът завинаги. Така първият отговор на Йоан на фалшивите учители е да покаже правилната представа за Христос. Физическото му съществуване не е мираж. То не е маловажно; не е второстепенно. Той завинаги е белязан и се отъждествява с това тяло.

==== Делата на християните потвърждават същността им ====

Вторият отговор на Йоан на фалшивите учители е да отхвърли категорично учението, че духовният живот може да бъде отделен от действията на плътта. Всъщност Йоан настоява, че духовният живот трябва да намира потвърждение във физическите дела, иначе той не съществува. Това виждаме и разбираме от 1 Йоан 3:7: “Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, е праведен, и Христос е праведен.” Заблудителите казват: “Можете да бъдете праведни и все пак да не вършите праведни дела.” Йоан казва: “Праведни са само тези, които прилагат праведността. Прилагането потвърждава съществуващото.”

Ето това повтаря Йоан в писмото. Например, в 1 Йоан 2:9 той казва: “Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден.” С други думи, извършването на праведни дела е доказателство и потвърждение на новорождението.

==== Да не продължаваш да живееш в грях – доказателство за новорождение ====

Вижте 1 Йоан 3:9 “Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.” Да живееш в грях е доказателство и потвърждение, че не си роден от Бога. Това, което вършиш, доказва какъв си всъщност. Ако не живееш в грях, това е доказателство и потвърждение, че си роден отново.

Йоан казва, че новорождението неизбежно променя грешния ни живот, защото: “Божието семе (божият зародиш)” е в нас и ние “не можем” да продължим да съгрешаваме. Това означава, че връзката между новорождението и ежедневния ни живот е реална. Семето може да бъде Божият Дух, Божието Слово, Божият характер или и трите неща едновременно. Независимо какво точно представлява, самият Бог работи за новорождението толкова мощно, че ние не бихме могли да продължаваме да вършим грехове. Божието семе не може да се примири с греховния модел на поведение.

Тези фалшиви учители, които мислят, че могат да отделят духовната си същност от физическото съществуване, не разбират нито въплъщението, нито новорождението. При въплъщението, съществуващият още преди това Христос, е действително свързан с физическото тяло. При новорождението новото създание в Христос несъмнено предизвиква покорство в живота ни.

==== Отхвърляне на представата за безгрешност на родения отново ====

Третият отговор на Йоан на лъжливите учители е, че отхвърля всяка представа за безгрешност при новородените хора. Очевидно учението им разделя “да бъдеш праведен” от “да вършиш правда” (3:7). Така те можеха да кажат: “Дори когато вършиш грях, всъщност не го вършиш ти. Истинското ти аз е новороденото ти аз и то е толкова високо над ежедневния ти живот, че никога не може да бъде осквернено от греха.”

Това разграничаване, което лъжливите учители правят между нашата същност и това, което вършим, ги кара да твърдят, че християните никога не съгрешават. Как е възможно това? Те са родени от Бога. Те са нови създания. Те имат Божието семе в себе си. Йоан критикува тази заблуда три пъти. Важно е да разгледаме това.

==== 1. Няма безгрешни християни ====

1 Йоан 1:8: “Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.” Ние! Ние, родените отново християни. С други думи, не позволявайте на заблудата на лъжеучителите да стане ваша. Няма безгрешни християни.

==== 2. Роденият отново има Защитник ====

1 Йоан 2:1: “Дечица мои, пиша ви това, за да не грешите, но ако някой извърши грях, имаме пред Отца свой защитник – праведникът Исус Христос.” С други думи, Йоан не приема, че ако вършите грях, не сте родени отново. Той твърди, че ако съгрешите, имате Защитник – Исус Христос. Той е Защитник само на новородените.

==== 3. Съществува грях, който не води към смърт ====

1 Йоан 5:16,17: “Ако някой види брат си, че извърши несмъртен грях, нека се моли и Бог ще му даде живот, т. е. на онези, които съгрешават несмъртно. Има грях (водещ) към смърт - не казвам за него да се моли. Всяка неправда е грях; и има грях, който не води към смърт.” Отбележете последната част: “Има грях, който не води към смърт.” Затова можем да видим, че брат ни извършва грях.Той е наш брат. Той е роден отново. И той съгрешава. Как е възможно това? Има грях, който не води към смърт. Не мисля, че той има предвид някакъв особен, специфичен грях, а по-скоро някаква степен на закоравяване и упорство. Съществува някаква степен на закоравяване, на непоправим грях, който може да ви доведе отвъд границата, откъдето завръщането е невъзможно и ще бъдете като Исав, който поиска да се покае, но за него вече нямаше възможност за покаяние. (Евреи 12:16-17)

==== Как новородените се справят с греха си? ====

Връщаме се към въпроса, който повдигнахме в началото. Как хората, преживяли чудото на новорождението се справят със собствената си греховност, опитвайки се да живеят убедени в спасението си? Моят отговор е: Вие се справяте като използвате това, на което ви учи Йоан. Йоан предупреждава за лицемерието (когато твърдиш, че си новороден, а животът ти опровергава това) и прославя застъпничеството и изкупителната жертва на Христос, извършена заради грешниците.

Въпросът е: Как използвате тези две истини? Как използваме предупреждението, че можем да заблудим сами себе си? Как използваме обещанието: “Ако извършите грях, имате застъпник”? Доказателството за вашето новорождение е в начина, по който тези две истини работят в живота ви.

Ето как действат, ако сте новородени:

==== 1. Избягваш самонадеяността и отиваш при Защитника ====

Вие изпадате в душевно състояние на равнодушие, хладкост и самонадеяност относно собствената си греховност. Започвате да ставате безразлични към това дали сте святи или светски. Загубвате своята бдителност по отношение на враждебните мисли и поведението си и затъвате в греховни модели на поведение.

Когато един новороден преживява това, истината от 1 Йоан 3:9 (“Никой, който е роден от Бога, не върши грях”) чрез Святия Дух въздейства върху него и той осъзнава опасността от поведението си. Тогава отива при Защитника си и умилостивителната Му жертва за да търси милост, прошка и праведност. Изповядва греха си, бива изчистен (1:9), любовта му към Христос е обновена, сладостта на приятелството им е възстановена, омразата към греха се завръща и радостта от Бога се превръща отново в негова сила.

==== 2. Бягаш от отчаянието и отиваш при Защитника ====

Вие потъвате в страх, обезсърчение и дори отчаяние от това, че праведността, любовта ви към хората и борбата ви с греха не са достатъчни. Вашата съвест ви осъжда и делата ви ви се струват твърде несъвършени за да могат да докажат някога, че сте новородени.

Когато новороденият почувства това, истината от 1 Йоан 2:1 му въздейства чрез Духа като го спасява от отчаянието: “Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца - Исус Христос Праведния.”

Предупрежденията на Йоан срещу лицемерието ви връща от пропастта на самонадеяността. Йоан обещава Защитник, който ни изважда от пропастта на отчаянието.

==== Изкупителната сила на Божието слово ====

Новорождението ни прави способни да получим помощ и изкупление от Писанията. Новорождението не използва обещанието “Ние имаме Защитник” за да оправдае поведение на надменно равнодушие към греха.

Новорождението не използва предупреждението “Никой роден от Бога не продължава да живее в грях” за да налива бензин в огъня на отчаянието. Новорождението носи духовно разпознаване, което ни дава усет как да използваме учението на Йоан. Новороденият е смирен и отрезвен от тези предупреждения. Обещанието за Защитник и изкупление го вълнува и му дава сили.

Нека Бог потвърди вашето новорождение и чрез двата отговора от Словото си. Нека ви даде да приемете и предупреждението, и утехата и да ги употребите правилно, запазвайки пълната сигурност в спасението си.

Няма да бъда роб на нищо

2009-08-24T16:04:41Z

PagePush: Automated: copied from main site

{{ info | I Will Not Be Enslaved by Anything}}<blockquote>'''1 Коринтяни 6:12-20''' Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не искам да съм роб на нищо. Храната е за стомаха и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него и нея. Тялото не е за блудство, но за Господа и Господ е за тялото; а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си. Не знаете ли, че вашите тела са части на Христос? И тъй, да отнема ли от Христос частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде! Или не знаете, че който се съвокуплява с блудница, е едно тяло с нея? Защото „ще бъдат”, казано е, „двамата една плът”. Но който се съединява с Господа, е един дух с Него. Бягайте от блудството. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но, който блудства, съгрешава против своето си тяло. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бог с телата си (и с душите си, които са Божии). </blockquote>
В петък сутринта, докато си закопчавах ризата и гледах през прозореца на спалнята, видях нещо, което олицетворява съвременния американски живот. Мъж на средна възраст, облечен в зелен костюм от три части се движеше в западна посока към нашата къща по северната страна на 18-та улица. Носеше нещо жълто в дясната си ръка, може би обелка от банан или пакетче от картофен чипс. Не мога да кажа точно какво. Както си вървеше, погледна наляво през улицата. После се обърна и погледна зад себе си. Тогава хвърли жълтото нещо през парапета на магистралата.

==== Два белега на светския американски живот ====

В този епизод намираме два белега на светския американски живот. Единият е практическия атеизъм (неверие), а другия – физическия хедонизъм (сластолюбие).

===== 1. Практически атеизъм (неверие) =====

Парапетът на магистралата беше от дясната му страна и храстите го скриваха. Той виждаше пред себе си както се движеше по улицата. Земята беше под него. Той се подсигури, хвърляйки бърз поглед на ляво и зад себе си. Защо обаче не погледна нагоре? Защото в момента той действаше като невярващ. Единственото, което имаше значение, бе дали има някой зад него или от лявата му страна. Животът на американците поначало е атеистичен що се отнася до бананите и картофения чипс. Няма значение какво казват; практическият им атеизъм си проличава по това дали поглеждат нагоре когато си мислят, че са сами.

===== 2. Физически хедонизъм =====

Другият белег на американския живот, който забелязах, е физическия хедонизъм. Защо този мой съгражданин искаше да хвърли това жълто нещо, вместо да го отнесе до кофа за боклук? Защото щеше да се затрудни ако го беше отнесъл. Това е нещо досадно и неприятно.

Защо тогава погледна през рамо преди да го изхвърли? Защото неговата съвест му казваше, че това не е хубаво и хората няма да го одобрят.Така се състоя кратка схватка в душата му. Тя продължи не повече от пет секунди. „Дали да избера собственото си удоволствие да не нося това, или да избера удоволствието от чистата съвест?” Очевидно, това не беше голяма битка. Физическото удоволствие надделя. Ето, това е друг белег на нашата култура. Физически хедонизъм. Изглежда добро за тялото ви, защо да се лишавате? Физическите удоволствия, които желаем по силно от духовната радост, са проклятието на нашата култура.

Разбира се, двете неща, практическият атеизъм и физическият хедонизъм, вървят заедно. След като Бог е излязъл веднъж от живота ми, моята съвест не се осъзнава като част от Божия образ и тогава: „Нека да ядем, да пием, да хвърляме боклук на магистралата, защото утре ще умрем и толкоз!” (Исая 22:13; 1 Коринтяни 15:32). Само ако можем да държим Бог далеч от бананите и картофения чипс на живота си; тогава ще можем да действаме, задоволявайки и угаждайки на слабостите си.

==== Целта на това послание ====

Споменавам тази случка само за да ви помогна да запомните изводите, които си правя от нея: ние, които не сме атеисти, а вярващи в Исус Христос, няма да бъдем роби на физическото удоволствие. Когато в душата ни започне битка, ще погледнем нагоре и със силата на Божия Дух ще бъдем освободени от желанията на тялото. Няма да бъдем заробени от нищо.

Целта на посланието е изпълнението на 1 Коринтяни 6:20 във вашия живот: „Вие не сте свои си; с цена сте купени. Така че прославете Бога с телата си.” 1 Коринтяни 10:30 казва: „И така, независимо дали ядете, пиете или правите нещо друго, правете го за Божия прослава.” Казвали сме го хиляди пъти, но колко пъти сме го правили? Яли ли сме за Божия прослава? Пили ли сме, прославяйки Бога? Как можем да го направим?

==== Да прочетем текста преди това ====

Нека да се съсредоточим върху 1 Коринтяни 6: 12-14:

„Всичко ми е позволено, но не е всичко полезно; всичко ми е позволено, но не искам да съм обладан от нищо. Храната е за стомаха, и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него, и нея. А тялото не е за блудство, но за Господа, и Господ е за тялото; а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си.”

За да разберем тези стихове, е необходимо да ги прочетем обратно – прочетете първо последните думи. В края на 13 стих Павел казва: „Тялото не е безсмъртно, обаче е за Господ и Господ е за тялото. Бог възкреси Господа и ще възкреси и нас.”

==== Тялото е за Господа ====

Тялото е за Господа! Тялото ти е дадено поради една причина: да бъде инструмент за прославяне на Христос (6:20). Начинът, по който се грижиш за него и го използваш, трябва да показва дали славата на Христос задоволява всичките ти нужди.

==== Господ е за тялото ====

Той казва още, че не само тялото е за Бога, а „Господ е за тялото.” Това означава, че Христос не е безразличен към тялото. Той се грижи за него. Той поставя на първо място това как ние го използваме. Той прави от тялото Свой храм (6:19). Той е „за тялото”, не против или безразличен към него.

Това означава, че когато спрете да живеете според изискванията „да” и „не” на списъка в закона, трябва да започнете да живеете чрез Христовата любов и свобода. Да, старият закон на буквата, който принуждаваше плътта, трябва да си отиде. Ние вече не сме под закон (Римляни 6:14). Ние сме управлявани от благодатта. Тогава какво?

==== Две насоки за живот ====

В стих 12 Павел ни открива две водещи насоки в живота ни, които нарекох закон на любовта и закон на свободата.

===== 1. Законът на любовта =====

Първо, той казва: „Добре, всички неща са позволени в определен смисъл, ние не трябва да живеем под външни ограничения; НО НЕ ВСИЧКИ НЕЩА СА ПОЛЕЗНИ.” С други думи, не питайте: „Какво ТРЯБВА да правя?” Питайте: „Какво е ПОЛЕЗНО да правя?”

Наричам това закон на любовта, защото любовта иска да е полезна на другите. Павел прави връзка между полезността и любовта. Забележете, в 1 Коринтяни 10:23 да бъдеш полезен е обяснено като да изграждаш другите. „Всички неща са законни, но не всички са полезни. Всички неща са законни, но не всички насърчават (изграждат).” Полезни са нещата, които подкрепят, насърчават другите в тяхната вяра.

Вижте и в 1 Коринтяни 8:1 как Павел свързва действието на любовта с подкрепата. „Знанието възгордява, а любовта назидава.” Ако любовта назидава и ако назиданието е полезното нещо, за което Павел говори, смисълът на 6:12 (където казва „не всички неща са полезни”) е, че трябва да бъдем водени от закона на любовта.

Със сигурност това е „законът”, когото Павел има предвид в Галатяни 6:2 когато казва: „Носете един на друг теготите си и така изпълнявайте Христовия закон.” В 1 Коринтяни 9:21 казва: „За тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон (при все че не съм без закон спрямо Бога, защото съм под закон спрямо Христос), за да придобия тези, които нямат закон.” Ние не сме под закона просто като външна принуда. Ние сме под благодат, която осигурява вътрешна принуда от любов, което означава да бъдем полезни и да насърчаваме другите във вярата.

===== 2. Законът на свободата =====

Второ, Павел казва в 6:12: „Всичко ми е позволено, но не искам да бъда поробен от нищо.” С други думи, действията ти трябва да бъдат водени не само от закона на любовта, но и от закона на свободата. Не питай: „Това разрешено ли ми е като християнин?” Питай: „Аз роб ли съм на това? Тази храна, това питие, сексът, хобито ми или работата ми превръщат ли се в мой господар, вместо да ми служат?”

Какво представлява ЗАКОНЪТ НА СВОБОДАТА? Това просто е вътрешният контрол на Святия Дух. Павел казва в Римляни 8:2: „Законът на животворящия Дух ме освободи в Исус Христос от закона на греха и на смъртта.” С други думи, работата на Духа е ЗАКОН НА СВОБОДАТА. Това ни освобождава от силата на греха и смъртта. „Където е Духът на Господа, там е свобода.” (2 Коринтяни 3:17; Яков 1:25; 2:12)

Така че има два закона, които управляват поведението и навиците на християните: законът на любовта (това полезно и назидателно ли ще бъде?) и законът на свободата (това ще ме зароби ли, ще привикна ли към него?)

==== Как са свързани тези два закона ====

Галатяни 5:13 ни дава отговор: „Защото вие братя, към свобода бяхте призвани; само не употребявайте свободата си за повод да се разобуздава плътта, но с любов служете си един на друг.” Свободата е по-основополагаща от любовта. Вътрешната свобода е извор; любовта е вода, която изтича, за да бъде полезна за другите. Вътрешната работа на Святия Дух, която ни освобождава от всички други робства, освен към Бога, е извор на любов.

Основното, което иска да ни каже Павел в 1 Коринтяни 6:12 е: пазете свободата си в Христос! Можете ли да кажете заедно с него: „Няма да бъда поробен от нищо!”?

==== Библейските подбуди да живеем в свобода ====

Ще завърша с две библейски основания, поради които трябва да се стремим да се освободим от всяко заробване, независимо дали е от храна, пиене, похот, мързел или работа. Първо, защото робството е много опасно и второ, защото свободата е толкова чудесна.

===== 1. Опасността от робството =====

Първо, робството е много опасно. Какво искам да кажа? Упоритият отказ да кажеш „не” на заробващ навик (като преяждането) води до опасност да закоравиш съзнанието си до такава степен, че вече да не се чувстваш виновен за него. Тогава става възможно да оправдаеш по-лесно другите си навици и съвсем скоро може да се случи така, че цялото библейско разбиране за духовната война, бдителността, самоотричането и самоконтрола да отпадне от живота ти.

„Нека този, който си мисли, че стои, да не падне.” Мислиш ли, че за теб не съществува възможност да се провалиш във вярата си? Откъде мислиш, че се появяват вероотстъпниците и изменниците? Те са хора, които малко по малко са пренебрегнали в съзнанието си гласа на Бога в неща, които им изглеждат не толкова важни. „Храната е за тялото, тялото за храната – и двете ще изгният в гроба един ден; няма значение как ям или пия.”

Защо Бог ни припомня в Евреи 12:16-17 трагедията на Исав със следните думи: „Не бъдете …като Исав, който продаде първородството си за едно ядене. Защото знаете, че даже когато искаше по-късно да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за покаяние.”?

Как Именей и Александър отпаднаха от Господа? 1 Тимотей 1:19 ни казва: „…имайки вяра и чиста съвест, която някои отхвърлиха и отпаднаха от вярата.” Какви очаквате да бъдат духовните последици за вас, щом ден след ден отхвърляте гласа на съвестта си и копнеете за робството на храната, пиенето и похотта?

Какво иска да каже Павел когато пише на филипяните: „Защото мнозина, за които много пъти съм ви казвал, а сега и с плач ви казвам, живеят като врагове на Христовия кръст; чиято сетнина е погибел, чиито бог е коремът…” (Филипяни 3:18,19а)

Защо Павел заповядва на Коринтяните: „Така тичайте, че да я получите (наградата). И всеки състезател се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние – нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.” (1 Коринтяни 9:24б-27).

Защо в своята първа и, може би, единствена проповед пред управителя Феликс, апостол Павел избира да подчертае: „И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд…” (Деяния 24:25 а)? Ако имате възможност само за една проповед пред директора на затвора, втората точка в нея ще бъде ли „себеобуздание”?

Защо Исус казва: „Ако дясното ти око те съблазнява да съгрешиш, извади го. По-добре да загубиш една от частите на тялото си, отколкото цялото ти тяло да бъде хвърлено в ада.”?

Бог е казал тези неща за наше добро! Написани са, за да можем да разберем, че да подчиниш тялото си не е незначително нещо. „Всичко ми е позволено, НО НЯМА ДА БЪДА ПОРОБЕН ОТ НИЩО!” Отхвърлете робството от тялото си. Ние не сме предназначени за да бъдем водени като кучета на каишка от похот или глад.

===== 2. Чудото на свободата =====

Второто основание, поради което трябва да се стремим да се освободим от заробване е, че свободата е толкова хубава.

Когато човекът, облечен в костюм от три части, избра удоволствието от празните ръце, хвърляйки боклука встрани, вместо удоволствието от чистата съвест, избра ли той РАДОСТТА?!!! „Блажен онзи, който не осъжда себе си за това, което одобрява.” (Римляни 14:22б) Животът в постоянно отдаване на прекалените желания на тялото, насочени срещу гласа на съвестта, е живот в нещастие!

Трябва да се обърнем и да направим точно противоположното на това: да се възползваме от закона на живота, който живеещият в нас Дух ни дава; а почувстваме, че носим плода на себевладеенето, да бием и уморяваме бунтовното тяло докато стане покорно и вече не е господар, а слуга. Ето, това е победа и радост!

Братя и сестри, вие сте купени с цена. Вашите тела имат стойност. Те са храм на Святия Дух. Прославете Бог в телата си: приемете Неговите дарове на удоволствие с благодарност. Отречете се от всичко прекомерно, като се отдадете напълно на Неговото величие. Тази отдаденост ще ви направи свободни.

Как Сатана спасява душата

2009-08-24T16:04:25Z

PagePush: Automated: copied from main site

{{ info | How Satan Saves the Soul}}'''1Коринтяни 5:1-13'''
<blockquote>Дори се чува, че между вас имало блудство, и то такова блудство, каквото не се споменава дори между езичниците, именно, че един от вас има бащината си жена. 2. И вие сте се възгордели, вместо да скърбите, за да се отлъчи от вас този, който е направил това нещо. 3. Затова пък аз, ако и да не съм телесно при вас, но с духа си съм при вас и осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, онзи, който е извършил това, като че ли съм при вас 4. (като се събра моят дух заедно с вас с властта на нашия Господ Исус), 5. да предадем такъв човек на Сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господ Исус. 6. Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто? 7. Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас. 8. Затова нека празнуваме - не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина. 9. Писах ви в посланието си да не се събирате заедно с блудници, 10. не че съм искал да кажа за блудниците на този свят или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света. 11. Но в действителност ви писах да не се събирате с никого, който се нарича брат, ако е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, с такъв даже да не ядете заедно. 12. Защото каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните, 13. докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек отсред вас. </blockquote>
Ако не сте член на църква Витлеем и не сте получили писмо, отнасящо се до прелюбодейството и липсата на покаяние на един от нашите членове и мисионери, трябва да знаете, че това сърцераздирателно положение е в основата на проповедта тази сутрин. Ще спестя подробностите за по-късно, когато ще се помолим и ще решим как да действаме. Достатъчно е да кажа, че ние не се занимаваме с този текст само някак въображаемо и отвлечено. Целта ни е да разберем и да се подчиним на поучението в него. Мисля, че през следващия час ще говоря с много повече “страх и треперене”, отколкото която и да е друга сутрин от служението ми. Не от страх, че ние можем да грешим, а от страх за това, което Бог ще направи когато съди.

Искам от цялото си сърце да ви накарам да обърнете внимание на това какво казва Библията за липсата на покаяние при греха на разврат в тялото на Христос.

==== Положението в Коринт ====

Един мъж в Коринт има сексуална връзка с майка си или мащехата си. Стих 1: “Дори се чува, че между вас имало блудство, и то такова блудство, каквото не се споменава дори между езичниците, именно, че един от вас има бащината си жена.” Изразът “бащината си жена” може да означава, че жената не е негова биологична майка. Мога да предположа, че баща му е вдовец или разведен и отново се е оженил. Може да е жив, а може и да е умрял. Павел не казва, че това би променило греховността на това, което се случва – синът “има” бащината си съпруга. Павел нарича това разврат, и то такъв, който невярващите езичници осъждат.

Развратът не е бил само за една нощ, последван от съкрушаващо сърцето покаяние (тогава и отговорът на Павел би бил друг). В стиха се казва, че някой “има” (не “е имал”; това продължава) съпругата на баща си. Тук няма покаяние, няма отклоняване от разврата.

Всъщност става въпрос не само за липса на покаяние, а и за безсрамно хвалене с греха. В ст. 2 е показано какво е направила църквата в отговор на разврата в нея и как е трябвало да отговори: “И вие сте се възгордели, вместо да скърбите, за да се отлъчи от вас този, който е направил това нещо.”

==== Търпимостта към греха е грях ====

Мисля, че ще бъдем дори шокирани да разберем, че диагнозата на проблема в Коринт е точно обратна на диагнозата в много църкви днес. В наше време, когато дисциплината липсва, често диагнозата е, че сме прекалено смирени за да накажем някого. Кои сме ние, та да посочваме с пръст? Кои сме за да съдим? Кои сме ние за да хвърлим първия камък? Ето как едно такова мнимо смирение стои в основата на търпимостта към липсата на покаяние от разврат в църквата.

От друга страна, ако днес една църква се придържа към дисциплината (наказанието), диагнозата често е, че това е следствие от фарисейска гордост. Възмущението от греха често се описва като покривало на несигурността и сексуалните съблазни на самите фарисеи. Смята се, че поведение от типа на “аз съм по-свят от теб” е в основата на възмущението, а високомерието е в основата на отлъчването.

Може и да е истина. Когато четете в стих 2 че диагнозата в Коринт е напълно противоположна, това кара ли ви да спрете за малко, да се замислите сериозно и да изследвате сърцето си, както накара мен? Там високомерието пораждаше търпимостта, а съкрушаващото сърцето смирение трябваше да бъде в основата на отлъчването. Павел казва: “Вие сте се възгордели вместо да скърбите”. Хората от църквата всъщност са се хвалели с разврата. Как е възможно това? Каква теология би могла да разреши хваленето с разврата? Можем да видим това навсякъде в посланията на Павел. Подобно учение казва: “Нека останем в греха, за да се умножи благодатта” (Римляни 3:8, 6:1). То разбира погрешно свободата и я използва за “разпуснатост на плътта”, като казва (както коринтяните): “Всичко е законно за мен” (1Коринтяни 6:12, 10:23) Така те са се хвалели със свободата си и с търпението на благодатта. Гордостта беше в основата на греха, наречен търпимост, а не фарисейското осъждение.

==== Смирението върши тежката работа ====

Не търпимостта, а смирението както Павел го представя, беше в основата на отлъчването. “…вместо да скърбите, за да се отлъчи от вас този, който е направил това нещо.” Исус каза: “Блажени тези, които скърбят”. Блажени са кротките и сърцесъкрушените, които познават ужаса на греха и собствените си неуспехи, уязвимост и престъпления срещу Бога. Точно тези са хората, които ще отстранят непокаялия се от църквата. Съкрушеността и скръбта са в основата на отлъчването.

Истинската библейска съкрушеност не казва: “Никога не би осъдил по този начин брат си”. Тя вярва с стихове 9-13 и се подчинява на властта на апостола.

9. Писах ви в посланието си да не се събирате заедно с блудници, 10. не че съм искал да кажа за блудниците на този свят или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света. 11. Но в действителност ви писах да не се събирате с никого, който се нарича брат, ако е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, с такъв даже да не ядете заедно. 12. Защото каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните, 13. докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек отсред вас.

Библейската съкрушеност се подчинява на болезнения, несигурен, изискващ време, често тягостен процес на църковно наказание. Тя казва: “Аз ще извадя гредата от окото си за да виждам по-ясно и да направя очната операция, към която ме призовава Библията. Ще погледна в себе си за да не бъда изкушен самият аз докато с надежда за помирение се опитвам да следвам божия съвет, като отлъчвам друг.” Смирението не казва на Бога как да проявява милост. То слуша и се опитва да се подчини със страх и треперене.

==== Изчистете старата мая ====

Един от братята ми каза в петък сутрин, че докато се молил за Даръл, прости се свлякъл на земята, плачейки. Той не е единствения. Скръбта и смирението, а не гордостта, са средство за отлъчване на някого от църквата. С такъв дух идваме тази сутрин. Библейското смирение не казва: “Никога не бихме направили това”. Точно обратното – Павел казва, че гордостта отказва да отлъчи неморалния.

Вижте ст. 6: “Хвалбата ви [ето гордостта] не е добра.” Защо не? Първо, защото коренът й е невежеството. Стихът продължава: “Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?” С други думи: “Във вашето предполагаемо знание на благодатта и свободата вие разрушавате църквата.” Те не са и сънували, че хвалейки се с благодатта и свободата, могат да покварят и разрушат църквата отвътре.

И така, Павел казва в ст. 7: “Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас.” В Израел, в продължение на една седмица след като пасхалното агне биваше пожертвано, в къщите не трябваше да има никакъв квас. Павел приема това като преобраз на греха в църквата. Христос вече е нашето пасхално агне. Нашата Пасха не е само за една седмица, а за цял живот. Квасът на греха трябва да бъде изхвърлен завинаги. Никога повече няма да се помиряваме с греха. Ние се борим срещу него, изповядваме го, бягаме от него и никога не се хвалим с присъствието му.

Но гордостта в Коринт казваше: “Христос беше пожертван за греховете ни, следователно ние можем да грешим и благодатта ще изобилства. Павел обаче казва: “Очистете стария квас … защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас.”

Когато говорих по телефона с Даръл, за да го умолявам да се покае и да се върне при жена си, в църквата си и при Спасителя си, последният текст, който използвах, беше Тит 2:14: “Той се пожертва за нас, за да ни избави от всички злини и да пречисти за себе си народ, който ще принадлежи единствено на него, народ, който ще гори от желание да върши добри дела.” С други думи, Исус умря за да изчисти кваса на греха от живота ни и от църквата. Аз казах: “Даръл, да избираш нечистотата седмица след седмица, без да се покаеш, е все едно да избереш да се обърнеш срещу кръста и да забиваш меч в Исус със всяка своя нова постъпка на разврат. Той не умря само за да прости греха ти, а за да ти даде сила срещу греха. Тези, които не приемат силата на кръста за да се борят срещу греха си, няма да се ползват в от милостта на кръста за да получат опрощение за греховете си.”

Гордостта на коринтяните беше, че те си позволиха да режат Исус на части. Те решиха, че могат да се отнасят с него като с един, който прощава и го отхвърлиха като този, който пречиства.

Павел отговаря на това съвсем ясно в ст. 7: “Не. Очистете стария квас, за да бъдете това, което наистина сте в Христос – безквасни и чисти. Ако не направите това, вие не сте безквасни и чисти. Страстта ви за чистота е доказателството че ви е простено.

В такъв случай какво би трябвало да направят те? А какво би трябвало ние да направим?

==== Бог може да използва Сатана за да освещав ====

Павел казва в стихове 2, 7 и 13, че човек, който е виновен за непокаян разврат, трябва да бъде отлъчен от църквата. “Отлъчете нечестивия човек отсред вас.” Той обаче дава пълен отговор в ст. 3: “Затова пък аз, ако и да не съм телесно при вас, но с духа си съм при вас и осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, онзи, който е извършил това, като че ли съм при вас”

С други думи, Павел не може да бъде лично там, но казва, че ще упражни своето влияние от разстояние, може би чрез молитва, за да се погрижи наказанието да бъде приложено.

Той продължава в ст. 4 и 5: “като се събра моят дух заедно с вас [затова ние във Витлеем не го правим на съвета на старейшините, а в събранието; коринтяни можеха да разчитат на одобрението на Павел и на влиянието му чрез молитва] с властта на нашия Господ Исус, да предадем такъв човек на Сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господ Исус.”

Възможно е да отлъчиш някого от църквата да е същото като да го предадеш на Сатана, но аз не мисля така. Когато Павел казва “със силата на Господ Исус”, той ни показва, че се случва нещо повече, нещо, за което се изисква силата на Исус за да бъде изпълнено. Ние знаем, че Павел го е правил поне веднъж преди това. 1Тимотей 1:20: “Сред тях са Именей и Александър, които предадох на Сатана, за да се научат да не богохулстват.”

Това, за което става въпрос тук, е като това, което се случи в книга Йов. Единственото друго място в Библията, освен в писмата на Павел, където някой се предава на Сатана с тези думи, се намира в Йов 2:6, къде буквално се казва: “Ето, предавам ти Йов. Само пощади живота му.”

Следващият стих е: “Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му.” Какъв беше резултатът от божието милостиво намерение? Йов 42:6-7 “…но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.”

Така Сатана се превърна в средство, поставено под божия върховен контрол за прочистване сърцето на Йов; за да го доведе по-близо до Бога от преди. Това не е единственото място, където Бог използва Сатана за такава цел. В 2Коринтяни 12 Павел описва своя трън в плътта като “пратеник (гръцки: “ангел”, бел. прев.) на Сатана”, когото Бог определя за смиряването на Павел и за прослава на Христос. Ст. 7: “И за да не се възгордявам прекалено заради чудните откровения, ми бе даден трън в плътта – изпратен ми бе ангел от Сатана непрекъснато да ме измъчва, за да не се възгордявам прекалено.”

Когато Павел се моли Исус да го премахне, отговорът, който получава, е: “Стига ти моята благодат, защото силата ми се проявява най-добре в слабост.” (2Коринтяни 12:9). Забележете, че този, от когото зависи дали “пратеникът на Сатана” да остане или не, е Христос. Ето защо е толкова знаменателно в ст. 4 на нашия текст когато Павел казва, че щом предава някого на Сатана, това става “със силата на Господ Исус”. Ние нямаме силата и властта на направим това.

Завършвам с това, което, надявам се, че ви се стори така обнадеждаващо, както и на мен. Исус е господар на Сатана. Той използва нашия най-голям враг, дявола, за да спаси и освети своя народ. Той доведе Йов до покаяние и благополучие. Той доведе Павел до момента, в който стана възможно да ликува във време на премеждия и да изявява силата на Христос.

Павел се надява, че резултатът от предаването на един човек на Сатана ще бъде спасяването на духа му в деня на Христос. С други думи, целта на Павел и нашата цел когато предаваме някого на Сатана, е някакво удивително нещастие да го сполети по такъв начин, че той да каже като Йов: “Сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.”

Това може да е цирей. Може да е слепота или СПИН. Няма значение какво е, ако ще спаси духа на Даръл от ада. Нека Исус дойде сега и ни помогне.

 --------------------------------------------------------------------------------

Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg Английският текст използван с разрешението на автора. Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.

Бог лъже ли?

2009-08-24T16:04:14Z

PagePush: Automated: copied from main site

{{ info | Does God Lie?}}Кратък отговор: Не. Бог никога не казва: „Аз не съм Бог”, „Вие не сте грешници”, „Христос не е велик Спасител”, „Ако вярвате в Исус, никога няма да бъдете спасени”, „Глупаво е да следвате съветите Ми”, или „Моето слово не е надеждно”.

Бог обаче заповядва хора да бъдат лъгани и това е част от осъждението на виновните. Именно затова възниква този въпрос.

*Пророк Михей застава срещу всички пророци на Ахав и казва на царя, че ще падне в битката. За да обясни защо всички други пророци говорят обратното, Михей казва: „Сега, ето Господ е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; обаче Господ е говорил лошо за тебе.” (3 Царе 22:23)
*По същия начин Бог казва, че ще накаже всички, които използват пророците за да оправдаят греховете си: „И ако би се подмамил пророкът да проговори слово, Аз, Господ, съм подмамил този пророк; и ще простра ръката Си върху него, та ще го изтребя от народа Си Израил. И те ще понесат вината за беззаконието си: наказанието на пророка ще бъде като наказанието на онзи, който се е допитвал чрез него…” (Езекиил 14:9-10)
*В края на този век Бог ще заповяда „силна заблуда” като част от наказанието на тези, които „отказаха да обикнат истината.” „Този, чието идване се дължи на идването на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с цялата измама на неправдата, сред онези, които загиват; защото не приеха да обикнат истината и да се спасят. И затова Бог изпраща заблуждение да действа между тях, за да повярват на лъжата, и да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а са обикнали неправдата.” (2 Солунци 2:9-12)

Когато казваме, че Бог никога не лъже, но заповядва хората да бъдат лъгани, това не означава, че Той одобрява лъжата или че законът я позволява. Бог управлява всичко във вселената, включително греха и грешните хора. Грехът не престава да бъде грях само защото Бог го овладява и насочва за добро на Неговите хора и за прослава на името Си.

Това направи Той когато срещу Йосиф беше извършен грях – с измама беше продаден в Египет – и когато предателят Юда целуна Христос. Първото доведе до най-великото спасение в Стария Завет (излизането от Египет), второто – до най-великото спасение в историята (смъртта на Христос заради греховете ни).

Когато Бог казва: „Аз, Господ, съм подмамил този пророк…” (Езекиил 14:9), това означава, че Той може да управлява и управлява ума на лъжливия пророк за да повярва в лъжа. Бог прави това по такъв начин, че самият Той не лъже. Способен е да се справя с хиляди обстоятелства и влияния, така че един грешен пророк да приеме една лъжа за истина, без Бог да е излъгал или по някакъв начин да е накърнил съвършената си правдивост.

Словото на Бога остава категорично по отношение на словото Му:

*„Бог не е човек, че да лъже, нито човешки син, че да се разкае. Той ли ще каже и няма да го стори? Той ли ще обещае и не ще изпълни?” (Числа 23:19)
*„Силният Израилев няма да излъже…” (1 Царе 15:29а)
*„Защото словото на Господа е право и всичките Му дела са извършени с вярност.” (Псалм 33:4)
*„Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; словото на Господа е опитано.” (2 Царе 22:31а)
*„Всяко слово на Бога е без недостатък.” (Притчи 30:5а)
*„Господните думи са чисти думи, като сребро претопено в горнило от пръст, пречистено седем пъти.” (Псалм 12:6)

На Бог може да се вярва. Но нека не Го разиграваме. Нека да не бъдем нехайни към истината; „да не се радваме на нечестието” и да не отхвърляме „любовта към истината.” Иначе може да бъдем оставени на силна заблуда и никога да не бъдем способни отново да прогледнем.

В името на Божията слава и вашата сигурност,

Пастор Джон

Съкрушено и разкаяно сърце Бог няма да презре

2009-08-24T16:03:56Z

PagePush: Automated: copied from main site

{{ info | A Broken and Contrite Heart God Will Not Despise}}

Псалмите: да мислиш и чувстваш така, както Бог иска, част 3

By John Piper

June 8, 2008
<blockquote>'''Псалм 51''' ''За първия певец. Псалм на Давид, когато пророк Натан отиде при него, след като той беше влязъл при Витсавее.'' Смили се над мен, Боже, според милостта Си; според величието на милосърдието Си изличи престъпленията ми! 2 Измий ме съвършено от беззаконието ми и очисти ме от греха ми! 3 Защото аз признавам престъпленията си и грехът ми е винаги пред мен. 4 На Теб, само на Теб съгреших, и извърших това, което е зло в очите Ти - за да бъдеш оправдан, когато говориш, и безукорен, когато съдиш. 5 Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми. 6 Ето, Ти желаеш истина вътре в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на мъдрост. 7 Очисти ме с исоп, и ще бъда чист; измий ме, и ще бъда по-бял от сняг! 8 Дай ми да чуя радост и веселие, за да ликуват костите, които си строшил. 9 Скрий лицето Си от греховете ми и изличи всичките ми беззакония! 10 Сътвори ми чисто сърце, Боже, и непоклатим дух обновявай вътре в мен! 11 Не ме отхвърляй от лицето Си и не отнемай Светия Си Дух от мен! 12 Върни ми радостта на спасението Си и ме поддържай с дух свободен. 13 Тогава ще науча отстъпници на Твоите пътища и грешници към Теб ще се обърнат. 14 Избави ме от вината за кръвта, о, Боже, Боже на спасението ми, и езикът ми с радост ще пее за Твоята правда. 15 Господи, отвори устните ми, и устата ми ще разгласят Твоята възхвала. 16 Защото не желаеш жертва, иначе бих принесъл; всеизгаряне не Ти е угодно. 17 Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш. 18 Стори добро на Сион според благоволението Си, съгради стените на Ерусалим! 19 Тогава ще се наслаждаваш в жертви на правда, във всеизгаряния и приноси; тогава ще принасят юнци на олтара Ти. </blockquote>
Миналата седмица разгледахме Псалм 42 и прочетохме как да бъдем правилно обезкуражени. Днес ще се съсредоточим върху Псалм 51 и това как да бъдем правилно смазани от вината. Надявам се, че забелязвате общото правило. Това, което прави от един човек християнин, не е липсата в живота му на обезсърчение, на грях и на чувство за отчаяние. Най-важното за християнина е, че той има връзка с Христос, която определя мислите и чувствата му по отношение на обезсърчаването, греха и вината.

==== Правилно съкрушен от вината ====

Псалмите са били основната книга с песни на ранната Църква и са били предназначени от Бога да събудят, изразят и развият мислите и чувствата на учениците на Исус. От Псалмите се учим какво да мислим за отчаянието и вината и как да се чувстваме във времена на обезкуражаване и ужасна скръб и съжаление. Те ни показват как трябва да скърбим и да се отчайваме.

Моята молитва е да си изработите такъв навик за живот по примера на Псалмите и мисленето и чувствата ви да бъдат преобразени и да отговарят на Писанията.

==== Спиралата на греха на Давид, водеща надолу ====

Псалм 51 е от малкото псалми, за които може да се определи точно към кой исторически период принадлежат. Заглавието му е: „За първия певец. Псалм на Давид, когато пророк Натан отиде при него, след като той беше влязъл при Витсавее.” Добре е известно какво се случи с Витсавее. В 2 Царе 11:2-5 това е написано съвсем ясно:
<blockquote>„И една вечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царския дом, и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива наглед. И Давид прати да разпитат за жената; и каза един: Не е ли това Витсавее, дъщерята на Елиам, жената на хета Урия? И Давид прати слуги да я вземат, и когато дойде при него, спа с нея…и тя се върна у дома си. А тя зачена и прати да известят на Давид, казвайки: Непразна съм.”</blockquote>
Той се опита да скрие греха си като повика Урия да се върне в къщи от война за да легне с жена си и да помисли, че бебето е негово. Урия обаче беше толкова честен, че не искаше да влезе при жена си докато другарите му бяха в битката. Тогава Давид заповяда Урия да бъде убит във войната за да може бързо да се ожени за Витсавее и да прикрие греха си.

Глава 11 на книгата 2 Царе завършва с едно от най-омаловажаваните изречения в Библията: „Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.” (2 Царе 11:27б). Бог изпрати пророк Натан при Давид с една притча, за да го подлъже сам да произнесе присъдата си. Натан му каза: „Ти си този човек!” После го попита: „Защо презря ти словото на Бога и извърши зло пред очите Му?” Давид се пречупи и се изповяда: „Съгреших пред Господа.” Учудващо, Натан каза: „И Господ отстрани греха ти; няма да умреш. Но понеже чрез това дело ти си дал голям повод на Господните врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре.” (2 Царе 12:7-15)

==== „И Господ отстрани греха ти” ====

Това беше нечувано. Витсавее беше изнасилена. Детето щеше да умре. А Натан каза: „Господ отстрани греха ти.” Просто така? Давид извърши прелюбодейство. Заповяда да бъде извършено убийство. Той „презря словото на Бога.” „Подигра се на Бога.” И Господ „отстрани греха му.” (2 Царе 12:13) Що за праведен съдия е Бог? Никой просто така не пренебрегва изнасилването, убийството и лъжата. Справедливите съдии не правят така. Миналата седмица споделях евангелието с четирима младежи на улицата и нищо от това, което казах, не можа да ги убеди, че блудството с дете може да бъде простено.

Тяхното неверие отеква в мен. Аз също бих бил оскърбен от поведението на Бог в този случай – с изключение на едно нещо. Апостол Павел споделя моето оскърбление и обяснява как Бог може да бъде едновременно справедлив и да оправдава убийците, изнасилвачите, лъжците и дори блудстващите с деца.

==== Нечуваното Божие „опрощаване” ====

Ето какво казва Павел в Римляни 3:25, 26. Това е едно от най-важните изречения в Библията за да можем да разберем по какъв начин Исус е свързан с псалмите и като цяло със Стария Завет
<blockquote>„Когото Бог постави за умилостивяване чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже правдата Си в опрощаване на греховете, извършени по-напред (точно това е казано и в 2 Царе 12:13 – Бог е простил греха на Давид), когато Бог дълго търпеше, за да покаже, казвам, правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исус.” </blockquote>
С други думи, огорчението, което изпитваме когато Бог, както изглежда, просто прощава греха на Давид, би било правилно, ако Бог само замиташе греха му под килима. Той не прави това. От времето, в което живее Давид, Бог вижда през вековете смъртта на Сина Си Исус Христос, Който ще умре вместо него, и така вярата на Давид в Божията милост и в бъдещото изкупление обединява Давид и Христос. В Божия всезнаещ ум греховете на Давид са счетени за Христови, Христовата праведност е прехвърлена върху Давид и Бог справедливо прощава греха на Давид. Смъртта на Божия Син е достатъчно жестока; Божията слава, която произтича от нея е достатъчно велика и Бог има право когато прощава лъжата, прелюбодейството и убийството, извършени от Давид.

==== Ежедневната прошка, която ни е определена ====

Ето истината за това как Давид получи прошка и бе обявен за невинен в Божието присъствие. Това, което е описано в псалм 51 обаче са мислите и чувствата на Давид когато се остави на Божията милост. Някой може да каже, че християните след смъртта на Исус не се молят и не се изповядват но този начин. Те не би трябвало да мислят и да се чувстват така. Аз не мисля, че това е вярно.

Един път завинаги Исус чрез живота и смъртта Си придоби за нас прошка и ни осигури праведност. Нищо не можем да прибавим към това, което Той откупи или с което ни снабди. Единствено чрез вяра можем да да имаме дял в тази прошка и праведност. Поради Божията святост и заради злината на греха, ни е разрешено да си присвоим и да използваме чрез молитва всеки ден това, което Той купи за нас. „…дай ни ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници” (Матей 6:11,12). Ежедневно искаме хляб, тъй като ни е обещал да посреща всяка нужда; ежедневно се молим за придобитата за нас прошка, защото тя ни е осигурена напълно от смъртта на Исус.

==== Как Давид откликва на своя грях ====

Псалм 51 е начинът, по който Божиите хора усещат и мислят за грозотата на собствения си грях. Той ни показва правилния начин да бъдем съкрушени. Ще се опитам да ви покажа четири неща, които Давид направи в отговор на изобличението си.

===== 1. Той се обърна към Бога =====

Първо, той се обърна към единствената си надежда – Божията милост и любов. Стих 1: „Смили се над мене, Боже, според милостта Си; според множеството на милосърдните Си дела изличи беззаконията ми.” Три пъти „смили се” „според трайната Си любов” и „според изобилната Си милост.” Същото Бог обеща в Изход 34:6,7а: „Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, многомилостив и верен, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния”

Давид знае, че има виновни хора, на които няма да бъде простено. Има и виновни, които по някакъв тайнствен начин чрез действието на изкуплението няма да бъдат смятани за виновни, а ще им бъде простено. Псалм 51 е неговия начин да разчита на тази тайна милост.

Ние знаем повече от Давид за тайната на това изкупление. Ние познаваме Исус. Но ние разчитаме на милостта по същия начин, по който разчиташе и той. Първото нещо, което направи, беше да се обърне безпомощен към милостта и любовта на Бога. Днес това означава да се обърнеш безпомощен към Христос.

===== 2. Той се помоли да бъде изчистен =====

Второ, той се помоли да бъде изчистен от греха си. Стих 2: „Измий ме съвършено от беззаконието ми. И очисти ме от греха ми.” Стих 7: „Поръси ме с исоп и ще бъда чист; измий ме и ще стана по-бял от сняг.” Исопът беше клонка, която свещениците използваха за да поръсят с кръв къща, в която имаше някаква болест и така я обявяваха за изчистена (Левит 14:51). Давид викна към Господ като към най-важния свещеник, който би могъл да му прости и да го обяви чист от греха му.

Необходимо е християните да искат това от Бога, да Го молят за това (1 Йоан 1:7-9). Христос откупи за нас Божията прошка. Той плати пълната й цена.Това разбира се не замества нашето задължение да искаме прошка и изчистване. То само е основание за нашата молитва и изпълнението й. Това е причината да вярваме, че отговорът ще бъде положителен. Първо, Давид потърси безпомощен Божията милост; второ, той се моли в милостта Си Бог да му прости и да го изчисти.

===== 3. Той изповядва сериозността на греха си =====

Трето, Давид изповяда по най-малко пет начина, че грехът му е изключително сериозен.

'''3.1'''. Той каза, че грехът, който е извършил, не излиза от ума му. Той е запазен завинаги в съзнанието му; постоянно преминава като на лента, която не може да спре.

'''3.2.''' Давид казва, че основният, най-значимият му грях е, че е съгрешил срещу Бога. Натан казва на Давид, че се е подиграл на Бога и е презрял словото Му. В стих 4 Давид казва: „Само срещу Теб съгреших, Боже, извърших грях и сторих това, което е зло в очите Ти.” Това не означава, че Витсавее , Урия и бебето не бяха наранени. Означава, че грехът е грях, защото е насочен срещу Бога. Да нараниш човек е лошо; дори е ужасно лошо. Но не това е ужаса на греха. Той е атака срещу Бога – подценяване и пренебрегване на Бога. Давид призна това със забележителни думи: „Само срещу Теб съгреших.”

'''3.3.''' Давид защити Бога, а не себе си. Той не се самооправда. Не се защити, не избяга. Стих 4: „…за да бъдеш оправдан в думите Си и безукорен когато съдиш.” Бог е „оправдан”. Бог е безукорен. Бог няма да бъде виновен, ако хвърли Давид в ада. В основата си това е покаяние, съсредоточено в Бога. Това е начина, по който мислят и се чувстват спасените хора. Бог ще бъде прав да ме осъди. Това, че аз все още дишам е очевидна милост. Това, че ми е простено, явно е милост, купена с кръв. Давид не защитава себе си, а Божията праведност.

'''3.4.''' Давид усилва вината си, привличайки внимание към вродената си поквареност. Стих 5: „Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми.” Някои хора използват вродената или наследствената си греховност за да омаловажат собствения си грях. Давид прави точно обратното. За него фактът, че е извършил прелюбодейство, убийство и че е излъгал, е израз на нещо по-лошо: той по природа е такъв. Ако Бог не го спаси, той ще върши още повече зло.

'''3.5.''' Давид признава, че е съгрешил не външно, срещу закона, а срещу Божията милостива светлина в сърцето си. Стих 6: „Ето ти желаеш истина вътре в човека и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на мъдрост.” Бог е бил негов учител. Бог му е дал мъдрост и Давид е направил толкова мъдри неща. Изведнъж грехът взема надмощие и за Давид няма нищо по- лошо от това. „Бях благословен с толкова с толкова знание и мъдрост. О, колко дълбока трябва да е моята поквара, за да съгреша срещу такава голяма светлина.”

Ето, по тези пет начина Давид се присъедини към пророк Натан и Бога в осъждането на греха си и изповяда дълбочината на покварата си.

===== 4. Той умоляваше за обновление =====

Накрая, след като безпомощен се обърна към Божията милост, помоли се за прошка и изчистване, изповяда дълбочината и големината на греха и покварата си, Давид помоли за нещо повече от прошка. Той се помоли за обновяване. Той се посвети горещо на това да бъде променен от Бога.

Той изля сърцето си, желаейки тази промяна, най-малко по 6 начина. Искам само да привлека вниманието ви към тях. Главното в тях е: Хората, на които е простено, са се предали за да бъдат променени от Бога. Прелюбодеецът, убиецът, лъжецът, педофилът мразят това, което са били и обръщат твърдо лицето си за да бъдат променени от Бога.

'''4.1.''' Той се помоли Бог да потвърди, че е избран. Стих 11: „Не ме отхвърляй от присъствието Си и не оттегляй Духа Си от мен.” Знам, някои ще кажат, че християните, които са избрани и имат сигурност във върховната Божия милост, няма нужда да се молят по този начин, защото се подразбира, че не могат да загубят спасението си. Аз не мисля така. Когато Давид или аз се молим: „Не ме отхвърляй и не отнемай Духа Си.”, ние имаме предвид: Не се отнасяй с мен като с някой, който не е избран. Не ме оставяй да се чувствам като някой от тези, описани в Евреи глава 6, които само са опитали от Святия Дух. Не ме оставяй да отпадна като ми дадеш да разбера, че само съм бил привлечен от Духа, а не държан от Него. Потвърди ми, о Боже, че съм твое дете и никога няма да отпадна.

'''4.2.''' Той се помоли за ново сърце и нов дух, които да бъдат непоколебими и праведни. „Създай в мен чисто сърце, о Боже, и обнови праведен (прав, почтен) дух в мене.” (Псалм 51:10) „Праведен дух” тук означава установен, твърд, непоколебим дух. Той иска да се сложи край на тази несигурност, която току-що е изживял.

'''4.3.''' Той се помоли за радостта от Божието спасение и за дух, който радостно желае да следва словото на Бога и, вместо да използва хората, да бъде щедър с тях. Стих 8: „Дай ми да чуя радост и веселие, за да ликуват костите, които си строшил.” Стих 12: „Върни ми радостта на спасението Си и ме поддържай с дух свободен.”

Не е ли удивително, че в този псалм Давид не се моли да му бъде простено сексуално престъпление? Всичко започна със секс, който доведе до измама и до убийство, не беше ли така? Не мисля. Зигмунд Фройд може да си мисли, че всичките ни проблеми започват със секс. Обаче Давид (когато говори за Бога) не вижда нещата по този начин.

==== Сексуалният грях: симптом, а не болест ====

Защо не моли Бога за сексуално въздържание? Защо не моли за мъже, които да го държат отговорен за това? Защо не моли да пази очите му от съблазън и ума му свободен от мисли за секс? Защото знае, че сексуалния грях е симптом, а не заболяване. Хората вършат такъв грях тъй като нямат пълна радост в Христос.Те нямат решителен, здрав и утвърден дух. Те се колебаят. Те се подлъгват и се предават, защото Бог няма необходимото място в чувствата и мислите им.

Давид знаеше, че това се отнася за него. За нас също е вярно. По начина, по който се молеше Давид, той ни показа коя е истинската нужда на тези, които вършат сексуален грях. В този псалм дори не се споменава за секс. Вместо това: „Дай ми да чуя радост и веселие, за да ликуват костите, които си строшил…Върни ми радостта на спасението Си и ме поддържай с дух свободен.” За нас това е дълбока мъдрост.

'''4.4.''' Той иска Бог да му даде радостта Си докато го преизпълни с хваление. Стих 15: „О, Боже, отвори устните и устата ми за да разгласят Твоята възхвала.” Хвалението е това, до което радостта от Бога ни довежда когато са премахнати пречките от пътя ни. Той моли точно за това: О, Боже, победи в живота ми всичко, което поддържа сърцето ми нечувствително и устата ми затворена когато трябва да Те хваля. Направи радостта ми неудържима.

'''4.5.''' Той моли резултатът от всичко това да е живот на действително благовестие. Стих 13: „Тогава ще науча отстъпници на Твоите пътища и грешници към Теб ще се обърнат.” За Давид не е достатъчно да получи прошка, да бъде изчистен, да бъде избран и да има праведен дух. Не е доволен да се радва в Бога сам. Няма да бъде доволен докато неговият пречупен и смирен живот не послужи за изцеление на други. „Тогава ще науча отстъпници на Твоите пътища и грешници към Теб ще се обърнат.”

'''4.6.''' Това ни води до последната точка. Във всичко това Давид е открил, че Бог го е сразил с любов (Стих 8) и че смазаното и разкаяно сърце е белег на всички Божии деца. Стих 17: „Жертви благоугодни на Бога са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш.”

==== Съкрушена от скръб радост ====

Тя е основополагаща за всичко. Да бъдеш християнин означава да бъдеш съкрушен и каещ се. Не правете грешката да мислите, че сте надраснали това в живота си. С това е белязан животът на щастливите Божии деца до последния им ден. Ние се движим смазани и каещи се през целия път до дома, освен в случаите, когато грехът взема високомерно надмощие. Да бъдеш съкрушен и разкайващ се не противоречи на радостта, възхвалата и свидетелството. Това е благоуханието на християнската радост, хваление и свидетелство. Завършвам с думите на Джонатан Едуардс, който казва това по-добре от мен.
<blockquote>Сладко ухание за Христос са всички милостиви състояния (нашите чувства, усещания), които са в резултат на съкрушена от скръб любов. Смирената, съкрушена от скръб любов към Бога или към хората е истинската християнска любов. Желанията на светиите, независимо колко са настойчиви, са смирени: надеждата им е смирена надежда; радостта им, дори когато е неизразима и изпълнена със слава, е смирена, съкрушена от скръб радост… (“Religious Affections”, New Haven: Yale University Press, 1959; на български „Трактат за религиозните чувства”) </blockquote>
Амин.