Gospel Translations Bulgarian - Нови страници [bg]

Торнадото, лутераните и хомосексуалността

JoyaTeemer — Fri, 04 Dec 2009 21:30:24 GMT

JoyaTeemer: Нова страница: {{info|The Tornado, The Lutherans, and Homosexuality}} От „Севън корнърс“ видях бързо движещата се, безформена и нео...

{{info|The Tornado, The Lutherans, and Homosexuality}}

От „Севън корнърс“ видях бързо движещата се, безформена и необикновено широка фуния над центъра на Минеаполис. Казах на Кевин Дау: „Изглежда сериозно.“
Така беше. Сериозно по много причини. Един приятел, който отишъл до центъра с кола, за да види щетите, ми писа:

В ден, когато не се очакваше и нямаше прогноза за лошо време, се образува торнадо, което озадачи синоптиците. Повечето казват, че до сега не са виждали нещо подобно. Това се случва в самия град. Градът е Минеаполис.

<blockquote>Торнадото се появи в сряда по време на националното събрание на Евангелската лутеранска църква на Америка в конгресния център на Минеаполис. Събранието се състоя в сградата на Централна лутеранска църква, на отсрещната страна на улицата. За целта църквата разпъна палатки около сградата.

Според напечатаната програма на събранието неговата пета сесия трябва да започне на 19 август в 14 часа. Основната точка е: „Обсъждане на предложение за изявление пред обществеността относно човешката сексуална ориентация“. Предмет на разискване е дали начинът на живот на хомосексуалистите ги прави негодни да бъдат пастири.</blockquote>

Свидетелстващият за нанесените щети продължава:

Необикновеното торнадо се спуска малко на юг от центъра, после продължава направо по шосе 35W, прекосява шосе I94 и вече е в центъра. Часът е 14. Първите сгради в централната част на шосе I94 са Конгресният център на Минеаполис и лутеранската църква. Торнадото тежко поврежда покрива на конгресния център, разкъсва палатките, отчупва камбанарията на църквата, разцепва останките й на две...и изчезва.

Ще си разреша да обясня тази проява на Божието провидение с няколко библейски предупреждения.

1. Тези, които не са се покаяли и продължават да живеят като хомосексуалисти (същото се отнася и за всички останали грехове), няма да влязат в Божието царство.

<blockquote>„Или не знаете, че неправедните няма да наследят Божието царство? Не се заблуждавайте. Нито блудниците, нито идолопоклонниците, нито прелюбодейците, нито прелъстителите на юноши, нито хомосексуалистите“ (1 Коринтяни 6:9).</blockquote>

2. Църквата винаги е приемала тези, които се отказват от сексуални грехове и които все още се борят с подобни желания, радвайки се заедно с тях, че на всички нас, чийто живот е греховен, пропаднал и объркан (всички, без изключение), ни е простено, при условие че се обърнем към Христос с вяра.

<blockquote>„И такива бяха някои от вас; но вие измихте себе си от такива неща, но се осветихте, но се оправдахте в името на Господ Исус Христос и в Духа на нашия Бог.“ (1 Коринтяни 6:11).</blockquote>

3. Следователно, официалните църковни оценки и решения, опрощаващи истинските грехове, които държат хората далече от Божието царство, са зло. Те опозоряват Бога, противоречат на Писанията и напълно съдействат за нанасяне на проклятие вместо доброволно предложеното от Бога спасение.

4. Исус Христос управлява вятъра и това включва също всяко торнадо.

<blockquote>„И голям страх ги обзе; и те си казаха един на друг: Кой ли е Този, че и вятърът, и езерото Му се покоряват?“ (Марк 4:41).</blockquote>

5. Когато попитаха Исус за бедствието близо до Ерусалим, което изглеждаше случайно и в което загинаха 18 човека, Той отговори с обобщени изрази. Този отговор се отнася и за бедствията в Минеаполис, Тайван или Багдад. Божието послание към нас е да се покаем, защото без това никой няма да избегне Неговата присъда.

<blockquote>Исус каза: „Или мислите ли, че онези осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, бяха по-големи престъпници от всички човеци, които живеят в Йерусалим? Казвам ви: Не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. “ (Лука 13:4,5).</blockquote>

6. Заключение: Торнадото в Минеаполис беше великодушно, но непоколебимо предупреждение към лутеранската църква и всички нас: отвърнете се от това да подкрепяте греха. Откажете се да поощрявате поведение, което води до унищожение. Потвърдете верността си към истината и властта на Писанията. Откажете се от закостенялата си склонност да извращавате Божията благодат и да я превръщате в сладострастие. Наслаждавайте се на прошката, дошла от кръста и на нейната мощ да променя вас и всички останали грешници.

Обяснение на торнадото

Kathyyee — Wed, 02 Dec 2009 16:26:51 GMT

JoyaTeemer:

{{info|Clarifying the Tornado}}

Преди три години Бог изпрати болестта рак като торнадо в живота ми. То счупи камбанарията на здравето ми и разкъса палатките на сексуалния ми живот. Написах статия до себе си: „Не пропилявай своя рак“. Можеше да бъде озаглавена и по друг начин: „Не пропилявай торнадо си“. В основата си Божието послание към мен чрез моето торнадо беше същото като това към Евангелската лутеранска църква. Моето торнадо беше:
<blockquote>„великодушно, но непоколебимо предупреждение към и всички нас: отвърнете се от това да подкрепяте греха в живота си. Откажете се да оправдавате и поощрявате в живота си всяко поведение, което води до унищожение. Потвърдете верността си към истината и властта на Писанията. Откажете се от закостенялата си склонност да извращавате Божията благодат и да я превръщате в сладострастие. Наслаждавайте се на прошката, дошла от кръста и на нейната мощ да променя вас и всички останали грешници“ (част от публикуваното в четвъртък на блога) </blockquote>
Такова е посланието на всяко бедствие (Лука 13:1-5), както и на всеки слънчев ден (Римляни 2:4).

Преди три години си казах: Божието намерение чрез торнадото рак е да „задълбочи любовта ми към Христос и да ме отучи да суча от гърдите на света.“ Това има за цел да направи моите основни грехове да изглеждат по-малко привлекателни от когато и да било преди.

Това торнадо „е предназначено да разрушава всеки стремеж към грях. Гордост, ненаситност, сладострастие, омраза, непростителност, нетърпение, мързел, отлагане – всички тези неща са врагове, предназначени за унищожение от рака.“ С други думи, ракът – торнадо беше милостив укор отправен към желанията ми за светски неща и своевременно тласване към святост.

Този е урокът, от Лука 13:1-5, 2 Коринтяни 1:8,9; 4:17,18; 12:9,10 и от много други текстове, който се отнася до всяко торнадо във всеки град, във всеки живот, навсякъде по света. Различни са само подробностите.

Моето торнадо беше призив за покаяние. Вашите също ще бъдат такива. Не такова е обаче намерението на дявола. Само Бог желае това. Сатана иска вие да одобрявате греховете си. Бог иска да му разрешите да ви ги прости и да ги победи.

Какво означава да търсиш (да се стремиш към) Господа?

JoyaTeemer — Fri, 16 Oct 2009 14:36:46 GMT

Kathyyee: Защити „Какво означава да търсиш (да се стремиш към) Господа?“ ([edit=sysop] (безсрочно) [move=sysop] (безсрочно))

{{info|What Does It Mean to Seek the Lord}}

Да се стремиш към Господ значи да търсиш Неговото присъствие. „Присъствие“ е широко разпространен превод на еврейската дума „лице“. Буквално, ние трябва да търсим Неговото „лице“. Такъв е староеврейският път за достъп до Бога. Да стоиш пред лицето Му означава да бъдеш в присъствието Му.
Дали Неговите деца винаги са в присъствието Му? И да, и не. Да – по два начина: първо, в смисъл, че Бог е вездесъщ и затова е близо до всички. Той поддържа съществуването на всяко нещо. Силата Му присъства постоянно, подкрепяйки и управлявайки целия свят.

Второ, Той винаги е с децата Си, защото се е обвързал със завет постоянно да е до нас, да се грижи за нас и всичко да обръща в наше добро. „...и ето, Аз съм с вас през всичките дни до свършека на века“ (Матей 28:20).

Има възможност обаче в определен смисъл Той да не е винаги до нас. Именно затова Библията многократно ни призовава: „...стремете се към Господ...постоянно търсете присъствието Му.“ Ние не усещаме постоянно Божието очевидно, съзнателно присъствие, на което може да се доверим. Има периоди, през които сме небрежни към Бога, не Му обръщаме внимание, не Му се доверяваме и мислим, че не се проявява – тоест, не забелязваме Неговото величие, красота и скъпоценност с очите на сърцето си.

Неговото лице – блясъкът на Неговата същност – е скрито зад завесата на плътските ни желания. По тази причина винаги е възможно да бъдем завладени от това състояние. Ето защо ни се казва „постоянно търсете присъствието Му.“ Бог ни призовава постоянно да осъзнаваме и да се наслаждаваме на върховното Му величие, красота и достойнство.

Така става когато „се стремим“ към Него. Постоянен стремеж. Какво всъщност означава това? И в Стария, и в Новия Завет се говори за „насочване на сърцето и ума“ към Бог. В това се състои съзнателното приковаване или съсредоточаване на нашето внимание и привързаността на сърцето ни към Бога.

<blockquote>„Утвърдете сърцето си и душата си да търсите Господа, вашия Бог...“ (1 Летописи 22:19а).</blockquote>

<blockquote>„И тъй, ако сте били възкресени заедно с Христос, търсете това, което е горе, където седи Христос отдясно на Бога. Мислете за горното, а не за земното...“ (Колосяни 3:1,2а).</blockquote>

Този стремеж е противоположен на движението на ума по инерция. Той е съзнателен избор да насочваш сърцето си към Бога. Това иска и Павел, когато се моли за църквата: „А Господ да насочи сърцата ви в Божията любов и в Христовата твърдост“ (2 Солунци 3:5). Това е проява на съзнателно усилие от наша страна. Усилието за стремеж към Бога обаче ни е подарък от Самия Него.

Ние не полагаме тези усилия с ума и чувствата си, защото Бог е изгубен. Можем да търсим овца или монета, тъй като те могат да се изгубят, а Бог - не. Въпреки това, винаги има неща, през които трябва да минем, а други да заобиколим, за да се срещнем съзнателно с Него. Именно в това се състои търсенето. Често Бог е скрит, покрит с було. Необходими са ни посредници или избягване на пречки по пътя.

Небесата разкриват Неговата слава. Можем да се стремим към Бога чрез нея. Той Сам ни се открива в словото Си. Можем да го търсим в словото. Показва ни се чрез свидетелствата на благодатта Си в живота на другите. Можем да Го търсим и в тях. Стремежът е съзнателното усилие чрез естествени средства да достигнем до Бога; постоянно да насочваме умовете си към Него чрез всичко, което преживяваме; да насочваме сърцата и умовете си към Бога чрез откровенията, които ни дава. Ето това е да търсиш Бога.

Нямат край пречките, които трябва да заобиколим, за да Го видим ясно и да стоим в светлината на присъствието Му. Трябва да избегнем всички вредни за духа ни дейности. Трябва да бягаме от тях, да ги заобикаляме, защото преграждат пътя ни.

Ние знаем кое ни прави съдбоносно чувствителни към Божите проявления в света и в словото; знаем и какво ни води към оглупяване, слепота и ни кара дори да не искаме да Го търсим. Трябва да отстраним и да заобиколим всички подобни неща, ако желаем да видим Бога. Това е стремежът към Бога.

Насочвайки така умовете и сърцата си, ние Го призоваваме. Това също е начин да Го търсим.

<blockquote>„Търсете Господа, докато може да се намери; призовавайте Го докато е близо“ (Исая 55:6).</blockquote>

<blockquote>„...ако би се помолил на Всемогъщия“ (Йов 8:5б).</blockquote>

В търсенето се включват ''умоляването и призоваването''. О Боже, отвори очите ми. Господи, отдръпни завесата на слепотата ми; имай милост и ми се открий. Копнея да видя лицето Ти.

Голямата пречка пред стремежа към Бога е гордостта. „Нечестивият в гордостта си казва: Господ няма да издири...“ (Псалм 10:4). Затова няма по-важно нещо от смирението, когато се стремим към Господ.

Великото обещание за този, който Го търси е, че ще Го намери „...Ако Го търсиш, ще Го намериш...“ (1 Летописи 28:9б). И когато Го намери, ще има голяма награда „...защото, който идва при Бога, трябва да вярва, че има Бог и че Той възнаграждава тези, които Го търсят“ (Евреи 11:6б). Сам Бог е нашата най-голяма награда. Когато Го имаме, имаме всичко. Затова, ''„Търсете Господа и Неговата сила; търсете лицето Му винаги.“''

Търсещ заедно с вас,

пастор Джон Пайпър

Върви, синът ти ще живее

JoyaTeemer — Fri, 16 Oct 2009 14:29:23 GMT

Kathyyee: Защити „Върви, синът ти ще живее“ ([edit=sysop] (безсрочно) [move=sysop] (безсрочно))

{{info|Go, Your Son Will Live}}

<blockquote>'''Йоан 4:43-54'''</blockquote>

<blockquote>43След два дни Той излезе оттам и отиде в Галилея; 44защото Исус Сам беше свидетелствал, че пророк няма почит в родното си място. 45И така, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха, след като бяха видели всичко, което извърши в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника. 46И така, Исус пак дойде в Кана Галилейска, където беше превърнал водата на вино. И имаше един царски чиновник, чийто син беше болен в Капернаум. 47Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. 48Тогава Исус му каза: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате. 49Царският чиновник Му каза: Господине, слез, докато детето ми не е умряло. 50Исус му каза: Иди си, синът ти е жив. Човекът повярва думата, която му каза Исус, и си отиде. 51И когато той вече слизаше, слугите му го срещнаха и му казаха: Синът ти е жив. 52А той ги попита в кой час му е станало по-леко. Те му казаха: Вчера в седмия час треската го остави. 53И така бащата разбра, че беше в същия час, когато Исус му каза: Синът ти е жив. И повярва той и целият му дом. 54Това е второто знамение, което извърши Исус, когато дойде от Юдея в Галилея.</blockquote>

Ще ни бъде полезно заедно да разгледаме подробно този текст и да покажем някои необикновени неща, които имат нужда от обяснение.

Стих 43: След като стоя два дни в Самария, Исус тръгна за Галилея. Пребиваването Му в Самария беше изключително успешно. Изглежда, целият град Сихар беше започнал да вярва, че Исус е Помазаника и Спасителя на света. В този стих ударението е поставено не върху силата Му да върши чудеса, а върху думите, които казва. „...понеже сами чухме и знаем, че Той е наистина Помазаникът и Спасителят на света“ (Йоан 4:42б). Тези самаряни приемат Исус по-добре, отколкото хората от собствения Му народ. Странно.

Исус израсна в град Назарет, Галилея. Десет мили на север от него се намираше Кана, където Той превърна водата във вино (глава 2); на петнадесет мили на изток от Кана беше Капернаум, където живееше държавният чиновник, за чийто болен син става въпрос в тази история. Така Галилея беше родина на Исус по особен начин. Той напуска Самария, която не е Негово отечество и се връща в любимата земя.

====Своите Му не Го приеха====

Тук виждаме първото нещо, което се нуждае от обяснение. Стих 44 започва с думата „защото“ и тя ни разкрива коя е причината, за да отиде Исус в Галилея. „След два дни излезе от там и отиде в Галилея. Защото сам Исус заяви, че пророк няма почит в родината си.“ Според мен Йоан казва, че Исус умишлено отива там, където е по-малко почитан, отколкото в Самария. Връща се при своя народ, знаейки че не Го разбират и не Го почитат като такъв, какъвто Той е.

Това не е нещо ново. Йоан 1:11 подготвя почвата за тази стратегия: „У Своите Си дойде, но Своите Му не Го приеха.“ Доводите в стих 44 ни се струват странни – да отидеш някъде, защото там вероятно няма да те разберат и приемат и ще те отхвърлят. За Исус обаче в това нямаше нищо необикновено. То беше планирано от самото начало. Той възнамеряваше да продължава да предлага Себе Си на Своите Си, а те като цяло нямаше да Го приемат. Това накрая щеше да доведе до смъртта Му, за което всъщност и беше дошъл.

====Приет без да е добре дошъл====

Второто удивително нещо, нуждаещо се от обяснение, е как стих 44 е свързан с това, което следва. Исус отива в Галилея при Своя народ, защото не очаква там да получи уважение. Ето стих 45а: „И тъй, когато дойде в Галилея, галилеяните Го приеха...“ Това е неочаквано за нас. Според написаното в стих 44 се предполагаше, че там няма да бъде почетен. Защо Йоан казва: „Пророк няма почит в родината си, ето защо те Го приеха.“?

Обяснението е, че това „добро посрещане“ – приемането – не е това, което изглежда външно. Съществува начин да приемеш Исус, при който няма истинско уважение към Него. Той се състои единствено в интереса към Неговите знамения и чудеса.

====Да вярваш без вяра====

Това също не е ново за Йоановото евангелие. Срещали сме го и преди. Спомняте ли си Йоан 2:23-25?

<blockquote>„И когато беше в Ерусалим, на Пасхата, през празника мнозина повярваха в Неговото име, като гледаха знаменията, които вършеше. Но Исус не им се доверяваше, защото познаваше всичките човеци и защото Той нямаше нужда да Му свидетелства някой за човека, понеже сам знаеше какво има в човека.“</blockquote>

Йоан казва, че те повярваха, но това не беше вярата, която Исус одобряваше. Това беше просто вълнение от чудесата Му; не от това, което те изразяваха и което самаряните видяха, а именно Неговата красота и слава като Божи Син, Помазаник и Спасител на света; дори ударението тук не падна върху чудесата, а върху думите Му.

====Дори братята Му не вярваха в Него====

Друг пример за подобна фалшива вяра, за повърхностно „добре дошъл“ или „приемане“ на Исус, са Неговите братя в Йоан 7:3-5:

<blockquote>„Затова Неговите братя Му рекоха: Замини оттука и иди в Юдея, така че и твоите ученици да видят делата, които вършиш; защото никой, който иска сам да бъде известен, не върши нещо скришно. Щом вършиш тези дела, яви Себе Си на света. Защото нито братята Му вярваха в Него.“</blockquote>

Те вярваха, че Той може да върши чудеса. Бяха нетърпеливи да ги покаже на света. Обаче Йоан казва в стих 5, че говореха така „защото нито братята Му вярваха в Него.“ Той дойде при собствените Си братя и те не Го приеха. О, те си мислеха, че Го приемат – точно както и хората в Галилея мислеха, че приветстват с добре дошъл Исус – но не Го разбираха. Нямаха очи, за да виждат. Ето защо не Го почетоха, а Го величаеха като чудотворец.

Ето това виждаме в Йоан 4:45-48. „Те Го приеха.“ Да, но след това казва: „...като бяха видели всичко, което стори в Ерусалим на празника; защото и те бяха отишли на празника.“ Приеха Го, защото видяха в Ерусалим делата на Неговата сила. Исус отива при тези хора, познавайки тяхното отношение. Когато Йоан споменава отиването на Исус в Кана в 46-и стих, той привлича вниманието ни към факта, че на това място Той направи първото знамение в Галилея, като превърна водата във вино.

====появата на царския чиновник====

Може би си мислите, че когато в края на 46-и стих Йоан говори за появата на царския чиновник, той отклонява вниманието ни от търсенето на знамения от страна на Галилеяните. Да, но не веднага. Всъщност, в следващите стихове той ще отправи най-строгите си обвинения към тях.

<blockquote>„...И имаше един царски чиновник, чийто син бе болен в Капернаум. Той, като чу, че Исус дошъл от Юдея в Галилея, отиде при Него и Го помоли да слезе и да изцели сина му, защото беше на умиране. Тогава Исус му рече: Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате“ (стихове 46б-48).</blockquote>

====Търсещи знамения или търсещи Спасител====

Исус не се обърна само към царския чиновник, а към всички, за които говореше и които живееха в областта на родния Му град. Сега Той говори изрично за това, което обсъждахме. Стих 48: „...Ако не видите знамения и чудеса, никак няма да повярвате.“ Вие сте търсачи на знамения, поклонници на чудеса. Казвате, че вярвате, но вярата ви – като на този народ в Ерусалим от Йоан 2:23 и на братята Му от Йоан 7:5 – не е истинска и не Ме прославя. Вие я наричате вяра, но тя не ви съединява с Мен като такива, които Ме виждат и ценят като Божи Син, изпълнен с милост и истина. Тази вяра Ме унижава. Стих 48 е най-явното обвинение, като се започне от стих 44 нататък, че пророк няма почит в родината си.

А сега за царския чиновник. Беше ли той част от тълпата, който вярваше без да вярва? Вярващ като търсач на знамения, а не като търсещ Спасител? Някой, който обича силата на Исус, а не личността Му?

====Исус го подлага на изпитание====

Струва ми се, че Исус го изпитва. Чиновникът търси чудо за своя умиращ син сред хора, които търсят и обичат чудеса. Изглежда Го търси по същата причина, поради която Го търсят и всички невярващи, които обичат да виждат чудеса: Имам здравословен проблем – оправи го; а не: имам грях – прости ми и ми дай сила да живея за Теб. Невярващите не обичат Бога; те Го използват. Исус направо, без заобикалки казва на човека (стих 48), че той и останалите Галилеяни са търсачи на знамения: „Ако не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“

Смятам, че това беше изпитание както когато сирофиникиянката молеше за помощ за дъщеря си и Исус първо я отблъсна, но се оказа, че всъщност я изпитваше (Марк 7:27). Как отговори чиновникът на отхвърлянето?

=====„Върви, синът ти ще живее“=====

Той не каза нищо и си тръгна. Само повтори молбата си. Стих 49: „...Господине, ела докато не е умряло детенцето ми.“ Исус и Йоан също не казват нищо за искреността на чиновника. Исус просто проявява милост. Стих 50: „Върви, синът ти ще живее.“

Йоан казва (все така стих 50): „Човекът повярва думата, която му рече Исус и си отиде.“ Спомнете си, че човекът поиска Исус да отиде с него. Но след като Исус просто каза: „Върви, синът ти ще живее“, той се подчини без да задава въпроси. Той повярва и си отиде. Не настояваше да види чудо. Не се оплака, че Исус не отиде с него. Беше поразително, че той просто си тръгна, както казва Йоан, „вярвайки.“ Склонен съм да мисля, че като видя как в този момент Исус говореше с такава власт, вместо да го обвинява, нещо се събуди в него. Той видя нещо повече от един чудотворец.

====И повярва той и целият му дом====

На другия ден видяхме потвърждение, че изцелението се е случило в същия час, в който Исус каза: Върви, синът ти ще живее. То затвърди вярата на чиновника, а неговите близки също повярваха.

<blockquote>„И когато той слизаше към дома си, слугите му го срещнаха и казаха, че синът му е жив. А той ги попита в кой час му стана по-леко. Те му казаха: Вчера на седмия час треската го остави. И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Върви, синът ти е жив. И повярва той и целият му дом“ (стихове 51-53).</blockquote>

=====Има ли това връзка с Ирод?=====

Беше ли вярата му просто търсеща знамения? Не вярвам да е така. Изглежда беше издържал изпитанието. А кой беше той всъщност? Стихове 46 и 49 ни казват: царски чиновник. Това означава, че е свързан с царя. Такава роля в Галилея имаше Ирод Антипа. Той беше зъл и порочен човек. Беше се оженил за жената на брат си и беше убил Йоан Кръстител.

Наричайки този човек царски чиновник, Йоан го свързва с царския двор. Може би целта му е да каже: „Да, този човек вярва.“ Но той по-скоро е като самарянката, а не като Неговия народ, когото критикува, че търси на знамения. Вярата на чиновника може да бъде допълнително противопоставена на „Неговите“ (на Исус), които не го почитаха.

====Основният смисъл на историята====

И така, какъв е главният смисъл на разглеждания текст? Да се върнем назад и да видим какво постига писателят.

Той винаги е правил и прави едно и също нещо отново и отново. Чрез това удивително чудо Йоан ни показва величието на Христос. Като участник в него, той иска да ни помогне да преодолеем пречките и да видим славата на Исус, за която разказва. Йоан го постига, показвайки ни същността на това, което кара хората да не почитат Христос.

Нека да разберем как са свързани с нас следните две неща: първо, какво ни пречи да виждаме и да усещаме славата на Христос и второ, чудото, извършено от Исус и това, което можем да научим за самия Него.

====Какво ни пречи да виждаме Славата на Христос====

От стих 42 научаваме какво не ни позволява да разберем кой е Христос и що е спасителна вяра в Него. „...пророк няма почит в родното си място.“ Съществува нещо, което възпрепятства вярата на тези, които са част от „Неговите“, да се прояви. Ние не сме родени в Неговия град. Можем да си помислим, че това не ни засяга. Обаче е възможно и в нас да съществуват същите греховни вътрешни импулси, които затрудняваха Неговите хора да Го приемат и почитат. Ето някои от тях:

=====1) Гордостта да си привързан към някой „специален“ човек=====

Първо, тази гордост. Те изживяват значимостта на другия човек като своя собствена. В случая това е така, само защото този велик чудотворец е израснал в техния град. Затова искат Той да продължи да върши чудесата Си. Този е начинът, по който Го почитат. Те желаят тези чудеса, защото колкото са повече чудесата, толкова повече се увеличава самочувствието и значимостта на хората. В смиреното служение те не виждат слава; не усещат необходимост от милостта Му; те Го използват. Силата и славата Му подхранват гордостта им. Така не Го почитат заради това кой е в действителност, въпреки че точно така си мислят.

Този импулс е много силен и днес, за да ни зарази и да ни попречи да опознаем Исус. Може да се привържем към църква, движение, музикален стил, личност, служение по начин, който ще подхранва значимостта ни. Ще изглежда оправдано, защото е християнско. Неусетно започваме да желаем това християнско нещо да расте, не за да прославя Христос, а защото подхранва нашата слава. Когато това се случи, става все по-трудно да виждаме Христос – Този, Който спасява само по милост и Който ни призовава към смирение и слугинство.

=====2) Усещането, че имаш някакви допълнителни права=====

Вторият импулс на съгражданина, въпреки че ние не сме от един и същ град с Исус, е в усещането, че имаме някакви изключителни права. Ако е от нашия град, значи имаме изключителни права да бъдем първи. О, как тази нагласа все още пълзи в душите ни! Ако някога започнем да мислим, че заслужаваме благословенията от Христос, ние отпадаме от благодатта. Усещането че сме заслужили или привилегировани ще ни попречи да опознаем Христос. Ако се подхлъзнем по тази нагласа, няма да Го почитаме по подобаващия начин.

=====3) Прекалена близост с Христос=====

Третото усещане, което, едва ли не, противоречи на другите две (и това показва колко непочтен и неуловим е грехът), е за прекалена близост с Христос. Той е един от нас. Ние познаваме майка Му и братята Му. Той винаги е бил толкова обикновен. Как би могъл да е това, което твърди? Ето такава може да бъде вътрешната ни нагласа: ние познаваме толкова добре Библията, Исус, християнството и нищо не може да ни разтърси. Исус не може да ни смае с нищо. Познаваме Го добре.

Колко много трябва да пазим душите си от тези три импулса. Първите два (гордостта да бъдеш привързан към някого и усещането, че имаш някакви права) смаляват благодатта Му; третият (прекалената близост) омаловажава силата Му.

====Какво ни казват за Исус чудесата?====

В заключение, забележете, че точно това иска да видим Йоан в изцелението на сина на царския чиновник. Желае да ни помогне да победим тези заслепяващи ни импулси и да видим благодатта и силата на Исус когато изцелява умиращото момче.

=====1) Исус е милостив=====

Първо, забележете Неговата милост. Той изцелява детето в обстановка на изключително неверие. Това е и първото нещо, което казва на чиновника, който Го моли за сина си: „Ако не видите знамения и чудеса, няма да повярвате.“ (стих 48). Исус не заповядва на човека и другите хора наоколо. Той предизвиква фалшивата им вяра, основана на търсене на чудеса, разпространена толкова много в Галилея. В такива условия Той подарява изцеление.

Той прави подарък на човек, когото никога не е виждал, който може би по някакъв начин е свързан с двора на порочния Ирод Антипа и който не казва нищо за личността и силата на Исус; просто Го вика да отиде с него.

С други думи, когато Исус реши да изцели момчето, Той прояви милост. Той не оцени и не награди нечии заслуги. Исус направи доброволен подарък, дело на милостта Му. „Видяхме славата Му пълна с милост и истина и от пълнотата Му получихме благодат върху благодат“ (виж Йоан 1:14-16). Ако у нас има гордост от привързаността към някого или усещане за някакви привилегии, няма да сме способни да видим това.

=====2) Исус е могъщ=====

Накрая, Йоан иска да видим както милостта на това изцеление, така и силата му. Момчето умираше от треска. Силата на Исус да изцелява се видя в това, че Той го извърши като просто каза няколко думи: „Върви, синът ти ще живее“ (стих 50). При тези думи химическите процеси в тялото на момчето се промениха.

Силата беше в това, че разстоянието не попречи на изцелението. Момчето се намираше на 15 мили от Капернаум. Можеше да бъде отдалечено и на 15000 мили. Това не би имало значение. Исус говори с власт, затова не съществуват пространствени ограничения за силата Му.

Силата на Исус е и в незабавното изцеление. Йоан обръща на това специално внимание. Слугите казаха (52 стих), че предния ден, на седмия час треската е преминала. „И така бащата разбра, че това е станало в същия час, когато Исус му рече: Синът ти е жив“ (стих 53). В момента, когато Исус каза това, стана и изцелението.

====Да видиш славата Му====

Умиращо дете, изцелено с една дума, веднага, от разстояние. Такава е силата на Исус. Милост и сила. Мощ и благодат.

Виждаме Неговата слава, слава на единородния син на Бог Отец. От пълнотата Му всички ние приехме благодат върху благодат. Дано Бог отдалечи от нас всяка гордост, привилегии, заслепяваща прекалена близост и да ни открие славата, милостта и силата на Христос.

Защо някои духовни дарби привличат неуравновесените хора

JoyaTeemer — Mon, 28 Sep 2009 21:37:24 GMT

JoyaTeemer: Нова страница: {{info|Why Some Spiritual Gifts Attract Unstable People}} Библейските писатели са наясно със съществуването на неурав...

{{info|Why Some Spiritual Gifts Attract Unstable People}}

Библейските писатели са наясно със съществуването на неуравновесените хора. Например в 2 Петър 3:16б се казва: „...в които послания (на Павел) има някои неща, мъчни за разбиране, които неучените и неукрепналите изопачават, както правят и с другите Писания, за своя погибел.“ В 2 Петър 2:14 се говори за зли хора, които „...прелъстяват неукрепналите души...“ В Яков 1:8 пише за „Такъв човек...колеблив, непостоянен във всичките си пътища.“

Никой от нас не е съвършено уравновесен. Цар Давид и апостол Павел знаят от собствен опит какво значи да се намираш в пропастта на отчаянието или в облаците на възторга. Не винаги е лесно да различим здравия от болния. Дори не винаги е необходимо да се опитваме, защото и за двамата е предписано едно и също лечение – любов.

Нека се опитам да ви опиша какво имам предвид под „неуравновесени хора“. Не се тревожете много ако намерите и в себе си една или две от техните особености.

*Непостоянните хора са склонни към резки промени в настроението си от една крайност към друга без за това да съществуват смислени причини. Те могат да изпаднат в прекалено отчаяние или превъзбуда, въпреки че за това няма задоволителна причина.
*Това води до друга особеност: чувствата на неуравновесените хора не съответстват напълно на способността им да разсъждават и разбират. В известен смисъл това е вярно за всички. В здравия ум обаче усещанията са водени от правилните наблюдения върху действителността и правилните разсъждения върху тях. Възприятията на неуравновесените хора са изопачени и кормилото на здравия разум се върти свободно, без посока. Корабът на живота се носи в морето на чувствата, лишен от правилното управление на кормилото. Възможно е дори при наличието на добро управление, вятърът и вълните да ни отнесат и отклонят от правилната посока. Когато обаче е прекъсната връзката на кораба с кормилото, нещата стават много по-лоши. Нестабилният кораб на живота се носи насам-натам в морето на чувствата.
*Следователно неуравновесените хора са изключително несигурни в себе си. Без наличието на дълбоко вкоренени в Божията върховна милост знание, вяра и емоционално удовлетворение, те черпят прекалено много сигурност от взаимоотношенията си с другите. Отново мога да кажа, че в известна степен всички сме като тях: „Аз вярвам, помогни на моето неверие.“ При нестабилните проблемът е по-сериозен и следователно те са по-уязвими от всяко нещо, което поне малко прилича на неодобрение, критика или отхвърляне спрямо тях.
*Ето защо неуравновесените често не разбират сложните човешки взаимоотношения. Те не разбират обичайните ограничения и изисквания на най-простите обществени отношения.
Защо тези хора биват привлечени прекалено силно от свръхестествените духовни дарби като пророчество, знание, езици, както и от други необичайни знамения и чудеса?

Един от възможните отговори е, че тези дарби като цяло отиват отвъд обективните наблюдения и разсъждения. Те сякаш създават атмосфера на свобода от принуди и ограничения, с които обикновено им е трудно да живеят. Те чувстват, че най-накрая могат да кажат какво мислят без да се съобразяват с ограниченията на здравия разум, с внимателното библейско тълкуване и сериозните наблюдения, които управляват живота. Тези духовни дарби като че ли съвпадат с начина им на живот – непредсказуем, неразумен, свободен от всякакви изисквания, на действителността.

Призовавам ви да прочетете 1 Коринтяни 14 и да прецените дали Павел смята, че атмосферата, създадена от проявлението на духовните дарби, е нестабилна. Въпросът, с който се сблъскваме, е как да признаем откровено истината за дарбите, без да създадем нестабилност в живота си.

Искрено копнеещ за Божията пълнота,

Пастор Джон.

Това е Божията воля за вас – да се въздържате от сексуални грехове

JoyaTeemer — Mon, 28 Sep 2009 21:34:04 GMT

JoyaTeemer: Нова страница: {{info|"This is the Will of God for You: That You Abstain from Sexual Immorality"}} <blockquote>1 Солунци 4:1-8</blockquote> <blockquote>По-нататък, бр...

{{info|"This is the Will of God for You: That You Abstain from Sexual Immorality"}}

<blockquote>1 Солунци 4:1-8</blockquote>

<blockquote>По-нататък, братя, молим ви и ви увещаваме в Господ Исус: така, както сте научили от нас как трябва да живеете и да угаждате на Бога - както и живеете наистина - така да преуспявате все повече и повече. 2 Защото знаете какви наставления ви дадохме чрез Господ Исус. 3 Понеже това е Божията воля - вашето освещение; да се въздържате от блудство; 4 всеки от вас да знае как да спечели своя съсъд [израз, използван преносно за човешкото тяло или за жената] в святост и почит, 5 не в страстна похот, както езичниците, които не познават Бога; 6 и никой да не престъпва и да не ощетява брат си в това нещо, защото за всичко това ще отмъсти Господ, както и предварително ви предупредихме и уверихме. 7 Защото Бог не ни е призовал за нечистота, а за освещение. 8 Затова, който отхвърля това, отхвърля не човек, а Бога, който ви дава и Светия Си Дух.</blockquote>

Небесни Татко, сексуалният грях е сериозен проблем. След първата служба една майка плака за сина си. Сега пак ще има сълзи. Боже, ние искаме сълзите да са от покаяние, а не такива от скръб, която води до смърт. Ела, Господи, чрез Духа си над хората в залата в центъра на града и над нас в Роузвил и нека да усетим тежестта на славата ти. Нека да те очакваме. Ти се срещна с нас докато пеехме, ела при нас и със словото си. Божието слово е чук, който натрошава и мехлем, който изцелява. То е меч и сладък мед. Моля те, помогни ми да го предам на хората според записаното в Библията, за да е силно за нас тук и за хората, събрани в центъра. В мощното име на Исус, амин.

Помните, че преди две седмици говорихме за мрежите, хвърлени във водата с доверие в Господ Исус и със смирение като Петър, който падна на колене пред него, защото знаеше, че не е достоен. Говорихме за това, че трябва да обичаме Господ повече от всичките си съкровища, за да ни направи той добри ловци на човеци. Избрах за най-важно личното благовестие – нека да бъдем напълно посветени на това да казваме добрата новина на другите. Миналата седмица проповядвах върху Исая 58. В Исая 58 издигнахме справедливостта и делата на милост. Казах: “Витлеем, нека дадем себе си на бездомните, за бедните.” Четохте ли за Зимбабве тази седмица в списание World? За Судан, Етиопия? Четохте ли за Северна Корея? О, моля се хората в църква Витлеем да не бъдат измамени заради това, че живеем в Дисниленда на вселената, наречен Америка, сякаш това, което виждаме да се случва, е нормално. Призовах ви: “Нека светлината ви изгрее като зората, докато се отдавате на бедните.”

Благовестие за изгубените, справедливост за ощетените, а днес – сексуална чистота. Моля се да не бъдем типа църква, която избира да практикува само едно от тези неща. Сега едно предупреждение. Тук може да има хора, които не са били на предните две проповеди и гледат на това, което казвам, с цинизъм. “Ох, ще говорят срещу сексуалния грях. Тези християни все имат проблеми със секса!” Никак даже. Много си харесваме секса. Обаче аз имам проблем с друго нещо. Проблемът ми е с хората, според които трябва да избираме между стремежа към справедливост и стремежа към сексуална чистота: “Трябва да има деноминации, които печелят души, други деноминации, които се грижат за ощетените и трети вид деноминации, които се палят когато става въпрос за секс, за да избегнат блудството сред членовете си. Никой не може да прави и трите неща едновременно.” Това е лъжа. Исус събра и трите неща – неженен до деня на смъртта си и чист, като никой не може да се мери с него по любовта към справедливостта и към спасението на изгубените.

И така, стигаме до сексуалната чистота. Зная, че и тук, и в центъра, ме слушат много деца. Ако моята Талита не беше в Сан Диего, щеше да е на първия ред и щях да проповядвам това и да я гледам в очите. Понеже дъщеря ми е на 7 години, зная какво е да говориш със шестгодишни за секс. Ако си дете, чуй това. Искам да разбираш всичко, което казвам, но все пак може някои неща да останат не съвсем ясни. Ще прочетем стих 3 и ще се опитам да дам определения, разбираеми за малките.

====Какво има предвид библейският автор когато говори за сексуална чистота?====

“Понеже това е Божията воля - вашето освещение [святост, чистота]; да се въздържате от блудство.” Гръцката дума, преведена “блудство”, е “порнейа”, от където идва “порнография”. Какво означава блудството в този текст? Няколко неща. Първо, сексуални отношения между неженени. Това означава тази дума в повечето случаи. Ето какво можем да кажем на седемгодишните: Блудство е когато мъж и жена живеят като женени, а не са женени. Това е когато мъж и жена спят заедно, докосват се или живеят заедно така, както Бог позволява единствено на женени двойки. Това не са неща, които не можеш да правиш с който и да е от противоположния пол. Павел цитира Битие 2:24: “Затова ще остави човек баща си и майка си и ще се привърже към жена си, и двамата ще станат една плът.” Този живот като една плът не е за всички, а само за тези, които са влезли в постановения от Бога завет на брак.

В брака блудството се нарича прелюбодейство, изневяра. Срещу този грях е седмата заповед. Деца, сигурно сте учили за това. Трябва да е въпрос 69 в катехизиса: “Коя е седмата заповед?” “Не прелюбодействай.” Въпрос 70: “Какво ни учи да правим седмата заповед?” Бъдете чисти в мислите, думите и делата си. Може да бъдем и по-точни. Деца, заповедта да не изневеряваме е една от най-скъпоценните за вас, защото означава, че мама и тате ще останат заедно. Те трябва да спят в една и съща стая, той трябва да върви след нея и да я целува по врата когато тя е на мивката, но не бива да го прави с никоя друга жена на земята. Мамо, остани с татко. Тате, остани с мама. Това е най-сладката музика за детските уши.

Този текст обаче не е само за блудството и изневярата. Стих 4 и 5: “как да спечели [да владее] своя съсъд [което може да означава тяло или съпруга] в святост и почит, не в страстна похот…”. Страстната похот не е действие. Текстът е за това, което правите с телата си когато блудствате, когато изневерявате, както и за това какво правите с умовете, чувствата и силните си желания, които ви водят към интернет порнографията, филмите по кабелната телевизия през нощта, списанията, книгите, които са отрова за умовете ви. Или пък ставате роби на фантазиите си, които редовно ви предизвикват на мастурбирате. За това става дума в текста.

Една от причините да проповядвам за това е, че във вторник Бред Нилсън, който служи сред младежите, ни каза колко голям товар има за тях. И не само те имат проблем. Избухнала е епидемия от интернет порнография в църквата. Знаем го. Затова искам да кажа нещо на всички вас: неженени, женени, мъже и жени… Дами, не си мислете, че не ви засяга: “О, спокойно, говори на мъжете!” Не. Случвало ми се е след служба да се моля с жени, станали роби на порнографията. Между мъжете и жените има разлики – радвам се че има – но грехът не е сред тях. И така, говорим за блудство, изневяра, фантазии, робство и пристрастяване към това да използваме телата на други хора (мъже и жени) за да подклаждаме страстите си. Това е огромен проблем и аз искам да ви помогна да го преодолеете. Не искам да ви осъждам, а да помогна. Надявам се всички тук да сме гладни за помощ.

Нека да ви посоча това, което измества сексуалния грях. Споменато е три пъти в текста ни – в ст. 1, 3 и 7. Ето стих 1: “как трябва да живеете и да угаждате на Бога”. Така е формулирано в стих 3: “това е Божията воля - вашето освещение”. Стих 7: “Бог не ни е призовал за нечистота, а за освещение [или святост]”. Три пъти Павел обявява какво цели. Не казва просто: “Сексуален грях – това е лошо”. Той казва: “Искам да живеете така, че да угаждате на Бога. Искам да изпълните Божията воля за вашето освещение. Бъдете святи и чисти по сърце.” Предполагам за повечето от вас, че Бог ви е призовал при себе си по чуден, решителен, спасителен начин. Когато ви е призовал, той ви е облякъл с праведността на Исус чрез вяра и ви е дал един призив, дал ви е товар и силен стремеж – този към сексуална чистота.

Никой от нас не е напълно успял. Може да имаш чудесни победи в живота си, но се случва да ти дойде мисъл сякаш от никъде. Може и да си я подхранил с нещо, което си видял или направил. Така че никой от нас не е съвършено чист в това отношение.

====Защо трябва да сме загрижени за сексуалната си чистота?====

Тази проповед има за цел да отговори на три въпроса: какво, защо, как. Току-що свърших с въпроса “какво”. Отговорът на въпроса “За какво се отнася текстът?” е: сексуален грях – избягвайте го – и сексуална чистота – приемете я, живейте я. Много искам да стигна бързо до практическите неща, до отговора на въпроса “как”, но не мога да пропусна частите от текста, които обясняват ЗАЩО. Ще ви дам пет стимула, пет причини всеки от вас да преследва с всички сили сексуалната чистота и да се бори с всички сили със сексуалното изкушение.

'''1) Желанието да угодите на Бога.''' Стих 1: “как трябва да живеете и да угаждате на Бога”. Бог се радва когато сте чисти в тази област на живота си.

'''2) Желанието да вършите Божията воля.''' Стих 3: “това е Божията воля - вашето освещение; да се въздържате от блудство”. Някога преподавах в колеж. Всяка година, когато дойдеха новите студенти, ме питаха: “Как да разбера каква е Божията воля за живота ми?” Знаех какво имаха предвид. Искаха да знаят за кого да се оженят, каква специалност да изберат, към какво работно място да се стремят. Казвах им:

*Зная с точност каква е Божията воля за живота ти.
*О, кажете тогава!
*Святост. Чистота от сексуален грях. Стреми се към нея с цялата си сила. Бог ще се погрижи за подробностите от живота ти.

Това не е ли ясен стих? “Това е Божията воля – да се въздържате от блудство”. Волята му е съвсем ясна. Това е мотив, причина номер две, защото християните обичат Божията воля. Това е да си роден отново – спираш да обичаш грешните неща и започваш да обичаш Божията воля.

'''3) Почитта.''' Стих 4: “Всеки от вас да знае как да спечели своя съсъд [да владее съда си или тялото си] в святост и почит”. Мисля, че “съд” в случая означава “съпруга”, защото апостол Петър казва: “Тя е по-слабия съд”, а след това: “Живей с нея в почит.” Имаме две прилики с 1 Петър 3:7 – съд и почит. Ако имаш съпруга, тя е по-слабия съд и трябва да я почиташ. Сексът е въпрос на почит, на почтено, честно, благородно поведение. О, дано да дойде поколение, което да възстанови внимателното и благородно отношение и почитта! Поколение, чиито мъже няма да използват образи на жени, на живо или на екрана! Поколение, чиито жени няма да използват образи на мъже от романи или от филми, правещи “рицарските”, благородни неща, които им се иска съпрузите им да правят. О, мъже и жени, нека да бъдем благородни!

'''4) Любовта между християните.''' Де да имах половин час да говоря за нея. Виждате ли я в стих 6? “Никой да не престъпва и да не ощетява брат си в това нещо”. Тук Павел говори на мъжете, но забележете за кого става дума: не трябва да съгрешаваш срещу брат, който е или съпруг, или баща на жената, която те изкушава. С други думи, сексуалният грях никога не засяга само двамата, които съгрешават. Винаги има баща, който страда. Има ли такива тук? Ако се оплетеш с някоя от сестрите си, Баща й на небето ще се разправя с теб! Земните й родители ще бъдат с разбити сърца заради теб! Не си мисли, че момичето, което гледаш на екрана на компютъра, си няма баща! Той може би плаче всеки ден заради това, което тя прави с тялото си. Или майка, или баба. Може баба й да е вярваща и да се моли на Господа: “Спри я!”; “Спаси го!” А ти какво правиш? Използваш я! Използваш го! Какво ще кажеш на бабата когато момичето й бъде осъдено завинаги? Когато разбере, че си участвал в греха й и си й помогнал?

'''5) Божието отмъщение.''' Втората половина на ст. 6: “защото за всичко това ще отмъсти Господ, както и предварително ви предупредихме и уверихме.” Сега правя като Павел – тържествено ви предупреждавам, че ако оставите Бог настрани и приемете сексуалните грехове за свое съкровище и свое удоволствие, ще пострадате от гнева му!

====Как да се борим за сексуална чистота в живота си?====

Това са пет причини да се борим с греха и с всички сили да се пазим чисти. Стигаме до отговора на въпроса “Как да бъдем чисти от сексуален грях?” Моля се Бог да дойде и да освободи тези от вас, които са най-здраво впримчени и заробени. Иска ми се да имахме час за да говорим за подробностите и стратегиите. На 56 години съм и за 43-44 години живот след пубертета разработих много стратегии за войната с похотта. Нямам време за всички сега, ще говоря само за това, което виждам в този пасаж, но можете да прочетете главата за похотта в книгата ми Future Grace. Или идете на desiringgod.org и вижте статията ANTHEM. Споменах я в първата служба тази сутрин и един предприемчив младеж принтира 150 копия. В центъра някой също може да го направи и да раздаде листите след службата.

Основната ми цел не е да ви дам стратегия, която да ви извади невредими от битката този следобед. Този следобед сигурно ще ви е полезна, но аз мисля за това, което ще ви се случи след десет, тридесет, шестдесет години. Млади хора, знаете ли, че след 60 години някои от вас ще се борят със сексуални изкушения така жестоко, както и днес? Тогава важното ще е дали знаете как точно да се борите в Христос. Дългосрочният ефект ме интересува много повече от действието този следобяд. Искам да спася бракове след 20 години! Искам да си чист, когато водиш дъщеря си към олтара! Искам да погледнеш в набръчканото лице на 75-годишната си съпруга и да кажеш: “Успяхме!” Ще съм мъртъв когато това стане, но вярвам, че Господ ще ми позволи да гледам плодовете от проповядването ми. Ако не успеете този следобяд, Бог може да ви прости. Но, моля ви, тръгнете по пътя на освещението.

Стих 4 и 5: “4. всеки от вас да знае как да спечели своя съсъд в святост и почит, 5. не в страстна похот, [сега чуйте най-важното] както езичниците, които не познават Бога”. Когато давате свобода на сексуална похот или грешно поведение, вие се държите като езичниците, които не познават Бога. От това правя заключение, че познаването на Бога е пътя към постигането на сексуалната чистота.

Зная, че има циници, които пренебрегват стих 5 и казват: “Да бе, да! Сякаш не знаем какво става всяка година в Ню Орлийнс! Хиляда теолози от световна класа се събират за академичната си среща и вечер ходят по проститутки, защото са роби на похотите си! Какво им помага на тях цялото това знание за Бога?” Зная, бил съм там. Бил съм в Ню Орлийнс и мога да изредя имената на университетите, от където идват професорите! Виждал съм тези религиозни учители как отиват към стриптийз клубовете. Правилно ме питаш за какво им служи познанието за Бога. Абсолютно съм уверен в отговора си: те не познават Бога. Разликата между това да знаеш за Бога и да познаваш Бога е голяма колкото вселената!

Чуйте. Ако имате проблем с порнографията по интернет, трудете се за да познавате Бога както познавате тези образи и филми. Аз зная за тях, но с ръка на Библията като ваш пастор ви казвам, че никога в живота си не съм гледал порнография по интернет. Зная, че е там. На екрана ми достатъчно често се появяват съобщения, които да ми покажат какво бих могъл да гледам. Някои от вас обаче я познават! Какво имам предвид? Имате взаимоотношения, привлича ви, очаквате я и я приемате с радост, предизвиква у вас емоции и действия. Това означава да познавате Бога. Искате ли да познавате Бога или ви стига да знаете за него, както някои хора знаят за интернет порнографията?

Според стих 5 от този текст, познаването на Бога е пътя към сексуалната чистота. Защо Бог е решил да бъде така? Отговорът е в 1 Коринтяни 6:18-20: “18. Бягайте от блудство. Всеки друг грях, който би направил човек, е вън от тялото; но който блудства, съгрешава против своето собствено тяло. 19. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, Когото имате от Бога? И вие не сте свои си, 20. защото сте били купени с цена; затова прославете Бога с телата си.”

Знаеш ли защо имаш тяло? Високо или ниско, красиво или грозно, мускулесто или болнаво… то ти е дадено за да покажеш на хората с начина, по който го използваш, колко е ценен за теб Бог. Начинът, по който се храниш, телевизионните предавания, които гледаш, нещата, които купуваш с парите, които си спечелил работейки с това тяло, заниманията в свободното ти време, начинът, по който украсяваш лицето си и носиш дрехите си, всичко това говори на хората около теб колко е ценен Бог за теб!

Тази проповед не е основно за украсата по тялото на християнина, но ще вмъкна няколко думи, които искам да ви кажа. Доволен съм от начина ви на обличане. Всички сте различни, а това е хубаво. Някои се обличат като мен… почти никой, но няма значение. Това разнообразие ми говори за Бог по чудесен начин. Не се тревожа и от количеството грим, което използвате. Изглежда че повечето жени в тази църква са се справили с този проблем. Не ми изглежда да прекарвате прекалено много време пред огледалото. Същото е с мъжете тук. Мисля, че това изявява къде се намира съкровището ни – не във външността, а в сърцата ни. Затова в Новия Завет пише да работим върху сърцата си, а не върху лицата си. Не се тормозете че имате бръчки, нито че косите по теметата ви оредяват и главите ви блестят като се наведете… самият факт, че го споменавам, показва какъв грешник съм! По-скоро работете върху сърцата си за да използвате лицата, ръцете, краката, очите, гласовете, сексуалните си органи така, че Бог да изглежда чудесен и ценен в живота ви! Затова имате тела: за да се разбере, че вашият Бог е по-важен за вас от всичко друго!

Като знаем това, можем да отговорим на въпроса защо Бог е наредил децата му да бъдат освободени от сексуалните грехове докато се приближават към него, опознавайки го. Да го формулираме така: ако успеем да победим фантазиите си, да се освободим от пристрастяването към порнографията, да спрем да блудстваме и да изневеряваме, но не чрез опознаването на Бога, а по друг начин, Бог няма да получи слава. С други думи, Бог се интересува не само от това, което правиш с тялото и чувствата си, а и от причините и мотивите ти. Защото ако се освободиш чрез опознаването на Бога, той ще се прослави. Ако се очистиш чрез някой метод за самоусъвършенстване, ще бъдеш поробен от нов идол: морализъм, легализъм или друг изъм, но не от Господ на славата. Затова свободата трябва да бъде постигната чрез опознаване на Бога. Това се разбира от стих 5.

Сега да говорим конкретно. Ще ме попитате: “Какво точно за Бога трябва да знам; в какъв аспект трябва да го познавам, за да успея да го зарадвам и прославя като се очистя от сексуален грях? Какво може да ми помогне?” В този пасаж има три неща, които много помагат, поне на мен. Моля се и на вас да са полезни.

====Бог е търпелив====

Чуйте ме, всички, които се борите и се проваляте. Погледнете стих 1. През годините местата в Библията, на които се говори за постепенно освещаване, “все по-вече и повече”, са ме насърчавали толкова много… “По-нататък, братя, молим ви и ви увещаваме в Господ Исус: така, както сте научили от нас как трябва да живеете и да угаждате на Бога - както и живеете наистина”. Какво милостиво изказване! Това едва ли е истина! Може би мъничко! Аз ви казвам същото: вие знаете как да живеете и да угаждате на Бога и така и живеете. Някои от вас си мислят: “Ако знаеше какво направих снощи, нямаше да ми го кажеш.” Не, братко, сестро, бих ти го казал и то заради това, което следва в текста: “така да преуспявате все повече и повече”. За мен това е глътка свеж въздух. Аз съм съпруг, пастор и водач, който иска всичко или нищо, веднага. Ако ми дадете пакет дъвки, ще изям всичките пет за пет минути. Ако някога докосна алкохол, ще се пристрастя. Павел не е такъв човек. Той казва на хора, които имат още много да извървят: “Знаете какво да правите, успявате донякъде, сега дайте още. Още сексуална чистота, Витлеем, още!” Защото в момента, в който кажеш, че е нужно още, признаваш, че в църквата има грях. Всички знаем това. Ами ако Божието мото беше “всичко или нищо, веднага” и аз го последвах? Можех да ви кажа, че всяка малка стъпка напред, която правите, не струва нищо заради многото ви провали. Много християни виждат Бога така. Толкова често сме цитирали текста за праведността, която е като мръсна дрипа, че вече не го вярваме! Той не означава, че християните не са способни да угодят на Бога с поведението си. Когато правите нещо с вяра, чрез Святия Дух и според Божието слово, това не е мръсна дрипа! То е угодно на Бога. Разбира се, че е заразено с грях, казвал съм ви, че трябва да се покайвам да всяко добро дело, което съм извършил! Мотивите ми никога не са чисти. Такъв е животът в този паднал свят и не е ли хубаво че имаме Бог и апостол, които казват: “Така живеете… сега започнете наистина да живеете така.” Напредваш, давай, можеш още. Тази седмица имаш една победа във вторник вечер, следващата седмица спечели две вечери! Бог е готов да ти прости ако наистина смяташ да се бориш и ако поискаш прошка.

Това е първото важно нещо, което намирам в текста. Бог е търпелив. В тази зала никой мъж, жена или дете не е на нивото, на което би трябвало да бъде по отношение на освещението. Затова бих могъл да ви осъдя и заплаша. Но това не би било полезно, пък и Павел прави точно обратното.

====Бог е силен====

Взимам това от предната глава. 1 Солунци 3:12: “И Господ да ви направи да растете и да изобилствате в любов един към друг и към всички, както и ние към вас, за да утвърди сърцата ви непорочни в святост пред нашия Бог и Отец при пришествието на нашия Господ Исус.” Павел се моли за тях, благославяйки ги: “Господ да ви направи да растете и изобилствате в любов!” Да направи вас в тази зала! Да направи вас в центъра! Това не е ли удивително! Продължавайте да четете: “любов един към друг и към всички” – всички? Дори и към хората, които гледате по интернет? Към хората по филмите? Да! Нека да ви направи да обичате тези мъже и жени, за да не ви се прииска повече да участвате в пагубните неща, които правят! Обичайте всички, които виждате в интернет. Обичайте ги всички и се молете за тях! Докато ги гледате и мастурбирате, способни ли сте да се молите за тях? Не сте!

В този пасаж се казва, че Бог ще направи тази промяна. Той ще ви направи да ги обичате, “за да утвърди сърцата ви непорочни в святост”. Целта ни е святостта, чистотата. И откъде идва чистотата? От Бога. Стъпка по стъпка до последния ден, за да бъдем в Христос когато той се върне и в миг на окото да бъдем направени като него.

Помисли за следващия път, когато ще си сам на работа. Време за почивка е, всички са излязли от офиса, интернетът е безплатен. Бог не е там само за да те накаже ако съгрешиш. Той е при теб за да ти помогне да не съгрешиш. Извикай към него, докато ръката ти се приближава към мишката: “О Боже, вдигни ръката ми!”. После вдигни ръка и кажи: “Слава на Бога!” Борете се, братя и сестри. Борете се за живота си.

Разгледахме първо Божието търпение, после силата му да ти помогне, а не да те унищожи. Стигаме до третото важно нещо, което трябва да знаем.

====Бог е безкрайно ценен====

От коя част на текста взимам това? От думата “Бог”. Какво е определението за Бог? Той не е ли най-ценното и най-важно същество във вселената? Той не е ли най-скъпото съкровище, съществувало някога? Има ли някой, който не е съгласен с това? Не. Той е най-важния, най-ценния, заслужаващ да бъде желан по-силно от каквото и който и да е друг.

Затова ви моля, познавайте го. Познавайте го като Бог, най-ценното съкровище в живота ви. Братя и сестри, когато Бог стане най-ценен за нас, гърбът на порнографията ще бъде прекършен. Когато седите на бюрото си, когато минавате през летището, когато сте пред телевизора, въпросът е: Бог ценен ли е за мен? Когато пътувам за да проповядвам, обикновено отсядам в хотел. Седял съм сам в стотици хотелски стаи. Всичко е било на кое разположение: видеокасети, телевизия, а на сутринта е трябвало да говоря в името на Исус Христос. Уверявам ви, тази битка е сериозна, а Бог е мощен. Коленичиш до леглото и казваш: “О Боже, няма да застана пред хората като двуличен, малодушен, слаб пастир! Отрежи ръката ми! Извади ми окото! Няма да се поддам!”

О, хайде, нека да търсим изгубените и да пуснем мрежите си! Нека светлината ни да изгрее докато даваме себе си за бедните, независимо дали са в Америка или в Зимбабве. Нека да не слушаме либерални или консервативни групи, които твърдят, че не можем да помагаме на нуждаещите се и едновременно с това с всички сили да се стараем да бъдем чисти в сексуалния си живот. Хайде, Витлеем!

Отче на небето, моля те да дойдеш със силата си и да работиш в нас докато завършваме с песен. Дай ни един славен, чист, постоянен стремеж: да те познаваме и с това сладко, задоволяващо душите ни знание да те следваме където и да отидеш. В името на Исус те молим.

Това е осъждението: Светлината дойде на света

JoyaTeemer — Mon, 28 Sep 2009 21:21:26 GMT

JoyaTeemer: Нова страница: {{info|This Is the Judgment: Light Has Come into the World}} <blockquote>'''Йоан 3:16-21'''</blockquote> <blockquote>Защото Бог толкова възлюб...

{{info|This Is the Judgment: Light Has Come into the World}}

<blockquote>'''Йоан 3:16-21'''</blockquote>

<blockquote>Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божи Син. И това е осъждението: светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.</blockquote>

Центърът на това послание ще бъде Йоан 3:19-21. Основното положение тук е, че с идването на Божия Син Исус Христос, на земята се е появило и осъждението, което ни открива, че вината за отхвърлянето на Исус се крие в човешкото сърце, а милостта за приемането Му идва от Божието сърце.

Или, казано по друг начин: Идването на Исус на света хвърля светлина върху факта, че неверието е по наша вина, а вярата е подарък от Бога. Това означава, че ако не отидем при Исус, а изберем вечната смърт, ние прославяме Божията справедливост. В случай, че приемем Исус и спечелим вечен живот, ние прославяме Божията милост.

Такъв е резултатът от изследването ми върху този откъс. Сега моята работа е да ви помогна сами да го разберете от евангелието на Йоан и да можете заедно да се радвате на тази истина.

====Скъпоценно, полезно и доброволно====

Нека да подготвим почвата за стихове 19-21 като прегледаме отново стихове 16-18. Можем да обобщим в три стъпки това, което разбрахме досега от Йоан 3:16-18:

1. Бог обикна света. „Защото Бог толкова възлюби света...“ (стих 16)

2. Проява на тази любов беше изпращането на земята на Единородния Божи Син, за да умре. „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син...“ (стих 16) Знаем, че смъртта Му е била предстояща, тъй като в стих 14 Исус казва: „И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син...“ (виж и Йоан 8:28; 12:34).

3. Това изпращане на Сина е любов, защото...

<blockquote>а)...Той е Божи Син, а не агне, бик или козел. Неговият Син! Затова изпращането беше така скъпоценно (скъпо струващо) за Бога. „Онзи, Който не пожали Своя Син...“ (Римляни 8:32).

б)...отваря врата към вечен живот за тези, които са осъдени от Божия гняв (Йоан 3:36), а това са всички хора.

с)...можем да преживеем този вечен живот само като вярваме в Сина, а не като вършим неща за Сина.</blockquote>

Казано по друг начин: Изпращането на Сина е проява на любов, защото струваше изключително скъпо на Бога, беше безкрайно полезно и съвсем доброволно.

====Преходът към правния език====

За да видим какъв е преходът към стихове 19-21, нека обърнем внимание че в 18-ти стих е изразено с други думи това, което вече е казано в 16-ти. Различният начин, по който е казано едно и също нещо в стихове 16 и 18, ни въвежда в това, което Исус иска да каже след това.

В 16-и стих Исус описва двете възможности в резултат на изпращането Си от Отец. Който вярва в Него, ще има вечен живот; който не вярва, казва Исус, ще загине. Стих 16:„...за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен ''живот''.“

====В съдебната зала====

Нека да видим как стих 18 описва тези възможности: „Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден...“ Каква е разликата? Тя е в това, че последиците от вярата и неверието ни не са обрисувани с понятията ''гибел'' и ''вечен живот'', а с думите ''осъден'' и ''не осъден''.

С други думи, в стих 18 Исус преминава към правен език – езикът на съдебната зала, езикът на осъждението. Съдията е този, който казва: ''осъден'' или ''оправдан''. Исус вече не говори с думите ''живот'' и ''смърт'', а с понятията ''виновен'' и ''невинен''.

Това вече се е случило в стих 17: „Понеже Бог не е пратил Сина в света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.“ Буквалният превод просто би бил: „Бог не е изпратил Сина на света, за да ''съди'' света“ (NASB – Нов американски стандартен превод).Това е езикът на съдебната зала, правният език.

====Вече осъден====

Стих 17 повдига един въпрос: ''Ако Исус не е дошъл да съди, защо някои са осъдени?'' Стих 18 обяснява, че дори и някои да са съдени и осъдени, това е защото при идването на Исус те вече са се намирали в това положение. Стих 18: „Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден...“

Това е важно. Виждаме го и в стих 36: „Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не приема Сина, няма да види живот и Божият гняв остава върху него.“ Думата ''остава'' тукозначава същото, което думата ''вече'' в стих 18.

====Светът не е неутрален====

Исус не е дошъл в неутрален свят и последствията от идването Му не се състоят в това, че някои хора ще преминат от неутралитет към приемане на Исус, а други – от неутралитет към отхвърлянето Му. Не съществуват неутрални хора – нито преди, нито днес. Всички съгрешихме, всички сме виновни и всички загиваме. Следователно, всички се намираме под праведния Божи гняв. Вече сме осъдени.

Дали ще останем такива, зависи от това как ще отговорим на Исус. Той дойде не да превърне неутрални хора в Свои приятели или врагове, а за да направи виновните - невинни, осъдените – оправдани и мъртвите – вечно живи. Бог не е задължен да дава живот на когото и да е или да оправдава някого. За нас е незаслужена милост, че Исус дойде да ни предложи това и че някои го приемат.

Сега вече сме готови за Йоан 3:19-21.

„Не за да съди света“

Исус знае, че в тази истина за идването Му има нещо смущаващо. От една страна, в стих 17 Той казва: „Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света...“ Исус не дошъл да съди, а да спасява.

Всеки знае, че щом Исус отвори устата Си или винаги когато се оповестява името Му, се появява разделение. Някои избягват съда, други са осъдени. Спомнете си, че Павел описва евангелското си служение като „На едните сме смъртоносно ухание, което докарва смърт, а на другите – животворно ухание, което докарва живот“ (2 Коринтяни 2:16). Така ни става ясно, че дори Исус да не е дошъл да съди, съдът се извършва в момента; не че вече се е състоял, а че тече в момента.

====„За съд дойдох Аз на тоя свят“====

Нека да преминем към Йоан 9:39: „И Исус рече: За съд дойдох Аз на тоя свят; за да виждат невиждащите, а виждащите да ослепеят.“ „За съд дойдох Аз на тоя свят.“ Ако сте повърхностни, несериозни читатели, бихте цитирали Йоан 3:17: „Понеже Бог не е пратил Сина в света, за да съди света....“, Йоан 9:39: „За съд дойдох Аз на тоя свят.“ и бихте казали: Тук има противоречие.

Ако обаче четете внимателно това, което следва в стихове 19-21, ще видите, че няма противоречие. Ще видите, че в контекста на стих 17 (който казва, че Исус не е дошъл да съди света), Исус обяснява, че има осъждение, което идва на света.

И така, нека да прочетем стихове 19-21:

<blockquote>„И това е осъждението: светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, да не би да се открият делата му; но който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.“</blockquote>

Тук отново намираме различията, описани в стихове 16 и 18, които бяха между ''тези, които вярват и тези, които не вярват''.

В стихове 19-21 те са изобразени като са използвани думите ''обикнаха и мрази,'' а не – ''вярват и не вярват''. Стих 18: „Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден...“ В стихове 19-21 е описано същото различие, но изобщо не е използвана думата вярват.

====Исус изследва нашите души====

Исус изследва душите ни и обяснява защо някои вярват, а други не. Той описва този вид осъждение, което наистина действа в момента, в който светлината идва на света. Оказва се, че тези, които са осъдени чрез него, са осъдени от това, което мразят и обичат. Тези, които са спасени от това осъждение, са спасени от Божията милост.

Да започнем със стих 19. „И това е осъждението: светлината дойде на света...“ Разбира се, тази светлина е Исус, Божият Син, Който в стих 16 бе ''даден'', а в стих 17 бе ''изпратен'' в света. Исус каза: „...Аз съм светлината на света...“ (Йоан 8:12; 14:6).

====Исус е Светлината и в Него е събрана цялата истина====

Искам да кажа, че Исус е истинското Божие присъствие, което Йоан описва така: „...че Бог е светлина и в Него няма никаква тъмнина“ (1Йоан 1:5б). И Словото беше Бог. Когато То стана плът, светлината дойде на света, защото Бог е светлина. Това означава, че Исус е Този, в Когото е събрана цялата истина. „Аз Съм Пътят, ''Истината'' и Животът“ (Йоан 14:6). Цялата истина е събрана в Исус. „...в Когото са скрити всичките съкровища на премъдростта и на знанието“ (Колосяни 2:3). Ако искате действително да знаете нещо, трябва да го знаете чрез Исус. „...всичко чрез Него и за Него бе създадено...“ (Колосяни 1:16). Той е смисълът на всичко, първоизточникът на всичко; затова смисълът на всички неща се намира в Него.

Когато Той идва, идва и истината за всички неща – истината за Бога, за самите нас, за пътя на спасението, за това кое е добро и хубаво, за злото и грозното, за това как трябва да живеем. Исус е единствената мярка за правилно мислене, за чувствата, които трябва да изпитваме, както и за начина, по който трябва да действаме.

Стих 19 казва, че идването на Исус е вид осъждение. Как е възможно? Следващите два стиха ни показват два противоположни отговора на светлината. Първият е отрицателен:

<blockquote>„И това е осъждението: светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, да не би да се открият делата му.“</blockquote>

====Откриваме пет стъпки====

Ето петте стъпки, разкрити в такива сърца.

#В края на стих 19: „Делата им бяха зли.“ И началото на стих 20: „...който върши зло.“
#Те не искат делата им да бъдат разкрити. Краят на стих 20: „...да не би да се открият делата му.“
#Обичат тъмнината, в която грехът им не се вижда. Средата на стих 20: „...човеците обикнаха тъмнината повече от светлината...“
#Намразиха светлината, защото в нея грехът им се вижда ясно. Началото на стих 20: „Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината...“
#Следователно, те не идват при светлината Средата на стих 20: „...и не отива към светлината...“

Запомнете, това е обяснението на Исус за вяра и неверие. Разделението между двата вида хора в стихове 19-21 е същото като това в стихове 16 и 18 – тези, които вярват в Сина на Бога и другите, които не вярват. Току що видяхме как Исус разбира действието на неверието вътре в човека. Защо хората не вярват в Исус?

====Несъответстващи на Божието достойнство и красота====

Всички сме грешници, които чувстват, мислят и вършат неща, несъответстващи на безкрайното достойнство и красота на Бога. Ето това е злото. Ние Го обиждаме ежедневно като не успяваме да Го обичаме с цялото си сърце, душа, ум и сила. Ако тази греховност бъде изложена на светлината, ние ставаме много гневни и изплашени. Тя започва да изглежда такава, каквото всъщност е що се отнася до Исус. Срамът от покварата е нещо много болезнено.

Исус не казва, че не вършим греховете си пред хората. Мнозина вършат и се хвалят с греховете си на обществени места. Това обаче се случва само там, където светлината на Исус е прогонена и те могат да получат одобрението на хората, които са значими за тях. С други думи, там където в обществото тъмнината е изобилна, можеш да вършиш грях пред хората, без да се излагаш на светлината.

====Вината е в нас====

Когато обаче Исус, светлината на света започне да огрява нечий живот, трябва или да го сломи и да го води към покаяние, или да го отблъсне още по-далеч в тъмнината. Просто за нас е непоносимо когато нашите греховни дела, мисли, чувства и сили са изтласкани насила в светлината на Христос. Грехът е толкова грозен, отвратителен и чудовищен, че трябва да е обграден от тъмнина; трябва да съществува в лъжа и измама. Грехът мрази светлината, обича тъмнината и не отива към светлината. Ето как неверието в Исус действа вътре в човека.

Няма да отида при Исус. Това, за което Исус говори в стих 19 е осъждението. Този отговор – да обичаш тъмнината и да мразиш светлината ни разкрива, че вината да отхвърлим Исус се дължи на човешкото сърце. Тя е в нас. Отхвърляме Го, защото не искаме да отидем при Него. Това е робство, чиито окови са изковани в пещта на собствените ни желания – за това, какво обичаме и какво мразим.

====Другата страна: вяра====

Остава ни да видим коя е другата страна на осъждението. Току що разбрахме каква е вътрешната сила на неверието. А какво е вяра? Стих 21: „.“

Мисля, че това изречение не изразява единично, а продължаващо действие. Ще ви покажа това като ви кажа: „Този, който продължава (не престава) да върши това, което е правилно (да живее в съгласие със светлината), винаги ще отива към светлината и няма да бяга от нея. Така ще бъде ясно, че причината за това постоянство в поведението – да върши това, което е правилно – е работата на Бога, а не негово дело.“

====Единствено с Божията сила====

С други думи, основната разлика между вярващия и невярващия не е че единият обича, а другият мрази светлината. Това е вярно и много важно. Разликата не се състои и в това, че невярващият няма да отиде при Исус, а вярващият ще отиде. Това също е вярно и много важно.

Основната разлика е, че вярващият, който обича светлината и идва при Исус, идва чрез Божията милост. Това означава, че той идва с усещането за дълбоко смирение пред Бога и знанието, че всичко добро, което върши, го върши единствено „в Бога.“ А това означава – ''само с помощта на Божията сила.'' „Който върши това, което е правилно, отива към светлината, така че да се види ясно, че делата му са извършени по Бога.“

====Неверието е наша грешка; Вярата е дар от Бога====

Ето още веднъж основното: Съществува осъждение, което идва на света заедно с Исус. То ни открива, че вината да отхвърлим Исус е в човешкото сърце, което обича тъмнината и мрази светлината. Милостта да приемем Исус идва от Божието сърце.

Казано по друг начин: ''Неверието е наш грях, а вярата е дар от Бога.'' Това означава, че ако не приемем Исус, а смъртта, ние прославяме Божието правосъдие. Ако приемем Исус и спечелим вечен живот, прославяме Божията милост.

Исус ни казва защо идваме при Него: „за да стане ясно, че делата ни са извършени по Бога.“ Вярващите обичат когато Божията милост се вижда ''съвсем ясно!''

====Възхвала на Неговата слава====

Идвате ли при Христос? По тази причина ли идвате? Това е възможно ако точно в този момент сърцето ви отива към светлината и казва на Бога: ''Не бих дошъл без Твоята работа. Възхвалявам Твоята милост.''

За какво трябва да се молим?

JoyaTeemer — Fri, 25 Sep 2009 21:34:31 GMT

JoyaTeemer: Нова страница: {{info|What Should We Pray For?}} Един от начините да си отговорим на този въпрос е да видим за какво са се мо...

{{info|What Should We Pray For?}}

Един от начините да си отговорим на този въпрос е да видим за какво са се молели в ранната църква. Ето списък, направен според Новия Завет. Той може да ви насочи как да се молите. Предлагам от време на време да се молите, съобразявайки се с него, за да не пропуснете нещо, което се съдържа в Новия Завет. Не е необходимо винаги да се молим за всичко, включено в списъка. Ще бъде добре обаче, през повечето време молитвите ни да имат широтата и дълбочината на новозаветните.

'''Те призоваваха Бог да възвеличи името Си в света.'''

<blockquote>А вие се молете така: Татко наш, Който си на Небесата, да бъде свято Твоето име. (Матей 6:9)</blockquote>

'''Те призоваваха Бог да разпростре Царството Си в света.'''

<blockquote>Да дойде твоето царство; да бъде Твоята воля както на небето, така и на земята. (Матей 6:10)</blockquote>

'''Те призоваваха Бога благата вест да се разнася бързо и да тържествува.'''

<blockquote>Най- после, братя, молете се за нас да напредва Господнето слово и да се прославя, както и у вас. (2 Солунци 3:1)</blockquote>

'''Те призоваваха Бог да ги изпълни със Святия Дух.'''

<blockquote>И тъй, ако вие, които сте зли, знаете да давате блага на чадата си, колко повече небесният Отец ще даде Святия Дух на онези, които искат от Него! (Лука 11:13; Ефесяни 3:19)</blockquote>

'''Те призоваваха Бог да защити хората Си в делото им.'''

<blockquote>Та Бог ли няма да отдаде правото на Своите избрани, които викат към Него ден и нощ, ако и да се бави спрямо тях? (Лука 18:7)</blockquote>

'''Те призоваваха Бог да спаси невярващите.'''

<blockquote>Братя, моето сърдечно желание и молбата ми към Бога е за спасението на Израил. (Римляни 10:1)</blockquote>

'''Те призоваваха Бог да ги води да използват меча на Духа.'''

<blockquote>Вземете също шлема на спасението и меча на Духа, който е Божието слово. И молете се в Духа по всяко време с всякаква молитва и молба, бидейки бодри в това с неуморно постоянство и моление за всичките светии. (Ефесяни 6:17,18)</blockquote>

'''Те призоваваха Бога да им даде смелост при провъзгласяването на благовестието.'''

<blockquote>И молете се в Духа по всяко време…и за мене, та като отворя устата си, да ми се даде слово, за да оповестя дързостно тайната на благовестието. (Ефесяни 6:18,19)</blockquote>
<blockquote>И сега, Господи, погледни на техните заплашвания и дай на твоите слуги да говорят Твоето слово с пълна дързост. (Деяния 4:19)</blockquote>

'''Те се обръщаха към Бога за знамения и чудеса.'''

<blockquote>Докато Ти простираш ръката Си да изцеляваш и да стават знамения и чудеса чрез името на Твоя свят Служител Исус. (Деяния 4:30)</blockquote>

<blockquote>Илия беше човек със същото естество като нас; и помоли се усърдно да не вали дъжд, и не валя дъжд на земята три години и шест месеца; и пак се помоли, и небето даде дъжд, и земята произведе плода си. (Яков 5:17,18)</blockquote>

'''Те се обръщаха към Бога за изцеление на ранените си другари.'''

<blockquote>Болен ли е някой от вас? Нека повика църковните презвитери и нека се молят над него и го помажат с масло в Господнето име; и молитвата, която е с вяра, ще избави страдалеца, Господ ще го привдигне и ако е извършил грехове, ще му се простят. (Яков 5:14,15)</blockquote>

'''Те призоваваха Бог да изцелява невярващите.'''

<blockquote>И случи се Поплиевият баща да лежи болен от треска и дизентерия; а Павел влезе при него и като се помоли, положи ръце на него и го изцери. (Деяния 28:8)</blockquote>

'''Те се обръщаха към Бог за изгонване на демони.'''

<blockquote>И каза им: Тоя род с нищо не може да излезе, освен с молитва и пост. (Марк 9:29)</blockquote>

'''Те се молеха на Бога за чудни освобождения от пленничество.'''

<blockquote>И така, те пазеха Петър в тъмницата; а църквата принасяше пред Бога усърдна молитва за него…И като поразмисли, дойде в къщата на Мария, майката на Йоан, чието презиме беше Марк, където бяха събрани мнозина да се молят. (Деяния 12:5,12)</blockquote>
<blockquote>Но посред нощ, когато Павел и Сила се молеха и пееха химни на Бога, а затворниците ги слушаха, внезапно стана голям трус, така че основите на тъмницата се поклатиха; и веднага всичките врати се отвориха, и оковите на всички се развързаха. (Деяния 16:25,26)</blockquote>

'''Те се обръщаха към Бога да възкресява умрели.'''

<blockquote>Петър поиска всички да излязат от стаята, коленичи и се помоли. После се обърна към умрялата и каза: „Тавита, стани!“ Тя отвори очи и като видя Петър, се надигна и седна. (Деяния 9:40)</blockquote>

'''Те призоваваха Бога да задоволява потребностите на войската си.'''

<blockquote>Дай ни днес хляба, от който се нуждаем. (Матей 6:11)</blockquote>

'''Те се обръщаха към Бога за дългосрочна мъдрост.'''

<blockquote>Ако пък на някого липсва мъдрост, да поиска от Бога, който щедро дава на всички и никого не порицава, и той ще му я даде. (Яков 1:5)</blockquote>

'''Те призоваваха Бог да установи ръководството на предната линия.'''

<blockquote>След като поставиха презвитери за всяка църква, Павел и Варнава с пост и молитви ги повериха на Господа, в когото презвитерите бяха повярвали. (Деяния 14:23)</blockquote>

'''Те призоваваха Бог да изпрати подкрепление.'''

<blockquote>Затова, молете се на Господаря на жътвата да изпрати работници на своята жътварска нива. (Матей 9:38)</blockquote>
<blockquote>Един път, докато служеха на Господа и постеха, Святият Дух им каза: „Отделете ми Варнава и Савел, за да изпълнят делото, за което съм ги призовал.“ След като църквата бе постила и се бе молила, те положиха ръцете си върху Варнава и Савел и ги изпратиха. ( Деяния 13:2,3)</blockquote>

'''Те се обръщаха към Бога за успех на други мисионери.'''

<blockquote>Моля ви, братя и сестри, чрез нашия Господ Исус Христос и чрез любовта, която Духът ни дава, борете се заедно с мен в молитвите си към Бога за мен. да бъда избавен от невярващите в Юдея и помощта, която нося в Ерусалим, да бъде приета добре от Божиите хора там. (Римляни 15:30,31)</blockquote>

'''Те се обръщаха към Бога за единство и съзвучие в редиците си.'''

<blockquote>Моля се не само за тях, но и за всички, които ще повярват в мен чрез тяхното послание, за да бъдат те едно цяло, както ти, Отче, си в мен и аз съм в теб. Моля се те също да бъдат в нас, за да повярва светът, че ти ме изпрати. (Йоан 17:20,21)</blockquote>

'''Те се обръщаха към Бога за насърчение и сплотеност.'''

<blockquote>Ден и нощ най-усърдно се молим да можем да ви видим отново и да ви дадем всичко, от което се нуждаете, за да укрепне вярата ви още повече. (1 Солунци 3:10)</blockquote>

'''Те се обръщаха към Бога за дух на прозорливост.'''

<blockquote>Това е молитвата ми: Любовта ви да расте все повече и повече и заедно с нея да имате пълно познание и всякакво прозрение; да различавате доброто от злото и да изберете доброто; да бъдете чисти и неопетнени в Деня, когато Христос дойде. (Филипяни 1:9,10)</blockquote>

'''Те призоваваха Бога за да узнаят волята Му.'''

<blockquote>Ето защо от деня, в който чухме за това, ние също не спираме да се молим за вас, като искаме: да познаете напълно Божията воля и заедно с това познание да сте изпълнени с мъдрост и да разбирате духовните неща. (Колосяни 1:9)</blockquote>

'''Те се обръщаха към Бога, за да Го познават по-добре.'''

<blockquote>Да живеете така, както е достойно за хора, които принадлежат на Господа, и да го радвате по всякакъв начин; да вършите всякакво добро и да растете в пълното познаване на Бога. (Колосяни 1:10, вж и Ефесяни 1:17)</blockquote>

'''Те се обръщаха към Бога за сила, за да разберат любовта на Исус.'''

<blockquote>Това е причината да коленича пред Отца … Моля се да можете заедно с всички святи Божии хора да разберете ширината, дължината, височината и дълбочината на Христовата любов. (Ефесяни 3:14,18)</blockquote>

'''Те се обръщаха към Бога за повече увереност в надеждата.'''

<blockquote>Моля се очите на сърцата ви да се просветят, за да разберете към каква надежда ви е призовал, колко богато и славно е наследството, което той ще дари на всички свои святи хора. (Ефесяни 1:18)</blockquote>

'''Те се обръщаха към Бога за сила и издържливост.'''

<blockquote>да ви даде Бог своята велика мощ и вие да станете силни, да имате пълна твърдост и търпение и с радост. (Колосяни 1:11, вж. също Ефесяни 3:16)</blockquote>

'''Те се обръщаха към Бога за по-дълбоко познание на Неговата сила в тях.'''

<blockquote>Моля се очите на сърцата ви да се просветят, за да разберете … колко несравнимо велика е мощта му в нас, вярващите, както и проявата на всемогъщата му сила. (Ефесяни 1:18,19)</blockquote>

'''Те призоваваха Бога, за да не бъде разрушена вярата им.'''

<blockquote>Но аз се молих за теб да не загубиш вярата си. И когато се върнеш при мен, укрепвай братята си. (Лука 22:32)</blockquote>
<blockquote>Затова винаги бъдете нащрек и се молете да можете да избегнете всичко, което ще се случи, и да застанете пред Човешкия Син. (Лука 21:36)</blockquote>

'''Те се обръщаха към Бога за по-голяма вяра.'''

<blockquote>Веднага бащата на детето извика: „Вярвам! Помогни на вярата ми да стане по-силна.“ (Марк 9:24, вж и Ефесяни 3:17)</blockquote>

'''Те призоваваха Бога, за да не попадат в изкушения.'''

<blockquote>И не ни въвеждай в изкушение. (Матей 6:13)</blockquote>
<blockquote>Бъдете нащрек и се молете, за да не се поддадете на изкушение. Духът ви иска да извърши онова, което е правилно, но тялото ви е слабо. (Матей 26:41)</blockquote>

'''Те призоваваха Бог да осъществи желанията им.'''

<blockquote>Затова и винаги се молим за вас, дано нашият Бог ви има за достойни за призванието ви и усъвършенства мощно във вас всяко добро желание и всяко дело на вярата. (2 Солунци 1:11)</blockquote>

'''Те се обръщаха към Бога за да вършат добри дела.

<blockquote>за да постъпвате достойно за Господа, да Му бъдете угодни във всичко, като принасяте плод във всяко добро дело и като растете в познаването на Бога. (Колосяни 1:10)</blockquote>

'''Те се обръщаха към Бога за да прости греховете им.

<blockquote>и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници. (Матей 6:12)</blockquote>

'''Те призоваваха Бога за защита от лукавия.

<blockquote>И не ни въвеждай в изкушение, но избави ни от лукавия. Защото е Твое царството и силата, и славата, до вековете. (Матей 6:13)</blockquote>

Знаменията, чудесата и страданието

JoyaTeemer — Fri, 25 Sep 2009 21:12:47 GMT

JoyaTeemer: Нова страница: {{info|Signs and Wonders and Suffering}} В проповедта от последната неделя се опитах да отговоря на въпроса защ...

{{info|Signs and Wonders and Suffering}}

В проповедта от последната неделя се опитах да отговоря на въпроса защо молитвата за знамения и чудеса (Деяния 4:30) не винаги означава, че тези, които се молят, са „нечестиво и прелюбодейно поколение...“ (Матей 12:39) и че подценяват силата за спасение, която единствено кръстът притежава (Римляни 1:16; 1Коринтяни1:18,22-24). Опитах се да обясня, че подобни обвинения срещу молещите се за знамения и чудеса са отправени всъщност към християните от Деяния на апостолите, защото точно те се молеха знамения и чудеса да придружават тяхното проповядване (Деяния 4:29,30).

Ето още едно възражение срещу тези молитви, което допуска същата грешка. Обвинението е следното: да молиш Бог да протегне ръцете си, за да изцелява и да върши чудеса, противоречи на библейския призив за себеотрицание, страдание и пътя на кръста.

Ние живеем в паднал и безполезен свят (Римляни 8:21,22). Стенем в тяло, което няма да бъде изкупено преди второто пришествие (Римляни 8:23). Силата на Христос е съвършена в нашата слабост (2 Коринтяни12:9,10). Ние сме пръстените съдове, където е скрито съкровището Исус, така че в тях да може да се проявява Божията сила (2 Коринтяни 4:7). Нашите страдания приготвят за нас вечно изобилие от слава (2 Коринтяни 4:17). През много скърби ще влезем в царството (Деяния 14:22). Отговорът на това възражение е същия като на предишното: в действителност то е отправено към Павел. Забелязахте ли, че всички текстове относно мястото на страданието, цитирани в предходния параграф, са на Павел? Това не е изненадващо, тъй като от самото начало на призоваването му за служение, Исус каза: „Защото Аз ще му покажа (на Павел) колко много трябва да пострада за името Ми“ (Деяния 9:16). Животът на Павел беше изпълнен с физически, душевни, духовни страдания и страдания във взаимоотношенията с другите. На всички покаяли се той каза да очакват същото (Деяния 14:22).

Тогава питам: Това прави ли знаменията и чудесата несъвместими със служението му? Не. Той преценява служението си така: „Защото не бих се осмелил да говоря за нещо освен онова, което Христос е извършил чрез мене за привеждане езичниците в покорност на вярата чрез моето слово и дело, със силата на знамения и чудеса, със силата на Святия Дух Божий...“ (Римляни 15:18,19а)

С други думи, за апостола животът в страдания и служението, придружено от знамения и чудеса, не са несъвместими. Чарлс К. Барет обяснява това в коментара си върху 2 Коринтяни: „Чудесата не са били в противоречие с теологията, която Павел е проповядвал и практикувал, защото не са извършвани във време на преуспяване и победа; апостолът е трябвало да понася търпеливо страдания и клевети“ (стр. 321). Защо, питам аз, някои хора казват, че днес молитвата (Деяния 4:30) за знамения и чудеса отрича библейския призив за страдание? Това не трябва да е така. Ако кажем, че е вярно, значи отправяме обвинение към Павел и служението му.

Ако видим, човек в инвалидна количка да се моли за изцелението на други хора, изобщо не бих искал да бъда в числото на тези, които ще се отдръпнат и ще кажат злокобните думи: „Лекарю, изцели себе си.“

Моля се с Деяния 4:29,30 с (повечето от) вас,

Пастор Джон Пайпър

Приемете с кротост всаденото слово

JoyaTeemer — Fri, 25 Sep 2009 21:07:24 GMT

JoyaTeemer:

{{info|Receive with Meekness the Implanted Word}}

<blockquote>'''Яков 1:18-25'''</blockquote>

<blockquote>От собствената си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания. И тъй, любезни мои братя, нека бъде всеки човек бърз да слуша, бавен да говори и бавен да се гневи; защото човешкият гняв не върши Божията правда. Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща злоба, приемете с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви. Бъдете обаче изпълнители на словото, а не само слушатели, да лъжете себе си. Защото, ако някой бъде слушател на словото, а не изпълнител, той прилича на човек, който гледа естественото си лице в огледалото; оглежда се, отива си и завчас забравя какъв е бил. Но който вникне в съвършения закон, закона на свободата, и постоянства, той, като не е забравлив слушател, но деятелен изпълнител, ще бъде блажен в дейността си.</blockquote>

Както обикновено, ще “оградим” седмицата на молитвата с две послания – първото миналата седмица беше за молитвения ни живот, а днешното е за живота ни в Божието слово. Причината за това е, че молитвата и разсъжденията върху словото са пулса на християнския живот. Не можем да се молим без Божието слово и не можем да изпитаме живата му сила без молитва. Те вървят ръка за ръка. Те са като двойката удари на сърцето на християнския живот. И така, ще започнем молитвената седмица с едно послание за молитвата и ще я завършим с едно за словото.

Това послание все пак не е съвсем на мястото си що се отнася до посланието, предвидено за следващата седмица. В определен смисъл би трябвало да бъде проповядвано по-следващата. Следващата седмица възнамерявам да продължа серията за новорождението. Следващият ни въпрос ще бъде: Как се извършва новорождението? Вече отговорихме на: Какво представлява то? Също така попитахме: Защо се нуждаем от новорождение? Следващата седмица ще се върнем към въпроса КАК: Как става новорождението?

====Родени отново от словото на истината====

Един от най-съдбоносните отговори на този въпрос се намира в посланието на Яков 1:18: „От собствената си воля ни е родил чрез словото на истината, за да бъдем един вид пръв плод на Неговите създания.” Изразът „ни е родил” означава, че сме били създадени, произведени или родени. „От собствената си воля ни е родил…” Не става въпрос за ''първоначалното'' създаване или раждане, а за ''новото'' създание и ''новото'' ни раждане. Разбираме го от начина, по който Яков казва, че се случва това, а именно „чрез словото на истината”. „От собствената си воля ни е родил ''чрез словото на истината.”'' Свързано е с благата вест (Колосяни 1:5; Ефесяни 1:13; 2 Тимотей 2:15). По този начин той казва, че второто ни раждане, новото ни създаване в Христос, се е случило „чрез словото на истината” когато сме чули благата вест за Христос.

Това ще бъде решаващо за проповедтами следващата седмица. Ще разгледаме 1 Петър 1:23, където Петър отбелязва същото като Яков. Той казва: „Вие бяхте родени отново…чрез Божието слово, ''което живее и е вечно.''” В този смисъл, би трябвало да проповядваме първо това послание, защото центърът на другото е в стих 21: „Затова, като отхвърлите всяка нечистота и преливаща злоба, приемете с кротост всаденото слово, което може да спаси душите ви.” Искам да приемете много сериозно заповедта: „Приемете с кротост всаденото слово.”

====Всаждането на Словото====

Това предполага, че словото е било присадено. „Приемете с кротост всаденото слово.” Ето това се случва в стих 18. „Родил ни е чрез словото на истината.” Ние бяхме мъртви. В нас нямаше място за словото на Бога. Не го желаехме или не го обичахме. Исус каза за водачите, които се опитаха да Го убият: „Вие искате да ме убиете, защото словото Ми няма място във вас.” (Йоан 8:37) Словото на истината не беше присадено в тях.

Внимавайте как приемате това.Тези водачи познаваха Писанията по-добре от всеки друг. Божието слово обаче „не намираше място у тях”. То не беше всадено в тях. Преди да се родим отново, нашите сърца са пълни с други неща, които изтикват навън словото на Бога. Ние сме като хора толкова натъпкани със сладки между храненията, че когато ни предложат угощението, вече не сме гладни. Всъщност ни става лошо на стомаха само при мисълта за ядене. Такова е отношението на закоравелите грешници към истинското значение на Божието слово. Те не изпитват нужда от него. Затова няма място за него. То не е присадено в тях.

====Словото на Бога: евангелието====

Стих 18 ни казва (и в следващите послания относно новорождението ще разберем повече за това), че начинът, по който Бог предизвиква новорождението, е чрез словото Му, чрез благата вест. Святият Дух донася словото до мъртвите ни сърца и ни кара да видим истината за Христос както никога преди. По този начин ни дава живот чрез словото на истината – Божието слово, евангелието.

Стих 21 казва, че това слово не просто идва и си отива. То е присадено. То се е вкоренило. Това е изумително. Моля се на Бога тази истина да проникне във вас и да ви завладее. Ние сме родени отново чрез словото, което остава в нас. И разбира се, стих 21 казва, че това всадено слово „е способно да спаси душите ви.” Не подценявайте силата и значението на Божието слово.

Това е разгледано по същия начин както Библията разглежда самия Свят Дух. Ние сме родени отново от Духа (Йоан 6:63) и от словото на Бога. Духът живее в нас и словото е присадено в нас. Чрез живеещия в нас Дух, Бог ни пази и ни води към небето. Всаденото слово е Божия начин да предпазва душите ни и накрая да ги спаси. Не можем да кажем нищо по-важно за словото от това. Не разбирайте погрешно силата и важността на Божието слово.

====Силата и значението на Евангелието====

Ето как Павел говори за всаденото, спасително слово в 1 Солунци 2:13: „Затова и ние непрестанно благодарим на Бога, загдето, като приехте чрез нас словото на Божието послание, приехте го не като човешко слово, а като Божие слово, каквото е наистина, ''което и действа между вас'', вярващите.” Божието слово не идва за малко. То не напуска вярващите. То „действа между вас.” Както се казва в Евреи 4:12, то е „живо и действено”. Така пише Йоан за това присадено, действащо и спасително слово: „Писах ви младежи, защото сте силни, и ''Божието слово пребъдва във вас'', и победихте лукавия.” (1 Йоан 2:14) Словото остава. Когато създава живот и вяра, то „пребъдва”. Така че Божието слово е „всадено” в нас, „действа” в нас, „пребъдва” в нас и ни „спасява”. Няма начин да преувеличим колко важно и силно е в живота ни Божието слово. Ако то не заеме полагащото му се по-високо положение сред скъпоценните ви притежания, ще трябва да се върнете към действителността и да съгласувате живота си с нея. Освен самия Бог, нищо не е по-важно от и силно от Неговото слово.

Приемете всаденото слово

Тук стигаме до изумителната част, която прави този текст толкова подходящ за това послание в началото на годината. „Приемете с кротост всаденото слово” (точно в средата на 21 стих). Приемете това всадено слово. С други думи, ако се отнасяте към словото на Бога като към бъбреците си, правите голяма грешка. Те са присадени във вас при първото ви раждане. Нямате нужда обаче да ги „приемате”. Те просто са там, вършейки своята работа и вие рядко се сещате за тях. Вие със сигурност не ги „приемате”; те вече се там – здраво присадени.

Яков обаче казва: „Приемете всаденото слово.” То вече е във вас. Вие можете да го приемете. Пуснало е корени и е посадено във вас. То ви носи живот. То е там и поддържа този живот, подхранвайки вярата в Христос. Но не е същото като с бъбреците. Това е като наличието на кислород. Дава живот и давайки ви живот, ви кара да дишате, а дишайки, получавате кислород. Никой не казва: „Аз имам кислород; вижте колко добре ми действа; прави ме жив; нямам нужда да получавам кислород.”

Всаденото слово на Бога и това, което идва отвън, са така съединени, че ние живеем благодарение на вече посаденото и благодарение на това, че го приемаме. Както казва Павел, то действа в нас. По този начин то ни кара да искаме да го приемаме. Когато получаваме слово отвън, то допълва силата на всаденото и всаденото събужда глад за приемане отново на слово отвън. И за да ни накара да се отнесем много сериозно към този процес, Яков прибавя в края на 21 стих: „което може да спаси душите ви”. Какво спасява душите ви? Всаденото слово, което приемате.

====Оцеляване на душата====

С други думи, нашите души зависят от всаденото слово също както от словото, което приемаме. Ако решите, че нямате нужда да приемате слово отвън, вие ще бъдете като човек, който няма нужда да диша. Ако сте духовно мъртви, можете да изпълните това решение. Можете да изберете да не дишате. Но ако сте духовно жив, не можете. Всаденото слово е силно; то поражда живот и дишане. То приема завладява духовната диафрагма и изисква кислород. Търси слово отвън, което дава живот. Ако словото е посадено във вас, не можете вечно да задържате дъха си. Рано или късно то ще победи, ще вдиша и отново ще се изпълни. Пак ще приемете словото и ще го обичате.

И така, днешното ми послание е от две части: 1. ''приемете всаденото слово'' и 2. ''направете това с кротост''. Отправната ни точка днес е средата на Яков 1:21: „Приемете с кротост всаденото слово.”

====Приемете словото с кротост====

Само една дума за кротостта. В ''контекста'' на чуването на Божието слово, кротост със сигурност означава нещо като „възприемчивост, податливост на обучение” или „готовност да се подчиниш” на Божието слово. Обратното на „да приемеш словото с кротост” би било да го приемеш с ''подозрение'', защото се съмняваш, че то е изцяло истина или че е добро за теб; или да го приемеш частично, тъй като искаш да си запазиш правото да откъсваш и избираш кои части от него ще следваш; или да го приемеш със самонадеяност, че можеш да го разбереш и приложиш без Божията милостива помощ.

Яков обаче казва да приемаме с кротост. Когато отворите Библията си, кажете на Бога: Аз Ти вярвам, подчинявам Ти се и имам нужда от помощта Ти. Наклони сърцето ми да обича словото Ти. Отвори очите ми да видят величието му. Удовлетвори душата ми със славата на Исус, която се открива навсякъде в тази книга. Аз се покланям. Предавам се пред върховната истина и стойност на тази книга. Гледам към Теб със скромност и кротост. Чакам Те. Ела при мен чрез словото Си, Спасителю и Господарю мой, мой Приятелю и мое най-скъпоценно Съкровище. Това е кроткият начин за приемане на всаденото слово.

Накрая, бих искал просто да опитам да поясня какво означава да приемеш всаденото слово, като се надявам да ви вдъхновя да правите това всеки ден през настоящата година. И ако пропуснете дори един ден, да се чувствате така, сякаш духовните ви бели дробове се късат желание за още една глътка въздух.

====Нуждаем се от евангелието всеки ден====

Мисля, че изводът от казаното в стих 21 „приемете всаденото слово” е, че евангелието остава главното в словото, което приемаме всеки ден. То е централното послание за Христос, който умря за греховете ни, възкръсна и ни даде вечна радост в Бога чрез вяра. Именно това благовестие пуска корени в живота ни когато се родим отново. Благата вест е всадена в нас и ние имаме нужда да я вдишваме всеки ден. Никога няма да надраснете нуждата си от добрата новина за простения грях, за подарената праведност, за вечния живот и за това, че Бог е на ваша страна – и всичко това единствено по милост, благодарение само на Христос, единствено чрез вяра и единствено за Божия прослава. Никога няма да завършите курс, където това не е в центъра на учебния план. Мисля че това се съдържа в казаното, че спасителното за нас и посадено в нас слово е словото, което трябва да приемаме всеки ден.

Божието слово (Писанията) обаче съдържа нещо повече от благата вест. Павел казва, че ''цялото'' слово е вдъхновено и полезно (2 Тимотей 3:17). То е част от цялото, вплетено е в тъканта на Писанията. Евангелието е върховен и славен замисъл в центъра на тази тъкан. Така че моят библейски призив е: всеки ден приемайте с кротост Божието слово. Това означава да бъдете в Библията всеки ден. Дишайте Библията. Не се опитвайте да задържате дъха си от понеделник до сряда. Дишайте всеки ден.

====Четете за да приемате====

Не пропускайте значението на думата ''приемам'' (на гръцки дегзасти). Това означава ''приемам с радост''. Не е същото като да получиш удар по главата. Това е като да приемеш хора, дошли за пир, да приемеш приятел или като да приемеш операция на простатата. Не винаги е приятно, но винаги е за твое добро и ти дава живот. Ето как всеки ден приемаме словото.

Има начин да четем Библията, приемайки и начин да я четем с нежелание, без да приемаме словото.Четете страстно, със силно желание да приемате. Правете това, викайки към Бога, за да получите това, от което се нуждаете. Нека времето ви със словото да е време за приемане.

Това става, както Библията учи, когато разсъждаваме върху словото. Ето как ще станете като дърво, което приема всичко, което словото може да му даде. Псалм 1:1-3: „Блажен онзи човек…но се наслаждава в закона на Господа и в Неговия закон се поучава ден и нощ. Ще бъде като дърво, посадено при потоци вода, което дава плода си на времето си и чието листо не повяхва; във всичко, което върши, ще благоуспява.” Такъв е ефектът на словото когато го приемате. Така е когато разсъждавате над него, дъвчете го и вкусвате с наслада от него. ''Приемете'' словото означава “поглъщайте го”. Хванете го и не го пускайте докато не ви благослови.

====Победата на Божието слово====

Завършвам с две истории за това как приемането на словото дава сила в началото на новия живот, а след това го поддържа и храни. Тази седмица получих електронна поща от един от вас (вие ще го разпознаете, но се надявам, че така няма да предам доверието му). Ще направя малки промени за да скрия неговата самоличност.

<blockquote>“Моят приятел… направи изповед на вяра!! Бяхме се събрали преди няколко седмици… Казах му, че трябва да чете Библията и да търси Бога. Поканих го да дойде при нас… Той не дойде. Две седмици по-късно обаче, той ми се обади и ме попита дали ще се събираме същата вечер. За съжаление нямаше да се събираме. Той каза: „Вярвам, че Исус е Господ. Знам, че това е 100%сигурно”. Разпитах го малко повече за това и той ми каза, че откакто сме се видяли за последен път, той четял Библията си всеки ден. Бяхме с него вчера и успях да го окуража да продължи да чете Библията.”</blockquote>

Ето така Бог предизвиква новорождението. „От собствената си воля ни е родил чрез словото на истината” (Яков 1:18). Ние сме родени отново чрез живото и трайно слово на Бога (1 Петър 1:23).

През 1495 година е роден Томас Билни. Той е един от ранните английски евангелски реформатори. Какъв е бил ключът към неговата духовна сила? Това е била неговата среща с Божието слово и постоянния му живот с него. Той е описал един от ранните повратни моменти по следния начин.

<blockquote>“Попаднах случайно на това изречение на Павел (най-сладко и утешително изречение за моята душа!) в 1 Тимотей 1:15: „Вярно е това слово и заслужава приемане, Христос Исус дойде на света да спаси грешните, от които главният съм аз.” Това единствено изречение, което тогава не разбрах, по Божие указание и чрез вътрешно действие толкова въодушеви вече почти отчаяното ми и наранено от вината за греховете сърце, че… незабавно почувствах изумителна утеха и спокойствие и „натъртените ми кости подскачаха от радост.” След това Писанията започнаха да ми носят повече удоволствие от меда и медената пита. (От писмо, цитирано от Норман Андерсън в книгата му ''Божието слово за Божия свят''. Лондон 1981, стр. 25)</blockquote>

Молитвата ми тази година за нас във Витлеем е: Да можем да приемем с кротост Божието слово, така че то да стане по-приятно за нас от меда и медената пита. Господи, моля те, отвори сърцата ни за това. Амин.

Президентът, пътниците и Божието търпение

JoyaTeemer — Fri, 25 Sep 2009 20:22:04 GMT

JoyaTeemer: Нова страница: {{info|The President, the Passengers, and the Patience of God}} Понякога сме толкова изумени, тъй като с нас са се отнесли ...

{{info|The President, the Passengers, and the Patience of God}}

Понякога сме толкова изумени, тъй като с нас са се отнесли по-добре отколкото сме заслужавали, че трябва да ликуваме заедно с Бог, Който е над всички – Бог на птичия полет и на издигането на Обама. Когато цар Давид разсъждаваше колко много са Божиите „чудни дела”, той каза: „Ако бих поискал да ги изявя и разкажа, те превишават всяко преброяване.” (Псалм 40:5) По същия начин се чувствах когато наблюдавах проявите на Божията милост към всички през последните няколко дни.

Помислихте ли си колко невероятна беше катастрофата на полет 1549 на Американските авиолинии в река Хъдзън на 15 януари? Не толкова избавлението, колкото самата катастрофа. Представете си: Еърбъс А 320 излита под определен ъгъл (може би 30 градуса). Той не лети успоредно на земята; и не само това, но лети бързо. Все още не с пълна скорост, но сигурно с четири пъти по-висока от тази на вашата кола, когато се движите по високоскоростна магистрала.

Гъските летят успоредно или почти успоредно на земята. Те не летят като рояк пчели, плътно като в облак. Летят хоризонтално над земята, често във формата на буква V. Поради това, каква е вероятността за хилядна от секундата, движейки с под такъв ъгъл и с такава скорост, самолетът да пресече пътя на гъските и някои от тях да попаднат не само в единия, а едновременно в двата двигателя?

Статистически погледнато, попадението на две ракети с лазерно насочване не би било толкова сполучливо, колкото това на гъските. Ако Бог управлява падането (както и полета) на всяка птичка, както казва Исус (Матей 10:29), тогава катастрофата на полет 1549 е била предварително начертана от Него.

Следва приземяването в река Хъдзън, което също е невероятно. И двата двигателя не работят. Обслужващият персонал на полета разказва, че в самолета било тихо като в библиотека. Той се превръща в 77-тонен безмоторен самолет, пълен с гориво. Капитан Салънбъргър решава да го приземи в реката. Кацането на всяко друго място ще превърне самолета в голяма огнена топка.

Той завива, разминава се на 270 метра с моста Вашингтон и, плъзгайки се, самолетът се приземява съвършено по корем. Няколко градуса наклон напред, назад, вляво или вдясно и щеше да се забие в реката и да се разбие. Вече във водата, персоналът не оставя пътниците да отворят вратата в задната част, защото салонът ще се наводни веднага. Аварийните врати и тези в предната част осигуряват евакуирането на всички и самолетът не потъва още достатъчно дълго, за да могат да се покатерят на него. Лодките се появяват почти мигновено. Капитанът обикаля два пъти по пътеките между редовете, за да се увери, че няма никой вътре и след това напуска самолета. По-късно машината потъва.

Ако Бог е водил толкова точно гъските, то Той също така е направлявал ръцете на капитана. Бог е знаел, че когато свали самолета на земята, ще изпрати и вълнуващо спасение. Тогава защо е направил всичко това? Ако е имал намерение да остави всички живи, защо е допуснал катастрофата?

Защото е искал да даде на нашата нация знак за Своята сила и милост една седмица преди новият президент да встъпи в длъжност. Бог може да свали самолет когато поиска, и то без да бъде несправедлив към никого. Всички освен Христос заслужават да бъдат осъдени. Ние сме го пренебрегвали толкова упорито и последователно, че Той има изключително право да унищожи всеки от нас, по всяко време и по какъвто иска начин.

Бог обаче е много търпелив.Той се ядосва бавно. Всеки ден сдържа гнева Си. Точно това виждаме в този случай. Катастрофата на полет 1549 отразява правото и силата на Бога да съди. Приземяването на самолета е Божия милост. То е Неговия призив към всички пътници, техните семейства и към тези, които са чули за случилото се, да се покаят, да се обърнат към Сина Му Исус Христос и да получат прошка за греховете си.

Пиша това вечерта след встъпването в длъжност на Барак Обама, първия президент на САЩ от афро-американски произход. Този ден плаках два пъти. Имаше две неща, от чиято значимост бях изумен. След речта на Обама, докато се молех с няколко братя, осъзнах греховността на собственото си расистко обкръжение. Другото беше, когато се опитвах да изразя вълнението си пред един афро-американски брат от това какво ли би трябвало да означава всичко това за него.

Макар че отхвърлям становището на Обама относно аборта, аз съм благодарен от цялото си сърце, че стана възможно афро-американец да бъде президент на САЩ. Значимостта на това е неописуема. То е Божие дело. Тези гъски бяха от Бога. Приземяването на полет 1549 също беше дело на Бога. Това, че Обама стана президент, е Божие дело. „Той сваля царе и поставя царе” (Данаил 2:21).

Аз се моля президентът Обама да има очи, за да вижда. „Чудото в река Хъдзън” и „чудото в Белия Дом” са свързани. Бог е бил милостив към нашата нация. Нашите грехове на расова основа заслужават хиляди пъти по-голямо осъждение. Бог не дължи нищо на Америка. Ние Му дължим всичко. И вместо да ни унищожи, Той ни подари още едно меко кацане. Ние не умряхме на дъното на река Хъдзън.

Дано Барак Обама да види Божиите милости и да погледне към Този, Чиято кръв донесе вечен живот на тези, които вярват в Него. Знаменията на Бога са навсякъде около нас. Техният смисъл е: Бог е праведен и търпелив Владетел и Исус Христос е велик Спасител. Обърнете се. Обърнете се. Обърнете се, Господин президент и вие, пътници на тази планета.

Преизпълнен с благодарност за всички Божии милости,

Пастор Джон

Излей негодуванието Си върху тях

JoyaTeemer — Fri, 25 Sep 2009 17:21:21 GMT

JoyaTeemer: Нова страница: {{info|Pour Out Your Indignation Upon Them}} Псалмите: да мислиш и чувстваш така, както Бог иска, част 5 Тази серия...

{{info|Pour Out Your Indignation Upon Them}}

Псалмите: да мислиш и чувстваш така, както Бог иска, част 5

Тази серия от послания по псалмите се нарича: „Да мислиш и да чувстваш с Бог.” Смисълът на тези думи от една страна е, че псалмите са вдъхновени от Бога и затова са предназначени да ни научат как да мислим за Него, за хората и за света. От друга страна, псалмите са поеми и песни, които събуждат, развиват и изразяват нашите чувства към Бог, хората и света.

В предишните послания се съсредоточихме върху чувствата на духовна депресия и отчаяние (Псалм 42), съжаление и вина (Псалм 51) и благодарност и възхвала (Псалм 103). Днес ще разгледаме чувството на гняв или по-специално желанието за отмъщение или възмездие. Става въпрос за гнева, който изпитваме когато е извършено нещо ужасно лошо или несправедливо: сексуално насилие върху дете, груба расова дискриминация; или някой е убил съпругата ви, или пък е изменил на брачните клетви и отишъл при друга.

====Удовлетворение от правосъдието?====

Когато гледате филм, който разказва за голямо зло и несправедливост и се изпълвате с гняв като виждате, че виновните сякаш ще се измъкнат ненаказани, а някой благороден, скромен, жертвоготовен човек рискува живота си, залавя злодеите и ги предава на правосъдието, нормално ли е да изпитвате дълбоко задоволство, че справедливостта е възтържествувала?

Какво бихте чувствали в собствения си живот към тези, които са постъпили несправедливо с вас, може би ужасно несправедливо? Как ще се чувствате и какво ще си мислите? И какво ще направите?

====Псалмите, които проклинат====

Една група псалми са наречени псалми на проклятие, защото съдържат проклятия, които са за осъждение на Божиите врагове. Обикновено те представляват проблем за християните, защото Исус ни учеше: „Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви мразят, благославяйте тези, които ви кълнат, молете се за тези, които ви правят пакост.” (Лука 6: 27, 28) Исус също се молеше на кръста за неприятелите Си: „Отче прости им, защото не знаят какво правят.” (Лука 23:34). Така изглежда сякаш в псалмите се препоръчва обратното на това, което Исус правеше и говореше.

Нека да вземем Псалм 69 като един от най-разпространените псалми с проклятия и да се опитаме да разберем как би ни помогнал да развием нашето мислене и усещане с Бог.

====Ключът: използването му в Новия Завет====

Ключът ще бъде в това, да разберем как авторите на Новия Завет използват и разбират този псалм. Тук ще намерим голяма помощ, защото седем от стиховете, в които се намират проклятията, са подробно цитирани. Писателите на Новия завет не се плашат от тези псалми. Всъщност, изглежда те ги намират особено полезни за обяснението на делото на Исус и на значението му за нас.

И така, нека направим общ преглед на този псалм и тогава да видим как е използван в Новия Завет.

====Общ преглед на Псалм 69====

Давид се чувства смазан от враговете си. Те изглежда не са военни врагове, а лични и са безмилостни и завистливи.

Той не твърди, че е съвършен. В стих 5 той приема, че е извършил зло и Бог знае това. Обаче враждебността срещу него не се дължи на греховете му. Те го мразят без причина; нападат го с лъжи. Стих 4: „Повече от космите на главата ми са тези, които ме мразят без причина; силни са тези, които искат да ме унищожат, които ме нападат с лъжи. Искат да върна това, което не съм откраднал.”

====Ревност за Божията слава====

Давид е изложен на риск заради ревността си за Бога. Противниците му го упрекват заради нея. Стих 7: „Защото заради Теб претърпях укори, срам покри лицето ми.” Стих 9: „Защото ревността за Твоя дом ме изяде и укорите на онези, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.” С други думи, страданието му не само е незаслужено, но е претърпяно точно защото е представител на Бога. „…укорите на тези, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.” Когато към Бог са отправени упреци, те са отправени и към псалмиста. Хората мразят Тебе, Боже и правят живота ми тежък, защото съм Твой представител.

====Молитва за спасение====

Давид умолява Бога да го спаси от това нещастие. Стих 14: „Избави ме от тинята, за да не потъна; нека бъда избавен от онези, които ме мразят и от дълбоките води.” Стих 18: „Приближи се при душата ми и я изкупи; изкупи ме заради неприятелите ми!”

Следват стихове 22-28, които са изцяло проклятия към враговете му. Той се моли тези врагове – негови и на Бога – да изпитат с пълна сила Божия съд и да не бъдат оправдани. Той не се моли за спасението им; моли се за да бъдат проклети. Стихове 22-24:

<blockquote>Трапезата им пред тях нека им стане примка и мирната им гощавка – клопка. Да се помрачат очите им, та да не виждат; и чреслата им непрестанно да се тресат. Излей върху тях негодуванието Си и пламъкът на гнева Ти нека ги постигне.</blockquote>

====Вик за помощ====

Псалмът завършва с друг вик за помощ и обещание за възхвала. Стихове 29,30: „А мене, който съм сиромах и оскърбен, да ме възвиши Боже, Твоето спасение. Ще хваля името на Бога с песен и ще го възвеличая с хваления;”

Накрая, ето цар Давид, един несъвършен (стих 5), но праведен човек (стих 28), който обича Божията слава, вярва в Божията милост, която откупва (стих 18), който защитава каузата на смирения (стихове 32,33), който е подложен на незаслужено преследване от неговите и Божиите врагове. И насред това оплакване и вик за помощ, той посвещава седем стиха за да призове Бога да накаже тези врагове.

====Псалм 69 и Новият Завет====

Как се справя Новият завет с този псалм?

Първо, трябва да кажем, че Новият Завет, позовавайки се на псалма, никога няма затруднения или критики към него. Никой не отхвърля псалм 69, никой просто не го забравя. Новият Завет не се отнася към него като към греховно лично отмъщение. Тъй като Исус разглежда псалмите като вдъхновени от Бога, ние научаваме, както бихме и очаквали, че този псалм е почитан като свята истина.

Новият завет се позовава на псалм 69 най-малко по два важни начина: той го цитира като думи на Давид и като думи, изречени от Исус. Нека да ги разгледаме поред и след това да завършим като си зададем въпроса как го четем днес и какво мислим и чувстваме при тази молитва на Давид за наказанието на злите хора и насилниците.

====1) Като думи на Давид====

Ето какво е казано в псалм 69:22,23, цитирано в Римляни 11:9-11:

<blockquote>„Трапезата им пред тях нека им стане примка и мирната им гощавка – клопка. Да се помрачат очите им та да не виждат; и чреслата им непрестанно да се тресат.”</blockquote>

Така започва молитвата на Давид Бог да излее негодуванието Си върху противниците Си (стих 24). Той се моли точно както те са му дали отрова вместо храна (стих 21), така и тяхната трапеза да стане гибел за тях. Изобилието, което мислят, че имат, ще се окаже за тяхно осъждение. Давид се моли да бъдат заслепени и неспособни да намерят пътя си и да ги обземе вечно треперене.

С други думи, това е молитва за тяхното осъждение, разрушение (унищожение) и проклятие. Стихове 27,28: „Приложи беззаконие на беззаконието им; и да не участват в Твоята правда. Да се изличат от книгата на живота и с праведните да не се запишат.” Давид ги предава на ада, на вечна смърт.

====Не греховно лично отмъщение====

Бихте си помислили, че ако беше греховно лично отмъщение, апостол Павел най-малкото щеше да го отхвърли и може би да го поправи. Той обаче прави точно обратното. Направо използва този текст за да подкрепи учението си в Римляни 11. Той ни най-малко не е объркан от този псалм. В Римляни 11 Павел учи, че по-голямата част от Божия народ е отхвърлила Исус като Месия и хората са попаднали под осъждението на Бога. Осъждението се състои в закоравяване, изпратено върху по-голямата част от Израел, така че те да не могат да повярват.

Римляни 11:7: „Тогава какво? Това, което Израел търсеше, това не получи, но избраните го получиха, а останалите закоравяха…” Стих 25: „Защото, братя, за да не се мислите за мъдри, искам да знаете тази тайна, че частично закоравяване сполетя Израел, само докато влезе пълното число на езичниците.” Едно от основните учения на Павел в Римляни е, че Бог съди Израел с това закоравяване докато се изпълни числото на предварително определените за спасение езичници.

====Да говориш от името на Бога====

Във връзка с това, Павел стига отново до така наречения псалм за проклятие – псалм 69 (от всички старозаветни текстове, които би могъл да цитира), за да подкрепи виждането си и в Римляни 11:9-11 се позовава на стихове 22 и 23: „Трапезата им пред тях нека им стане примка и мирната им гощавка – клопка. Да се помрачат очите им, та да не виждат; и чреслата им непрестанно да се тресат.”

С други думи, Павел тълкува думите на Давид не като лично греховно отмъщение, а като израз на това, което се случва на противниците на Божия помазаник. Давид е Божия помазан цар и е бил отхвърлен, упрекван и руган. През живота си той проявява много търпение (Псалм 109:4). Но идва един момент, когато Давид говори като помазан и вдъхновен от Бога и чрез молитвата си предава противниците си на тъмнината и закоравяването. Те ще изживеят това осъждение защото Давид говори от името на Бога.

====Спокойни пророчески думи на осъждение====

В говоренето на Давид Павел не чува просто някакви развълнувани думи на отмъщение, а спокойни пророчески думи на осъждението, което Божият помазаник иска да застигне противниците му. Ето защо ги цитира в Римляни 11, където отбелязва: Противниците на Христос, Божият Месия, ще бъдат помрачени и закоравени и това ще бъде част от Божието осъждение.

Това е първия начин, по който е използван псалм 69 – като пророчески думи на осъждение срещу противниците на Божия помазаник, изговорени от вдъхновения от Бога Негов говорител.

====2) Като думи на Исус====

Вторият начин, по който Новият Завет цитира псалм 69, е като думи на самия Исус. Причина за това е фактът, че Исус е син на Давид (Римляни 1:3; Матей 21:15; 22:42) и това, което се случва с Божия царски помазаник е предзнаменование относно последния помазаник - Месията Исус. Така Исус чете този псалм и вижда собствената си мисия, изживяна предварително.

Четири бързи примера:

=====а) Исус прочистващ храма=====

В Йоан 2:13-17 четем как Исус изгонва от храма търговците. Стих 16: „..и на тези, които продаваха гълъбите рече: Вдигнете тези оттука; не правете Бащиния Ми дом, дом на търговия.” Задълбочено изучаващите Библията ученици виждат тази ревност за Божия дом и чуват как Исус нарича храма „Моят Бащин дом” Те помнят думите в псалм 69:9. Стих 17: „Учениците Му си спомниха, че е писано: Ревността на Твоя дом ще ме изяде.” С други думи, те виждат в думите и делата на Давид предвещание за думите и действията на Исус.

=====б) Исус намразен от Своите=====

В Йоан 15:24,25 Исус е мразен от водачите на Израел както хората на Давид го мразеха (стих 8). Точно тогава сам Исус изрично цитира псалм 69 като част от Божия „закон” или поръчения. Той казва: „Ако не бях сторил между тях делата, които никой друг не е сторил, грях не биха имали; но сега видяха и намразиха и Мене и Отца Ми. Но това става за да се изпълни писаното в закона им слово: Намразиха Ме без причина.” Това е цитирано от псалм 69:4: „Тези, които ме мразят без причина, се умножиха повече от космите на главата Ми.”

Самият Исус е запознат с преживяното от Давид и го вижда като предвестник на собствените Си преживявания. Той казва: Това, че Давид е мразен от противниците си сочи към Моите преживявания и трябва да се изпълни в Моя живот.

=====в) Исус на кръста=====

На кръста, в най-важния момент от историята, Исус довежда живота Си съзнателно най-близо до повторното изпълнение на псалм 69 чрез собствените Си преживявания. В стих 21 Давид казва: „И дадоха ми жлъчка за ядене, и в жаждата Ми Ме напоиха с Оцет.”

По всичко личи, че Исус е живял в този псалм, хранил се е този псалм и го е направил част същността Си. Не знам как иначе можем да обясним написаното в Йоан 19:28-30: Той виси на кръста в ужасна агония и ние четем:

<blockquote>„След това Исус, като знаеше, че всичко вече е свършено, за да се сбъдне Писанието, каза: „Жаден съм.” А като беше сложен там съд, пълен с оцет, натъкнаха на исопова тръстика една гъба, натопена в оцет, и я поднесоха на устата Му. И Исус, като прие оцета, рече: „Свърши се”; и наведе глава, и предаде дух.”</blockquote>

Според апостол Павел, Исус е умрял, изпълнявайки псалм 69. Каква по-голяма прославяща почит може да бъде отдадена на един псалм? Склонни сме да мислим, че този псалм е смущаващ заради проклятията в него; Исус обаче е живял в него и това Го е довело до кръста и Го е превело през него.

=====г) Исус е изтърпял укори=====

Ето още едно потвърждение за Псалм 69 като за думи на Исус. В стих 9 Давид казва на Бога: „..и укорите на онези, които укоряват Тебе, паднаха върху мене.” В Римляни 15:2,3 Павел призовава християните да бъдат търпеливи с нерешителните, да се откажат от себе си и смирено да приемат другите.

Удивително е, че той отново се обръща точно към псалм 69:9 и казва: „Всеки да угажда на ближния си за негово добро, за назиданието му. Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: Укорите на онези, които укоряваха Тебе, паднаха върху мене.” С други думи, той цитира думите на Давид и ги вижда изпълнени в Христос. Това, върху което насочва вниманието си, е, че Христос доброволно претърпя упреците на хората.

Както изглежда, псалм 69 има два елемента. Единият е осъждение. Проклятията не са греховно лично отмъщение, а пророческо потвърждение на Божието справедливо възмездие за греха.

Другият елемент са страданията на Божия помазаник. Те са претърпени заради Бога. Те са или средство, с което противниците или ще бъдат доведени до покаяние, или ще се затвърди закоравяването и осъждението им.

====Как Псалм 69 въздейства върху нас?====

Правим стъпка назад и в заключение питаме: Как трябва да се чувстваме и да мислим днес когато четем Псалм 69? Ето три отговора:

====1) Потвърждение на Божието осъждение====

Трябва да чуваме вдъхновения от Бога глас на Господния помазаник Давид, който страда заради Божията слава и изразява желанието си за и потвърждението на Божието осъждение върху непокаялите се Негови противници. Той изяснява, че Божието осъждение идва и е справедливо и дори желателно. То ще застигне противниците Му когато за тях вече няма да има възможност за покаяние. В деня на Божия съд християните ще одобрят това, което Той върши. Всичко това става ясно от проклятията на Давид. Това трябва да мислим и чувстваме и ние.

====2) Предвиждане за служението на Исус====

Трябва да слушаме думите на Давид като предсказващи делото на Исус. Това, което Давид е преживял като Божи помазаник, Исус ще завърши по знаменателен начин със страданията и смъртта Си. Като резултат от тях, хората ще получат спасение или ще бъдат осъдени. За тези, които ги приемат за своя слава, ще има спасение. За другите, които се закоравят, остава осъждението.

<blockquote>„Осмеляваме ли се поради богатствата на Неговата добрина, търпение и снизхождение да не приемаме, че те са определени да ни водят към покаяние? Заради коравото ни и неразкаяно сърце натрупваме върху себе си Божия гняв за дена на гняв, когато справедливият Божи съд ще се открие.” (Римляни 2:4,5)</blockquote>

====3) Подбудени сме да простим====

Какво трябва да мислим, чувстваме и правим докато четем тези думи?

Главното е да не приемаме проклятията като насърчение да проклинаме враговете си. Всъщност, Павел възприема псалма по начин, който ни води точно в обратна посока. Павел се позовава на него в Римляни 15:3 за да ни окуражи по-скоро да се отречем от себе си, отколкото да задоволим нашата похот за мъст. „Понеже и Христос не угоди на Себе Си, но, както е писано: Укорите на онези, които укоряваха Тебе, паднаха върху Мене.” С други думи, претърпи и прости.

Но не защото няма гняв, наказание и съд в Псалм 69, а точно защото осъждението е на лице. То обаче не наша работа. Поради това, че Бог ще го извърши и че е в правото си да го направи, ние сме способни да следваме Исус в страданието Му заради другите, които са ни наранили.

<blockquote>Римляни 12:19-21: „Не си отмъщавайте, любезни, но дайте място на Божия гняв; защото е писано: На Мене принадлежи възмездието, Аз ще сторя въздаяние, казва Господ. Но: Ако е гладен неприятелят, нахрани го; ако е жаден, напой го; защото това, което правиш, ще натрупа жар на главата му. Не се оставяй да те побеждава злото; но ти побеждавай злото чрез доброто.”</blockquote>

Горящите въглени ще пречистват ако има покаяние и ще бъдат наказание ако то липсва. Това Бог ще реши, а ние ще одобрим До идването на този ден обаче ще следваме думите на Помазания Цар: „Обичайте неприятелите си, правете добро на тези, които ви кълнат, молете се за тези, които ви правят пакост…и ще бъдете чада на Всевишния.” (Лука 6:27-29,35)

Лудата радост на Йоан или още за Младоженеца и очистването

JoyaTeemer — Fri, 25 Sep 2009 17:01:59 GMT

JoyaTeemer:

{{info|John's Crazy Joy: More on Bridegrooms and Purification}}

Тази статия касае главно съпрузите. След посланието в неделя видях и разбрах още няколко неща, отнасящи се до лудото щастие на Йоан Кръстител, след като прочетох и следното:

<blockquote>„Възможно е (но не и правилно) вярващи, които са се кръстили, да живеят живота си така, сякаш благата вест не е истина. Колко консервативни1 съпрузи се чувстват оскърбени ако някой „свободомислещ“ проповедник каже, че Исус не е възкръснал от мъртвите, а в същото време те сами потвърждават казаното чрез ежедневното си отношение към съпругите си? Всъщност свободомислещият само случайно изразява тяхната ерес“ (Дъглас Уилсън, „Да си протестант не е достатъчно“, стр. 168).</blockquote>

Когато вярваме в Евангелието, отношението ни към съпругите ни трябва да е различно от това, когато не вярваме.

Нека да се върнем към Йоан Кръстител. Спомнете си, че в Йоан 3:25 някой повдигна въпроса за „очистването“ пред учениците му. Тогава възникна спор за това между някои от учениците на Йоан Кръстител и един евреин. След това този спор сякаш изведнъж секна.

Аз ви подсказах, че Йоан свързва Исус в ролята Му на Младоженец с очистването, тъй като в съзнанието му Исус като Младоженец беше свързан с Божия Агнец, който умира, за да ни очисти от греховете ни. Тази връзка виждаме в Откровение 21:9б: „Ела, ще ти покажа невястата, жената на Агнето.“

Когато Йоан казва: „Младоженецът е, който има невястата“ (Йоан 3:29а), той всъщност говори за очистването. Христос умира като Божи Агнец и Съпруг на Църквата (Младоженец), за да очисти булката (невястата) си.

Ардел Кейндей2 ми показа нещо, което изцяло бях пропуснал в подготовката на проповедта си миналата неделя. В Йоан 2, на сватбата в Кана където Исус превърна водата във вино, Той използва „... шест каменни делви, поставени за миене по юдейския обичай...“ (Йоан 2:6а).

С това Исус предвеща, че виното на Неговата кръв ще стане средство за очистване. Той извърши превръщането по време на сватбено тържество, когато настойникът на празненството каза на младоженеца: „...ти си задържал доброто вино досега“ (Йоан 2:10б). По този начин Исус (както и Йоан, който е написал Евангелието) вече беше свързал „младоженеца“ с кръвта на Агнето и „очистването“ от греховете.

Ето как Павел го свързва с нас, съпрузите:

<blockquote>„Мъже, любете жените си, както и Христос възлюби църквата и предаде Себе Си за нея, за да я очисти, с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си славна църква, без петно или бръчка или нещо подобно, но да бъде свята и непорочна“ (Ефесяни 5: 25-27).</blockquote>

Не ние сме спасители на съпругите си, а Христос; не ние ги освещаваме, а Христос. Ние сме сънаследници с тях на живота, даден по милост (1 Петър 3:7), и сме зависими от същия върховен и независим Бог, Който го подарява.

Павел казва обаче на съпрузите: Забележете как Христос обича невястата Си. Вижте какво Му струва тази любов и каква е нейната цел. Цената е Неговия живот, а целта е нейното великолепие и блясък – великолепието на святостта.

Ако се стремите към блясъка, който идва от върха – да кажем от планината Синай, ще я накарате да закорави сърцето си; ако целта ви е да й придадете блясъка, бликащ от дъното – от Голгота, ще й разкриете сладкия вкус на върховната слава.

Какъв е ключът? Божият Агнец и Святият Дух. Бъдете съкрушени и знайте, че сте изкупени чрез кръвта на Исус. Изпълнете се със Святия Дух.

Ангелът каза на бащата на Йоан Кръстител: „...и ще бъде изпълнен със Святия Дух още от майчината си утроба“ (Лука 1:15). Затова Йоан вижда Исус като Божия Агнец (Йоан 1:29) и като Младоженеца (Йоан 3:29) и се радва много когато собствените му последователи го напускат и отиват при Исус.

Лудата радост на Йоан заради това, че загубва последователите си, се корени във върховната скъпоценност на Исус. Когато ние, съпрузите познаваме Исус толкова добре и Го обичаме така дълбоко, че можем да се „радваме много“ когато се смаляваме, а Той расте, ще обичаме истински и съпругите си. Така няма да опровергаваме благата вест чрез нашето отношение към тях.

1 „Консервативните“ християни в Съединените Щати са по-близки до библейските принципи – против абортите, против предбрачния секс...

2 Ардел Кейндей е професор в Северозападния колеж, Сейнт Пол, Минесота

Обичам Исус Христос

JoyaTeemer — Fri, 25 Sep 2009 16:47:44 GMT

Kathyyee: Защити „Обичам Исус Христос“ ([edit=sysop] (безсрочно) [move=sysop] (безсрочно))

{{info|I Love Jesus Christ}}

Един незабравим момент в семинарията

Един от най-паметните моменти от семинарията “Фулър” беше през учебната 1968-69 г. Бяхме на третия етаж на сградата с класни стаи и часът по систематична теология тъкмо беше свършил. Една групичка студенти беше наобиколила младия ни учител Джеймс Морган, който казваше нещо за работата на християните за справедливост в обществото. Не помня какво му казах, а той ме погледна в очите и отвърна: „Джон, аз обичам Исус Христос.”

В сърцето ми удари гръм. Един силен, умен, зрял, социално ангажиран човек току-що беше изрекъл пред шестима други: „Аз обичам Исус Христос”. Не проповядваше, не отговаряше на теологичен въпрос, не пееше хваление, не беше и в опит да си намери работа; никой не записваше разговора, а той каза, че обича Исус.

Този гръм все още заглъхва в сърцето ми, а беше преди 40 години! Хиляди от нещата, които са ми се случили в семинарията, съм забравил, но не и онзи следобед. И всичко само защото той каза, че обича Исус Христос.

Година по-късно Джеймс Морган почина от рак на стомаха и остави съпруга и четири малки деца. Най-голямото наследство, което остави в моя живот, бе изказването, което направи през един следобед в Пасадина: „Аз обичам Исус Христос”.

За децата на Бога е естествено и необходимо да обичат Исус. Естествено, защото е част от природата ни като Божии деца. „Ако Бог ви беше Баща, щяхте да ме обичате, защото дойдох от Бога.” (Йоан 8:42). Божиите деца са естествено предразположени да обичат Сина му.

Да обичаш Исус е и необходимо. Ако не обичаш Исус, ще бъдеш прокълнат; така казва апостол Павел. „Ако някой не изпитва любов към Господа, нека бъде проклет” (1 Коринтяни 16:22). Да обичаш Исус е основен (а не пожелателен) знак за това, че се ползваш от Божията благодат. „Благодат да бъде с всички, които обичат нашия Господ Исус Христос с непокварена любов” (Ефесяни 6:24). Ако обичаш нещо повече отколкото обичаш Исус, ти не си негов последовател. „Който обича майка или баща повече, отколкото обича мен, не е достоен за мен и който обича син или дъщеря повече, отколкото обича мен, не е достоен за мен” (Матей 10:37).

Да го обичаш не е същото като да изпълняваш всичките му заповеди. „Ако ме обичате, ще пазите заповедите ми” (Йоан 14:15). Това означава, че подчинението е резултат от любовта към Исус; двете не са еднозначни. Любовта е невидима и е вътре в нас. Тя е корена, който дава видимия плод на любов към хората.

И така, в началото на 2009-а година, аз се присъединявам към Джеймс Морган и казвам: „Обичам Исус Христос”.

Нека изясня какво точно имам предвид:

*Възхищавам се на Исус Христос повече, отколкото на който и да е друг човек или на който и да е ангел.
*Наслаждавам се и се радвам на неговите постъпки и думи повече, отколкото на постъпките и думите на който и да е друг.
*Желая одобрението му повече от това на който и да е друг.
*Искам да съм с него повече, отколкото желая компанията на който и да е друг.
*На никой друг не съм толкова благодарен.
*Доверявам се на думите му повече, отколкото на думите на който и да е друг.
*Когато го хвалят, съм по-щастлив, отколкото когато други получават похвала, включително и аз самият.

Ще се помолите ли с мен през 2009-а да обичаме Исус Христос повече от всякога досега? Нека нашият Господ Исус да даде от време на време скромно и естествено да казваме, че го обичаме, а това да причинява гръм в сърцата на слушателите ни.

„Въпреки че не сте го виждали, вие го обичате. Въпреки че в момента не го виждате, вярвате в него и се радвате с радост, която е неизразима и пълна със слава” (1 Петър 1:8).

Обичам го заедно с вас,

Пастор Джон

Аз видях Господ

JoyaTeemer — Fri, 25 Sep 2009 16:44:56 GMT

JoyaTeemer: Нова страница: {{info|I Have Seen the Lord}} Преди повече от 40 години, когато бях в колежа, споровете за това дали Исус дей...

{{info|I Have Seen the Lord}}

Преди повече от 40 години, когато бях в колежа, споровете за това дали Исус действително е възкръснал телесно бяха по-чести и по-горещи. Между вярващи и невярващи в Америка съществуваше широко разпространено единодушие, че наистина е важно да избереш дали да вярваш в това твърдение. Хората категорично заявяваха дали вярват във възкресението или не. Ако вярваха, вярваха и във всичко друго, което пише в Библията и наричаха себе си християни. Ако не вярваха, това беше съвсем умишлен избор да не са християни.

Днес въпросът, който разискваме – ''Наистина ли Исус е възкръснал телесно? - вече не е толкова важен и няма такава сила, защото хората считат, че той няма значение за тях. Различните хора вярват в различни неща. Някои казват: Това може да се е случило, а може и да не се е случило. Ако вярваш, че се случило и това ти помага да продължиш живота си, добре; за мен обаче това няма значение. Може да се наричам, може и да не се наричам християнин; ако възкресението ми изглежда полезно за мен, мога да вярвам; ако не, не мисля, че някой би трябвало да ми казва, че съм длъжен да вярвам.

====Два вида неверие====

Зад двата различни вида неверие – от преди 40 години и от днес – стоят редица предположения. Например, в колежанските ми години най-често срещаното предположение беше, че съществуват неизменни естествени закони, които правят света разбираем и научно управляем. Тези закони изключваха възможността някой да е възкръснал от мъртвите, за да живее вечно. Това предположение преобладаваше, въпреки настъпването на екзистенциализма.

Днес обаче то не е толкова широко разпространено. Не приемаме, че съществуващите извън нас закони забраняват възкресението на Исус. Мислим, че в нас има личен закон, който казва: ''Не е необходимо да приспособявам живота си към нещо, което не смятам за полезно.'' Можете да заявите това и по друг начин: ''За мен е истина това, което считам за приемливо и полезно.''

====Кое наистина има значение====

С това предположение и закона вътре в мен, няма значение дали Исус е възкръснал от мъртвите, защото за мен е важно следното: ''Грижа ли ме е за това? Намирам ли го за полезно? Чувствам ли, че на мен като човешко същество ще ми помогне да живея в благоденствие? Ако ми се струва, че не е така, аз ще гледам на възкресението както гледам на НЛО или на възможността за съществуване на живот в далечна галактика – просто няма да се безпокоя за това. Ако на тебе то ти помага, добре; но не го налагай на мене.''

Някои от вас не осъзнават, че мислят по този начин. Просто са го попили от културата след като това мислене е било вплетено в повечето телевизионни програми и зрелища, реклами, филми и съвременни учебни планове.

Това, което се опитвам да постигна, е да ви помогна да осъзнаете как точно решавате на кое да вярвате и на кое – не. Надеждата ми е, че когато представя пред вас възкресението на Исус няма толкова лесно да бъдете завладени от предположенията, модерни отпреди 40 години или от днешните, пост-модерни. Целта ми е с Божията помощ дори да можете да разберете наистина кое всъщност има значение за вас, а не само това, което природата и собственото ви сърце ви казват.

====Павел на хълма на Марс====

След малко ще се върнем към Йоан 20, но сега искам да започна с проповедта на апостол Павел, изнесена пред любителите на философията в атинския ареопаг приблизително 20 години след смъртта на Исус. Тя завършва така:

<blockquote>„Бог обаче, без да държи бележка за времената на невежеството, сега заповядва на всичките човеци навсякъде да се покаят, тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите“ (Деяния 17:30,31).</blockquote>

На това място от проповедта слушателите му го прекъсват и му се подиграват заради твърдението, че Исус е възкръснал от мъртвите. Това само по себе си е знаменателно, защото означава, че удивителното разпространение на Християнството в ранните години не се е случило в един лековерен свят, който е мислел, че възкресенията са нещо нормално.

====Това ще има значение за вас====

Забележете какво казва Павел: ''Бог призовава целия свят към покаяние, защото всички съгрешиха срещу Него'' – това означава, че не сме Го ценили повече от всичко. Всички ние сме идолопоклонници. Покаянието е неотложно, защото Бог ще съди света в съвършена праведност; и ще направи това чрез един човек – Исус Христос. Един ден Той ще бъде съдия на всеки човек. Всеки ще застане пред Исус, живия Бог-човек. В този съд няма да важи нито едно наше извинение. Всички ще бъдем виновни докато не повярваме, че Исус е нашият Спасител, Авторитет и Съкровище.

Тези думи на апостол Павел се противопоставят с пълна сила, с много любов на съвременното твърдение, че дори Исус да е възкръснал, това няма значение за мен, защото нямам полза от него. Павел казва: ''Това ще има значение за вас, независимо дали го смятате за полезно.'' Божият съд над света чрез Исус Христос не е като възможното съществуване на живот в друга галактика, а като смъртта – той идва. Затова да казваш, че това не те засяга, е като да си затваряш очите и да говориш, че светлината не съществува, защото под клепачите ти е тъмно. Последното, което Павел казва в проповедта си в Атина е: „...за което и е дал доказателство на всички като Го е възкресил от мъртвите.“ На всички! С други думи, възкресението на Исус е предназначено от Бог да бъде всеобщо съдебно разпореждане или уверение, че покаянието е необходимо.

====Възкресение научено чрез свидетели====

Как би могло да стане това, ако са минали 20 години или 20 века? Отговорът е, че Бог винаги е имал намерение да знаем и да вярваме във възкресението чрез свидетелства от хора. Това не изключва работата на Неговия Дух, Който отваря очите ни. То обаче винаги става чрез свидетели. Не са съществували звукозаписни устройства, видео камери, фотоапарати. Когато това се е случило, Бог се е погрижил да има свидетели. Погрижил се е Исус да се появи пред свидетели на достатъчно места, за да бъдат напълно убедени, че е истински, да могат да кажат на другите и след това да го напишат, за да го четем и ние.

Когато Павел казва: „...тъй като е назначил ден, когато ще съди вселената справедливо чрез човека, Когото е определил; за което и е дал уверение на всички, като Го е възкресил от мъртвите,“ има предвид, че свидетелството на онези, които са Го видели, ще се разпространи в целия свят и ще стане действително основание за вяра, сериозно уверение, че това наистина се е случило.

====Начинът, по който Бог е определил да го научим====

Ето начина, по който друг очевидец е представил възкресението. Апостол Петър казва в проповед, произнесена 8-10 години след смъртта на Исус:

<blockquote>„Него Бог възкреси в третия ден и даде Му да се яви, не на всички люде, а на нас, предизбраните от Бога свидетели, които ядохме и пихме с Него, след като възкръсна от мъртвите“ (Деяния 10:40,41).</blockquote>

С други думи, Божият замисъл е бил дори и в деня на възкресението, възкръсналият Исус да не бъде видян от всички; както и днес, независимо колко бихме желали. Неговото намерение е било Той да Се появява многократно с много доказателства (Деяния 1:3) на определена група хора, чиято работа ще бъде да разнасят свидетелството за възкресението, говорейки и пишейки за него. По този начин всеки, който го чуе или прочете, да бъде способен да разбере Божието уверение, че Той се грижи за света чрез възкресението на Сина Си. Точно по този начин Бог би искал да разберем за това.

Това намираме в Йоан 20 - разказ на очевидеца Йоан за появата на Исус след възкресението. Същото е описано и в Матей 28 – описанието на очевидеца Матей. Лука (Лука 24) не е бил свидетел на случилото се, но е живял и пътувал с Павел, който е бил очевидец и е разказвал на много други хора (Лука 1:2). В Марк 16 чуваме ехото от свидетелството на очевидеца Петър, както и това на Марк като младеж, живял в Ерусалим по това време. Има и други писания в Новия Завет.

====Очевидецът Йоан====

Точно преди и точно след Йоан 20 намираме едно твърдение. Нека погледнем в Йоан 19:35. По средата на описанието на разпъването на Христос, той прекъсва и пише: „И този, който видя, свидетелства за това, и неговото свидетелство е вярно; и той знае, че говори истината, за да повярвате и вие.“ Точно това има предвид и Павел: Светът може да узнае какво се е случило в тези последни часове, защото е имало очевидци, които са свидетелствали; и има начини тези свидетелства да бъдат проверени.

Да погледнем и в Йоан 21:24: „Този е ученикът, който свидетелства за тези неща; и знаем, че неговото свидетелство е истинно.“ Смисълът на този стих е, че историята е разказана от очевидец. Тава не е мълва. Разказът му може да бъде сверен с други свидетелства от Новия Завет.

Нека да позволим на Йоан да ни свидетелства. Вие сами ще прецените (Лука 12:57) дали това е истина.

====Вдигнали са Господ (стихове 1,2)====

Йоан 20:1,2: „В първия ден на седмицата Мария Магдалина дойде на гроба сутринта, докато беше още тъмно и видя, че камъкът е вдигнат от гроба. Затова се затича и дойде при Симон Петър и при другия ученик, когото обичаше Исус, и им каза: Вдигнали са Господа от гроба и не знаем къде са Го положили.“

Мария не вярва, че възкресението се е случило. Тя приема, че тялото е било преместено. Това е доказателство колко беше трудно учениците, включително и жените да повярват веднага, че Исус е възкръснал. Те не бяха лековерни хора, които лесно се вълнуват.

====Петър и Йоан при гроба (стихове 3-11)====

Петър и другият ученик (вероятно Йоан, който пише тази книга) отидоха тичешком до гроба. Йоан изпревари Петър и надникна вътре. Стих 5 казва: „И като надникна, видя плащениците сложени, но не влезе вътре.“ Защото тялото на Исус е било увито в плащеници при погребението (Йоан 19:40).

Петър дотичва и направо влиза в гроба. Стихове 6,7: „След него дойде Симон Петър и влезе в гроба; видя плащениците сложени, а кърпата, която беше на главата Му, не сложена с плащениците, а свита на отделно място.“ Какво иска Йоан да научим за възкресението от тези стихове? Най-малко две неща.

====1. Възкръснал не само духовно, но и телесно====

Първо, Исус възкръсва не само духовно, но и телесно. Някои говорят за възкресението като за символ на временното духовно влияние на Исус, или на духовния Му живот в света, или на завръщането на душата Му при Бога. Не това е позицията на Йоан. Тялото на Исус не беше там. Той беше възкръснал тялом. Един от най-поразителните и неоспорими исторически факти е, че враговете на Исус и християнството в Ерусалим през първите дни, седмици и месеци не можаха да покажат къде е тялото Му. Това би сложило край на всичко. Нямаше мъртво тяло, защото Исус беше възкръснал телесно.

====2. Също като тялото, което беше умряло, но не съвсем====

Второ, възкръсналото тяло не беше съвсем същото като това, което беше умряло; и все пак беше подобно на него. Имаше приемственост и прекъсване. Това е важно, защото в случая възкресението на Исус в Новия Завет е представено като първи плод от жетвата на възкресението на всички християни. Както и Павел го представя: „Но всеки на свой ред: Христос – първият плод, после, при пришествието на Христос, тези, които са Негови“ (1 Коринтяни 15:23).

Споменаването на ленените дрехи, които бяха в гроба и дори на кърпата, която е била на главата Му, е може би за да се покаже колко се различава възкресението на Лазар от това на Исус. Спомнете си как в глава 11 Исус възкреси Лазар, който беше мъртъв от 4 дни. В Йоан 11:44 се казва: „Умрелият излезе, с ръце и нозе повити в саван и лицето му забрадено с кърпа. Исус им каза: Разповийте го и оставете го да си иде.“

====Различно от това на Лазар====

Хората трябваше да помогнат на Лазар да се освободи от ивиците ленен плат и от покривалото на лицето му. Това е, защото неговото тяло е смъртно; той ще умре отново. След възкресението тялото на Исус вече не е тленно; Той няма да умре повече. „...знаейки, че Христос, като беше възкресен от мъртвите, не умира вече; смъртта няма вече власт над Него“ (Римляни 6:9). Тялото на Исус е различно. Той просто минава през тези дрехи както минава през вратата в Йоан 20:19 и 26. „И след осем дни учениците Му пак бяха вътре, и Тома с тях. А Исус дойде, когато беше заключена вратата, застана посред тях и рече: Мир вам!“ (Йоан 20:26). След като влезе в стаята така, както човек с обикновено тяло не би могъл, Той каза на съмняващия се Тома: „Дай си пръста тука и виж ръцете Ми, и дай ръката си и сложи я в ребрата Ми; и не бъди невярващ, а вярващ“ (Йоан 20:27). Това беше материално тяло, което можеш да пипнеш и разпознаеш. Лука разказва, че Исус е ял риба след възкресението Си (Лука 24:43).

====Защо това има значение====

Ако мислите, че това няма значение за вас, които сте в Христос, спомнете си, че който вярва в Него, който Му принадлежи и получава прошка и утеха от Него, ще бъде възкресен с Него. Павел казва във Филипяни 3:21б: „...ще преобрази нашето унизено тяло, за да стане съобразно с Неговото славно тяло.“ Това не е НЛО или живот от друга галактика, несвързан с нас и ще се случи когато Бог съди света чрез човека Исус Христос.

Ако Му принадлежите чрез вяра в Него, ще получите тяло като Неговото, което ще бъде подходящо да Го вижда, да Му се наслаждава и да влезе най-после в новото небе и новата земя. Там ще живеете във вечността, възхищавайки се на Бога заради всичко, което е направил. Този свят, който обичаме толкова много, сравнен с новия, ще бъде като свещ пред слънцето.

====Вие виждате ли?====

Въпросът е: Виждате ли? В стих 8 е казано: „Тогава влезе другият ученик, който пръв стигна на гроба; и видя, и повярва.“ Какво видя той? Какво повярва? Исус не беше там; имаше само дрехи, оставени от Него.

Сравнете това с Мария от стих 18: „Аз видях Господа“ (Йоан 20:18б). Тя срещна Исус в градината и говори с Него. Ние сме се по-скоро като Йоан в гроба – там има доказателство, независимо дали го виждаме или не. Въпросът е: Вие виждате ли?

====Очевидецът е станал прозорец====

Позволете ми да завърша със сравнение. Звънецът на вратата ви звъни следобед и ваш приятел иска да говори с вас. Той влиза и казва: „Имам наистина лоши новини. Брат ти Джим почина.“

Вие, клатейки глава, отговаряте: „Не вярвам, видях го тази сутрин. Чувстваше се добре. Не вярвам, не може да бъде.“

Приятелят ви казва: „Отидохме на мач заедно и точно когато си тръгвахме една кола, станала неуправляема, блъсна Джим. Коленичих до него и изчаках бърза помощ. Аз видях, той си отиде.“

Вие тихо казвате: „Да, виждам.“

Какво означава: „Да, виждам?“ Това, което ви е казал вашият приятел се е превърнало за вас в прозорец. Действителността през прозореца е съвсем ясна. Вие не сте били там, не сте видели (по начина, по който е видяла Мария), обаче от сърце съвсем правилно казвате: „Да, виждам.“

====Аз видях Господ====

Бог ви е довел тук заради това свидетелство, заради Писанията, заради тази история с възкресението на Исус и това свидетелство. Моля се вие в този момент или много скоро, с помощта на Божията милост, да кажете: „Аз виждам.“

Сега да сравним случката, която ви разказах, със случилото се с Исус. Исус е жив. Представете си, че плачете, а друг свидетел нахълтва и казва: „Джим е жив! Говорих с него!“ Така каза и Мария: „Видях Господа.“

Той трябва да расте, аз трябва да се смалявам

JoyaTeemer — Fri, 25 Sep 2009 16:32:39 GMT

JoyaTeemer: Нова страница: {{info|He Must Increase, I Must Decrease}} <blockquote>'''Йоан 3:22-30'''</blockquote> <blockquote>„След това дойде Исус с учениците С...

{{info|He Must Increase, I Must Decrease}}

<blockquote>'''Йоан 3:22-30'''</blockquote>

<blockquote>„След това дойде Исус с учениците Си в Юдейската земя; и там живееше с тях и кръщаваше. Също и Йоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и людете идваха и се кръщаваха. Понеже Йоан още не беше хвърлен в тъмница. И така, възникна препирня от страна на Йоановите ученици с един юдеин относно очистването. И дойдоха при Йоан, и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Йордан, за Когото ти свидетелства, ето, Той кръщава и всички отиват при Него. Йоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето. Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Помазаникът, но съм пратен пред Него. Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои и Го слуша, се радва твърде много на гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна. Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“</blockquote>

Исус спира да говори на Никодим и действието се пренася на друго място – в областта Юдея. Там Исус и учениците Му кръщават (въпреки че в Йоан 4:2 се казва: „...макар сам Исус да не кръщаваше, а учениците Му“). Стих 22: „След това дойде Исус с учениците Си в Юдейската земя; и там живееше с тях и кръщаваше.“ Това беше един от начините, по които Исус събираше последователи – когато те изразяваха покаянието и вярата си чрез кръщението.

====Две групи, които кръщаваха====

Стих 23 ни връща към Йоан Кръстител и ни подготвя за главното в тази част. Стихове 23,24: „Също и Йоан кръщаваше в Енон, близо до Салим, защото там имаше много вода; и людете идваха и се кръщаваха. Понеже Йоан още не беше хвърлен в тъмница.“ Ето какво беше положението: кръщаваха две групи – на Йоан и на Исус.

По някаква причина между учениците на Йоан и един евреин започна спор за очистването. Стих 25: „И така, възникна препирня от страна на Йоановите ученици с един юдеин относно очистването.“ Спорният въпрос беше за очистването и по всяка вероятност това, което го беше предизвикало бяха двете групи, които кръщаваха.

====Спор за очистването?====

Библията ни казва само това. Самото разискване не е описано. Всъщност, когато учениците на Йоан идват при него с този въпрос, по нищо не личи, че спорът е за очистването. Стих 26: „И дойдоха при Йоан, и му рекоха: Учителю, Онзи, Който беше с тебе отвъд Йордан, за Когото ти свидетелства, ето, Той кръщава, и всички отиват при Него.“

Имало ли е спор относно очистването? Само можем да предполагаме. Може би е станало нещо такова: Един юдеин казва на Йоановите ученици: „Вие кръщавате много хора. Това прилича на баня или на очистване. Обаче все повече хора ви напускат и се присъединяват към другата група, която се е събрала около Христос. Какво общо имат двете кръщения? Това тяхна работа ли е или ваша? Да не би при тях хората наистина успяват се очистват, а при вас не?

====Нова насока на разговора====

Разискването може да е протекло по подобен начин. От това, което следва, не изглежда точно този да е бил спорният въпрос. Повече не се споменава за това. Като че ли нещата започват така и после всичко спира. Може и да се е случило нещо друго.

Става ясно, че в стихове 27-30 Йоан Кръстител насочва разговора в друга посока, която сякаш няма нищо общо с очистването, а единствено с Исус (като младоженец), с Йоан (като приятеля на младоженеца) и с техните служения (защото булката напуска Йоан и отива при младоженеца); и по специално, с това, как сърцето на Йоан реагира на случващото се.

====Отново за Йоан Кръстител====

За да разберем какво се случва в този откъс, нека се запитаме защо Йоан, авторът на Евангелието, отново ни връща към Йоан Кръстител. Вие знаете, че за Исус могат да се напишат още хиляди неща, които обаче Йоан пропуска. Спомнете си Йоан 21:25: „Има още много други дела, които извърши Исус; но ако се напишеха едно по едно, струва ми се, че цял свят не би побрал написаните книги.“

Защо точно след разговора с Никодим, Йоан отново обръща внимание на Йоан Кръстител, който казва в стих 28: Аз не съм Христос; в стих 29: Аз не съм младоженеца, само Негов приятел; и в стих30: „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам“?

====Расте радостта на Йоан заради Исус====

Чували сме това и преди. Йоан 1:8: Той не е светлината; Йоан 1:20: Той не е Христос; Йоан 1:21: Той не е Пророкът и не е Илия; Йоан 1:23: Той е само глас, който вика в пустинята; Йоан 1:27: Той не е достоен да развърже сандалите на Исус. И още много неща. Йоан се е смирил и вече е възвеличил Христос. Защо писателят се връща на него точно тук и той отново се смирява и възвеличава Исус?

Според мен причината е следната. Йоан не просто повтаря това, което е казал преди. Тук казва нови неща и изразява нови чувства. Отговорът на въпроса защо Йоан казва точно тези думи, е: защото са своеобразна реакция на това, което Исус току що е говорил. Те потвърждават и отговарят на Исусовите думи по начин, който тогава на много хора е изглеждал неразбираем: Йоан се радва много на това, че се смалява, докато Исус расте.

====Вниманието е насочено към Исус====

Нека да видим как стих 29 подчертава радостта на Йоан: „...а приятелят (Йоан) на младоженеца (Исус), който стои и Го слуша, се радва твърде много на гласа на младоженеца. И така, тая моя радост е пълна.“ Това са силни думи: „...се радва твърде много“ и „...тая моя радост е пълна.“ Голяма радост. Пълна радост. И на какво се дължи тя?

Младоженецът привлича цялото внимание. Всички камери са насочени към него. Оризът също лети към него; меденият месец е за него. Никой не поглежда назад към смълчания „глас“, който седи на стъпалата на църквата. Гласът на Младоженеца, на Овчаря е заменил гласа, който вика в пустинята. След няколко месеца мечът на Ирод ще накара Йоан да замлъкне завинаги (стих 24). Отговорът на Йоан е да „отслабва и да се снижава.“ „...тая моя радост е пълна“ (стих 29).

====Кой е този, който смята, че е център на вселената и няма по-важен от него?====

Никодим не откликна по този начин на Исус. Днес има много хора, които също не разбират защо Йоан възвеличаваше Исус и смаляваше (омаловажаваше) себе си.

Например миналият вторник, 13 май радио NPR излъчи интервю с един автор, който цитира в книгата си думите на Исус от Евангелието на Матей 10:37,38 и пита: Кой е този, който си позволява да говори така и да се смята за център на всичко?

<blockquote>„Който люби баща или майка повече от Мене, не е достоен за Мене; и който люби син или дъщеря повече от Мене, не е достоен за Мене. И който не вземе кръста си и не върви след Мене, не е достоен за Мене.“</blockquote>

Исус съвсем ясно изисква от нас да Го ценим повече от всичко и от всеки. Днес мнозина смятат това за очевидна егомания. Такива хора изобщо не разбират реакцията на Йоан Кръстител. Тя е противоположна на тяхната. Те виждат, че Исус иска да Го обичаме повече от всеки друг, да Го следваме, да Му вярваме, да Му се радваме, да бъдем задоволени от Него, да му се наслаждаваме, да се подчиняваме samo на Него. Той наистина иска това. А техният отговор е противоположен на отговора на Йоан Кръстител. Те остават такива, какъвто от начало беше и Никодим – смаяни или ужасени.

====Когато расте Исус, расте радостта====

Йоан Кръстител обаче казва в стихове 29,30: „...и така, тая моя радост е пълна. Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“ Когато Исус става по-велик в света, а аз ставам по-малък, радостта ми расте. Тъй като това са плановете и целта на самия Исус, това не може да се нарече егомания. Това е любов.

Моят отговор на въпроса защо думите на Йоан Кръстител са включени точно на това място в Евангелието е: за да ни бъде обяснена с пример радостната реакция на важните неща, които Исус каза на Никодим за Себе Си, и за независимата работа на Бог в спасението. Можете да наречете това изпълнен с радост отклик на върховното Божие самовъзвеличаване.

====Как ще отговори Йоан?====

Нека погледнем по-отблизо как са свързани тези неща. В стих 21 Исус каза, че за разлика от този, който обича тъмнината и мрази светлината, човекът, „...който постъпва според истината, отива към светлината, за да се явят делата му, понеже са извършени по Бога.“ С други думи, една от основните особености на новородения е, че много иска да си проличи, че новорождението, новите му дела, поведение, наклонности са „извършени по Бога.“ Това означава чрез Божията сила. Той иска за всички да стане ясно, че неговата нова личност е работа на Бога – работа на върховната Му и независима милост.

Нека видим как думите на Йоан Кръстител са свързани с това. Учениците му казват в края на стих 26, че той губи последователи. „Всички отиват при Него.“ Какво ще отговори Йоан?

====Това е Божият план====

Стих 27: „Йоан в отговор рече: Човек не може да вземе върху си нищо, ако не му е дадено от небето.“ Той каза, че тези хора го напускат и отиват при Исус, защото Бог Му ги дава. „Човек не може да вземе върху си нищо...“, а какво остава да приеме при себе си цяло множество, освен ако не му е дадено от небето (а това означава от Бога). Това е смисълът на стих 21 – хората, които отиват при Исус, искат на всички да е ясно, че Бог ги праща при Него. Това е същото, което последно видяхме в 6:37: „Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене...“

Иначе казано, тези думи на Йоан Кръстител са написани на това място, защото подчертават и потвърждават върховенството на Божието дело в хората, идващи при Христос, за които Той говори в Йоан 3:21 и 3:8: „Вие се чудите защо те си тръгват от мен и отиват при Христос.“ Йоан казва: „Бог върши това. Той ги дава на Сина Си (6:37;44;65). Ясно ще се види, че идването им при Христос е станало с Божията сила.“

В стих 28 Йоан казва на учениците си, че не е изненадан, защото Бог го е изпратил точно за това – за да могат хората да се отдръпнат от него и да отидат при Христос. Стих 28: „Вие сами сте ми свидетели, че рекох: Не съм аз Помазаникът, но съм пратен пред Него.“ Бог го е изпратил заради това. Божият план е бил такъв – да събере хора и да му ги даде. Да изгрее като звезда в пустинята и да изгори като метеорит. Това е планът, който Йоан Кръстител е знаел. Когато това се случва, радостта му се увеличава.

====Гласът на младоженеца====

След това, в стих 29, той напълно ни изненадва с нова мисъл: „Младоженецът е, който има невястата, а приятелят на младоженеца, който стои и го слуша, се радва твърде много на гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна.“

Защо се споменава гласът на младоженеца? Защо приятелят на младоженеца (Йоан Кръстител) „се радва твърде много“ на гласа Му? Може би единствено заради това, че Той е там и това прави приятеля щастлив. Подозирам обаче, че е повече от това. Йоан Кръстител описва себе си в Йоан 1:23 като „глас“, който вика в пустинята. Неговият глас също е събрал хора. Сега всички го напускат и отиват при Исус. Защо? Защото са чули друг глас. По-велик глас; по-силен глас. „...и овцете слушат гласа му; и вика своите овце по име, и ги извежда...и овцете го следват, защото познават гласа му“ (Йоан 10:3,4).

Младоженецът има невястата, защото тя чува гласа на съпруга си и го познава. Тя напуска Йоан и отива при Него. Йоан се радва твърде много на гласа на младоженеца, не защото Той е там, а защото Неговият глас „събира“ невястата и то, отнемайки я от Йоан. Ето защо, следващите му думи в стих 30 са: „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“ Това трябва да бъде така. И аз за това се радвам.

====Божието ''Трябва''====

Думата трябва от 30 стих е много важна. Тя е Божието трябва. Това трябва е част от Неговия план. В стих 27 Бог дава хора на Исус и те напускат Йоан Кръстител, за да отидат при Него. Това е Божие дело, то е част от това трябва, което виждаме в 30 стих.

В стих 28 Бог изпраща Йоан не като Христос, а за да върви пред Него и да сочи към Него. Божият план е да събере хора при Йоан и после да ги изпрати при Исус. Това е част от Божието трябва в стих 30.

====Превъзходният глас на Исус====

После, в стих 29 Йоан обръща внимание на гласа на младоженеца; глас, който е по-превъзходен от неговия. Този глас съживява мъртвите (5:25; 11:43), познават го всички овце и го следват (10:3,4). Този глас убеждава и покорява невястата. Тя разпознава своя съпруг и отива при него. Тя принадлежи на младоженеца и няма да отиде при друг. Това е Божие дело и е част от това, което трябва в 30 стих.

Йоан обобщава Божието дело в стих 30: „Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“ Той трябва. Такъв е Божият план. Божият Син, младоженецът ще бъде възвеличен. Той ще бъде прославен, ще расте в очите на хората. Както е казано в стих 21 „ще се види съвсем ясно“, че новите дела на хората Му всъщност са Негови дела.

====Нека видим какъв е отговорът на Йоан и да направим същото====

По тази причина, независимо че е в противовес с човешката природа, Йоан Кръстител се радва твърде много на гласа на младоженеца и радостта му най-накрая е пълна. Стихове 29,30: „...а приятелят на младоженеца...се радва твърде много на гласа на младоженеца; и така, тая моя радост е пълна. Той трябва да расте, а пък аз да се смалявам.“

====Очистването====

Последно наблюдение. Всичко, което казахме до тук, започна в стих 25 от един спор за очистването. Стих 25: „И така, възникна препирня от страна на Йоановите ученици с един юдеин относно очистването.“ Нима Йоан не е имал какво да каже по този въпрос? Трябвало ли е просто да го подмине?

Съдете сами. Ако Йоан ни беше насочил към Исус както го прави в 1:29: „...Ето Божият Агнец, Който носи греха на света!“, бихме казали: Ето, това е връзката с очистването от греховете. Агнето е пожертвано за грешниците и ги очиства от греховете им!

Чистата невяста на Агнето

Вместо това, в стих 29 Йоан говори за Христос като за младоженеца и за църквата като за Неговата невяста. Има ли връзка между тях обаче в съзнанието на Йоан (и на двамата – Йоан Кръстител и Йоан, авторът на Евангелието)? Вижте какво пише в Откровение 21:9: „Ела, ще ти покажа Невястата, жената на Агнето.“ Невястата е жена на Агнето. Затова Младоженецът е Агнето, което отнема греховете на света.

Ето защо не се изненадваме когато чуваме Павел да говори за Христос като за младоженеца на църквата и категорично да заявява, че Той я освещава и очиства. Ефесяни 5:25-27:

<blockquote>„Мъже, любете жените си, както и Христос залюби църквата и предаде Себе си за нея, за да я освети, като я очисти с водно умиване чрез словото, за да я представи на Себе Си славна църква, без петно или бръчка, или нещо подобно, но да бъде свята и непорочна.“</blockquote>

Когато Йоан ни казва, че Исус е младоженецът и Той има невястата, отговаря на въпроса за очистването. Младоженецът е Агнето. Младоженецът жертва Себе Си за Своята невяста и я очиства от всичките й грехове.

====Завръщане към Спасителя====

Не е странно, нали, че Йоан Кръстител вижда как сам се смалява, как младоженецът расте, как последователите му отиват при младоженеца и казва: „...тая моя радост е пълна?“

Те не отиват при някакъв егоманяк. Те се обръщат към Спасител. Агне. Защитник. Снабдител. Водач. Те не познават никого като Него. Как е възможно да не Го обичат повече от всеки друг?

Божието слово в битка с изкушението от хомосексуализма

JoyaTeemer — Fri, 25 Sep 2009 16:22:52 GMT

JoyaTeemer:

{{info|God's Word in Battle with Homosexual Temptation}}

Тази статия е продължение на това, което казах в неделното си послание от 8 август 2004 година. Тогава говорих върху Римляни 12:2 и 1:23-28 относно Божията воля по въпроса за хомосексуализма и политическата обстановка около така наречените „хомосексуални бракове.“ Тогава се обосновах, че такива бракове не могат и не трябва да съществуват, независимо от това, което би казал който и да е човешки съд.

Няколко седмици по-късно в „Дизайринг Год“ получихме на електронната ни поща писмо от един англичанин в отговор на радиопредаването ни за хомосексуализма. Това, което се е случило с него, е важно, защото показва:

*че всемогъщата Божия милост може да проникне в живота на човека по напълно неочакван начин посредством послание от Интернет;
*че хомосексуалните желания могат да се променят;
*че Христос работи в целия свят като спасява и изкупва по начини далеч надхвърлящи нашите незначителни планове;
*че можем да се молим непрестанно и искрено за хиляди хора като Даниъл (това не е истинското му име).

С първия имейл, който сме поместили по-долу, той ни разрешава да използваме втория и това го прави дори още по-забележителен.

<blockquote>''Пастор Джон''</blockquote>

====Първо писмо====

Чувствайте се свободни да цитирате или да правите каквото друго бихте искали с писмата ми.

Трябва да кажа, че ако бях ходещ на църква, благоразумен човек, вероятно изобщо нямаше да си направя труда да ви пиша. Истината обаче е, че никога през живота си не съм присъствал на църковно събрание. Ето защо беше удивително, че предаване като вашето имаше такова пълно и бързо въздействие върху живота ми, поне според моите разбирания. Кой би си помислил, че точно Интернет (от всички други съществуващи средства) би могъл да се превърне в толкова резултатна трибуна за Божието Слово?

Вашето предаване докосва сърцата на много недоверчиви хора, които също като мен са прекарали по-голямата част от съзнателния си живот, бягайки от Бога. Желая ви всичко добро и да продължавате това добро дело!

====Второ писмо====

Казвам се Даниел, на 28 години съм и живея в Обединеното Кралство. Бих искал да имате обратна връзка, за да разберете как вашите радиопредавания повлияха на моя живот. В частност искам да обсъдя последните ви предавания върху хомосексуализма. Срамувам се и ми е неудобно да си призная, че в последно време в ума ми се въртяха хомосексуални фантазии. Живея сам и последната седмица в петък след дълга подготовка и вълнение включих компютъра, пуснах новата си уеб камера и опитах да вляза в чат рум за гейове (с видео конферентна връзка!). Знам, че не трябва да навлизам в подробности, но както бихте могли да предположите, бях на път да прекарам един доста безбожен край на седмицата (който можеше да завърши и със среща с някой младеж от моя район).

Необходимо е да ви кажа какво се случи. Секунди преди да вляза в онзи чат, нещо като че ли прошепна в ума ми (не мога да кажа точно дали беше глас, но със сигурност беше мисъл): „Влез в „Дизайринг Год“ и слушай.“ За човек в моето състояние това беше последното нещо, което бих искал да направя, но за да накарам ума си да замълчи, отворих веднага вашия сайт.

Бях изненадан да открия, че тази седмица обсъждахте хомосексуализма (а аз дори не бях постоянен слушател и не бях ходил на църква!). Въпреки това се заслушах и след като чух посланието ви, в мен сякаш започна да се извършва коренна промяна. Резултатите се проявиха мощно и незабавно.

Вместо да вляза в чата за хомосексуалисти, аз счупих камерата и я изхвърлих в кошчето. Съжалявам, че бях груб, но действията ми бяха следствие на нещо повече от разумно взето решение. В този момент изведнъж почувствах, че нечистите ми хомосексуални желания бяха разрушени едновременно с камерата. Вярвам, че това беше физическа, умствена и духовна промяна.

Сега, докато пиша, мога честно да кажа, че не само изобщо не съм влизал в какъвто и да е чат, но и че от самата мисъл за сексуален контакт с друг мъж ми се повдига. Не мога със сигурност да кажа какво се случи, но вярвам, че Исус Христос работи чрез вашите радиопредавания по начин, който никой от нас не може да разбере напълно.

<blockquote>''Даниъл''</blockquote>

Бог толкова възлюби света, част 2

JoyaTeemer — Fri, 25 Sep 2009 16:17:40 GMT

JoyaTeemer: Нова страница: {{info|God So Loved the World, Part 2}} <blockquote>'''Йоан 3:14-18'''</blockquote> <blockquote>„И както Мойсей издигна змията в пуст...

{{info|God So Loved the World, Part 2}}

<blockquote>'''Йоан 3:14-18'''</blockquote>

<blockquote>„И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него, (да не погине, но) да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.“</blockquote>

Има много нови хора в църква Витлеем. Някои просто са се спрели, за да видят какво се случва тук. Други нямат никаква или имат съвсем смътна представа от това какво ние разбираме под думата ''проповядване''. Мисля, че ще ви бъде по-лесно да слушате днешното послание (както и много други) ако научите малко повече за проповядването.

Това, което разбираме под проповядване е ''разяснително (обяснително) ликуване (задоволство, тържествуване)''.

====Проповядването като обяснително задоволство====

''Обяснително (разяснително)'' означава, че целта на проповядването е да излага и тълкува, както и да обяснява и прилага значението на Библията. Всяка проповед обяснява и показва приложението на Библията. Причината за това е, че Библията с всичките си 66 книги е слово от Бога – непогрешимо, полезно и вдъхновено от Него. Работата на проповедника е да представя във все по-малка степен собствените си мнения и да предава Божията истина. Ето защо основното в проповедта е библейското изложение – неговото обяснение и приложение.

Проповедникът трябва да върши това по начин, който ще ни позволи да видим, че направените от него изводи наистина идват от същността на нещата, описани в Библията. Ако те действително са такива, а вие не можете да видите това, вярата ви ще остане основана на хора, а не на Бог.

Целта на това обяснение е да ви помогне да схванете някоя библейска истина, която ще направи духовните ви кости още по-силни, ще удвои възможностите на духовните ви бели дробове, ще порази очите на сърцето ви с Божието величие и ще пробуди способността на душата ви да усеща различни духовни наслади, за чието съществуване дори не сте знаели.

Проповядването е също така ''ликуване (задоволство, тържествуване)'' – обяснително (разяснително) ''ликуване (задоволство, тържествуване)''. Това означава, че проповедникът трябва не просто да тълкува съдържанието на Библията, а хората просто да разбират обясненията, но и двете страни трябва да се радват на написаното в Библията, защото то е било обяснено и приложено.

====Проповядването като поклонение====

Проповядването по време на богослужение не трябва да става ''след'' поклонението. Самото то е поклонение. Моята работа не е свършена ако само съм видял и съм ви показал истината. Дяволът също би могъл да направи това, воден от някакви свои неискрени мотиви. Работата ми е да видя славата на истината и да я вкуся с наслада, докато ви я разяснявам и ви обяснявам приложението й.

Проповядването не е всичко, което църквата трябва да прави. Ако само проповядвате, все едно църквата не съществува. Църквата е тялото от вярващи, които служат едни на други. Проповядването трябва да ни подготвя за това. Бог е създал църквата за да благоденства чрез проповядването. Ето защо Павел дава на Тимотей едно от най-сериозните и възвишени поръчения в цялата Библия: „Заръчвам ти пред Бога и пред Исус Христос, Който ще съди живите и мъртвите при явяването Си и царуването Си: проповядвай словото, настоявай навреме и без време, изобличавай, порицавай, увещавай с пълно търпение и непрестанно поучаване“ (2 Тимотей 4:1,2).

Ако сте свикнали с двадесетминутна, отпускаща и незабавно приложима беседа това, което ще научите от току-що описаното от мен проповядване няма да е същото. Ще проповядвам два пъти по-дълго от 20 минути. Целта ми не е това, което ще кажа да е мигновено приложимо, а полезно за вечността. Докато говоря на хората душата ми не си почива, а бди зорко над бездната на вечността, на ръба на която стоим. Някои от тези, на които говоря може би следващата седмица ще са преминали вече от другата страна.

====Как Бог обича света====

Въпросът, който си задаваме днес е как според написаното в Йоан 3:16 Бог обича света. Исус казва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Много е важно да оставим Библията сама да определи какво означава ''любов'' във всеки от дадените пасажи. Не трябва да допускаме нашите предположения за същността на любовта да изопачат това, което Библията казва за нея.

В този стих ясно личат няколко велики неща.

<blockquote>#Бог обича света. Това означава, че Бог обича всички паднали, грешни човешки същества живели и живеещи на земята.
#Това е любов с такава сила и от такава величина, че е подтикнала Бога да изпрати Сина Си да умре за света.
#Неоспоримото намерение и следствието от тази любов и изпращането на Сина е: „...който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот.“ С други думи, тази любов отваря истинска врата, през която всеки, който вярва в Сина ще влезе във вечния живот.
#Следователно, тази любов не прави разлика между хората, не е във вреда на никого. За нея може да се разказва на всички, обещана е на всички и е приложима за всички без изключения. 3Единственото, което тази любов казва е: „Ако повярвате в Сина Ми, ще ви дам вечен живот. Мога да направя това, защото Моят Син отмени дълговете на всички, които вярват. Ако вярвате, греховете ви са унищожени. Ето в какво се състои любовта Ми към вас: Аз дадох Сина Си, за да може вярата ви в Него да бъде единственото условие вие да живеете с Мен завинаги.“</blockquote>

====До всяко човешко същество: „Бог те обича“====

Следователно можем да кажем на всеки: „Бог те обича. Той те обича толкова, че изпрати Сина Си да умре, така че ако повярваш, греховете ти да бъдат забравени и ти да имаш вечен живот.“

Ето това означава, обещава и прави Божията любов в Йоан 3:16.Затова този стих е бил така изумително благословен от Бога през вековете да довежда хората при Христос и спасението. Той изразява това, което обичаме да наричаме ''безплатното предложение на благовестието''. За него няма граници. То достига до хората от всички етнически групи, възрасти, социално-икономически категории и най-вече до всички видове грешници – от лошия до най-лошия. „Бог толкова възлюби света, че даде Единородния Си Син, за да може всеки...“ - и това се отнася наистина за всички - „който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот.“

И така, има ли някакво противоречие тук? Никакво. Освен ако не опитате чрез този израз на Божията любов да заличите друг израз на любовта Му; много хора правят точно това с този стих. Това е печално и ограбва църквата като я лишава от едно от най-големите й съкровища.

====Три други библейски проявления на Божията любов====

Позволете ми да ви опиша три други прояви, форми или вида на Божията любов от Библията. Две от тях никой дори не се опитва да заличи, използвайки Йоан 3:16. Едната форма обаче мнозина се опитват да отменят като използват Йоан 3:16. Целта ми е да видим и повярваме и в четирите вида Божествена любов, като сами ги изпитаме и се възползваме от тях точно по начина, който Библията има предвид. Всяка проява на Божията любов има своето място в живота. Всички са предназначени да ни благословят, да ни помогнат, да ни дадат сила и да ни дадат свобода да отдадем живота си на другите.

Искам само да ви напомня, че книгата на ''Дон Карсън Трудното учение за Божията любов'' е много полезна с класификацията, която прави по темата. Тя е библейска, завладяваща и се чете лесно.

=====1) Любовта на Бога към Сина Му=====

На първо място съществува любовта на Бог към Сина Му и на Сина към Неговия Баща. Йоан 3:35: „Отец обича Сина и Му е дал власт над всичко.“ В Йоан 14:31 Исус казва: „но всичко това става, за да види светът, че обичам Отца и постъпвам така, както Отец ми е заповядал“.

Божията любов към Исус и Святия Дух е различна, защото не съществува грях, който трябва да бъде побеждаван. Бог ни обича, въпреки греха ни. Не е същото обаче със Сина. На Бог Отец не Му се налага да Го обича ''въпреки'' нещо. Синът е безкрайно достоен за тази любов.

=====2) Любовта на Бог към творението=====

Бог обича творението Си и се грижи за него, независимо, че така от подкрепата Му се ползват и Неговите врагове. „Благ е ГОСПОД към всички и щедростите Му са върху всички Негови творения.“ (Псалм 145:9). Матей 5:44,45: „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват, за да бъдете деца на своя Баща, който е в небесата. Той кара слънцето си да изгрява и за злите хора, и за добрите, и изпраща дъжд и на праведните, и на неправедните.“ Любовта на Бога Го подтиква да осигурява дъжд и слънчева светлина и на тези, които не заслужават. Исус нарича това любов към враговете Си и ни дава пример за това как трябва да обичаме нашите врагове.

Никой не използва Йоан 3:16 за да подкопае тези два вида Божествена любов. Вече познаваме три начина, по които Бог обича: 1.Той обича безпределно достойния Си за любов Син. 2. Обича и подкрепя творението Си, независимо че от това се възползват дори и враговете Му. 3. Обича света толкова, че да изпрати Сина Си и да отвори вратата за вечен живот на всеки, който вярва в Него.

=====3) Любовта на Бог към Неговия избран, заветен народ=====

Още не сме описали обаче най-скъпоценния израз на Божията любов. Това е любовта, която Го кара да отиде отвъд безплатното предложение на благовестието, да Си избере хора, да ги доведе при Себе Си с вяра и да сключи с тях личен, вечен завет. Да усещаш, че си обичан по такъв начин, е най-великото преживяване в живота.

Можете да я наречете любов, с която Бог ни избира или прераждаща любов, или заветна любов. Чрез нея Бог прави повече от това, което предлага. Той побеждава бунта и съпротивата и Неговите възлюбени приемат предложеното от Него.

Нека се опитам да ви покажа това по няколко начина.

=====А. Божият избор за Израел=====

Да видим първо любовта, с която Бог избира народа на Израел.

Второзаконие 10:14,15: „Ето, небесата и небесата на небесата, земята и всичко, което е в нея, принадлежат на ГОСПОДА, твоя Бог. Но ГОСПОД благоволи само в бащите ти, да ги възлюби, и избра вас, техните потомци след тях, измежду всички народи, както е днес.“

Смисълът тук е, че Бог не само предлага на Израел заветни отношения, но и Сам избира Израел. Той ги отделя от всички други народи. Бог не преговаря; Той свободно, суверенно и безусловно избира Израел.

<blockquote>„Ще бъдеш благословен повече от всички народи; няма да има безплоден или безплодна между вас или между добитъка ви. И ГОСПОД ще отмахне от теб всяка болест и няма да докара върху теб нито една от ужасните болести на Египет, които познаваш, а ще ги наложи върху всички, които те мразят.“ (Второзаконие 7:6-8).</blockquote>

Това не значи, че всички имат вечен живот, но означава, че Бог ги поставя в специални заветни отношения със Себе Си. Той избира тях, а не те Него. И това Бог нарича любов. Тя се простира далеч отвъд предложението.

=====В. Божият дар новорождение=====

Виждаме този вид любов когато Бог ни издига от духовната смърт и предизвиква новорождението ни.

В Йоан 3:8 Исус казва: „Вятърът духа където ще и чуваш шума му; но не знаеш откъде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.“ С други думи, новорождението си дължим на желанието на Святия Дух. Ние не управляваме вятъра, не управляваме и Духа. Той идва и си отива със съживителната си сила така както на Него Му харесва.

В Ефесяни 2:4,5 това е наречено любов – голяма любов: „Бог обаче, Който е богат с милост поради голямата любов, с която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви поради престъпленията си, съживи ни заедно с Христос (по благодат сте спасени)“ (вж. 1Петър1:3 – „в голямата Си милост“). Точно тази е „голямата любов“, която отива отвъд предложението, отправено към духовно мъртвите хора, че ако повярват, ще бъдат спасени. Тя побеждава нашата замъртвялост. Чрез нея получаваме нов живот, тя ни довежда до вярата и ни съединява с Христос – и всичко това се случва в един независещ от нас миг.

Нека го прочета още веднъж: „Бог обаче, Който е богат с милост поради голямата любов, с която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви поради престъпленията си, съживи ни заедно с Христос (по благодат сте спасени)“ (вж. Йоан 10:16; 11:52). Ние оживяваме под въздействието на Божията съживителна любов. Ето защо сме способни да повярваме.

=====С. Любовта на Исус към овцете Му=====

Можете да видите тази любов, която превъзхожда Йоан 3:16 от начина, по който Исус говори за овцете Си в останалата част от Евангелието на Йоан.

Там връзката между това да бъдеш Христова овца и да вярваш в Него не се състои в това, че ние вярваме, за да можем да станем овце, а че Бог създава овце, за да могат те да повярват. Това става ясно в Йоан 10:25,26. Исус казва: „...Делата, които върша в името на Отец са, те свидетелстват за Мене. Но вие не вярвате, защото не сте от моите овце.“ Не вярата предшества нашето влизане в стадото. Ние ставаме първо част от стадото на Исус, за да можем да вярваме.

Йоан 10:11: „Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.“ Когато Исус казва това, ние знаем, че става въпрос за любов по-голяма от Йоан 3:16. Давайки Своя живот за овцете Си, Той умира не само за да им предложи вечен живот, а за да направи съвсем сигурно това, че те ще повярват в Него, ще Го последват и ще имат вечен живот. В Йоан 10:16 Исус поглежда отвъд сегашното стадо от вярващи и казва: „И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми, и ще станат едно стадо с един пастир.“ В Йоан11:51,52 е казано, че е умрял, за да ги събере. Той умира, за да доведе избраните до вярата.

Йоан 10:27,28: „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.“ Защо идват при Него? Защото Отец ги е избрал и ги дава на Исус. Йоан 6:37: „Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя.“ Те идват, защото Бог ги е привлякъл. Йоан 6:44а: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец...“ Йоан 6:65: „...никой не може да дойде при Мене, ако не му е дадено от Отец.“

Защо не всички вярват в добрата новина от Йоан 3:16б? „...за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Защо хората не идват? Исус отговаря в Йоан 3:19,20: „И това е осъждението: светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, да не би да се открият делата му.“

====Любов по-голяма от Йоан 3:16====

Най-удивителният въпрос е: Защо изобщо някои от нас отиват при Исус? Защо някои от нас Го приемат като най-голямото Съкровище в живота си? Отговорът е: Съществува любов по-голяма от Йоан 3:16. Любовта в Йоан 3:16 е удивителен дар за света от Христос, за да може безплатното предложение за вечен живот да стигне до всеки: Повярвай и ще бъдеш спасен; повярвай и греховете ти ще бъдат простени. Божият гняв ще премине и ще имаш вечна радост с Него. Ако вярваш.

Бог има и друга любов. Тя отива далеч отвъд предложението за вечен живот и всъщност създава живота в сърцата ви. Ако познавате само любовта от Йоан 3:16, знайте, че има и друга, по-голяма любов, която трябва да познавате, да й се радвате, наслаждавате, удивлявате, да сте благодарни за нея и да получавате сили от нея.

Бог иска да знаете, че вие, които вярвате в Исус, сте обичани не само с всеобщата любов от Йоан 3:16, а и с Неговата побеждаваща смъртта, отстраняваща закоравяването, изкореняваща бунта, даваща зрение, създаваща вяра, лична, непобедима заветна любов, която ние изобщо не заслужаваме. Той е вдъхновил Евангелието на Йоан и аз проповядвах това послание, за да можете още по-пълно да разберете и да изпитате по-дълбоко как Бог ви обича.

====Непобедима, безкрайна, заветна любов====

Баща ми, който беше голям благовестител, довел при Христос повече хора отколкото аз някога бих могъл, обичаше да цитира Д. Л. Мууди: От външната страна на райските врати е написано: „Който пожелае, може да дойде.“ От другата страна са написани думите, които можем да прочетем само отвътре: „Избрани преди създаването на света.“

Мога да добавя само: Да, Евангелието на Йоан е предназначено да бъде четено преди да минете през вратата. Животът е тежък. Нуждаем се от цялата помощ, която можем да получим, за да познаем величието на Божията заветна любов към Неговите овце. Елате при Исус и открийте, че Той ви обича с непобедима, безкрайна, заветна любов.

Бог толкова възлюби света, част 1

JoyaTeemer — Fri, 25 Sep 2009 15:43:55 GMT

JoyaTeemer:

{{info|God So Loved the World, Part 1}}

<blockquote>'''Йоан 3:9-18'''</blockquote>

<blockquote>„Никодим в отговор Му рече: Как може да бъде това? Исус в отговор му каза: Ти си Израилев учител и не знаеш ли това? Истина, истина ти казвам, това, което знаем, говорим и свидетелстваме за това, което сме видели, но не приемате свидетелството ни. И никой не е възлязъл на небето, освен Този, Който е слязъл от небето, тоест, Човешкият Син, Който е на небето. И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.“</blockquote>

Ако Бог желае, днес и следващата седмица ще се съсредоточим върху някои от най-известните стихове в Библията, както и върху следващите ги два стиха, които са в тяхна подкрепа и ги поясняват.

<blockquote>'''Йоан 3:16-18'''</blockquote>

<blockquote>„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в него не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.“</blockquote>

Не е трудно да разберем защо 16 стих е един от най-известните, най-често запаметяваните и най-високо ценени в Библията. В него са събрани на едно място най-великите истини. ''Бог; любов; светът; Божият Син; вяра; смърт завинаги; вечен живот; всеки който – това сте вие или не сте вие.'' Ето, това са най-славните неща. Има ли нещо по-важно от тях? Какво може да има по-голямо практическо значение за вас в този момент? Съществува ли нещо по-неотложно и важно от това да знаете къде е вашето място в казаното от Бог в този стих?

Мисля, че за да разберем написаното в Йоан 3:16, първо трябва да го разгледаме, спирайки се на всички важни думи (с изключение на възлюби) като ги обсъждаме: ''Бог, свят, даде, Син, вярва, гибел, живот.'' Ще се опитаме да разберем как те ни засягат и ще продължим напред. Ако Бог пожелае, следващата седмица ще се върнем към началото и ще посветим цялото послание на чудесната дума, която днес подминаваме – ''възлюби'': „Защото Бог толкова ''възлюби''...“

====Напрежението в Йоан, глава 3====

Ще попитаме: ''Как в този откъс се проявява Божията любов към нас?'' Как Неговата любов от стих 16 се свързва с делото на Божия Дух в стих 8? Тук като че ли съществува напрежение. Мнозина го усещат и се опитват да го отстранят като лишават от значение или стих 8, или стих 16.

От една страна, в стих 8 се казва, че Божият Дух духа накъдето си иска и съживява когото сам избере. „Вятърът духа където ще и чуваш шума му; но не знаеш от къде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.“ Бог е свободен да върши каквото иска. Не ние, а Той има последната, решаваща дума за това кого от духовно разбунтувалите се и мъртви хора ще възкреси за нов живот. Никой от нас не заслужава да бъде съживен и никой друг няма силата да извърши това. Ако някой е спасен, заслугата е на Бога.

От друга страна обаче, в Йоан 3:16 се казва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Това със сигурност означава, че Бог обича всички и предлага на всички вечен живот – този живот, който Духът дарява в стих 8.

Това ще се опитаме да разберем следващата седмица. Ще споделя с вас, че за това много ми помогна една книга на Дон Карсън – ''Трудното учение за Божията любов.'' Не повече от 90 страници, книгата е разбираема и хубава. Надявам се много от вас да я прочетат.

====Седем внушителни истини в Йоан 3:16====

Първо нека да изясним някои славни и възвишени неща в този стих. Седем всеобхватни, важни думи, представляващи седем големи истини – ето това трябва да разберем, за да можем да усетим въздействието от силата и изключителната ценност на този известен стих. Надявам се вие, вярващите от църква Витлеем да разберете колко основополагащ е този стих не само за начинаещите. Това е високо волтова шокова терапия – за личите борби на женените, на неженените и на непълнолетните.

Нека сега обърнем внимание на седемте големи думи в стих 16.

=====1. Бог=====

„Защото ''Бог'' толкова възлюби...“ Няма причина да мислим, че Исус има предвид друг Бог, а не Този от Стария Завет. Той е Всемогъщият Създател и Крепител на вселената. Той е личност, не просто някаква сила и това означава, че Той ''мисли, желае'' и ''чувства.'' Бог обича и мрази. Тъй като е личност, Той има нравственост – отнася се с нас в зависимост от това дали постъпваме добре, зле, грешно или правилно. Именно защото е нравствен, Бог е напълно праведен. Всичко, което прави е правилно. Безкрайното Му достойнство определя кое е правилно. Да постъпваш правилно, това означава да мислиш, чувстваш и действаш в съответствие (в хармония) с безкрайното Му достойнство.

Всички сме създадени от Този Господ. Наш висш дълг и основна причина за съществуването ни е да Му благодарим (Римляни 1:21). Всички сме се провалили и сме попаднали под праведното Му неодобрение. Това прави стих 16 от глава 3 на Евангелието на Йоан толкова нужен и скъпоценен. Той ни разкрива начина, по който Бог ни спасява от това състояние.

=====2. Светът=====

„Защото Бог толкова възлюби ''света''...“ Най-общото значение на тази дума тук е цялото създадено и паднало човечество. „Вас светът не може да мрази, той мрази мен, защото непрекъснато му говоря, че делата му са зли.“ (Йоан 7:7) „...Духа на истината, когото светът не може да приеме, защото не го вижда и не го познава. Но вие го познавате, защото той живее с вас и ще бъде във вас.“ (Йоан 14:17) Ето начина, по който в случая Йоан използва думата ''свят''. Голямото, неизброимо, загиващо множество на падналото човечество се нуждае от спасение. От него са и тези, за които става въпрос във втората част на стиха: „...за да не погине нито един, който вярва в Него.“ Светът е огромен океан от загиващи грешници, от където идва този „нито един, който...“

=====3. Даде=====

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде...“ Необходимо е да отбележим две неща относно този дар. Първо, това е дар от небето. Второ, Бог не просто изпрати Исус на земята, а Го изпрати да умре. В стих 17 думата „даде“ е заместена с „изпрати.“ „Понеже Бог не е пратил Сина в света, за да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него.“ Така че „даването“ от стих 16 е Божието „изпращане“ на Сина с мисия от небето.

В Йоан 10:17,18 виждаме връхната точка на това пратеничество. Исус казва: „Затова ме люби Отец, защото Аз давам живота Си, за да го взема пак. Никой не Ми го отнема, но Аз от Себе Си го давам. Имам право да го дам, и имам право пак да го взема. Тази заповед получих от Отца Си.“ Последното изречение показва, че причината, поради която Бог е изпратил Сина е Той да даде живота Си. „...но Аз от Себе Си го давам....Тази заповед получих от Отца Си.“

В Йоан 3:16 е казано: „Защото Бог толкова възлюби света, че ''даде''...“ и това означава, че дарът от Бога е изпращането на Сина Му на земята с цел да умре. Това е също толкова изумително, дори милион пъти повече, отколкото ако кажехте на сина си: „Има нещо, което бих искал да направиш за мен. Имам врагове, които заслужават да умрат. Искам обаче ти да отидеш и да умреш вместо тях, така че те да имат вечен живот.“ Независимо какво друго знаете за Бога, няма нищо по-важно нещо от това.

=====4. Син=====

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден ''Син''...“ Мюсюлманите и другите хора се объркват от мисълта, че Бог може да има Син. Затова нека да кажа някои неща, които стават кристално ясни в Евангелието на Йоан, макар и да изглеждат тайнствени. Бог не е имал сексуални взаимоотношения с Мария, за да Му се роди Син. Нека да се върнем към първа глава, където Йоан поставя основата на нашето разбиране за Сина на Бога.

Йоан 1:1: „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога; и Словото бе Бог.“ На това място Словото е представено пред нас. Казани са три неща за него. Първо - „Словото бе Бог.“ Второ – то беше у Бога и все пак беше отделно от Него. „Словото беше у Бога.“ Трето – по тази причина то ''винаги е съществувало и никога не е възниквало отделно.'' „В началото бе словото.“

Сега да погледнем стих 14а: „И Словото стана плът, и живя между нас; и видяхме славата Му, слава като на Единородния от Отца...“ Този стих изяснява три неща. Първо: Словото на Бога, за което се говори в стих 1, е Сина на Бога. „И Словото стана плът...; и видяхме славата Му, слава като на единородния от Отца...“ Второ: Бог, у Когото беше Словото и от Когото беше отделено, е Бог Отец. То е „Единородния от Отца.“ „В началото бе Словото; и Словото беше у Бога.“ Това беше Бог Отец. Трето: Следователно, Исус е Божи Син не защото Отец имаше сексуални отношения с Мария, а защото Синът винаги беше съществувал, без да има начало „...като е сияние на Неговата слава и отпечатък на Неговото същество...“ (Евреи 1:3а). Той е изцяло Бог. Отец също е изцяло Бог. И заедно с Бог Святи Дух Те са един Бог, една Божествена същност. Една същност и три лица във вечно, съвършено и радостно взаимоотношение.

=====5. Вярва=====

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не погине нито един, който ''вярва''...“ Ето четири неща, отнасящи се до тази вяра.

Първо, написаното означава, че не всеки ще се възползва от това, което Исус е дошъл да извърши. Само този, „който вярва в Него“, няма да погине, а ще има вечен живот. Останалите ще загинат и няма да имат вечен живот.

Второ, самата дума „вяра“ означава да приемеш нещо за истина; ако става въпрос за личност, ти трябва да вярваш на това, което тази личност казва за себе си и да й се подчиняваш.

Трето, Йоан 1:11,12 ни показва, че другата дума, която Йоан има предвид, когато иска да обясни „вярва“ е „приема.“ „У Своите Си дойде, но Своите му не Го приеха. А на онези, които Го приеха, даде право да станат Божии чада, тоест на тези, които вярват в Неговото име.“ Затова, да ''приемаш'' Исус и да ''вярваш'' в Него е едно и също нещо.

Четвърто, ако попитаме: „Като какъв да Го приемем?“, отговорът ще бъде: „Като Този, Който е.“ Например, в Йоан 6:35 Исус казва: „Аз съм хлябът на живота; който дойде при Мене, никак няма да огладнее, и който вярва в Мене, никак няма да ожаднее.“ Ето защо в този случай да ''вярваме'' означава да ''отидем при Него и да Го приемем като храна и питие, които ще задоволят душите ни.'' Това е една от причините да говоря, че трябва да Го приемем като нашето Съкровище (Матей 13:44). Затова и вярата е нещо, което ни преобразява изцяло.

=====6. Погине=====

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Единороден Син, за да не ''погине''...“ Какво по-ясно и по-важно от това да видим че да „погине“ е другата, противоположна възможност на „вечен живот“ - „...за да не погине...но да има вечен живот.“ Така че ако загинеш, няма да имаш вечен живот.

Съвсем ясно е и това, което описва стих 18 – загиващият е вече осъден. „Който вярва в Него, не е осъден, а който не вярва, е вече осъден...“ Това означава, че присъдата на Божия гняв е върху нас грешниците и остава върху нас. Виждаме това в Йоан 3:36: „Който вярва в Сина, има вечен живот; а който не приема Сина, няма да види живот и Божият гняв остава върху него.“ Така че ние вече сме под осъждение поради греха и неверието си. Да погинеш, означава да останеш завинаги под Божия гняв. Не можете да си представите нищо по-ужасно от това Всемогъщият Бог да застане с праведния Си гняв срещу вас завинаги. Ето това означава да ''погинеш''.

=====7. Живот=====

„Защото Бог толкова възлюби света, че даде Своя Еднороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен ''живот''.“ Това не означава просто да съществуваш вечно. Всички ще съществуваме вечно, но не всеки има вечен живот. Това е животът, който получаваме щом се новородим и нашият дух заживее отново. От Йоан 6:63 знаем, че „Духът е Този, Който дава живот.“ А от 1 Йоан 5:11 знаем, че „...този живот е в Божия Син.“ Това е ''живот за Бога'' – живот, който може да види и усети (вкуси) Бог като славен Бог и цялото Му творение по начин, който Той е определил да му се наслаждаваме.

Това, което се случва с вярата ни е, че с помощта на нейните средства Святият Дух ни обединява с Исус, в Когото е животът.

Именно защото това е животът на Божия Син, той трае вечно. „Исус й рече: Аз съм възкресението и животът; който вярва в Мене, ако и да умре, ще живее; и никой, който е жив и вярва в Мене, няма да умре довека...“ (Йоан 11:25,26).

====Исус дава живот и умира вместо нас====

В този смисъл, не забравяйте какво разбираме под думата ''даде'': „Защото Бог толкова възлюби света, че ''даде''...“ Това означава ''даде, за да умре''. Ние не загиваме от Божия гняв, защото Исус умря вместо нас под гнева Му. Той беше „Божия Агнец“ - жертвоприношението, което замести нас, Който понесе греха и наказанието ни (Йоан 1:29,36).

Ние имаме вечен живот, защото Исус умря вместо нас и защото животът е в Него. Той премахна Божия гняв, който беше огромна пречка и ни даде вечния живот, който ние нямахме.

====Това твоят живот ли е?====

И така, остава един въпрос: ''Живеете ли в прошката, живота и свободата на написаното в Йоан 3:16?'' Свободни ли сте от страха от смъртта? Чудото да бъдете обичани по този начин изгражда ли вашите взаимоотношения? Не ви питам дали сте съгласни с този стих, а дали живеете по този начин. Такъв ли е животът ви? Всичко, което правите, проникнато ли е от казаното в този стих?

Бог да ви благослови с такава вяра. Вярвайте в обещаното от Йоан 3:16. Приемете съкровището Христос и живота.

Последиците от простения грях

JoyaTeemer — Fri, 25 Sep 2009 15:31:07 GMT

JoyaTeemer: Нова страница: {{info|Consequences of Forgiven Sin}} Спомних си отново историята на Давид, който извърши грях срещу Урия (уби...

{{info|Consequences of Forgiven Sin}}

Спомних си отново историята на Давид, който извърши грях срещу Урия (убийство) и Витсавее (прелюбодейство) както и отговора на Бог в 2 Царе 11,12. Давид сам потвърди, че този, който е извършил подобни грехове, заслужава смърт (12:15). Накрая Натан каза: „Бог отне греха ти; ти няма да умреш“ (12:13).

Въпреки че грехът беше простен и смъртната присъда бе отменена, Натан каза: „Но понеже чрез това дело ти си дал голям повод на Господните врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре“ (12:14). Въпреки прошката, остава някакво „наказание“ за греха. Сложих „наказание“ в кавички, защото мисля, че трябва да различаваме последиците от простения грях (стих 13) от последиците на непростения грях. Последните са правилно наречени наказания; първите може би трябва да наречем „наказателни последици.“

Това означава, че са свързани с греха и отразяват неодобрението на Бог към него; целта им обаче не е постигане на наказателно правосъдие. Те не са част от осъждението. Целта на последиците от простения грях не е да се търси сметка, както изисква наказателното правосъдие. За тази цел е създаден адът. Смисълът на възмездието е да защитава това, което е правилно, отмъщавайки за извършеното зло, и по този начин да се установи справедливост в Божието праведно царство. Това става на кръста за тези, които са в Христос, и в ада за тези, които не са.

А целта на изпратените от Бога последици от простения грях не е да се търси сметка, изисквана от наказателното правосъдие. Целта е първо да се покаже, че грехът представлява огромно зло; второ да видим, че Бог го приема сериозно, дори когато отменя наказанието и трето да смири и освети простените грешници.

Евреи 12:6 ни учи: „Защото Господ възпитава онези, които обича, и наказва всеки, когото приема за свой син.“

Много е важно да проповядвам върху това, тъй като в наши дни се набляга неправилно повече на нежността на Бащата, който прощава, отколкото на строгостта Му. Така много хора не приемат правилно последствията от греха си, след като Бог им е простил, и се отдалечават от библейското тълкуване на събитията. С помощта на истината и силата на Духа ние трябва да се научим да се наслаждаваме на Божията благодат, на прошката за греховете ни, на надеждата на славата, на радостта от Бога, независимо че в същото време може да страдаме от последиците на простените грехове. Не трябва да смятаме, че прошката предполага отсъствие на болезнен удар. Животът на Давид е ярък пример за тази истина. Нека с Божията благодат да научим това и да живеем според наученото.

Пастор Джон, който също като вас обича много трудната и нежна Божия истина.

Пост за жива вода, част 2

JoyaTeemer — Fri, 25 Sep 2009 15:28:28 GMT

JoyaTeemer: Нова страница: {{info|A Fast for Waters That Do Not Fail, Part 2}} <blockquote>'''Исая 58:1-12'''</blockquote> <blockquote>Извикай силно, не се щади; издиг...

{{info|A Fast for Waters That Do Not Fail, Part 2}}

<blockquote>'''Исая 58:1-12'''</blockquote>

<blockquote>Извикай силно, не се щади; издигни гласа си като тръба и изяви на народа Ми беззаконието му и на Якововия дом – греховете му. При това те ме търсят всеки ден и желаят да узнаят пътищата Ми, сякаш са народ, който постъпва праведно и не е изоставил заповедите на своя Бог. Те искат от Мене справедливи присъди; те желаят да се приближат към Бога. Защо постихме – казват те, – а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не забелязваш? Ето, в деня на постите вие се предавате на своите удоволствия и изисквате да се вършат всичките ви работи. Ето, вие постите за препирни и кавги, и за да се биете нечестиво с пестници; не можете да постите така и да се чуе горе гласът ви. Такъв ли е постът, който Аз съм избрал – ден, в който човек трябва да смирява душата си? Нима означава да навежда човек глава като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на господа? Не е ли това постът, който Аз съм избрал: да развързваш несправедливи окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го облечеш и да не се криеш от своите еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне; праведността ти ще върви пред тебе и славата Господня ще ти бъде задна стража.Тогава ще зовеш – и Господ ще отговаря; ще извикаш за помощ – и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш от себе си хомота на гнета, соченето с пръст и нечестивите думи, ако отдаваш душата си на гладния и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в бездъждие и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като добре напоявана градина, и като извор, чиито води не пресекват. И родените от тебе ще съградят отново отдавна запустелите места; ще възстановиш основите но много поколения; и ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население.</blockquote>

====Увод и поглед назад====

Това, което разбрахме миналата седмица от стихове 1-5, е че отношението ни към хората в понеделник е тест за истинността на поста ни в неделя. В стих 3 израилтяните викаха към Бога: „Защо постихме, а Ти не видя?” В края на стиха Бог отговаря: „Ето, в деня на постите вие се предавате на своите удоволствия и изисквате да се вършат всичките ви работи.” Бог пита в 5 стих: „Такъв ли е постът, който Аз съм избрал?” Което означава, че такъв пост е неприемлив. Бог дори се подиграва на такъв пост, когато казва в стих 5: „Нима означава да навежда човек глава като тръстика?” Жестовете на тази религия, чрез която човек сам си причинява болка, не са по-духовни от поклона на тръстика в тресавище.

Защо този пост е неприемлив за Бога? Какво неправилно има в него? Това, че грехът остава недокоснат в живота им. Единственият истински пост е този, който включва духовна атака срещу собствения ни грях. За каквото и друго да постим, трябва да постим за нашата святост. Не можем да постим истински за нищо, докато живеем в грях, за който знаем. Истинската молитва включва нападение срещу нашите грехове. Истинското поклонение винаги изисква атака против собствените ни грехове.

Това, на което този текст набляга, е че действията ни в понеделник са изпитание за това дали наистина се стремим да атакуваме греха в живота си и следователно, дали постенето, молитвата и поклонението ни в неделя са достоверни. Ако сме искрени в неделя при нашето противопоставяне срещу греховете, ще можем в понеделник на дело да се борим с тях. Може би не винаги ще успяваме напълно както бихме искали, но наистина ще се борим с греховете си в понеделник, ако постът ни в неделя е бил истински.

Ако в живота ни има грехове, с които не сме се справили, а постим за нещо друго, за някакво благословение или изцеление, Бог ще дойде и ще ви каже: „Постът, който Съм избрал, е за разрешаването на въпроса с еди-кой си твой грях.” Начинът, по който прави това, е забележителен. В стих 5 се казва, че те са постили и „са се смирили.” Думата „смирили” означава също, че са „печални”, „измъчени”. Те са се самоизмъчили чрез гладуването. Бог обаче казва, че не това е постът, който е избрал. В стих 10 Той използва същите думи – гладни и измъчени – и казва, че има и други такива хора, за които е загрижен, а именно тези, които не са избрали сами да гладуват и да се измъчват, а са гладни и измъчени, защото религиозните хора ги потискат, вместо да ги нахранят. Стих 10: „Ако отдаваш душата си на гладния и насищаш наскърбената душа…” (вместо да ги потискаш).

С други думи, вашето постене и самоизмъчване в неделя не е истинска атака срещу собствения ви грях на несправедливост и закоравяване на сърцето. Защото ако беше, постъпките ви в понеделник щяха да бъдат насочени към облекчаване глада и мъките на бедните и по-специално на собствените ви работници. Бог иска да видим голямата ирония, която се крие тук. В стих 10 са споменати бедните, измъчените и гладните. Тези религиозни хора, които смятат, че правят добро, също са гладни и измъчени, защото постят. Но за какво всъщност постят? Дали постът им е първо битка със собствения им грях – че преследват безмилостно работниците си?? Грехът да наложиш тежко иго върху гърба на бедните. Грехът да пренебрегваш нуждата на бедните от дрехи и подслон. Не. Те не постят срещу това. Поведението им в понеделник го доказва. Затова Бог идва и им казва: „Постът, който Аз съм избрал, не е религиозно да се правите на гладни и измъчени, а да направите бедните по-малко гладни и измъчени. Ако искате да се борите срещу греха, отнемайки хляба от собствената си уста, то сложете го в устата на бедните.Тогава ще видите дали наистина постите в името на праведността.

Когато живеем в грях, да кажем греха на коравосърдечието, измамата или неправдата, постът, който Бог избира за нас не е религиозно прикритие на греха, а щурм, атака право в лицето на греха. За тези хора постът не е бил битка срещу греха, обсадил живота им; бил е само прикритие. Ако са решавали да се самоизмъчват и да гладуват малко повече, тогава са мислели, че може би няма да има голямо значение това, че са били безразлични към мъката и глада на бедните. Затова Бог идва и казва: „Аз изпитвам сърцата ви. Останете без хляб в полза на бедните. Дайте го на тях. Това е поста, който избирам.”

====Избраният от Бога пост: Рецепта от лекар, а не длъжностна характеристика====

В стихове 6-12 Бог описва какво означава да не живееш по този начин и колко са вълнуващи наградите за тези, които живеят според избрания от Него пост. Спомняте си, че Исус каза: „Небесният ви баща, Който вижда в тайно, ще ви даде награда.” Ето и някои от нещата, които Бог обеща на тези, които постят по Неговия начин. (Псалм 41:1-3).

Нека първо да видим описанието на самия пост и след това Божиите обещания. Не правете тази грешка да мислите, че Бог е дал на народа Си описание на някаква работа, която да вършат, за да им покаже как да получат заплата за нея. От това нищо не се печели. С Бога на Исая не е възможно да се водят преговори. Той е върховен и свободен и милостиво дава на тези, които Му вярват. Исая 30:15: „Защото така казва Господ Еова, Святият Израилев: В завръщане и почивка ще се избавите, в безмълвие и увереност е вашата сила.” Силата да постим както Бог иска не е наша. Тя идва от Бога. Идва чрез вяра в Него.

Бог не призовава хората да извършат някаква работа, а им дава лекарско предписание. Можете да разберете това от осми стих, където е казано, че ако действате по този начин (и спазвате лекарското предписание за пост), „вашето здраве скоро разцъфне.” Ако вярвате на лекаря, подчинявате се на Неговите указания, ще бъдете добре. Затова не мислете, че сте заслужили нещо от Него. Вярвайте във върховната Му милост, следвайте указанията Му и ще бъдете благословени мощно. Никога не си мислете обаче, че сте спечелили или заслужили нещо сами.

====Какво предписва лекарят====

Нека видим рецептата – поста, избран от Бога. Започваме със стих 6:

<blockquote>„Не е ли това постът, който Аз съм избрал: да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го облечеш и да не се криеш от своите еднокръвни?”</blockquote>

След това, в 8 и 9 стих идва обещанието за това, което ще се случи, ако вярваш в лекарското предписание. Да отидем за момент в края на рецептата – стихове 9б-10а:

<blockquote>„Ако махнеш от себе си хомота на гнета, соченето с пръст и нечестивите думи, ако отдаваш душата си на гладния и насищаш наскърбената душа…”</blockquote>

Такова е лекарското предписание. Това е постът, предписан от Лекаря за пациента Израел, болен от лицемерие и коравосърдечие към бедните.

Можем да подредим 13 предписания в 7 категории. Описвам ги като призив за живота на църквата ни. Трябва да разберем как можем да ги изпълним.

=====1. Да махнем от себе си хомота на гнета=====

Чрез този пост сме призовани да махнем товара на робството.

Пет от предписанията ни призовават към свобода. Стих 6:

<blockquote>„…да развързваш несправедливите окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот?”</blockquote>

Стих 9:

<blockquote>Ако махнеш от себе си хомота на гнета…”</blockquote>

Връзки, окови, гнет, потисничество, робство…Същността на всичко това е: да живеем за да освободим хората, а не за да ги натоварваме. Исус каза: „Горко и на вас, законници, защото товарите човеците с бремена, които тежко се понасят; а самите вие нито с един пръст не се допирате до бремената.” Ние сме призовани да освобождаваме хората от товарите им, а не да ги потискаме.

=====2. Да нахраним бедните=====

Чрез този пост сме призовани да нахраним гладния.
Стих 7: „Не е ли да разделяш хляба си с гладния?”

=====3. Да подслоним бездомния=====

Чрез този пост сме призовани да подслоним бездомния.
Стих 7: „…и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив.”

=====4. Да облечем голия=====

Чрез този пост сме призовани да облечем голия.
Стих 7: „Когато видиш голия, да го облечеш.”

=====5. Да бъдем състрадателни=====

Чрез този пост сме призовани да съчувстваме; да споделяме чувствата на другите, защото имаме същото естество.

Стих 7: „…и да не се криеш от своите единокръвни?” Същото е и в Евреи 13:3: „Помнете затворените, като че сте с тях заедно затворени, страдащите, понеже сте и самите вие в тяло.” Имате същата плът като тях. Така че, поставяйте се на тяхно място и чувствайте това, което те чувстват.

=====6. Да отстраним от себе си презрението към другите=====

Чрез този пост сме призвани да отстраним жестовете и думите, които показват грубо презрение към другите.

Стих 9: „Ако махнеш…соченето с пръст (буквално – „изпращането” на пръст, което може би е по-грубо) и нечестивите думи.”

=====7. Да раздаваме себе се и да насищаме наскърбената душа=====

Накрая, чрез този пост сме призвани не само да раздаваме хляба си, но и себе си, нашите души; не само да задоволяваме стомаха на гладния, но и душата на наскърбения.

Стих 10: „Ако отдаваш душата си на гладния и насищаш наскърбената душа…” Това е едно посланията за седмицата на Джон Хейс: да служиш на бедните не се състои само в това да даваш „неща”. Това не е просто облекчаване на положението им, взаимоотношения.

====Обещаните резултати когато следваме предписанията на Лекаря====

Какво ще се случи в нашия живот и в църквата ни, ако вярваме достатъчно на Бога и Го последваме чрез предписания ни в седем точки пост? Тези обещания са достойни за седем отделни проповеди, но аз ще спомена само категориите и ще се моля на Бога да ви даде сърце, което да размишлява достатъчно дълго върху тях за да открие техните богатства.

=====1. Тъмнината ще стане светлина=====

Ако постите по този начин, тъмнината в живота ви ще стане светлина.

Стих 8: „Тогава твоята светлина ще изгрее като зората.”

Стих 10: „…тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне.”

Искаш ли в живота ти да има светлина вместо мрак? Възползвай се от това, което Бог милостиво дава, послушай своя Лекар и се раздай на нуждаещите се.

=====2. Физическо укрепване=====

Ако следваш този пост, ще укрепнеш физически.

Стих 8: „…и здравето ти скоро ще разцъфне.” Стих 11: „…и ще дава сила на костите ти. Кой знае колко слабост сме натрупали в себе си заради това, че не раздаваме енергията си на слабите?

=====3. Бог ни заобикаля с праведността и славата си=====

Ако следваме този пост, Бог ще бъде пред нас, зад нас, в нас, праведен и прославен.

Стих 8: „…праведността ти ще върви пред тебе и славата Господня ще ти бъде задна стража.” Бог ще бъде пред теб с праведността Си и зад теб със славата Си. Стих 9: „Тогава ще зовеш – и Господ ще отговаря; ще извикаш за помощ – и Той ще рече: Ето Ме!” Когато правим това, което Синът Му правеше (със силата, дадена ни от Сина) ”като беше богат, за нас стана беден.” (2 Коринтяни 8:9 б), Бог идва върху нас, пред нас, зад нас и ни заобикаля с всемогъща любов, защита и грижа.

=====4. Бог винаги ще ни води=====

Ако следваме този пост, Бог обещава винаги да ни води.

Стих 11: „Господ ще те води всякога.” Какво скъпоценно обещание за нас като църква и за нашия екип за планиране! Колко ли объркване и несигурност предизвиква в нашия живот пренебрегването на служенето на бедните? Изглежда Бог дава най-съкровеното водителство на тези, които са склонни да раздават себе си за нуждите на другите и най-вече за бедните.

=====5. Бог ще задоволи душата ни=====

Ако следваме този пост, Той ще задоволи душата ни.

Стих 11: „…ще насища душата ти в бездъждие.” Нашите души съществуват за да бъдат задоволявани от Бога. Ние обаче постоянно сме учени, че това задоволство е пълно когато се простира и стига и до другите. Да раздаваме себе си за бедните е път за постигане на най-дълбоко удовлетворение.

=====6. Бог ще ни превърне в добре напоявана градина=====

Ако следваме този пост, Бог ще ни превърне в добре напоявана градина и в извор, който не пресъхва.

Стих 11: „…и ти ще бъдеш като добре напоявана градина, и като извор, чиито води не пресекват.” Това е парадоксално духовно правило в Писанията: Ако се раздаваш, ще бъдеш задоволен. Когато даваш, ще получаваш много повече. Когато си напоен с Божията благодат, не просто ще бъдеш напоена, влажна, жива градина; ти ще станеш и извор.

Това обещание се изпълнява в Новия Завет, когато Исус използва тези думи в Йоан 7:38: „Който вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат отвътре му (непресъхващ извор от вода). А това каза за Духа, Когото вярващите в Него щяха да приемат.” По този начин можете да разберете, че единственият изход е да вярваме в Исус: „Който вярва в Мене…” Духът действа най-добре когато ние с вяра отдаваме себе си заедно с Исус с любов и милост на бедстващите.

=====7. Бог ще възстанови развалините на Своя град и народа Си.=====

Накрая, ако следваме този пост, ако се раздаваме на бедните, Бог ще възстанови развалините на Своя град и народа Си.

Стих 12: „И родените от тебе ще съградят отново отдавна запустелите места; ще възстановиш основите на много поколения; и ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население.”

Нека да вярваме на Великия Лекар – Господ, нашият изцелител. Нека приемем поста, който ни е предписал. Той ще бъде за нас светлина, изцеление, водителство, освежаване, възстановяване и снабдяване. И всичко това заедно с Бог, Който е пред нас, зад нас и сред нас. Няма нищо по-добро от това.

Пост за жива вода, част 1

JoyaTeemer — Fri, 25 Sep 2009 15:21:26 GMT

JoyaTeemer: Нова страница: {{info|A Fast for Waters That Do Not Fail, Part 1 }} <blockquote>'''Исая 58:1-12'''</blockquote> <blockquote>Извикай силно, не се щади; издиг...

{{info|A Fast for Waters That Do Not Fail, Part 1 }}

<blockquote>'''Исая 58:1-12'''</blockquote>
<blockquote>Извикай силно, не се щади; издигни гласа си като тръба и изяви на народа Ми беззаконието му и на Якововия дом – греховете му. При това те ме търсят всеки ден и желаят да узнаят пътищата Ми, сякаш са народ, който постъпва праведно и не е изоставил заповедите на своя Бог. Те искат от Мене справедливи присъди; те желаят да се приближат към Бога. Защо постихме – казват те, – а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не забелязваш? Ето, в деня на постите вие се предавате на своите удоволствия и изисквате да се вършат всичките ви работи. Ето, вие постите за препирни и кавги, и за да се биете нечестиво с пестници; не можете да постите така и да се чуе горе гласът ви. Такъв ли е постът, който Аз съм избрал – ден, в който човек трябва да смирява душата си? Нима означава да навежда човек глава като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден угоден на господа? Не е ли това постът, който Аз съм избрал: да развързваш несправедливи окови, да разхлабваш връзките на ярема, да пускаш на свобода угнетените и да счупваш всеки хомот? Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го облечеш и да не се криеш от своите еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти скоро ще разцъфне; праведността ти ще върви пред тебе и славата Господня ще ти бъде задна стража.Тогава ще зовеш – и Господ ще отговаря; ще извикаш за помощ – и Той ще рече: Ето Ме! Ако махнеш от себе си хомота на гнета, соченето с пръст и нечестивите думи, ако отдаваш душата си на гладния и насищаш наскърбената душа, тогава светлината ти ще изгрява в тъмнината и мракът ти ще бъде като пладне. Господ ще те води всякога, ще насища душата ти в бездъждие и ще дава сила на костите ти; и ти ще бъдеш като добре напоявана градина, и като извор, чиито води не пресекват. И родените от тебе ще съградят отново отдавна запустелите места; ще възстановиш основите но много поколения; и ще те нарекат Поправител на развалините, Възобновител на места за население.</blockquote>

====Йоан Златоуст====

Един от най-големите проповедници на християнската църква от първото хилядолетие е Йоан Златоуст, епископът на Константинопол през четвърти век. Споменавам го, защото ни е оставил едно от най-силните твърдения за значението на постенето. Той е бил известен като аскет във време на лукс в Константинопол и начинът му на живот е дразнел и обиждал император Аркадий и жена му Евдокия толкова много, че накрая е изпратен на заточение и умира през 407 г. За постенето казва:

<blockquote>„Постът е подражание на ангелите, презрение към видимите неща, училище за молитва, храна за душата, юзди за устата, обезсилване на похотта: той укротява яростта, притъпява гнева, успокоява бурите на природата ни, събужда здравия разум, изчиства ума, разтоварва плътта, премахва нощните полюции и главоболието. Чрез постенето човек става спокоен и улегнал, изразява се свободно и умът му започва да разбира правилно нещата.”</blockquote>

Тези преимущества не са винаги еднакви за всички и при всеки конкретен пост. Например той ще предизвика по-скоро главоболие при някои хора, вместо да го премахне. Аз обаче искам вие да чуете Йоан Златоуст и хилядите светии, които са доказали Божието пророчество: когато младоженецът бъде отнет, учениците ще постят (Матей 9:15).

Това, което започнахме да разглеждаме миналата седмица, е че да постиш е опасно. Нямам предвид, че има някаква физическа опасност – може да я избегнете ако следвате някои прости правила (вижте листа на информационното табло). Имам предвид, че съществуват духовни опасности. Можете да постите по начин, който Бог да не харесва и който да бъде духовно пагубен за самите вас.

Миналата седмица чухме Исус да ни предупреждава за това. Ако например постите за да ви видят другите, Той казва, че сте получили наградата си и няма да получите отговор от Отец. За да изпита сърцата ни, Той казва, че трябва да се постараем другите да не ви виждат, а единствено от Бог: вчешете косата си, измийте лицето си и не бъдете мрачни. Тогава, ако мотивите ни са чисти, нашият Баща, Който вижда в тайно, ще ни възнагради.

Тази и следващата седмица ще чуем друго предупреждение – на пророк Исая – или по-точно на Бог чрез пророк Исая. Тази глава за мен е богата на асоциации. Смятам, че не само е подходяща за заключение на проповедите за постенето, но и като текст, свързан с изключително силните преживявания в живота на някои хора; тя има много важно отношение към това, което ще предвиди като приоритетно за църквата екипът ни за планиране за оставащото време от това десетилетие.

====Бил Лесли====

Едно от преживяванията, за които се сещам, е това на Бил Лесли, бивш пастор в Църквата на улица Ласал в Чикаго, който почина наскоро след дълго и забележително служение – като това, което Исая описва. Той дойде веднъж в Минеаполис-Сейнт Пол и разказа за това, че някога е бил близо до неуспех и тогава негов духовен наставник го е насочил към тази глава от Библията. Благодарение на 10 и 11 стих се е спасил от безизходността на изтощението.

<blockquote>„И ако отдаваш себе си на гладния и задоволяваш желанието на огорчения, тогава светлината ти ще изгрее в тъмнината и мракът ти ще стане като пладне. Бог постоянно ще те води, ще задоволява желанията ти в запустели места (като Чикаго) и ще дава сила на костите ти; ти ще бъдеш като напоявана градина и ката извор, чиито води не спират.”</blockquote>

Това, което поразило толкова силно пастор Лесли, е че ако се раздаваме на другите, Бог обещава да ни направи като напоявана градина – това означава, че ще получим необходимата за нашето освежаване вода. Дори нещо повече: за другите ще се превърнем в извор на вода, която никога не свършва, и която е толкова необходима за изискващото много усилия, изтощително и изцеждащо ни служение на себераздаване в условията на големия град. Това му дало пример за живот от Бога, който го превел през кризата и му дал сили да продължи още много години. Искам тази и следващата седмица с вас да видим, че това е вид пост, на който Бог иска да ни научи.

====Дъг Никълс====

Друго преживяване, което ми показа богатството на тази глава от Исая, е свързано с Дъг Никълс, президент на служение Акшън Интернешънъл. Дъг писа на Том Стелър миналото лято и предложи нашата църква да наеме самолет и да превози двеста човека до Руанда за да помогнат при погребението на мъртвите. Така лекарите и сестрите щяха да могат да свършат работата, за която бяха отишли. Той говори и на пастирската ни конференция преди около седмица и даде най-вълнуващото свидетелство, което съм чувал от много време. Акшън Интернешънъл е специализирана в работа с бездомни деца по целия свят.

Бих искал да ви покажа какъв човек е Дъг. Миналата седмица той ми писа за да ми благодари за конференцията и послесловът гласеше:

<blockquote>“В последната минута, която може би ти е била необходима за да прочетеш писмото ми, 28 деца са умрели от недохранване и болести, които лесно са могли да бъдат предотвратени; 1667 деца умират всеки час, 40 000 умират ежедневно! Ако обичаш, моли се с нас за още мисионери, които да занесат благата вест на тези деца.”</blockquote>

През април 1993 г. открили, че Дъг има рак на дебелото черво. Лекарите му давали 30% шанс за оцеляване след операцията и радиоактивното лечение. Миналата есен той се качил на самолета за Руанда заедно с нашия д-р Майк Андерсън и други хора. Неговият невярващ онколог му казал, че ще умре там. Дъг отговорил, че всичко е наред и че знае, че ще отиде на небето. Онкологът извикал хирурга и го помолил за помощ за да не разрешат на Дъг да замине. Хирургът, който бил християнин, казал: „Всичко е наред, Дъг е готов да умре и да отиде на небето.” И така Дъг, болен от рак и опериран, заминал за Руанда. Спомням си, че когато с персонала се събрахме в молитвената стая, се молихме за Дъг с думите на Исая 58:7,8, към които Бог ме насочи:

<blockquote>„Не е ли да разделяш хляба си с гладния и да въвеждаш в дома си сиромаси без покрив? Когато видиш голия, да го облечеш и да не се криеш от своите еднокръвни? Тогава твоята светлина ще изгрее като зората и здравето ти ще разцъфне.”</blockquote>

Ние се молихме нахранването на гладния и подслоняването на бездомния в Руанда да не убие, а да изцели Дъг Никълс.

От Руанда Дъг се обадил на своя онколог евреин и му казал, че е жив. Когато се върнал, той си направил пълни изследвания, които показали, че няма данни за болестно състояние. Ако до две години ракът не се появи отново, според лекарите имал добър шанс да изживее нормалната продължителност на живота си. Дъг е на 53 години.

====Исая 58: Близо до сърцето на Исус====

Както става ясно, 58-а глава от Исая има изключително важна връзка с моя живот. Моля се ние всички да чуем посланието й, което се отнася за нашата църква и то да бъде включено във видението на екипа ни за планиране за следващите пет или повече години. В него има нещо много скъпо за сърцето на Исус, което се появява в думите Му в Лука 4:18. „Духът на Господа е върху Мене, защото Ме е помазал да благовествам на сиромасите; пратил Ме е да проглася освобождение на пленниците, и проглеждане на слепите, да пусна на свобода угнетените…”; в Матей 25:35,36: „Защото огладнях и Ме нахранихте; ожаднях, и Ме напоихте; странник бях, и Ме прибрахте; гол бях, и Ме облякохте; болен бях, и Ме посетихте; в тъмница бях, и Ме споходихте;”; и в Йоан 7:38: „Който вярва в Мене, реки от жива вода ще потекат отвътре му, както рече Писанието.” Написаното в Исая 58 ще се изпълни в живота ни когато имаме с Исус взаимоотношения, основани на доверие. Цялото служение на Исус е белязано от това товар и аз вярвам, че все повече той ще обхваща и нашето служение.

Нека днес да навлезем колкото е възможно по-дълбоко в темата, за да се върнем по Божията воля към нея следващата неделя и да видим какво има Бог да ни каже за това как да постим и как да не постим.

====Постенето: Опасността да заменим праведния живот с религиозна страст====

В първите три стиха Бог обвинява народа Си. Той казва на Исая да вика силно и да обяви на Якововия дом греха му. Обаче грехът на хората е покрит с поразителния външен блясък на религиозния плам. Ето, това е нещо потресаващо и отрезвяващо. Стих 2: „При това те Ме търсят всеки ден и желаят да узнаят пътищата Ми, сякаш са народ, който постъпва праведно и не е изоставил заповедите на своя Бог.” С други думи, те се покланят сякаш наистина са праведен и покорен народ. Самите те са убедени, че наистина търсят Бога и Неговите пътища. Ужасно е да живееш с подобна заблуда.

<blockquote>Ето и края на стиха: „Те искат от Мене справедливи присъди; те желаят да се приближат към Бога.”</blockquote>

И така, те искат Бог да се отнася с тях справедливо. Но както ще видим след малко, нещата не вървят добре. Те обаче не виждат истинския проблем. Обичат да идват и да се покланят. Те знаят езика на приближаването към Бога. Дори понякога имат вълнуващи и приятни преживявания при опитите си да доближат още повече до Него. Нещо обаче не е наред. В стих 3 те дори изразяват безсилието си, но всъщност не знаят какво е това. Казват на Бога:

<blockquote>„Защо постихме, а Ти не виждаш? Защо смирихме душата си, а Ти не забелязваш?”</blockquote>

Нещо не е наред, те постят за да го поправят; но това не помага, а положението става още по-зле. Има 5 религиозни неща, споменати в стихове 2 и 3, които те напразно вършат. В стих 2 се казва:

<blockquote>
#Те „търсят Бога”;
#„Желаят с радост да познаят пътищата Му”;
#„Искат от Бог справедливи присъди”;
#„Желаят да се приближат към Бога”;
#В стих 3 те постят, смиряват се или се измъчват.</blockquote>

Всичко това е факт, а Бог казва на Исая: Викни силно; не внимателно и смирено, а високо и кажи на народа Ми греховете му.

Това е пост, който Бог не харесва. Това е поклонение, което не е угодно на Бога. Такова поклонение не бихме искали да(имаме в църква Витлеем. И все пак, какво лошо има в това да търсиш Бога, да искаш да познаваш пътищата Му, да Го молиш за справедливост, да се наслаждаваш на близостта Му, да постиш и да се смиряваш пред Него? Защо е грешно, след като всичко това звучи като истинско поклонение? Не е ли отрезвяващо? Не ви ли кара да потреперите? Не ви ли кара да сте така искрени с Бога, че никога да не бъдете изненадани от Него по същия начин – със своите най-религиозни навици и желания, които са се оказали измама.

====Какво не е наред в поклонението им?====

Бог отговаря в средата на 3 стих:

<blockquote>„Ето, в деня на постите си вие се предавате на своите удоволствия и изисквате да се вършат всичките ви работи. Ето, вие постите за препирни и кавги, и за да се биете нечестиво с пестници; не можете да постите така и да се чуе горе гласът ви. Такъв ли е постът, който Аз съм избрал – ден, в който човек трябва да смирява душата си? Нима означава да навежда човек глава като тръстика и да си постила вретище и пепел? Това ли ще наречеш пост и ден, угоден на Господа?”</blockquote>

Има изход. Нравствените, практични, придружаващи поста неща, а като цяло и поклонението са истинското изпитание на тяхната истинност. Понеделник е доказателство за това, че нещо наистина се е случило в неделя. Бог изброява религиозните форми на техния пост: Смиряване и самоизмъчване (без храна), навеждане на глава ката тръстика, постилане на вретище и пепел (Псалм 35:13). След това описва нравствените допълнения към него: предавате се на своите удоволствия (по някакъв друг начин, а не чрез ядене), изисквате да се вършат всичките ви работи и ставате раздразнителни или гневни и чувствителни и дори отивате още по-далече – биете се. Бог пита: „Това ли е постът, който Аз съм избрал?” Отговорът е: не.

====Друг тест за достоверност====

Ето още един тест за достоверност. Исус каза, че ако постите за да ви видят другите, вече сте получили награда. Това е вярно. Исая казва, че ако докато постите си угаждате по друг начин, в други области, например оставате груби, раздразнителни и заядливи със служителите си, тогава вашият пост е неприемлив за Бога. Не това е избрал Той. Бог милостиво ни предупреждава за опасността да заменим праведния живот с религиозен плам.

Мислете и се молете за това тази седмица, за да може когато се съберем отново следващата неделя да бъдете готови да чуете какъв пост иска да спазваме Бог вместо това лицемерие – прекрасен, освобождаващ и подновяващ силите пост. Мислете за поста и приложението му в дългосрочен план за живота ви и за тази църква. Никое поклонение – нито чрез проповед, пеене, свирене на някакъв инструмент, нито чрез молитва или пост, независимо колко са хубави и силни – при което оставаме груби към работниците си в понеделник, гневни и заядливи със съпрузите си у дома, угаждащи си в други области на живота си и достатъчно ядосани за до мразим някого, не е угодно на Бога.

Не правете грешка: истинският пост може да бъде благословено от Бога средство за да превъзмогнем грубостта си на работа, раздразнителността си в къщи, себеугаждането и гнева. Ако обаче постенето се превърне в религиозно покривало за прикриване и омаловажаване на тези неща, за да продължим да ги вършим, тогава то е лицемерие и обида към Бога.

Сега молитвените ни групи биха се радвали да се молят с всеки от вас, който усеща, че нещо заплашва да направи поклонението и поста му неистински. И разбира се неверието в най-голяма степен може да стори това. Настоятелно ви моля да се придържате здраво към истинския живот. Върнете се следващата седмица, за да видите от тази глава на Исая как Бог ни съветва да го направим.

Внимавай да не би светлината в тебе да е тъмнина

JoyaTeemer — Thu, 24 Sep 2009 21:48:13 GMT

JoyaTeemer: Нова страница: {{info|Be Careful Lest the Light in You Be Darkness}} ''Серия статии „Вкусете и вижте“'' <blockquote>„Никой, като запали с...

{{info|Be Careful Lest the Light in You Be Darkness}}

''Серия статии „Вкусете и вижте“''

<blockquote>„Никой, като запали светило, не го слага в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат. Светило на тялото ти е твоето око; когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено; а когато е болнаво и тялото ти е в мрак. Затова внимавай да не би светлината в тебе да е тъмнина. Ако цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото те осветява със сиянието си“ (Лука 11:33-36).</blockquote>

Точно преди това Исус казва: „...а ето, тук има повече от Соломон...а ето, тук има повече от Йона“ (Лука 11:31,32). Това означава, че мъдростта на Исус превъзхожда и най-великата човешка мъдрост и възкресението Му ще бъде по-велико от най-вълнуващото човешко спасение и възкръсване.

Исус всъщност пита дали ние виждаме същността на това великолепно и неустоимо светило, за да може то да стане светлината и радостта на живота ни. Той говори за виждане и за две светила.

Първото светило:

<blockquote>Стих 33: „Никой, като запали светило, не го слага в зимника, нито под шиника, но на светилника, за да виждат светлината онези, които влизат.“</blockquote>

Считам, че това се отнася до казаното от Исус относно Неговата мъдрост и възкресение: Аз поставих (донесох на) в света светило – Своето мъдро и мощно присъствие, по-велико от Соломон и Йона. Аз съм светлината на света (Йоан 8:12; 9:5). Аз съм светилото, което не трябва да бъде скривано или незабележимо.

Второто светило:

<blockquote>Стих 34: „Светилото на тялото ти е твоето око.“</blockquote>

Според мен това означава, че Исус става вашето светило, защото виждате същността Му. Вашето око се превръща в светило на тялото ви, когато виждате светлината на Неговото величие в света.

След това Исус доразвива мисълта Си: „...когато окото ти е здраво, то и цялото ти тяло е осветено; а когато е болнаво и тялото ти е в мрак.“ С други думи, ако очите ви наистина Ме виждат, вие ще сте изпълнени със светлина; но ако не Ме виждате истински, тогава ще сте изпълнени с тъмнина.

След това Исус казва: „Затова, внимавай да не би светлината в тебе да е тъмнина.“ С други думи, човешкото око възприема като светлина дори това, което не е светлина. В света съществуват много неща, които изглеждат светли и чисти, а ни пречат да видим светлината на Христос – също както от светлините на града не можем да видим звездите.

„Внимавайте!“ Това единствената подбудителна форма в текста. Внимавай какво виждаш! Внимавай какво считаш за чисто, привлекателно и неустоимо. Ако това не е Христос, ти ще бъдеш изпълнен с тъмнина, независимо колко бляскаво изглежда то в момента. Свещите искрят силно докато не се появи слънцето. Тогава стават непотребни и биват изхвърлени.

Ние сме създадени за да виждаме Христовата слава. Само Неговата светлина ще ни изпълни и ще даде смисъл на всяка страна от живота ни. Когато това се случи, ние самите ще светим със същата светлина. „Ако цялото твое тяло бъде осветено, без да има тъмна част, то цяло ще бъде осветено, както кога светилото те осветява със сиянието си.“

Господи, отвори очите на сърцата ни, за да видим върховното величие на мъдростта и силата Ти. Направи очите ни здрави. Изцели слепотата ни. Изпълни ни с всеобхватната, разкриваща и очистваща всичко, напълно удовлетворяваща светлина на Твоето присъствие.

Опитвам се да виждам заедно с вас.

Пастор Джон Пайпър

Не пропилявайте живота си

JoyaTeemer — Tue, 22 Sep 2009 20:14:29 GMT

Pcain:

{{info|Don't Waste Your Life (Message)}}

До момента на нашата среща тази вечер – 29.12.2003 г., жертвите на земетресението в Бам, Иран достигнаха 25000 човека. Това са голям брой хора, угаснали само за една сутрин. Можете да разберете колко е тежко за отделните хора, когато четете как един баща припада, виждайки ръката на умрялата си малолетна дъщеря докато копае развалините, за да търси семейството си; или как е намерено живо едно бебе в прегръдките на мъртвата му майка.

Сполетялото ни в края на тази година бедствие оставя у нас неясно, странно усещане не толкова заради големите поражения – почти десет пъти по-големи от тези при нашето бедствие на 11 септември, а също и заради прибавилите се към него още беди през последните няколко дни. Тринадесет човека бяха затрупани и отнесени от кално свлачище в Калифорния, шест бяха погребани от лавина в Юта, 111 – убити при катастрофа на самолет в Бенин, 198 – отровени при изтичане на газ в Китай. Бихме останали потресени и безмълвни, ако бяхме станали свидетели и на всяка една от катастрофите по пътищата, отнели общо 50000 живота в Америка през тази година.

====Какво иска Исус да научим за живота си чрез тези нещастия?====

Намираме един отговор в Лука 13:1-5. Хората питат Исус за нещастието, сполетяло тези, които Пилат убил, а кръвта им смесил с тази на жертвите, принасяни от тях.

<blockquote>„...Мислите ли, че тия галилеяни са били най-грешни от всичките галилеяни, понеже са пострадали така? Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете. Или мислите ли, че ония осемнадесет души, върху които падна Силоамската кула и ги уби, са били престъпници повече от всички човеци, които живеят в Ерусалим? Казвам ви, не; но ако не се покаете, всички така ще загинете.“</blockquote>

Исус може да се просълзи и да заплаче за покъртителните човешки загуби (Лука 19:41; Йоан 11:35). Библията съвсем ясно ни казва: „Плачете с тези, които плачат“ (Римляни 12:12). Когато обаче настъпи облекчение от терзаещите усещания, идват въпросите и Исус не решава проблемите, оставяйки се на чувствата. Той говори за действителността от гледна точка на вечния живот или вечното наказание. Обяснява случилото се с Бога, с греха, със съда и със спасението.

Всъщност Той казва: „Удивени ли сте от смъртта на галилеяните? Изненадани ли сте от

смъртта на затрупаните при падането на Силоамската кула? Аз ще ви кажа какво трябва да ви учудва – това че кулата не падна върху вас.“ Ако Исус беше тук тази вечер и ние му кажехме за жертвите на земетресението в Иран като Му поискаме обяснение, Той би казал: „Удивете се на това, че този хотел не се е срутил върху главите ви. Защото ако не се покаете, ще загинете по същия начин.“ Това означава, че всички ние заслужаваме да умрем в този момент и завинаги да бъдем погубени.

====Животът на всички ни принадлежи на Бога====

Това ни води до заключението, което определя основата на посланието ми тази вечер: Животът ви е в ръцете на Бога и виси на косъм благодарение на абсолютната, независима милост. Бог притежава всяка душа. Той ни е сътворил и затова ние Му принадлежим. Той може да дарява и отнема живот както Му е угодно, според необятната Си мъдрост и никога на никого не причинява нищо несправедливо и нередно. Създал е човешкия живот и решава какво трябва да бъде неговото предназначение.

Когато Йов изгубва десетте си деца в бедствие, подобно на това в Иран, Библията казва: „Тогава Йов стана, раздра дрехата си и обръсна главата си, и като падна на земята се поклони. И каза: ...Господ даде, Господ взе; да бъде благословено Господнето име“ (Йов 1: 20-21). Господ даде, господ взе! Или както казва Йов по-късно, „В Чиято ръка е животът на всяка твар и дишането на цялото човечество“ (Йов 12:10).

Когато Анна благодареше на Бога за Самуил след години на безплодие, тя каза: „Господ умъртвява и съживява, сваля в шеол и възвежда от него“ (1 Царе 2:6). Сам Бог казва във Второзаконие 32:39: „Вижте сега, че това съм Аз, Аз съм и освен Мене няма Бог; Аз убивам и Аз съживявам, Аз наранявам и Аз изцелявам; и няма кой да избави от ръката Ми.“

Ако някой от нас тази вечер е жив на края на посланието ми, това е очевиден подарък на милостта. Братът на Исус, Яков, го казва по следния начин:

<blockquote>Слушайте сега вие, които казвате: Днес или утре ще отидем в еди-кой си град, ще преседим там една година, ще търгуваме и ще спечелим – когато вие не знаете какво ще бъде утре. Що е животът ви? Защото вие сте пара, която за малко се явява и после изчезва. Вместо това вие трябва да казвате: Ако иска Господ, ние ще живеем и ще направим това или онова. Но сега славно ви е да се хвалите. Всяко такова хвалене е зло (Яков 4:13-16).</blockquote>

Ако Бог иска, вие и аз ще доживеем края на това послание. Ако не иска, няма да го доживеем. Животът ни не е наша собственост. Той принадлежи на Бога. Аз нямам право да отнемам вашия живот и вие – моя. Това е така не защото той е наше притежание, а защото принадлежи на Бога, Който има право да ни прибере когато пожелае. Животът ви е на Бога и Той взема решение как да бъде живян.

====Не пропилявайте живота си!====

О, колко бдителен беше Исус що се отнася до това хората да не пропиляват живота си! Много от тук присъстващите сте още ученици и може да се каже, че целият живот е пред вас. Или поне така се чувствате. Може и да не е вярно. Възможно е вече да сте изживяли по-голямата част от него. Обаче, ако Бог пожелае, много от вас ще живеят още десетилетия на земята преди да умрат и дадат отчет какво са направили с живота си. Колко загрижен е Исус да не пропилеем живота си!

Ако беше тук, щеше да изрази това със следните думи: ...защото животът на човека не се състои в изобилието на имота му“ (Лука 12:15). Животът не е за да трупаш вещи. И тогава ще разкаже тази притча:

<blockquote>...Нивите на един богаташ родиха мгого плод. И той размишляваше в себе си: Какво да правя, защото нямам къде да събера плодовете си. И рече: Ето какво ще направя: Ще съборя житниците си и ще построя по-големи, и там ще събера всичките си жита и благата си. И ще река на душата си: Душо, имаш много блага; успокой се, яж, пий, весели се. А Бог му рече: Глупецо! Тая нощ ще ти изискат душата; а това, което си приготвил, чие ще бъде? Така става с този, който събира имот за себе си, и не богатее в Бога. (Лука 12:16-21).</blockquote>

О, колко е загрижен Исус никой от вас, присъстващите тук тази вечер, да не бъде наречен от Бога „глупец“ заради начина, по който е използвал дара на живота! Той не се състои в това да трупаме притежания. Тази нощ животът ви ще бъде изискан и тогава на кого ще останат те? Няма разумен човек, който на смъртното си легло да е бил утешен от имането си.

Чуйте думите на Исус, Царя на царете и Господ на господарите:

Тогава Исус каза на учениците Си: Ако иска някой да дойде след мене, нека се отрече от себе си, нека вдигне кръста си, и така нека Ме последва. Защото, който иска да спаси живота си, ще го изгуби; а който изгуби живота си заради Мене, ще го намери. Понеже каква полза за човека, ако спечели целия свят, а живота си изгуби? Или какво ще даде човек в замяна на живота си?

Възможно е да пропилеете живота си. Малко неща ме карат да треперя така както възможността да взема този еднократен дар и да го пропилея. Всяка сутрин като момче, щом влезех в кухнята, виждах висящата на стената плочка, която днес виси в моята всекидневна: „Само един живот, който скоро ще свърши; само направеното за Исус ще остане.“ Сега съм почти на 58 години и реката на живота ми с огромна скорост. Все повече и повече подушвам вечността. О, как бих искал да изживея живота си добре. Толкова е кратък, крехък и безвъзвратен. Имате само една възможност да изживеете живота си. И после идва съд. Говоря като баща, който има деца на вашата възраст и съм загрижен заедно с Исус да не го пропилеете.

Една от големите трагедии в американската култура е начинът, по който се влагат милиарди долари, за да се скланят хората на моята възраст да пропилеят остатъка от живота си. Това става в името на пенсионирането и цялото послание е: работили сте за това, сега му се наслаждавайте. А кое е „това?“ Двадесет години забавления и безделие. През това време светът затъва под тежестта на милиони здрави възрастни хора, които ходят на риболов, кръстосват океаните, играят голф, бридж, бинго и други игри и събират черупки и раковини. Всичко това става докато се приготвяме да се срещнем лице в лице с Исус Христос, на Чиито ръце личат белезите от гвоздеите.

Точно по този начин ще пропилеете живота си през следващите 50-ина години ако не вземете радикални решения и не станете твърди като кремък в желанието си да тръгнете по друг път. О, дано всички да можете да достигнете до 65-годишна възраст и да кажете: Сега! Сега! Само с обикновената ми пенсия, оставащата ми сила и с дадената ми нова свобода ще посветя живота си на Исус и Царството Му, така че когато се срещна с Него (което може вески момент) да се усмихна щом каже: „Хубаво, добри и верни слуго“ (Матей 25:21) вместо страховитите думи: „Глупецо, как в твоите безсмислени забавления се видя Моята слава?“

====Какво представлява непропиленият живот?====

И така, тази вечер вие може да ме попитате какво представлява непропиленият живот; как изглежда? В какво се състои? Аз току-що отбелязах това: Живот, който излага на показ пред света безкрайната, необхватна ценност на Христос. Желанието на непропиления живот се изразява в това с голяма радост да покажем върховното превъзходство на Христос чрез начина по който живеем. Животът ни е даден, за да можем да възвеличаем Христос. Притежанията са дадени, за да ги използваме по начин, който да покаже, че не те, а Исус е нашето съкровище. Парите са за да ги използваме така, че да покажем, че не те са нашето съкровище, а Исус.

Голямата страст на непропиления живот е да величае и възхвалява Христос. Ето текст, който може би най-добре определя за какво служи животът. Павел казва: „...според усърдното ми очакване и надежда, че няма в нищо да се посрамя, но както всякога, така и сега, ще възвелича Христос в тялото си с пълна дързост, било чрез живот или чрез смърт. Защото за мене да живея е Христос, а да умра – придобивка“ (Филипяни 1:20,21).

Всепоглъщащото желание на Павел беше Христос да бъде прославен и в живота, и в смъртта му. Исус Христос трябваше да бъде показан така, че всички да го видят като безкрайното, необятно съкровище, което Той всъщност представлява. Ние живеем, за да покажем Неговото величие. Главният критерий, който би трябвало да определя вашите решения относно живота и смъртта, е следният: това, което правите, помага ли Исус да изглежда като съкровището, което Той е?

Можете да видите това в начина, по който Павел говори в двете части на стих 20. Той казва, че неговото желание е Христос да бъде почетен (възвеличен) както в живота, така и в смъртта. Половината от стиха се отнася за живота, другата половина – за смъртта. Как Павел показва, че Христос е съкровището на живота му?

Отговора намираме във Филипяни 3:7,8:

<blockquote>Но това, което беше за мен придобивка, като загуба го счетох заради Христос. А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Исус Христос, за Когото изгубих всичко и считам всичко за измет, само Христос да придобия...“</blockquote>

С други думи, Павел изявява достойнството на Христос, считайки заради Него всичко друго за загуба. „А още всичко считам за загуба, заради това превъзходно нещо...Христос.“ Това означава, че непропиленият живот, който изявява достойнството на Христос, е живот, използващ всички неща, за да покаже, че Христос е по-ценен от тях. Употребата на парите е за да се знае, че Христос е по-ценен от тях; храната ни служи, за да покажем, че Христос е по-ценен от нея; къщите, колите, земята, компютрите са за да ги използваме така, че да покажем Исус като по-ценен от тях. Семейството, приятелите и дори собственият ви живот са нещата, които трябва да покажат, че Христос има по-голяма стойност от тях.

Ние изобразяваме върховното достойнство на Исус като Го ценим повече от всичко друго. Така правим избори за живота си, с които показваме, че радостта ни не се корени в предметите, нито в хората, а в Христос.

Същото се отнася и за втората част на стих 20 (Филипяни 1). Павел казва буквално, че възвеличава Христос със смъртта си. „според усърдното ми очакване...ще възвелича Христос в тялото си...било чрез живот или чрез смърт.“ Как възвеличаваме Христос чрез смъртта си; как изграждаме в себе си повече от Христос и изобразяваме Неговото достойнство? Той дава отговора в следващия стих (21) : „Защото да живея е Христос, а да умра – придобивка.“

Защо смъртта е придобивка? Защото в стих 23 се казва: „...понеже имам желанието да отида и да бъда с Христос, защото тава би било много по-добре;“ Смъртта е придобивка, тъй като означава да имаш повече от Христос. Това е да отидеш и да бъдеш с Него – с Него! И това е по-добре.

По какъв начин показвате, че Исус е вашето богатство в смъртта? Като преживеете лично смъртта като придобивка. Христос ще бъде най-прославен във вас, в смъртта ви, когато, умирайки, сте напълно задоволени в Него. Щом Христос е по-скъпоценен за вас от всичко друго, което животът може да ви даде, то да бъдете с Него чрез смъртта ще бъде за вас придобивка. За всички ще бъде ясно, че нищо на земята няма значение и Христос е вашето съкровище.

Това е най-важният урок за непропиления живот и непропиляната смърт:

#Животът и смъртта са ни дадени като средство, с което да изобразим върховната ценност на Христос
#Тя се проявява когато Го ценим повече от всички земни неща и хора.
#Тази висока оценка за Исус над всички земни неща се вижда най-ясно когато сме щастливи да се жертваме, за да Му се наслаждаваме повече.

Павел ни показва това в 2 Коринтяни 12:9,10, където Исус отказва да премахне болезнения трън в плътта му:

<blockquote>...и Той ми каза: Стига ти Моята благодат; защото силата Ми в немощ се показва съвършена. И тъй, с преголяма радост по-добре ще се похваля с немощите си, за да се всели в мене Христовата сила. Затова намирам удоволствие в немощи, в укори, в лишения, в гонения, в притеснения за Христос; защото, когато съм немощен, тогава съм силен.“</blockquote>

Най-великото желание на Павел беше да възвеличава превъзходната сила на Христос в собствената си слабост и болка! Бих се наслаждавал на всяко нещо, което показва, че Христос е предостатъчен за да задоволи всяка нужда – дори и да е нужно да страдам много.

====Смятате ли да прахосате живота си?====

Искам да ви попитам: смятате ли да прахосате живота си заедно с останалия свят, стараейки се да намалите страданията си и да увеличите удобствата си докато сте на тази земя? Ще се трудите ли за хляб, който се разваля? Ще строите ли по-големи хамбари, ще трупате ли съкровища на земята? Ще се стремите ли към похвала от хора?

Или ще виждате Исус разпънат и възвеличен, понесъл греховете на народа си? Ще видите ли в този Бог-Човек напълно задоволяващото ви съкровище? Ще кажете ли с Павел: „Да живея за мен е Христос, а да умра – придобивка...А още всичко считам като загуба заради това превъзходно нещо – познаването на моя Господ Исус Христос...“?

Вярвам с цялото си сърце, че когато Бог издига такова поколение – моля се това поколение да сте вие – Великото поръчение ще бъде изпълнено! Защото няма да бъде изпълнено докато едно поколение с радостно желание не му отдаде живота си. Хората от света, останали все още недостигнати, вече почти са погинали. Ако вашето поколение се присъединява към американския светоглед за запазване на удобството, спокойствието и лесния живот, ще бъдете пренебрегнати и Бог ще извърши делото си по друг начин. Тогава за цялото ви поколение, както за голяма част от моето, ще бъде написано: „Глупци, за кого ще остане това?“ Също и тази трагична дума: „Пропилян!“

Но ако вашето желание е да изобразявате достойнството на Христос и по този начин да Го поставите над всичко, да рискувате и да се жертвате, за да покажете незаменимата Му ценност, то аз не се съмнявам, че Бог ще ви използва мощно. Желанието ви да се посветите на такива трудни места като Източна Азия, Средния Изток, Северна Африка, постхристиянска Европа или американските градове, ще бъде изпълнено. На тези места славата на Христос ще грее чрез вас и хиляди хора ще видят Христос и ще повярват в Него.

За вас и живота ви ще бъде написано: „Този живот не беше пропилян. Той радостно изобразява славата на Христос както в живота, така и в смъртта.“

Младенецът заигра радостно в утробата ми

JoyaTeemer — Tue, 22 Sep 2009 20:04:04 GMT

JoyaTeemer: Нова страница: {{info|The Baby In My Womb Leaped for Joy}} Целта на това послание е да пробуди и увеличи вашата почит, радост и п...

{{info|The Baby In My Womb Leaped for Joy}}

Целта на това послание е да пробуди и увеличи вашата почит, радост и признателност за подарения ви живот - от неговото зачатие до вечността. Началото на човешкия живот е удивително нещо. Нищо друго не може да се сравни с него. Само хората се появяват на този свят ден след ден, създадени по Божия образ и живеят вечно – с Бога или в ада. В Библията или където и да е другаде няма неоспоримо доказателство, че животните имат душа когато започват живота си* и че живеят след смъртта си. Не съществува също така и свидетелство, че днес Бог продължава да създава ангели. В цялата вселена единственото същество, което Бог постоянно създава по Свой образ и което живее вечно, е човекът.

====Божият образ след грехопадението и потопа====

В началото, Битие 1:27 казва: „И Бог сътвори човека по Своя образ; по Божия образ го сътвори; мъжки и женски пол ги сътвори.” После Битие 5:3: „Адам живя сто и тридесет години и роди син по свой образ и наименува го Сит.” Това показва, че образът и подобието на Бога преминава от поколение в поколение. Не само първата двойка беше създадена по Божия образ.

Битие 9:6. Бог предупреждава Ной: „Който пролее човешка кръв и неговата кръв от човек ще се пролее; защото по Своя образ създаде Бог човека.” Дори след тази огромна порочност, която беше наказана в потопа, Божият образ е запазен в човека. Повреден, изопачен, но удивително истински.

====Божият образ днес====

В Яков 3:9,10 е казано: „С него (езика) благославяме Господа и Отца и кълнем човеците, създадени по Божие подобие! От същите уста излизат благословения и проклятия! Братя мои, това не трябва да бъде така.” От първите мъж и жена до всеки техен наследник включително и днес, заедно с всеки зараждащ се човешки живот, се появява и Божият образ. Започва вечното съществуване! Ето защо казвам, че началото на човешкия живот е изумително нещо!

<blockquote>„Когато гледам Твоите небеса, делото на Твоите пръсти, луната и звездите, които Ти си отредил, казвам си: Що е човек, та да го помниш? Или човешки син, та да го посещаваш? А Ти си го направил само малко по-долен от ангелите и със слава и чест си го увенчал. Поставил си го господар над делата на ръцете Си; всичко си подчинил под нозете му.” (Псалм 8:3-6)</blockquote>

Моля се това послание да събуди и усили вашата почит, радост и признателност за подарения ви живот – от зачатието до вечността. Началото на човешкия живот е нещо чудно – единственият живот във вселената, който започва отново и е Божи образ и подобие. Това е единственият новозараждащ се живот, който продължава вечно. Колко изумително трябва да е благоговението, което изпитваме при започването на всеки нов живот!

====Новият президент - уловен в капан и заслепен====

Както ви е известно, новият президент, за когото се радвахме толкова много, не споделя тази почит към зараждащия се нов живот. Той е заслепен и заблуден от лъжлива култура. По случай 36-ата годишнина от делото „Роу срещу Уейд”** той каза: „Трябва да помним, че това решение не само пази здравето на жените, защитава свободата на възпроизвеждането, но и не отстъпва от основния закон: че правителството не трябва да нарушава и да навлиза в най-личните семейни неща.”

На което аз отговарям…

<blockquote>● Не, господин президент, Вие не опазвате женското здраве; Вие узаконявате унищожаването на половин милион мънички жени всяка година. 
● Не, господин президент, Вие не защитавате репродуктивната свобода; Вие узаконявате унищожаването на свободата на милион безпомощни човешки същества всяка година. 
● Не, господин президент, убийството на нашите деца никога няма да престане да бъде убийство, колко и пъти да го наречете частен семеен въпрос. Както и да го наричате, те са мъртви и ние сме ги убили. А вие, господин президент, ще продължите да поддържате законността на това убийство.</blockquote>

Някои от нас хлипаха от радост при встъпването в длъжност на първия президент афро-американец. Ние ще се молим за Вас. И дано Бог да направи така, че във Вашето сърце да се породи щастливо и удивително благоговение пред всеки зараждащ се човешки живот.

====Чудо в утробата====

Тази събота и неделя в църква Витлеем сме посветили на светостта на живота. Сега обсъждаме чудото на човешкия живот в утробата и нравствения въпрос за това дали е правилно да го убием преди да се роди. До скоро не е имало никакво съмнение в умовете на християните, че това убийство е грях. Сред най-ранните източници извън Библията, свидетелстващи за християнското мислене, са Дидахите и посланието на Варнава, които забраняват аборта.

<blockquote>„Не убивай, не изневерявай в брака, не прелюбодействай (има се предвид предбрачен секс), не развращавай момчета, не кради, не се занимавай с чародейство и магьосничество, не убивай дете чрез аборт, нито след раждането му.” (Дидахи 2:2; вж. също Послание на Варнава 19:5)</blockquote>

Защо ранната църква и следващите поколения християни са стигнали до това заключение – че е забранено да се отнема живота на неродените? Вече видяхме къде е коренът на това убеждение. При зараждането на човешки живот се е случило нещо изумително – той е бил създаден по Божи образ и подобие, за да живее вечно.

====Бог дава, Бог взема====

Друго основание църквата намира в това, което Библията казва: Бог има върховното право над раждането и смъртта. Когато децата на Йов бяха убити след като вятър разруши къщата им, той падна по лице, прослави Бога и каза: „…Господ даде, Господ взе; Да бъде благословено Господнето име” (Йов 1:21б). Бог даде – те бяха заченати и родени чрез Божие действие. Това е Негово право. Бог взе – това е Негово право. Не е наша привилегия. Така църквата винаги е избягвала да се намесва в правата на Бога. Той дава, Той взема. Той дарява раждането и смъртта, не ние.

Бог изгражда личността (Псалм 139:13)

Друго основание е било дълбокото убеждение, че това, което става в утробата, е единствено и свещено Божие дело на създаване и формиране. Псалм 139:13 отдава работата в утробата изключително на Божиите ръце: „Защото Ти си образувал вътрешностите ми, обвил си ме в утробата на майка ми.” Това е Божие дело, а не наше. Той го прави и Той го довършва. (виж също Йов 31:13-15).

====Бърз поглед в утробата====

Но основанието, на което днес искам да се спра, е това, че Библията ни дава да надникнем за кратко в утробата. Нека да погледнем в Лука 1. Елисавета и Мария имат деца в утробата си. И двете бременности са истинско чудо. При Елисавета това е така, защото вече е стара и винаги е била безплодна. Сега обаче е бременна с Йоан Кръстител. Бременността на Мария е чудо, защото тя е девствена. Обаче Святият Дух е дошъл при нея и тя е бременна с Исус, Божия Син, Който един ден ще умре заради греховете ни и след това ще възкръсне.

Стих 24: „А след тези дни жена му Елисавета зачена; и таеше се пет месеца…” Стихове 26, 27а: „А в шестия месец ангел Гавриил беше изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет, при една девица…” Когато Мария зачева, Елисавета е бременна от 24 седмици.

Няма нищо невъзможно с Бога

В стихове 36,37 ангелът казва на Мария, за да я окуражи, че нейната невъзможна бременност наистина може да се осъществи. „И ето, твоята сродница Елисавета, и тя в старините си е заченала син; и това е шестият месец за нея, която е наричана неплодна. Защото за Бога няма невъзможно нещо.” Бъди смела, Мария, за Бога няма невъзможно нещо. Бъди свидетел на бременността на Елисавета. О, колко често ни се налага при такива обстоятелства – на бременност или безплодие – да си спомняме: „Защото с Бога няма невъзможно нещо.” Той дава, Той взема, Той снабдява изобилието и ни подкрепя при загуба.

Когато ангелът си отива и Мария разбира какво се е случило с нея, тя отива право при Елисавета. Срещата на двете жени с най-важните и невъзможни бременности в света трябва да е била интересна. Вижте стихове 39-44:

<blockquote>„През тези дни Мария стана и отиде бързо към хълмистата страна, в един юдейски град, влезе в Захариевата къща и поздрави Елисавета. И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Святия Дух, и като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените и благословен е плодът на твоята утроба! И от какво ми е тая чест да дойде при мене майката на моя Господ? Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра в утробата ми.”</blockquote>

Това разбира се, не е написано с мисъл за аборт. Не това е темата. Важното е как подобни стихове формират начина на мислене на църквата относно неродените. Кои са предпоставките и изводите в този текст?

Отбележете две неща.

====Думата бебе (младенец)====

Първо, думата младенец в стихове 41 и 44: „И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й…”; „Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.” Това не е дума, която се отнася само за неродените.. Тя не означава „ембрион” или „зародиш”. Това е дума, отнасяща се за бебе (от гръцки – брефос).Това е изключително важно и става кристално ясно от начина, по който е използвана думата в Лука 2:16. В Лука 1 тя се отнася за Йоан Кръстител, който е в утробата. В Лука 2 става въпрос за Исус в яслата: „И дойдоха бързо и намериха Мария и Йосиф, и Младенеца, лежащ в яслата.” Тук намираме съвсем същата дума (брефос).

В това християнската църква е видяла, че личността на Исус и Йоан извън утробата е била същата, както и вътре в нея. Исус беше Богочовекът в утробата на Мария. Когато Святият Дух (според написаното в Лука 1:35) е извършил зачеването на Мария, заченатото в нея не е нищо друго освен Божия Син. Бебето в нея беше същото, каквото и извън нея.

Днес науката по-скоро допринася за по-лесното възприемане с вяра на този факт. Ултразвуковата технология отваря изумителен прозорец към утробата. През него „се вижда”, че нероденото бебе на 8 седмици суче палеца си, подскача при убождане и откликва на звук. Всичките му органи са на лице, мозъкът работи, сърцето изпомпва, черният дроб произвежда кръвни клетки, бъбреците пречистват течности и има пръстови отпечатъци. И всъщност всички аборти се извършват на по-късен етап от бременността.

====Отношението е като към личност====

Второто нещо, което трябва да отбележим в Лука 1, е начинът, по който бебето в утробата на Елисавета отговаря на Мария, която е бременна с Божия Син. Стих 41: „И щом чу Елисавета Марииния поздрав, младенецът заигра в утробата й.” След това в стих 44 Елисавета обяснява как младенецът „заиграва” в утробата й: „Защото, ето, щом стигна гласът на твоя поздрав до ушите ми, младенецът заигра радостно в утробата ми.” Лука казва, че Елисавета извиква със силен глас тези думи, защото е била изпълнена със Святия Дух. Стихове 41,42: „И щом чу Елисавета Марииния глас, младенецът заигра в утробата й; и Елисавета се изпълни със Святия Дух, и като извика със силен глас, рече: Благословена си ти между жените, и благословен е плодът на твоята утроба.” С други думи, Святият Дух е подтикнал Елисавета да каже, че това, което е направило бебето в утробата й, е скок от радост.

За да усетим по-силно значението на това действие, помислете за това, което ангелът каза на Захария, съпруг на Елисавета преди жена му да зачене. Лука 1:14,15: „Той ще ти бъде за радост и веселие; и мнозина ще се зарадват за неговото рождение. Защото ще бъде велик пред Господа; вино и спиртно питие няма да пие; и ще се изпълни със Святия Дух още от майчината утроба.” Така че този скок не е просто от радост, а от радост, вдъхновена от Святия Дух.

====Само личности могат да бъдат изпълнени със Духа====

Какво следва от това? Няма свидетелство в Библията, че някога някое животно е било изпълвано със Святия Дух.Също така, никой не е казвал, че нечии ръка, крак, бъбрек или кожа са били изпълнени с Духа. Само личности са изпълвани с Духа.

Това, което Лука прави и то от името на Исус е, че се отнася към детето в утробата като към личност. Той използва и по-късно думата бебе (младенец) за Исус в яслата. Използва и думата радост, която изразява чувство, изпитвано от личностите. Изразът „изпълнен с Духа” се отнася за това, което Бог прави в личностите. Лука просто приема, че в утробата присъства човешка личност.

По тази причина ние също би трябвало да приемем това.

====Да бъдем изумени от този подарък – децата====

Началото на човешкия живот е нещо величествено. То е дело на Бога. Състои се в изграждането на човешка личност по Божи образ и подобие, която ще живее вечно. Нека тук, в църква Витлеем и извън нея да почитаме с радост и благодарност този дар – човешкия живот – от зачеването до вечността. Да не спираме да му се удивяваме . Децата са дар от Бога.

<blockquote>'''Децата''' 

Чуваш ли? Децата плачат. 
Аз ги чувам всеки ден. 
Плачат, въздишат, умират, излитат 
на безопасно място, където да играят. 

Далеч от опасностите, 
далеч от кокаина и СПИН, 
от похотта и от дебнещите непознати, 
от войната и бомбардировките. 

Далеч от недохранването, 
от проклинащия глас на татко, 
от студената амбиция на мама, 
от Правото на избор, смъртоносната богиня. 

Чуваш ли? Децата плачат. 
Аз ги чувам всеки ден. 
Плачат, въздишат, умират, излитат 
на безопасно място, където да играят. 

*** 

Виждаш ли децата как се срещат? 
Виждам ги в небето – 
срещат се, ядат и поздравяват 
Исус, който носи отговор защо. 

Защо майчиното мляко спряло да ги храни, 
защо водата ги разболяла, 
реколтата вече не растяла, 
а коремчетата им се надули. 

Защо не разбрали какво се е случило, 
приятелите изчезнали, 
някои страдали, 
а други никога не видели светлината. 

Виждаш ли децата как се срещат? 
Виждам ги в небето – 
срещат се, ядат и поздравяват 
Исус, който носи отговор защо. 

*** 

Чуваш ли? Децата пеят. 
Пеят някъде високо – 
пеят радостно, принасят 
слава на Бога на любовта. 

Слава за дара на живота, 
слава за края на болката, 
слава за дара да дават, 
слава за вечната победа. 

Слава от изоставените, 
слава от изгубените и самотните, 
слава, щом малките деца се събудят – 
сираци на трона на Бащата. 

Чуваш ли? Децата пеят. 
Пеят някъде високо – 
пеят радостно, принасят 
слава на Бога на любовта. 

*** 

Виждаш ли? Децата идват. 
Виждам ги в облаците. 
Идват, пеят, свирят 
песни с радостните тълпvи на рая. 

Песни с много радостно пляскане, 
песни, които правят сърцето да гори, 
песни, на които краката ви потропват, 
песни на щастлив хор. 

Песни, толкова силни, че планините се разтрисат, 
толкова чисти, че каньоните звънят 
щом децата се събират 
с милиони около Царя. 

Виждаш ли? Децата идват. 
Виждам ги в облаците. 
Идват, пеят, свирят 
песни с радостните тълпи на рая. 

*** 

Виждаш ли? Децата чакат – 
нямат търпение. 
Чакат, чакат, чакат, чакат… 
Кой от нас ще стане и ще отиде? 

Ще полетим ли да се срещнем с тях? 
Ще опитаме ли нещо ново? 
Аз ще стана и ще ги посрещна; 
ти ще дойдеш ли с мен?</blockquote>

Истинска любов

JoyaTeemer — Thu, 10 Sep 2009 22:13:56 GMT

JoyaTeemer:

{{info|True Love}}

„Всичко, от което се нуждаеш, е любов.“ Изпяха Бийтълс. Ако те пееха за любовта на Бог, това изказване щеше да бъде изпълнено с истина. Но любовта в съвременната култура не е истинската любов; това е една ужасна измама. Далеч от бъдейки „всичко, от което се нуждаете“, тя е нещо, което трябва да избягвате.

Апостол Павел говори за това в Ефесяни 5:1–3. Той написа: „И тъй, бивайте подражатели на Бога, като възлюбени чада; и ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма.. А блудство и всякаква нечистота или сребролюбие да не се даже споменават между вас, както прилича на светии;“

Простата заповед в стих 2 („и ходете в любов, както и Христос ви възлюби“) излага целия морален дълг на Християните. Все пак, Божията любов е единственият, най-важен принцип, който определя цялото морално задължение на Християните. Този тип любов наистина е „всичко, от което се нуждаете.“ В Римляни 13:8–10 е написано: „Който обича другиго, изпълнява закона. Понеже заповедите … е заключават в тия думи: ‘Да обичаш ближния си както себе си.’ Любовта не върши зло на ближния; следователно, любовта изпълнява закона.“ Галатяни 5:14 повтаря тази истина: „Защото целият закон се изпълнява в една дума: ‘Да обичаш ближния си както себе си.’“ Исус по подобен начин ни учи, че законът и пророците се осланят на два прости принципа за любовта — първата и втората Божи заповеди (Матей 22:38–40). С други думи, „...любовта, която свързва всичко в съвършенството“ (Колосяни 3:14).

Когато Павел ни заповядва да ходим в любов, контекстът разкрива, че той говори за това да бъдем благи, милосърдни и да прощаваме един на друг (Ефесяни 4:32). Моделът за подобна безкористна любов е Христос, който даде Своя живот, за да спаси Своите хора от греховете им. „Никой няма по-голяма любов от това щото да даде живота си за приятелите си.“ (Йоан 15:13). И „Възлюбени, понеже така ни е възлюбил Бог, то и ние сме длъжни да любим един другиго.“ (1 Йоаново 4:11).

С други думи, истинската любов е винаги жертвена, даваща, милостива, състрадателна, благоразположена, блага, щедра и милосърдна. Тези и много други положителни, добри качества (вижте 1 Коринтяни 13:4–8) са това, което Библията свързва с Божествената любов.

Но се отбелязват и отрицателните страни, вижте и контекста на Ефесяни 5. Човекът, който истински обича другите, както Христос възлюби нас, трябва да откаже всяка фалшива любов. Апостол Павел назовава някои от тези сатанински фалшификации. Те включват разврат, нецеломъдрие и алчност. Пасажът продължава: „нито срамотни или празни приказки, нито подигравки, които са неприлични неща, но по-добре благодарение. Защото добре знаете това, че никой блудник, или нечист, или сребролюбец, (който е идолопоклонник), няма наследство в царството на Христа и Бога. Никой да ви не мами с празни думи; понеже поради тия неща иде Божият гняв върху синовете на непокорството. И тъй, не бивайте съучастници на тях“ (Ефесяни 4–7).

Неморалността вероятно е най-предпочитания заместител на любовта на днешното поколение. Павел използва гръцката дума porneia, която включва всички сексуални грехове. Съвременната култура отчаяно се опитва да заличи линията между истинската любов и неморалната страст. То тази абсолютна неморалност е пълно изопачаване на истинската любов, защото тя търси собствено удовлетворение, вместо доброто за другите.

Развратът е друго сатанинско извращение на любовта. Тук Павел взема гръцкия термин akatharsia, който се отнася за всеки тип разврат и непорочност. По-точно, Павел има предвид „неприлични думи,“ „празни приказки,“ и „подигравки,“, които характеризират дружбата с дявола. Този тип приятелство няма нищо общо с истинската любов и апостолът казва в прав текст, че няма място между Християните.

Алчността е друго извращение на любовта, произлизаща от самовлюбеното желание за самоудовлетворение. Това е противоположното на примера на Христос, когато “предаде Себе Си за нас” (Ефесяни 5:2). В стих 5, Павел сравнява алчността с идолопоклонничество. Отново, тя няма място между християните, и, съгласно стих 5, виновният „няма наследство в царството на Христа и Бога.“

За подобни грехове Павел казва: „да не се даже споменават между вас, както прилича на светии“ (Ефесяни 5:3). За тези, който практикуват подобни неща, той ни казва: „И тъй, не бивайте съучастници на тях.“ (Ефесяни 5:7).

С други думи, ние не показваме истинска любов, освен ако сме нетолерантни към всички популярни извращения на любовта.

Повечето споменавания на любовта днес игнорират този принцип. Значението на „любов“ е било предефинирано като широка толерантност, която пропуска греха и обхваща доброто и злото по еднакъв начин. Това не е любов, това е апатия.

Любовта на Бог не е тази любов. Запомнете, най-върховната проява на Божията любов е Кръстът, където Христос “ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога” (Ефесяни 5:2). Този пасаж обяснява Божията любов като саможертва, изкупване на греха и умилостивяване: „В това се състои любовта, не че ние сме възлюбили Бога, но че Той възлюби нас и прати Сина Си като умилостивение за греховете ни.“ (1 Йоаново 4:10). С други думи, Христос се жертва, за да прогони гнева от изпадналото в грях божество. Далеч от освобождаване от нашите грехове с добра толерантност, Бог даде своя Син като жертва за греховете, за да задоволи Своя собствен гняв и справедливост за спасение на грешниците.

Това е в основата на Госпела. Бог показва любовта Си по начин, който потвърждава Неговата святост, справедливост и праведност без компромис. Истинската любов „не се радва на неправдата, а се радва заедно с истината“ (1 Коринтяни 13:6). Това е любовта, в която сме призовани да се движим. Това е любов, която първо е чиста, а след това миролюбива.

Най-голямото събитие в историята

JoyaTeemer — Thu, 03 Sep 2009 19:10:17 GMT

JoyaTeemer: Нова страница: {{info|The Greatest Event in History}} ''Два парадокса за смъртта на Христос'' Не е изненада, че най-голямото съ...

{{info|The Greatest Event in History}}

''Два парадокса за смъртта на Христос''

Не е изненада, че най-голямото събитие в историята на света е сложно.

1) Например, понеже Исус Христос е човек и Бог едновременно, смъртта му беше ли смърт на Бог? За да отговорим на този въпрос, ние трябва да говорим за двете природи на Христос - божествената и човешката. След 451 н.е. халкедонската дефиниция за двете природи на Христос в едно лице е била приета като ортодоксално учение на Библията. Съборът в Халкедония реши,

Ние, тогава, . . . научете човека да признава . . . един Христос, Син, Бог, единствен, да бъде признат в две природи, ясно, непроменимо, неделимо, неразделимо; разликата в природите е била безспорно извадена от събора, но по-скоро качествата на всяка една са били запазени и събрани в един Човек и едно Съществуване, неразделена или неотделена в две лица, но един Син, единствен, Бог, Светът, Господ Исус Христос.

Божествената природа е безсмъртна (Римляни 1:23; 1 Тимотей 1:17). Тя не може да умре. Това е част от това да бъдеш Бог. По тази причина, когато Христос умря, умря неговата човешка природа. Мистерията на съюза между божествената и човешката природи в тази смърт не е разкрита за нас. Това, което знаем е, че Христос умря и в същия ден отиде в Рая („Днес ще бъдеш с Мене в рая,“ Лука 23:43). По тази причина изглежда, че има съзнание в смъртта, така че съществуващият съюз между човешката и божествената природа не е бил прекъснат, макар че Христос, само в човешката си природа, умря.

2) Друг пример за сложността на Христовата смърт е как Отецът я изпитва. Най-честото евангелистко учение е, че смъртта на Христос е поради проклятието на Отца. „Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: ‘Проклет всеки, който виси на дърво’“ (Галатяни 3:13). Чие проклятие? Може да го смекчим чрез изказването: „проклятието на закона.“ Но законът не е човек, който да прокълне някой. Проклятието е проклятие, ако има кой да прокълне. Единственият, който проклина чрез закона, е Бог, който написа закона. Затова смъртта на Христос за нашите грехове и престъпване на закона е поради проклятието на Отца.

Ето защо Исус каза, „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Матей 27:46). В смъртта на Христос, Господ възложи на него греховете на неговите хора (Исая 53:6), които мразеше. И в омразата за този грях, Господ се извърна от своя греховен Син и го наказа да страда чрез смърт и проклятие. Господ изля гнева си върху Него, вместо върху нас, така че гневът към нас беше „изкупен“ (Римляни 3:25) и премахнат.

Но ето парадокс. Господ дълбоко и с радост одобри това, което неговият Син ще преживее в този час на саможертва. Всъщност, Той е планирал това заедно със Сина. И Неговата любов към Бог-Човек, Исус Христос, на земята бе благодарение на покорството, което отведе Исус на кръста. Кръстът беше най-висшата постъпка на подчинение и любов на Исус. И неговото подчинение и любов бяха дълбоко одобрени от Отца и го зарадваха. Поради това Петър каза тези изключителни думи: „и ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас ''принос и жертва на Бога за благоуханна миризма“'' (Ефесяни 5:2). Смъртта на Исус бе благоуханна миризма за Бог.

Ето тук имаме още една великолепна сложност. Смъртта на Христос бе проклятие от Бог и Божи гняв; и в същото време бе приятно за Бог и бе благоуханна миризма. Като се извърна от своя Син и му позволи да умре натоварен с нашите грехове, Той се радваше на послушанието и любовта, и съвършенството на Сина.

По тази причина ни позволи да благоговеем пред и да погледнем с трепет смъртта на Исус Христос, Божият Син. Няма по-велико събитие в историята. Няма нищо по-велико, за което нашите умове да мислят и за нашето сърце да се възхищава. Стойте близо до това. Всичко важно и добро е тук. Това е и мъдро, и важно, и щастливо място.

Божият Син дойде да разруши делата на дявола

PagePush — Mon, 24 Aug 2009 16:06:29 GMT

PagePush: Automated: copied from main site

{{ info | The Son of God Appeared to Destroy the Works of the Devil}}<blockquote>'''1 Йоан 3:1-10:''' </blockquote><blockquote>Помислете само каква любов е показал към нас Отец, щом ни е позволил да се наречем деца на Бога! И наистина сме такива! Но светът не разбира това, защото не е познал него. 2. Скъпи мои, сега сме деца на Бога. Какви ще бъдем в бъдеще, още не ни е разкрито, но знаем, че когато Христос се яви, ще бъдем като него, защото ще го видим такъв, какъвто е. 3. Който има тази надежда в него, очиства себе си, както Христос е чист. 4. Всеки, който извършва грях, нарушава закона, защото грехът е нарушаване на закона. 5. Знаете, че Христос дойде, за да премахне греховете на хората. В него няма грях. 6. Който живее в него, вече не съгрешава, а който продължава да съгрешава, нито го е виждал, нито някога го е познавал. 7. Дечица, не позволявайте на никого да ви заблуждава. Всеки, който постъпва праведно, е праведен, както е праведен Христос. 8. Всеки, който продължава да съгрешава, принадлежи на дявола, защото дяволът съгрешава от самото начало. Затова дойде Божият Син – за да унищожи делата на дявола. 9. Всеки, който е станал дете на Бога, не продължава да съгрешава, защото новият живот, който Бог му е дал, остава в него. Той не може да продължава да съгрешава, защото е станал Божие дете. 10. Децата на Бога и децата на дявола се разпознават по това: който не постъпва праведно и не обича брат си, не принадлежи на Бога. </blockquote>
Хората, които ще преживеят истинското значение на Рождество Христово във вторник, са тези, които знаят и чувстват, че в тях има нещо, което се нуждае от унищожение. Вярно е това, което Йоан казва: “Бог не изпрати Сина в света да съди света, а да спаси света чрез него.” (Йоан 3:17) Той обаче спасява, унищожавайки. Както лекар ампутира крак, поразен от гангрена или изрязва бял дроб, поразен от рак.

==== Исус дойде да разруши нещо ====

Исус каза: “Не здравите се нуждаят от лекар, а болните. Дойдох да призова не праведните хора, а грешниците.“ (Марк 2:17) Единствените, които разбират и възприемат Рождество Христово, са хората, които са болни и нещастни и отчаяно искат болестта им да бъде унищожена. Докато не приемем радушно Исус като унищожител в живота си, той не може да ни бъде Спасител.

Смисълът на днешното послание е взет от 1Йоан 3:8б : “Затова дойде Божият Син – за да унищожи делата на дявола.” Рождество Христово е възхвала на идването на земята на вечния Божи Син, който се яви за да унищожи делата на дявола. Той се роди поради намерението на Бога да унищожи нещо. Ако искате да използвате образите от съвременните космически одисеи, представете си Рождество като божието проникване на бунтовната планета Земя с разузнавателна и разрушителна мисия. Ако пък идвате от епохата на д-р Килдеър и Бен Каси, си представете Рождество като пристигането на един блестящ лекар в изолирано селце в Апалачите, опустошено от смъртоносен вирус. Или, ако сте по-стари, представете си Рождество като пристигането на Джон Джоузеф Пършинг като главнокомандващ на американската армия на западния фронт в Аргонската гора през есента на 1918 г.

Целта на идването на Божия Син беше да унищожи делата на дявола. Космическият кораб се е приземил, лекарят е дошъл, генералът е поел командването. Целта е: търсене и унищожение на делата на дявола.

==== Три въпроса относно мисията на Рождество Христово ====

Има три въпроса, на които искам да се опитам да отговоря във връзка с мисията на Рождество.

1. Какво дойде да разруши Божия Син?

2. Как го разруши?

3. Как можем ние да участваме в победата му?

==== 1. Какво дойде да разруши Божият Син? ====

Стих 8 казва, че той е дошъл да разруши делата на дявола. Какво представляват “делата на дявола”? Нека да очертаем концентрични кръгове около “делата на дявола” от стих 8. Най-близкият е предното изречение от стих 8 и следващото в стих 9. Стих 8а: “Всеки, който продължава да съгрешава, принадлежи на дявола защото дяволът съгрешава от самото начало.” След това идва нашият текст за Божия Син, който идва да разруши делата на дявола. Стих 9: “Всеки, който е станал дете на Бога, не продължава да съгрешава, защото новият живот, който Бог му е дал, остава в него. Той не може да продължава да съгрешава, защото е станал Божие дете.”

===== Делата на дявола са греховете =====

Първо, Йоан казва, че дяволът съгрешава и тези, които вършат грях, са негови. После казва, че Христос дойде да унищожи делата на дявола. След това казва, че никой, който е роден от Бог, не върши грях. Не бихте ли се съгласили, че делата на дявола, които Божият Син дойде да разруши, са греховете? Несъмнено трябва да сложим “затова” в началото на стих 9: “Затова дойде Божият Син – за да унищожи делата на дявола. Затова всеки, който е станал дете на Бога, не продължава да съгрешава.” Когато хората вършат грях, това е дело на дявола. Неговата работа е да ги изкушава да вършат грях. Когато те съгрешават, той си е свършил работата. Така че това, което Божият Син дойде да разруши, е не точно вината от греха (която може да ни накара да останем такива, каквито сме и да продължим да грешим до небесата), а всъщност вършенето на грях. Врагът на тази бунтовна планета е греха. Смъртоносният вирус в Апалачите е греха. Силата, която трябва да бъде победена на западния фронт, е греха. Рождество Христово е божието нахлуване на вражеска територия за да спаси хората от дявола и да унищожи греха в живота им.

==== Грехът е беззаконие ====

Сега нека вземем друг концентричен кръг от нашия текст и да се опитаме да определим делата на дявола по-точно. Какво е грях? Стих 4: “Всеки, който извършва грях, нарушава закона, защото грехът е нарушаване на закона.” Законът, който има предвид Йоан, не е американската конституция. Това е Божият закон. Той е израз на проявената божия воля за неговите творения.

Беззаконието е да живеем така, сякаш нашите идеи са по-висши от божиите. Беззаконието казва: Бог може да изисква нещо, но аз не го предпочитам. Бог може да обещава, но аз не искам. Беззаконието замества божия закон с нашите противоречащи му желания. Ние ставаме сами за себе си закон. Беззаконието е бунт срещу правото на Бога да прави закони и да управлява творенията си.

Сега можем по-добре да видим това, което Божият Син е дошъл да унищожи. Делата на дявола – това е греха. Грехът е беззаконие. Беззаконието е бунт срещу правото на Бог да ни управлява. Работата на Сатана е да ни изкушава да отхвърляме авторитета на Бога и да поискаме самите ние да станем като Бог. Сатана работи за да подхрани у нас гордост, която да сложи собствените ни желания над божия закон. Това е беззаконие; то е същността на греха и точно това дойде да разруши Синът на Бога в теб и в мен.

==== 2. Как го разруши? ====

Текстът ни дава два отговора и ние трябва да попитаме как са свързани един с друг.

===== Два отговора – неговото идване и новорождението. =====

Стих 8 гласи, че Божият Син дойде за да унищожи делата на дявола. С други думи, за да унищожи греха, той трябва да дойде. Това означава да дойде от небето и да се роди като човек. Вероятно Йоан има предвид не само присъствието му на земята, а и всичко, което е направил докато е живял, умрял и възкръснал. Следователно първият отговор на въпроса как Христос унищожава делата на дявола е: чрез идването си. Той идва за да живее, умре и възкръсне и това по някакъв начин унищожава греха.

Вторият отговор е в стих 9: “Всеки, който е станал дете на Бога, не продължава да съгрешава” (“Съвременен превод 2004”; в повечето български варианти е стихът е преведен “Никой, който е роден от Бога, не върши грях…” ). Грехът е победен, делата на дявола са унищожени щом някой е роден от Бога.

И така, в този текст има два начина, по които делата на дявола са унищожени. Единият е чрез появата на Божия Син, а другият – чрез новорождението. По какъв начин са свързани? Защо и двата са необходими? За Исус не е достатъчно да дойде, да умре и да възкръсне. Хората трябва да бъдат родени от Бога. В противен случай делата на дявола не са унищожени. Грехът продължава да царува. Също така не е възможно Бог да предизвика новорождението на хората без да дойде Божият Син. Необходими са и двете неща. Затова питаме: как са свързани?

===== Какво означава да бъдеш роден от Бога? =====

Стих 9 казва: “Всеки, който е станал дете на Бога, не продължава да съгрешава, защото новият живот, който Бог му е дал, остава в него.” (тук гръцката дума “семето” е преведена “новият живот”) Всеки, който иска да съгреши, може да съгреши. Когато Йоан казва, че роденият от Бога не може да съгреши, това трябва да означава, че той има нови желания. Това е като раждането – нещо ново започва съществуването си. Павел го нарича ново създание (Ефесяни 2:10; 4:24). Еремия го нарича ново сърце (Еремия 24:7). Езекиил – нов дух (Езекиил 36:26). Да бъдеш роден от Бога е да бъдеш променен от него така, че робството на греха да бъде разчупено.

Как става това? Стих 9 казва, че когато някой е роден от Бога, Божието семе живее в него. Ето защо той не може да съгреши. Това описание е взето от обикновеното раждане на човека. Когато един баща добива син, бащиното семе живее в него и чрез него синът прилича на баща си. Божият характер е противоположен на греха. По тази причина божието дете ще бъде като Баща си – няма да бъде способно да върши грях.

===== Защо учението на Йоан не е за безгрешно съвършенство =====

Знам, че всичко това звучи като че ли Йоан говори за съвършенство, лишено от грях. Има няколко причини, поради които вярваме, че не е така. Една от тях е, че гръцкият глагол “извършвам грях” или “съгрешавам” в стих 9 означава продължително действие. Би било по-добре да се преведе “Никой роден от Бога не продължава да живее в грях, защото божието семе живее в него и той не може да продължава да живее в грях, защото е роден от Бога.”

Най-очевидната причина (дори и да не знаем гръцки), че Йоан не говори за съвършенство без грях, е това, което казва в глава 1, стих 8 и 10: “Ако казваме, че сме безгрешни, сами заблуждаваме себе си и истината не е в нас. Ако казваме, че не сме съгрешавали, обявяваме Бога за лъжец и словото му няма място в живота ни.” Всъщност Йоан казва на християните, че е грях да казваш, че си безгрешен.

===== Християнския живот е живот в светлината =====

Ако някой роден от Бога не е станал съвършено безгрешен в живота си (3:2), но въпреки това (както пише в 3:9) не е доволен от това да греши, какво представлява християнският живот? 1Йоан 1:7 ни помага много: “Но ако живеем в светлината, както той е в светлината, тогава имаме общение един с друг и кръвта на неговия Син Исус ни очиства от всякакъв грях.” Кръвта на Исус ще ни изчисти от всеки грях ако живеем в светлина. Да живеем в светлина е много различно от това да живеем в мрак, но не означава съвършенство без грях. Стих 7 учи, че ако живеем в светлина, греховете, които извършваме, са изчистени – простени, пометени, заличени от кръвта на Исус.

Да живеем в светлина не означава че сме безгрешни; това означава, че виждаме греховете си в божията светлина и се отнасяме към тях както Бог се отнася. Стих 9 отговаря на стих 7 и ни показва това: “Ако признаваме греховете си” (това отговаря на “ако живеем в светлина”), Бог ще ни прости, ще ни очисти от всички злини, които сме извършили (това отговаря на “кръвта на Исус ни изчиства от всякакъв грях”). Който ходи в светлина, изповядва греховете си. Това означава, че той вижда греха по начина, по който Бог го вижда и се съгласява с Бога. Той мрази греха, съжалява за греха, обръща се и бяга от него. Когато грехът в живота му е посочен, в него няма себеправедност; той се изповядва, признава си, покайва се.

Да ходиш в светлина означава очите ти да са отворени за истината относно Бог, греха и Христос.

Когато в стаята светлините не са запалени, можем да стоим заедно с ужасното черно чудовище, наречено грях, готово да ни разкъса и с голям и силен рицар с бляскаво въоръжение, наречен Христос, който е готов да ни спаси. Ние обаче не можем да виждаме, защото сме в мрак. В тъмнината може да ни се струва, че чудовището има топло кожено палто, което да ни изглежда привлекателно, а въоръжението на рицаря да ни се струва студено и отблъскващо.

Когато светлините са запалени, ние можем да виждаме греха и Христос такива, каквито са: грехът е ужасен разрушител, а Христос – славен Спасител. Когато се появи светлината, грехът не пада мъртъв. Битката става сериозна. Виждаме греха както Бог го вижда, мразим го, изповядваме го и се борим срещу него.

===== Да обобщим =====

Сега да си припомним какво казахме досега и да свържем първия въпрос с втория. Първият беше: какво дойде да разруши Божият Син? Отговор: делата на дявола, а именно, греха на беззаконието или бунта. Той дойде да ни донесе победа над греха в живота ни. Вторият въпрос беше: как Христос унищожи делата на дявола? Видяхме два отговора. Първо, като дойде на Рождество като Божи Син, живя и умря заради греховете ни и възкръсна. Второ, той разруши делата на дявола чрез новорождението. 1Йоан 3:9 казва, че когато сме родени от Бога, не можем да продължим да грешим. Видяхме обаче, че това не означава съвършенство без грях; това означава, че Бог изработва в нас промяна, така че да не сме доволни когато продължаваме да живеем в грях.

Как тези два начина за разрушаване делата на дявола са свързани помежду си? Как делото на Христос в Палестина се свързва с божието дело в сърцето ми? Или: Как кръвта на Исус работи заедно с новорождението за да унищожи делата на дявола в живота ни?

Тогава виждаме отговора в 1Йоан 1:7: “Но ако живеем в светлината, както той е в светлината, … кръвта на неговия Син Исус ни очиства от всякакъв грях.” Тук са обединени двата отговора на въпроса как делата на дявола са разрушени. Когато се родим отново, ние влизаме в божията светлина. Новорождението е суверенно божие дело, чрез което той запалва светлината в сърцата ни, така че да виждаме нещата като него. Виждаме страховитата му святост; виждаме ужасната грозота на греха и Христос като нашия прекрасен Спасител. Коленичим пред Бога в поклонение, изповядваме и изоставяме греховете си и прегръщаме Христос, нашата надежда. Докато вървим в това състояние на ума (в светлината), кръвта на Исус ни очиства от всеки грях. Делата на дявола в живота ни са разрушени. Рождествената мисия е изпълнена.

===== Отговорът на втория въпрос =====

Как са разрушени делата на дявола? Съществуват два етапа: 1) Божият Син дойде и умря, за да бъдат отмити греховете ни и дяволът да не може вече да ни обвинява и обезкуражава. 2) За да преживеем сами това спасение, трябва да бъдем родени от Бога. Трябва да държим очите на сърцето си отворени, за да влезем в светлината, да виждаме нещата по божия начин и да се съгласим с Бога, че святостта му е прекрасна, грехът ни – ужасно грозен, а значението и стойността на Христос превъзхождат всичко. Когато това се случи, кръвта на Исус, Сина на Бога, ни изчиства от всеки грях и делата на дявола са унищожени.

Обещах ви трети въпрос, но всъщност вече отговорих и на него.

==== 3. Как можем ние лично да участваме в победата на Христос? ====

Разрешете ми да посоча още един стих и да завърша с илюстрация. 1Йоан 5:4 казва: “Всеки, който е дете на Бога, побеждава света. И ето как извоювахме тази победа над света: чрез нашата вяра.” Начинът да участваме лично в победата на Христос над света и над делата на дявола е като му вярваме. Да вярваме, че той е истински Син на Бога, което включва и неговата сила да работи за наше добро.

===== Пример от личния ми живот =====

Периодът на Рождество Христово за мен е духовно тежко време. Когато бях ученик и когато бях преподавател, за мен то беше време за спокойствие и почивка. Сега обаче то е време на силно напрежение. Склонен съм да се обезкуражавам в борбата с делата на дявола в моя живот. Начинът, по който се боря, е като се съсредоточавам върху обещанието на Бога. Понякога това се случва по странни начини.

Миналата седмица една сутрин се събудих обезкуражен и едва можах да се измъкна от леглото. Тогава ми дойде на ум, че същия ден принтерът ми може да бъде доставен. Бях си поръчал малък матричен принтер, за да разпечатвам проповедите си вкъщи. Тази мисъл изведнъж ме направи щастлив. Денят изглеждаше изпълнен с надежда. Предполагам, че така се чувства едно дете в деня преди началото на ваканцията. Възможността да се появи едно светло петно победи мрака.

Тогава отидох в стаята си за да се моля и прочетох Псалм 139: “Твоите очи видяха неоформеното ми тяло; и в твоята книга бяха записани всичките ми определени дни, докато още не съществуваше ни един от тях.” (Пс. 139:16) Достигнах до истината, че Бог е сътворил всичките ми дни. Той е обещал да направи така, че всичко, което ми се случва, да бъде за мое добро. Благодарение на неговата милост всеки ден носи преживявания, които са хиляди пъти по-стойностни от един принтер. Той е начертал всичките ми дни за моя радост и за да ме направи по-силен. Битката е в това да му вярваш – да станеш сутрин и да разсъждаваш върху истината, че Бог е планирал ден, изпълнен с неочаквани принтери, дори те да са покрити с огорчение или нещастие.

===== Насърчение за християните =====

Това, с което искам да ви насърча тази година на Рождество Христово, е че Божият Син дойде да разруши делата на дявола – нашите грехове, беззакония и бунт. Начинът, по който направи това, е като умря заради греха ни и чрез новорождението. Начинът, по който ние участваме в тази победа, е като вярваме в Божиите обещания, че всичко ще бъде за наше добро. Нека Господ отвори очите ни за славата си и да ни даде тази вяра.

Удоволствието на Бога от подчинението

PagePush — Mon, 24 Aug 2009 16:06:09 GMT

PagePush: Automated: copied from main site

{{ info | The Pleasure of God in Obedience}}<blockquote>'''1 Царе 15:22-23:''' И рече Самуил: Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй на Господа, както слушането на Господния глас? Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни. Защото непокорството е като греха на чародейството и упорството – като нечестието и идолопоклонството. Понеже ти отхвърли словото на Господа, то и Той отхвърли тебе да не си цар. </blockquote>
През последните 2 седмици наблегнахме на добрата новина, че Бог е планински извор, а не корито или улей за вода. Добрата новина е, че Божията преливаща пълнота е възвеличена и нашите копнежи са задоволени чрез простите действия на жадуване и задоволяване на жаждата ни.

==== Най-добрата новина на света ====

Когато се откажем от всички газирани, искрящи бутилирани напитки в света и паднем на колене пред планинския извор на Божията жива вода, ние Го почитаме, прославяме и възвеличаваме като единствен източник на вечна радост. В това възвеличаване ние самите сме задоволени, защото сме създадени да живеем благодарение на тази вода.

Най-добрата новина на света е, че Божият стремеж да прослави името Си намира пълното си изражение в едно действие, което задоволява копнежите на моето сърце. Това означава, че когато съм най-жаден, най-отчаян и имам най-голяма нужда от помощ, мога да насърча душата си не само с истината, че в сърцето на Бога има милост, а също и с истината, че тя произтича и черпи сила от Неговата ревност да действа заради собственото Си име.

Мога да се моля заедно с псалмописците: „Заради името Си, Господи, прости моето беззаконие, защото е голямо.” (25:11). „Помогни ни Боже, Спасителю наш, заради славата на Твоето име;” (79:9) „Заради името Си помогни ми и оправяй ме.” (31:3).

Видяхме, че именно защото Бог обича славата на името Си, Той изпитва удоволствие и в тези, които се надяват на Неговата любов и изразяват надеждата си в молитва. Преди две седмици казахме, че когато се надяваме на Бога, ние Го прославяме като извор на дълбока и постоянна радост. Миналата седмица казахме, че когато почтените се молят, те просто изразяват надеждата си, която прославя Бога. Днес ще отидем една стъпка по-нататък и ще кажем, че покорството на Бога прави видима прославящата Бога надежда и доказва съществуването й в живота ни.

==== Божието наслаждение в подчинението ====

Нашият текст в 1 Царе 15:22 е: „Всеизгарянията и жертвите угодни ли са тъй на Господа, както слушането на Господния глас?” Отговорът е съвсем ясен: НЕ. Господ изпитва много по-голямо удоволствие от покорството, отколкото при извършването на церемонии, показващи преклонение, в които няма покорство.

Има два въпроса, на които искам да опитам да отговоря заедно с вас тази сутрин:

1. Защо Бог намира удоволствие в покорството? 2. Това добра новина ли е? Добро ли е за нас това, което чуваме или е товар, който ни обезсърчава?

==== Обстановката в 1 Царе 15:22 ====

Преди да се съсредоточим върху двата въпроса, трябва да си изясним обстановката.

===== Поражението на Амалик и присъдата срещу него =====

Когато Израел излезе от Египет и премина през пустинята, амаликчаните ги нападнаха. За това четем в Изход 17:8-16. Бог даде победата на израиляните, но злото не беше забравено никога. Във Второзаконие 25:17-19 Бог каза:
<blockquote>Помни как постъпи с тебе Амалик по пътя, когато излязохте от Египет, как те срещнаха на пътя и погубиха всички, останали подире ти от слабост, когато ти беше изтощен и уморен; и той не се побоя от Бога. Затова, когато те успокои Господ, твоят Бог, от всички неприятели около тебе в земята, която Господ, твоят Бог, ти дава в наследство да я притежаваш, заличи спомена за Амалик под небето; да не забравиш. </blockquote>
===== Ролята на Саул в изпълнението на присъдата =====

Ето, амаликчаните извършват злодеянието си и Господ заповядва на Саул, първият цар на Израил, да изпълни присъдата срещу тях. Заповедта е дадена в 1 Царе 15:2,3:
<blockquote>Така казва Господ на силите: Спомням си онова, което стори Амалик на Израил, как му се възпротиви на пътя, когато идеше от Египет. Иди сега и порази Амалик, обречи на изтребление всичко, което има и не го жали; но избий мъж и жена, дете и кърмаче, говедо и овца, камила и осел. </blockquote>
Саул събра армията си и нападна града на Амалик. Той предупреди кенейците да се махнат, ако искат да спасят живота си (стих 6). Тогава той изтреби амаликчаните от Хавила до прохода на Сур, източно от Египет.

===== Съдбоносното неподчинение на Саул =====

Стих 9 разкрива това неподчинение на Саул:
<blockquote>Саул, обаче, и воините пощадиха Агаг и най-добрите от овцете, и от агнетата, и от всичко, което беше добро и не искаха да ги обрекат на изтребление; но всичко, което беше изхабено и нямаше стойност, него изтребиха. </blockquote>
Бог видя неподчинението му и се разкая, че е направил Саул цар. (стих 11) Само няколко думи, засягащи това божествено „разкаяние”.

===== Няколко думи за Божието „разкаяние” =====

В стих 29 на тази глава се казва, че „Силният Израилев няма да излъже, нито да се разкае; защото Той не е човек, че да се разкайва.” Мисля, че това означава, че Божието разкаяние (напр. в стих 11) не е като човешкото. Всъщност, то е толкова различно, че в определен смисъл изобщо не е разкаяние, както пише в 29 стих. То не се основава на невежество или измама. Божието покаяние е обръщането на Неговото сърце в друга посока, която не е неочаквана и непредвидена. Бог не се разкайва, защото е бил изненадан от някакъв обрат в събитията. Така би направил човек. „Силният Израилев” обаче не е човек, за да се разкайва. Когато Библията казва, че Бог се разкайва, това означава, че Той показва различно отношение към нещо, за което преди е имал друго мнение – не поради неочакван обрат в обстановката, а защото новите събития изискват различна позиция, по-подходяща за момента, отколкото би била преди.

===== Сблъсъкът между Самуил и Саул =====

Самуил е гневен от промяната на Божието отношение към Саул и вика цяла нощ към Бога (стих 11, сравни с 12:23). Резултатът от тази молитвена нощ е непоколебимо решение да направи това, което Бог казва. Той става рано сутринта и разбира, че Саул е отишъл в Кармил за да издигне паметник на себе си и след това се е отправил към Галгал, където някога е бил провъзгласен за цар (11:5).

Самуил отива да се срещне със Саул. В стих 13 Саул казва: „Благословен да си от Господа! Изпълних Господнята заповед.” В ст. 14 Самуил пита какъв е този шум от блеене на овце и мучене на волове, щом Саул наистина е унищожил всичко както Бог му е казал.

Тогава (в стих 15) Саул обвинява за това народа: „От амаликчаните ги докараха; защото мъжете пощадиха най-добрите от овцете и говедата.” Нищо, което Саул каза в този момент, нямаше значение. Той не се беше подчинил на заповедта на Бога и накрая си призна това в стих 24: „Съгреших, защото престъпих Господното повеление и твоите думи…”

Първият ни въпрос е: Защо Бог толкова много не харесва неподчинението? Или зададен в положителна форма: Защо Бог изпитва такова удоволствие от покорството?

==== Защо Бог мрази неподчинението? ====

Виждам най-малко пет причини в тази случка, поради които Бог мрази неподчинението и намира удоволствие в покорството. Ще ги спомена подред, започвайки от най-малката до най-сериозната, по мое мнение.

===== 1. Неподчинението показва, че не се страхуваме от когото трябва. =====

Забележете стих 24: „Тогава Саул каза на Самуил: Съгреших, защото престъпих Господнето повеление и твоите думи, понеже се побоях от народа и послушах неговия глас.”

Защо Саул се подчини на народа вместо на Бога? Защото се страхуваше от хората, а не от Бога. Той се страхуваше от последиците от неподчинението си към народа повече, отколкото се страхуваше от последиците от греха си. Той се страхуваше от неодобрението на хората повече, отколкото от недоволството на Бога. Самуил два пъти каза на Саул и на народа (в 12:14 и 24): „Бойте се от Бога и Му служете вярно с цялото си сърце.” Обаче точно техният водач се беше уплашил от хора и беше отказал да се подчини на Бога (1 Царе 15:11).

===== 2. Непокорството показва, че изпитваме удоволствие от неща, от които не трябваме да изпитваме удоволствие. =====

Саул се опита да убеди Самуил, че намерението му е било благородно и затова не се е подчинил на Бога като е запазил най-добрите овце и волове (ст. 21). Той каза, че са искали да ги посветят на Господ в Галгал. Бог обаче беше дал на Самуил прозрение за истинските мотиви на Саул и народа. Това става ясно от думите Му в стих 19:
<blockquote>Защо не послуша ти Господния глас, а се нахвърли на плячката и стори това зло пред Господа? </blockquote>
Те връхлетяха върху плячката като гладни птици, нетърпеливи да напълнят стомасите си. Думата „връхлетяха” е използвана и в 14:32 за да опише как народът се спусна към плячката, когато филистимците бяха победени. Там е написано: „Затова людете се нахвърлиха върху плячката и, като взеха овце, говеда и телци, заклаха ги по земята и ядоха с кръвта.”

Когато в 15:19 Самуил казва: „Защо не послуша ти Господния глас, а се нахвърли на плячката и стори това зло пред Господа?”, той иска да каже, че хората са били водени от самонадеяно желание да изпитат удоволствие от храната. (Сигурно помните, че тези, които принасят жертва, ядат от храната.) Удоволствието, което търсеха, не беше на правилното място и по правилния начин. То трябваше да бъде в Бога. Те обаче се наслаждаваха по-силно на храната от овцете и воловете, отколкото на усмивката и приятелството на Бога. Това, разбира се, е голяма обида към Бога и следователно изключително неприятно за Него.

===== 3. Непокорството означава погрешно поставено хваление. =====

Когато Саул победи амаликчаните, първото нещо, което направи, беше да си построи паметник. Стих 12: „…известиха на Самуил: Саул дойде в Кармил и ето, като си издигна паметник, обърна се, та замина и слезе в Галгал.” Очевидно Саул беше по- заинтересован да си изгради име, отколкото да прослави Божието име чрез покорство към словото Му. Той измести хвалението от Бог към себе си.

Този грях става дори по-лош когато четем стихове 17,18 и 19а:
<blockquote>И рече Самуил: Когато ти беше малък в собствените си очи, не стана ли глава на Израилевите племена? Господ те помаза за цар на Израил и Господ те изпрати на път, и каза: Иди и изтреби грешните амаликчани и воювай против тях докато ги довършиш. Защо не послуша Господния глас? </blockquote>
Да се върнем към 9:21. Саул изглеждаше смаян от това, че Бог го избра за цар на Израил, тъй като принадлежеше на най-малкото племе, Вениамин, и беше от най-малкото семейство на племето. И наистина имаше защо да е изумен! Ако е търсил почит, трябва да е бил смаян и удовлетворен от почитта, дадена му от Бога.Това има пред вид и Самуил в стих 17 – защо да управляваш, алчен за човешка почит, когато Бог всъщност ти е дал славното предимство да бъдеш глава на Израилските племена и помазан цар на Божия народ?

Саул обаче не беше доволен да има Божията слава и почитта Му като избран от Него цар. Той искаше слава и похвала лично за себе си, спечелени със собствени усилия. Пътеките на смирение и покорство обаче не предлагат този вид слава и похвала. И така, той направи нещата по свой начин.

===== 4. Непокорството е като греха на чародейството. =====

Текстът говори съвсем ясно защо непокорството не се харесва на Бога.:
<blockquote>Ето, послушанието е по-приемливо от жертвата и покорността – от тлъстината на овни. Защото непокорството е като греха на чародейството. (1 Царе 15:22б, 23а) </blockquote>
Във Второзаконие 18:10, 11, 12а Бог е поставил чародейството в една категория с ужасни неща, които мрази:
<blockquote>Да не се намира сред тебе някой, който да прекарва сина си или дъщеря си през огън, никой чародей, астролог, гадател или омайник, никой баяч, запитвач на зли духове, врач или запитвач на мъртвите; защото всеки, който върши тези дела, е омразен на Господа. </blockquote>
Защо бунтът и непокорството са като греха на чародейството? Чародейството гадае, за да узнае как човек да действа, но пренебрегва словото и съвета на Бога. Точно на това е основано и неподчинението. Когато Бог казва нещо, ние си казваме: ще потърся друг източник на мъдрост. И кой е този източник? АЗ САМИЯ! Неподчинението на Божието слово поставя собствената ми мъдрост на мястото на Негова и по този начин оскърбява Бог като единствения сигурен и изпитан извор на мъдрост.

===== 5. Непокорството е идолопоклонство. =====

Това казва Самуил в първата част на 23 стих:
<blockquote>Защото непокорството е като греха на чародейството и упорството – като нечестието и идолопоклонничеството. </blockquote>
Когато Бог е казал нещо, а ние се допитваме до мъничкия гадател на собствената си мъдрост и упорито избираме да вървим по собствен път, ние сме идолопоклонници. Ние не само сме си разрешили да посъветваме сами себе си, използвайки по този начин друг източник освен Бога и така сме станали виновни за чародейство, но сме отишли и по-далече. Ние сме предпочели водителството на нашия ум пред Божието водителство и така сме станали идолопоклонници. И най-лошото е, че се покланяме на самите себе си като на идоли.

Очевидно е, че Бог ще бъде недоволен от неподчинението, защото то винаги е удар срещу Неговата слава.

*То поставя страха от човека на мястото на страха от Бога.
*То издига удоволствието от нещата над удоволствието в Бога.
*То търси слава за себе си вместо за Бога.
*То слуша собствената си мъдрост, вместо да се задоволи с Божията воля.
*Цени собствените си заповеди повече от Божиите и така се опитва да свали от трона Бог, като остава вярно на идола на човешката воля.

Покорството, което е точно противоположно на него, във всичко това почита и поставя на престола Бога. Затова Бог изпитва удоволствие от покорството.

Да се върнем сега към втория въпрос, който поставихме в началото: това добра новина ли е? Добро ли е за нас това, което чуваме или е товар, който ни обезсърчава?

==== Добра ли е новината, че Бог се наслаждава на покорството? ====

Мисля, че е добра новина. Затова има най-малко шест причини. Имаме време само накратко да ги споменем.

===== 1. Това означава, че Бог е достоен за похвала и на Него може да се разчита =====

Удоволствието на Бог от покорството е добра новина, защото показва, че Той е достоен за похвала и че на Него може да се разчита. Ако Той не беше доволен от покорството, Той щеше Сам да си противоречи: да обича Собствената Си слава повече от всичко и в същото време да не е доволен от действията, които изявяват славата Му. В такъв случай би бил двуличен и лицемерен. Хубостта Му би изчезнала и заедно с нея и цялата ни наслада! На Него не би могло да се разчита, защото не можем да имаме доверие на Бог, чиито ценности са толкова непостоянни, че в един момент величае Себе Си, а след минута одобрява оскърбленията към Себе Си.

===== 2. Тя гарантира разпространението на Божията слава =====

Божието удоволствие от покорството е добра новина, защото гарантира изпълнението на обещанието, че един ден Божията слава ще изпълни света така, както водите покриват морето. Ако Бог беше безразличен към неподчинението, не би съществувала сигурност, че в идващия век ще има спасение от всяко позорящо Бога поведение. Именно защото Той мрази непокорството и обича подчинението, можем да бъдем сигурни, че копнежът ни за свят, пълен с Божията слава, ще се осъществи.

===== 3. Тя показва, че Божията милост е славна сила =====

Божията наслада в покорството е добра новина защото показва, че Божията милост е славна сила, а не просто някаква нищожна търпимост към греха. Славата на Божията милост е видна не само във факта, че Бог пренебрегва греховете на вярващите, а също в постепенното, окончателно и победоносно изкореняване на тези грехове. Ако Бог не се наслаждаваше на покорството, славата на суверенната Му милост можеше никога да не бъде видяна да се проявява в побеждаващата греха Негова сила.

===== 4. Божиите заповеди не са толкова тежки =====

Божията наслада в покорството е добра новина, защото заповедите Му не са тежки. Те са толкова тежки за изпълнение, колкото за нас е трудно да обичаме Неговата слава и да вярваме на обещанията Му. Във Второзаконие 30:11 се казва: „Заповедта, която ви давам днес, не е толкова тежка за вас.” В 1 Йоан 5:3 пише: „защото тази е Божията любов: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.”

===== 5. Всичко, което Бог ни заповядва, е за наше добро =====

Божието удоволствие от покорството е добра новина, защото всичко, което ни заповядва, е за наше добро. Всъщност това, на което Бог истински се наслаждава когато се радва на покорството ни, е нашата постоянна и дълбока радост. Второзаконие 10:12-13:
<blockquote>А сега, Израилю, какво иска от тебе Господ, твоят Бог? Освен да се боиш от Господа, твоя Бог, да ходиш във всичките Му пътища, да Го любиш и да служиш на Господа, твоя Бог от цялото си сърце и от цялата си душа, да пазиш заповедите на Господа и повеленията Му, които днес ти заповядвам за твое добро? </blockquote>
===== 6. Покорството, което Бог обича, е покорството, породено от вяра =====

И накрая, Божието наслаждение в покорството е добра новина, защото покорството, което Бог обича, е покорството от вяра. Вярата означава да влагаме цялата си надежда в Неговата милост. А милостта се състои в това, че не е необходимо покорството ни да бъде съвършено. То трябва единствено да бъде каещо се. „Ако изповядвате греховете си, Той е верен и праведен да ви прости греховете и да ви очисти от всяка неправда.” (1 Йоан 1:9).

Бог все винаги е планински извор, а не водно корито. Покорството не е водоноска, която да може да задоволи Неговата нужда. Покорството е неудържимото преливане от душата и живота на този, който е опитал и разбрал, че Господ е добър.

Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg Английският текст използван с разрешението на автора. Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.

Святият Дух ще ти помогне да умреш

PagePush — Mon, 24 Aug 2009 16:05:51 GMT

PagePush: Automated: copied from main site

{{ info | The Holy Spirit Will Help You Die}} 
<blockquote>'''1Петър 4:12-19'''</blockquote><blockquote>Скъпи мои, не се учудвайте, че сега сте подложени на страдания, които изпитват вярата ви като пречистващ огън. Не мислете, че ви се случва нещо необикновено, 13. а се радвайте, че вземате участие в страданията на Христос, за да може да ликувате, когато се разкрие неговата слава. 14. Благословени сте, ако ви обиждат заради името на Христос, защото Божият славен Дух почива върху вас. 15. Затова никой от вас не трябва да страда като убиец, крадец, престъпник или като натрапник в чужди дела. 16. Но ако някой страда за това, че е християнин, да не се срамува, че носи това име, а да прослави Бога за него. 17. Дойде времето за съд и той започва от Божието семейство. А щом започва с нас, какъв ще е краят за онези, които отхвърлят Благата вест от Бога? 18. „Щом за праведника е изключително трудно да се спаси, какво очаква безбожника и грешника?“ 19. Затова онези, които страдат, защото такава е Божията воля, трябва да поверят душите си на верния Създател и да продължат да вършат добро. </blockquote>
През 202 г. след Христос Септимий Северий издал указ, с който обявил християнството извън закона. Последвалото преследване било най-жестоко в Картаген, на северноафриканското крайбрежие

==== Мъченичеството на Перпетуа ====

Вибия Перпетуа, 22-годишна майка на малко момче и прислужницата й, бременна в осмия месец, били арестувани, защото посещавали курс за вярващи християни. Перпетуа кърмила детето си в затвора и се уговорила с майка си ако нещо й се случи да го вземе и да го отгледа. Слугинята родила детето си в затвора.

Когато бащата на Перпетуа научил, че ще бъде хвърлена на арената с диви зверове, той се опитал да я освободи. Вместо това бил бит. В деня на екзекуцията първо извели мъжете. Сред тях бил Сатурий, ръководителят на библейския курс. Той се спрял на вратата, за да свидетелства за последен път на началника на затвора Пуденс, който по-късно се обърнал към Христос и също станал мъченик. Мъжете били изведени на арената, на която имало мечка, леопард и глиган. Докато зверовете разкъсвали Стаурий, зрителите викали: “Добре е кръстен!”

След това Перпетуа и прислужницата й били съблечени и изведени на арената срещу “луда юница”. Скоро мъчението станало толкова непоносимо за тълпата, че всички викали: “Достатъчно! Достатъчно!” Жените били доведени при палача. Перпетуа се обърнала към няколко скърбящи приятели: “Оповестявайте Божието слово на братята и сестрите, стойте здраво във вярата, обичайте се и не разрешавайте на страданията ни да станат пречка за вас!” Първият удар на гладиатора не бил достатъчен. Перпетуа извикала от болка, взела ръката му и насочила меча към врата си. (За повече информация вижте Ruth Thucker, From Jerusalem to Irian Jaya, стр. 33-35)

==== Мъченичеството на Чет Битърман ====

На 19.01.1981 група терористи, наречена М-19, нахлули в жилището на ЛИЛ (Летен институт по лингвистика)1 в Богота, Колумбия и похитили Чет Битърман, преводач от “Преводачи на библията – Уайклиф”. Официалното съобщение от терористите гласяло: “Чет Битърман ще бъде екзекутирам ако ЛИЛ, заедно с всичките си членове, не напусне Колумбия до 18.00 ч. на 19 февруари. “Уайклиф” не се поддали. Бренда Битърман и двете й деца чакали 48 дни. На 7 март терористите застреляли Чет Битърнам в сърцето и оставили тялото му в един автобус в Богота. На повече от 100 членове на организацията било предложено да отидат на нова работа. Всички останали. Появили се и 200 кандидати-доброволци за мястото на Чет Битърман*.

Чета такива истории от дете и мисълта, която всеки път изплува в ума ми, не е “Защо Бог позволи това да се случи?” Исус обеща, че това ще се случи: “Ще ви предават даже вашите родители, братя, роднини и приятели. Някои от вас ще бъдат убити.” (Лука 21:16) Мисълта ми, която се повтаря винаги, е: Бих ли могъл да понеса това? Мога ли да преодолея Болката? Бих ли опитал да намеря причина за да се отрека от Христос? Например, да си помисля: “Господи, всъщност нямам това предвид. Само искам да бъда свободен, защото ще мога да ти служа повече. Децата ми се нуждаят от мен, Господи. Ако остана жив, мога да направя повече добри дела.” Ще бъда ли страхливец или ще имам смелостта на Вибия Перпетуа?

==== Имаш ли силата да умреш за Христос? ====

Смятам, че е изключително важно за всеки от вас да помисли сериозно какво би направил ако религиозни терористи отвлекат самолета, в който пътувате и, преди да го взривят, предложат да освободят всеки, който каже: “Исус Христос не е мой Спасител и Господ”. Причината, поради която е важно да се замислим, е че възраждането на фундаментализма и насилието срещу християните в света прави подобно нещо напълно възможно. Още по-важен е фактът, че мисълта за собствената ни смърт заради Христос ще ни помогне да живеем за него така, както трябва. Истинският християнин трябва да има желание да каже: “Аз няма да се отрека от Христос, дори това да ми струва живота.” Колкото по-често казваме това, толкова по-често много неща в живота ни ще ни се струват смешни. “Ще умра за теб, но не мога да намеря време всеки ден да чета словото ти”; “Ще умра за теб, но не вярвам, че ме чуваш когато се моля”; Ще умра за теб, но не мога да кажа на Джим от службата за теб”; “Ще умра за теб, но не мога да поддържам каузата ти с повече от 10% от доходите си”. Един от най-добрите начини да предизвикаш чудесните промени в живота си, които прославят Христос, е да измерваш начина си на живот чрез желанието си да умреш за Исус.

Ако си като мен, понякога сигурно се чудиш: “Как бих могъл изобщо някога да имам силата и смелостта да умра за Христос?” Аз избрах 1Петър за да ви вдъхна смелост – не за да избегнете изпитанието, а за да бъдете достатъчно силни да го издържите. Святият Дух ще се погрижи за това. Той ще ви помогне да умрете така, както трябва. Първо нека изясним обстоятелствата, с които вярващите се сблъскват. Второ, да видим какво им казва Петър да направят. Трето, ще се съсредоточим върху източника на сила, който ще им помогне да го направят.

==== 1. С какво се сблъскват вярващите в Мала Азия? ====

Първо, какво е положението там? Казано с една дума, страдание и възможна смърт. “12. Скъпи мои, не се учудвайте, че сега сте подложени на страдания, които изпитват вярата ви като пречистващ огън. Не мислете, че ви се случва нещо необикновено”. Петър вижда на хоризонта преследването на християните от Нерон, на което двамата с Павел стават жертви, а други са изгорени като факли, за да осветяват двора на императора.

===== Божията присъда =====

Стих 17 описва това огнено изпитание като божия съд, който започва от неговия народ и после поглъща невярващите. “17. Дойде времето за съд и той започва от Божието семейство. А щом започва с нас, какъв ще е краят за онези, които отхвърлят Благата вест от Бога?” Отначало това не звучи много успокоително. Когато трябва да бъдем арестувани и убити за вярата ни в Исус, никак не е окуражаващо да чуем, че Бог ни съди също така гневно, както и невярващите.

===== Не за осъждение, а за спасение =====

Но нека бъдем внимателни, той не казва това. От стих 18 става ясно, че божият съд над нас не води към осъждение, а към спасение. “Щом за праведника е изключително трудно да се спаси” (той се спасява!) какво означава тогава съдът? Стих 12 обяснява: “Не се учудвайте, че сега сте подложени на страдания, които изпитват вярата ви като пречистващ огън.” Божият съд, който е над вярващите, е за да ги изпита и да пречисти вярата им, а не да ги осъди. Той е израз на любов, а не на гняв. 1Петър 1:6.7 казва, че “сега за кратко различни изпитания ще ви причинят скръб. Всички те са нужни, за да може, веднъж изпитана, вярата ви … да заслужи похвала, слава и чест”.

Много е важно да направим тази разлика. Едно и също действие на съд може да бъде пречистваща любов за вярващите и израз на гняв за невярващите. В Писанията няма обещание, че светиите ще избегнат всички скърби, нито дори последната Голяма скръб. Обещанието е, че божият съд на земята ще започне от църквата и ще свърши с невярващите. Първо ще бъде пречистваща любов за вярващите, а за невярващите – гневен огън, който наказва. “Защото Господ възпитава онези, които обича,

и наказва всеки, когото приема за свой син“ (Евреи 12:6, където контекстът отново е преследване – ст.4)

===== Участие в страданието на Христос според божията воля =====

В ст. 13 огненото изпитание е наречено “участие в страданията на Христос”, а в стих 16 – страдание като християнин. Така че страданието, което ни сполетява, се дължи на факта, че вярващите живеят като Христос, отъждествяват се с него открито и се назовават “християнин”. Петър разбира, че преследването става жестоко, защото вярващите живеят като Христос и не крият верността си към него на работните си места.

Ст. 19 довършва описанието. Петър нарича това “страдание по божията воля”: “Затова онези, които страдат, защото такава е Божията воля, трябва да поверят душите си на верния Създател”. Хората, които се опитват да разрешат проблема, казвайки че това в никакъв случай не е божията воля, трябва да заобикалят отдалеч този стих. Ако огненото изпитание е божия съд, започващ от църквата, значи неговата воля е да страдаме. Не трябва да позорим Бога като мислим, че винаги когато страдаме, той е изпуснал юздите. Неговите пътища са странни, но са негови. Наш дълг е да вярваме, че той е верен Създател, който единствен знае кое е най-добро за нас.

==== 2. Какво трябва да направят вярващите пред лицето на страданието? ====

Всичко казано дотук ни изправя пред втория въпрос: Какво трябва да направят вярващите пред лицето на идващото върху тях страдание? Аз виждам най-малко 5 съвета, които Петър дава когато очакваме огнени изпитание или страдания.

===== Не се учудвайте на огненото изпитание =====

Първо, в ст. 12 Петър казва: “не се учудвайте на огненото изпитание”. Той ни увещава да познаваме Бога; да имаме дълбоко и вярно знание. Няма да бъдем изненадани щом дойде огненото изпитание, ако знаем, че божията воля за народа му е понякога да страда (ст.19); че божият съд започва от християните за да ни изпита (ст. 17) и че ако страданието е сполетяло Царя, колко повече ще страдат неговите поданици (ст. 13). Няма да вдигнем юмрук и да кажем: “Къде е Бог сега когато един млад мисионер и баща на две деца е застрелян в сърцето?” Можем да плачем от болка, да бъдем ядосани на греха на убийците, но няма да бъдем изненадани. Познавайки Бога от 1Петър 4:12-19, няма да си разрешим да изпаднем в объркване и несигурност. Бог е всесилния Създател и е верен на народа си. И така, първият съвет е: “Не бъдете изненадани от страданието. Познавайте своя Бог. Нека учението ви да бъде здраво и дълбоко.”

===== Поверете душата си на верен Създател =====

Втория съвет, който трябва да отбележим, е в ст. 19: “Поверете душите си на верния Създател”. Целта на здравото учение е да изгради и поддържа голяма вярва в Бога. Във всички страдания на християните желанието на Сатана е да унищожи вярата. (1Петър 5:8,9). Бог иска да изпита и изчиства вярата (4:12). Голямата цел на Бога в страданието ни ще бъде изпълнена щом направим това, което Исус направи в агонията си на кръста когато извика: “Отче, в твоите ръце предавам духа си!“ (Лука 23:46) Той се предаде на един верен Създател. Според 2Коринтяни 1:9 Божията цел в нашите страдания е да ни предизвика да не разчитаме вече на себе си, а да се осланяме изцяло на него, който възкресява мъртвите.

===== Радвайте се, защото споделяте страданията на Христос =====

Третият съвет, който произтича от доброто познание и вярата в Бога, намираме в ст. 13: “радвайте се, че вземате участие в страданията на Христос”. Това е отразено с отрицание в ст. 16: “Но ако някой страда за това, че е християнин, да не се срамува”. Когато страдате по божията воля, не се срамувайте; радвайте се. Удивително! Това, което отличава християнина, е че той изпитва дълбока и голяма радост когато е опозоряван в Христос, вместо когато е почитан от хора. В Деяния 5:41, след като апостолите бяха бити “излязоха от Синедриона радостни, че са били счетени за достойни да понесат унижение заради името на Исус.” Ако обичате и се възхищавате изключително много на Христос, ставате едно с него, към вас се отнасят по същия начин и това е голяма чест. Може да има и много болка. Най-дълбоката радост в живота често пониква от почвата на страданието.

===== Прави от сърце, с голямо желание това, което е правилно =====

Четвъртият съвет идва от 15 и 19 стих: “никой от вас не трябва да страда като убиец, крадец, престъпник или като натрапник в чужди дела. Вършете добро.” Ако имате доброто знание, голяма вяра в Бога и преливаща радост дори в страданието, нищо няма да ви попречи да обичате другите и няма да имате повод да се отнасяте зле с тях. Хората, които убиват, крадат, смущават и дразнят другите, не познават величието на Бога, не му вярват като деца и не са намерили в него радостно задоволство. Те се опитват да преодолеят разочарованията в живота си като вършат неправда. Обаче тези, които познават, вярват и се наслаждават на Бога, са свободни от робството на греха и радостта им в Бога прелива в търпение и любов. Те правят от сърце това, което е правилно.

===== Прославяйте Бог в името на Христос =====

Стихът, който ни води към последния съвет, е 16б: “Нека слави Бога с това име (християнин)”. Ние прославяме Бога с начина си на живот. Ако вярваме в него, показваме, че е славен и достоен за похвала. Ако се радваме в страданието си заради него, показваме че е много по-ценен от удоволствията и човешкото одобрение. Ако правим добро на преследвачите си вместо да си отмъщаваме, ние показваме, че той е достатъчно славен за да задоволи копнежите ни. Единственото всепоглъщащо желание на истинските християни е Христос да бъде прославен в телата им чрез живот или смърт.

Досега разбрахме: първо, че за всеки вярващ има едно неизбежно страдание – огненото изпитание; второ, Петър ни съветва пред лицето на страданието да изградим знание за Бога, чрез което ще придобием голяма вяра в него, даваща ни способност да се наслаждаваме на страданията. Това ще ни пази от злото, ще бъдем свободни да обичаме и ще донесе голяма слава на Бога като върховен, напълно достатъчен и верен Творец.

==== 3. Откъде вземаме такава сила? ====

Остава последният въпрос – от къде вземаме силата да се държим по този начин когато ни преследват и съществува възможност да бъдем подложени на мъчения и обиди? Има поне четири отговора в текста. Добро познаване на Бога (ст. 12); надеждата за славата (ст.13); страхът от това, което се случва с невярващите (ст. 17,18). Ще разгледаме само отговора в ст. 14: “Благословени сте, ако ви обиждат заради името на Христос, защото Божият славен Дух почива върху вас.”

===== Бог няма да стои настрана когато умираме =====

“Благословени сте, когато хората ви ненавиждат, отлъчват от обществото, обиждат и злословят името ви заради Човешкия Син. Ликувайте, когато това стане, и скачайте от радост, защото наградата ви в небето е голяма!” (Лука 6:22,23) “Да, Исусе, тази надежда ще ми помогне да издържа. Обаче, Исусе, когато дойдат болката и умората е толкова трудно сърцето да остане съсредоточено върху славата ти. Не знам дали ще мога да продължавам да гледам към наградата. Как мога да бъда сигурен, че когато се наложи да умра, ще имам сила да виждам славата ти и да избера смъртта?” Петър отговаря в ст. 14: в този момент Духът на славата и на Бога ще бъде върху вас. Бог няма да остане настрана докато умирате като скептичен учител, който ви гледа как агонизирате на последния си изпит. Той ще дойде с Духа си и ще ви поддържа.

===== Бог ще ви подкрепи в часа на смъртта ви =====

Кори Тен Буум разказва как се тревожела като дете дали ще бъде способна да се изправи срещу германците ако я заплашват. Тя се чувствала толкова слаба когато си представяла това, което може да се случи. Баща й й дал добър пример. Казал й: “Когато ти предстои да пътуваш с влак, не ти ли давам билета точно преди да се качиш на влака, а не три седмици по-рано?” Тя отговорила: “Точно преди да се кача.” “Така и Бог ще ти даде специалната сила, от която се нуждаеш, за да устоиш пред лицето на смъртта точно когато трябва, а не преди това.”

Вярвам, в ст. 14 имаме обещание, че в часа на най-голямото изпитание Бог идва при децата си за да им даде смелост и вяра, които не са знаели че имат. Святият Дух ще ви помогне да умрете.

Преданието разказва, че Павел е бил обезглавен по заповед на Нерон. Последното му писмо може би е било 2Тимотей. Процесът срещу него вече е започнал. Представете си стария войн, белязан в битката, която е водил за Командира си, като затворник в Рим. Той е изправен пред съда. Всички знаят, че дните му са преброени. Белязан е. Никой от приятелите му не е останал до него. Защитава се сам. Взето е решение да бъде изслушан още веднъж и след това идва краят. Той се връща в жилището си и пише тези думи до Тимотей: “Когато трябваше да се защитавам за първи път, никой не ме подкрепи, а всички ме изоставиха. Дано това не им се счете за грях. Но Господ застана до мен и ми даде сила, за да може чрез мен посланието да бъде напълно провъзгласено и да го чуят всички езичници. И аз бях избавен от устата на лъва.” (4:16,17)

Моля се да запомните думите за нова послание. Духът ще ви помогне да умрете. Духът ще ви помогне да умрете. Той ще бъде до вас когато никой друг не е останал. Ще поддържа вярата ви. Ще ви даде да зърнете славата му. Ще направи така, че да възвеличите Христос със смъртта си. Ще проявите смелост, която никога не сте мислили, че имате. Духът на славата и на Бога ще бъде върху вас и ще ви отнесе у дома.

1 SIL International (Летен институт по лингвистика) работи заедно с организацията “Преводачи на библията – Уайклиф” с цел превеждане на Писанието на редки езици, особено тези на народи и племенни групи, които са отдалечени от християнско влияние. Чет Битърман пише в дневника си 2 години преди да бъде убит:

“Положението с Никарагуа се влошава. Ако Никарагуа избухне, предполагам че останалата част от Централна Америка също ще се взриви. Може би е някакъв самоналожен мъченически комплекс, но често мисля, че Бог може да ме призове към мъченичество докато му служа в Колумбия. Готов съм.” (бел. прев.)

Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg Английският текст използван с разрешението на автора. Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.

Бог на мира възкреси от смъртта Добрия Пастир

PagePush — Mon, 24 Aug 2009 16:05:36 GMT

PagePush: Automated: copied from main site

{{ info | The God of Peace Brought from the Dead the Good Shepherd}}<blockquote>'''Евреи 13:20-21''' А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус, дано ви усъвършенства във всяко добро нещо, за да вършите Неговата воля, като изработва във вас това, което е угодно пред Него, чрез Исус Христос, на Когото да бъде славата във вечни векове. Амин. </blockquote>
Още преди създаването на света, Бог е предвидил вие, аз и всички хора, от най-великия до най-малкия да бъдем винаги овце. Неговата цел от самото начало и за вечни времена е всички човешки същества да бъдат винаги овце, които се нуждаят от Овчар. Никога не е възнамерявал само за кратко време да бъдем овце и след това да станем по-малко нуждаещи се и по-малко зависими хора. Божието намерение е ние винаги да бъдем овце.

Тези, които са щастливи да бъдат овце, които чуват гласа на Великия Овчар да ги призовава, които Го следват като единствена своя надежда и вярват, че Неговата жертва е в тяхна полза, още от сега са и ще бъдат винаги нещо повече от овце. Те са деца на Бога (1 Йоан 3:1), наследници на вселената (Римляни 8:6; 1 Коринтяни 3:20-23), царуващи заедно с Царя на царете (Откровение 3:21), невястата на Христос (Йоан 3:29; Откровение 21:9), като слънцето в царството на Отца си (Матей 13:43).

==== Винаги овце ====

Винаги повече от овце. Обаче винаги овце, нуждаещи се от Овчар. Независимо колко е славна съдбата ни като деца на Бога, като бъдещи съдии, които един ден ще съдят ангели (1 Коринтяни 6:3), ние никога няма да надраснем нашата нужда от Овчар.

Когато някой се роди отново и стане последовател на Исус Христос, ето как апостол Петър описва завръщането му у дома: „Който Сам понесе в тялото Си нашите грехове на дървото, така че, като сме умрели за греховете, да живеем за правдата; с Чиято рана вие оздравяхте. Защото като овце блуждаехте, но сега се върнахте при Пастира и Епископа на душите ви.” (1 Петър 2:24,25) Ние сме блуждаели като овце, загубени в страната на неверието, но новорождението ни е пробудило и върнало при Овчаря на нашите души. Душата ни е създадена така, че да има нужда от Овчар. Спасението означава завръщане при Овчаря на нашата душа. Ето какво означава да бъдем християни: ние сме овце и имаме верен Овчар на душите си.

==== Винаги Нашият Велик Овчар ====

Един ден (може би скоро) Исус Христос ще дойде за втори път. Петър описва това в 1 Петър 5:4: „И когато се яви Пастиреначалникът, ще приемете за венец, който не увяхва, славата.” Когато Исус дойде, Той ще дойде като Овчар.

Безспорно, Той ще бъде повече от Овчар. Ще бъде Цар на царете (Откровение 17:14; 19:16); ще бъде войник (Откровение 19:11); ще бъде слуга (Лука 12:37); ще бъде младоженец (Матей 25:5); ще бъде приятел Йоан 15:13); ще бъде Бог над всички, благословен завинаги (Римляни 9:5). Но ще бъде винаги Овчар.

След второто Му идване, в бъдещия свят, времето ще тече неспирно хилядолетие след хилядолетие и, както пише в Откровение 7:16,17 Исус все още ще бъде Овчар. „Няма да огладнеят вече, нито да ожаднеят, нито ще ги удари слънцето, нито някой пек; защото Агнето, Което е сред престола, ще им бъде пастир и ще ги заведе при извори с жива вода; и Бог ще обърше всяка сълза от очите им.” Агнето в средата на трона ще бъде нашия Овчар. Така е определено да бъде. Ние винаги ще бъдем овце. Винаги ще се нуждаем от Овчар. Исус винаги ще бъде нашия Велик Овчар.

==== Четири основни въпроса ====

Знаейки това, имам четири основни въпроса: 1) Кой е Великия Овчар? 2) Как е възможно Той да е наш Овчар днес и завинаги? 3) Какво означава за нас да имаме такъв Овчар? 4) Защо Бог е решил ние винаги да имаме нужда от Овчар? Тези въпроси намират отговор в Евреи 13:20,21.

==== 1. Кой е Великия Овчар? ====

Нашият велик Овчар е Господ Исус. Стих 20: „А Бога на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете…” Исус е нашия Овчар днес и завинаги. И Той е велик – велик Овчар.

За да стане ясно колко важно е това за Божиите цели, помислете, че Бог винаги е призовавал мъже (хора) да бъдат овчари на народа Му. В Стария Завет водачите на народа се наричаха овчари. В Новия Завет призованите мъже са наричат пастири и учители. Думата пастир означава овчар (Ефесяни 4:11). Този е начина да се подчертае Исус като нашия Велик Пастир – като видим колко не велики са хората пастири и колко ужасно се провалят.

Понякога се страхувам да отворя вестника за да не видя, че поредният пастор е нанесъл срам и лоша слава върху името на Исус. Тогава поглеждам в огледалото и разсъждавам върху собствените си недостатъци и върху това колко съм се отдалечил от Христовото пастируване и грижа за овцете. Някои от вас, които сте тук сега, са напълно разочаровани от християнските пастири. Те са злоупотребявали, подвеждали, обсебвали, развратничели, отричали вярата и вие не искате да имате нищо общо с тях и тяхното християнство.

Това, което искам да видите и за което може би не сте се замисляли е, че Бог знае за човешките пастири и е много ядосан заради това, което вършат. Той е планирал много отдавна съществуването на съвършен Пастир, който никога не се проваля, никога не мами, никога не подвежда, никога не развращава, никога не злоупотребява, никога не отрича вярата.

Чуйте обвинението на Бога към пастирите на Израел и какво Той обещава. Еремия 23:1,2: „Горко на пастирите, които погубват и разпръсват овцете на паството Ми! – казва Господ. Затова така говори Господ, Израилевият Бог, на пастирите, които пасат народа Ми: Вие разпръснахте овцете Ми и не ги посетихте…” Езекиил 34:4,5: „Не подкрепихте немощната, нито изцелихте болната, не превързахте ранената, не докарахте заблудилата се, нито потърсите изгубената; но с насилие и строгост властвахте над тях.”

И тогава дава тези обещания. Когато Михей пророкува, че Месията ще се роди във Витлеем (Михей 5:2-4), той добавя: „И Той ще стои и ще пасе стадото Си чрез силата Господня, чрез великото име на Господа, Своя Бог; И те ще живеят в сигурност, защото тогава Той ще бъде велик до краищата на земята.” (Виж Езекиил 34:23,24) Исая също се присъединява към хора на надеждата: „Той ще пасе стадото Си като овчар, ще събере агнетата с мищцата Си, ще ги носи в пазвата Си и ще води полека дойките.” (Исая 40:11).

Така че, когато Исус дойде, Той дойде за да изпълни тези обещания. Той каза: „Аз съм добрият пастир…и Аз давам живота Си за овцете. И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.” (Йоан 10:14-16)

Има един Пастир, който никога няма да ни изостави. Той даде живота си за нас. Ако Го приемем, смъртта Му ще бъде гаранция, че ще се грижи за нас винаги.

Кой е Великия Пастир? Това не съм аз или който и да е друг пастир – овчар. Това е Исус, единствено Исус. Твоята душа е създадена да бъде водена от Исус.

==== 2. Как е възможно Той да е нашия пастир? ====

Как е възможно това? Той умря и ние сме недостойни грешници. Тогава, как е възможно да бъде нашия Пастир? Евреи 13:20: „А Бог на мира, Който чрез кръвта на единия вечен завет е въздигнал от мъртвите великия Пастир на овцете, нашия Господ Исус…”

Прочете това отново, бавно: „А Бог на мира, Който…е въздигнал от мъртвите (ето възкресението!) чрез кръвта на единия вечен завет (ето кръвта на вечния завет).” Вечният завет е новия завет, за който Исус споменава вечерта преди смъртта си когато казва по време на Господната вечеря: „…Тази чаша е новият завет в Моята кръв, която за вас се пролива.” (Лука 22:20) Новият завет както го описва Еремия ( Еремия 31:31-33) е Божието задължение да прости и да закриля народа Си. Това стана възможно, защото кръвта на Исус така съвършено осигурява вечния завет на прошка и преобразяване за Неговия народ, че Бог почете този подвиг като Го издигна от смъртта. (Римляни 4:25) Ето защо в стих 20 се казва, че Той го възкреси „чрез кръвта на вечния завет.”

И така, как днес Исус може да бъде нашия Пастир? Той живя преди 2000 години, умря и ние не сме достойни за Него. Отговор: Бог на мира го възкреси от смъртта. Днес Той е жив. Днес Той е Великия Пастир. Бог направи това защото Христос плати с кръвта си за вечен завет на прошка за всички, които Го приемат. Той е жив и събира недостойните си овце от всички народи по света. „И други овце имам, които не са от тази кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми; и ще станат едно стадо с един пастир.”(Йоан 10: 15,16)

Ако Го приемем, вярваме Му и Го следваме, значи имаме Велик Пастир.

==== 3. Какво означава за нас да имаме Пастир? ====

Какво означава това за нас? Нашият текст споменава две неща. Евреи 13:20,21: „А Бог на мира, който възкреси от смъртта нашия Господ Исус, великият Пастир на овцете, чрез кръвта на вечния завет, (това е първото нещо, което означава за вас) да ни снабди с всичко добро за да вършим волята Му (това е второто) като изработва в нас това, което Му е угодно (ето така знаем, че това е работа на вашия Пастир) чрез Исус Христос.”

Бог на мира прави две неща за нас чрез нашия Пастир. Първо, Той ни снабдява с всичко добро за да можем да вършим Неговата воля. Това не означава, че имаме всичко, което ни е необходимо за да бъдем богати, известни, здрави и красиви. Това означава, че имаме всичко, от което се нуждаем за да вършим волята Му. Ако ви призовава да извършите нещо, Той ще ви даде всичко необходимо за това. Нашият Пастир не ни е обещал да ни направи богати в този свят. Обещал ни е да ни даде необходимото за да вършим волята Му.

Ето защо Исус каза: „Но първо търсете Божието царство и Неговата правда; и всичко това ще ви се прибави.” (Матей 6:33) Вие ще имате всичко за да изпълните волята Му за вашия живот. Това включва всичко, от което се нуждаете за да умрете достойно за Неговата слава. (Йоан 21:19)

Второ, в стих 21 се казва, че чрез нашия Велик Пастир, Бог „изработва във вас това, което е угодно пред Него…” Нашият Велик Пастир не ни дава само зелени пасища и тихи води, от които се нуждаем. Той ни дава и вътрешната сила, която ни е нужна. Така Той пази вярата ни от корабокрушение. Когато плати с кръвта си за вечния завет, ето обещанието, което последва за всичките Му овце: „…и ще сключа с тях вечен завет, че няма да се отвърна от тях и ще им правя добро; и ще вложа в сърцата им страх от Мене, за да не отстъпват от Мене.” (Еремия 32:40) Нашият Велик Пастир изработва в нас неща, които са му угодни. Той изработва в нас вяра и няма да ни остави да бъдем невярващи. Ето какво означава да имаме Велик Пастир. Тогава, какво означава да имаме Исус за наш Велик Пастир? Това означава Той да ни снабдява с всичко необходимо за да вършим волята Му и да изработва в нас вяра за да ни пази до края. Остава последния въпрос:

==== 4. Защо Бог е решил винаги да бъдем овце и да имаме нужда от Пастир? ====

Отговорът е в последното изречение на стих 21: „…на Когото да бъде слава във вечни векове. Амин.” Това може да се отнася за Бог на мира или за нашия Велик Пастир, чрез който той се грижи за нас. И в двата случая положението е едно и също. Слава, хваление, почит, обожание, уважение, удивление; всичко това принадлежи на Бог и на нашия Велик Пастир, а не на нас. Славата на великото пастирско дело е тяхна, а не наша. Грижата е за нас; заплащането е от Него, защото Той полага грижите. Ние сме защитени; Негова е честта да бъде Пастир – защитник. Ние сме водени; Той приема уважението като пастир – водач. Ние имаме всичко необходимо; на Него сме поверени като на пастир - снабдител. Ние печелим радостта да бъдем обичани по такъв начин; Негова е славата.

Такъв е Неговият замисъл. На Него принадлежи славата на пастир, а на нас – радостта на овцете. Ние не искаме друго.

==== Слава на Великия Пастир ====

Исус Христос е жив днес. Ако Го приемем, Той ще бъде нашия Пастир – Велик Пастир. Аз ви обещавам, това ще бъде вашата велика радост – да Му дадете славата затова, че е вашия Велик Пастир. Амин.

Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg Английският текст използван с разрешението на автора. Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.

Новорождение, вяра, любов: в тази последователност

PagePush — Mon, 24 Aug 2009 16:05:20 GMT

PagePush: Automated: copied from main site

{{ info | Regeneration, Faith, Love: In That Order}}<blockquote>'''1 Йоан 5:1-5''' </blockquote><blockquote>Всеки, който вярва, че Исус е Помазаникът, е роден от Бога; и всеки, който люби Онзи, Който е родил, люби и Родения от Него. По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди; защото тази е Божията любов: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки. Защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света; и тази е победата, която е победила света, нашата вяра. И кой побеждава света, ако не този, който вярва, че Исус е Божият Син?</blockquote>
Една от целите ми днес е да ви покажа, че способността ни да обичаме хората се основава на това, че в Христос вече обичаме съвършено, въпреки че може да ни се случи да грешим. С други думи, искам сами да видите, че дори да не успявате да обичате както трябва, съвършенството на Христос застава пред Бога вместо вашия неуспех. Искам да видите, че вярата в Христос, а не любовта към другите е начина да се радваме на единството с Христос. Затова първо трябва да се появи вярата, която се различава от любовта и да бъде в корените на любовта. Иначе тя ще бъде унищожена.

Ако не достигнете до любовта по този начин, вината от вашия провал и отчаянието вероятно ще ви съкрушат. Ако това се случи, ще отворите живота си за неуморно законничество или неизбежна безнравственост.

==== Последователността на мисълта в 1 Йоан 5:3-4 ====

Нека започнем от там, където бяхме последния път - последователността на размислите в 1 Йоан 5:3-4. Правим това за да видим как са свързани новорождението, вярата в Христос и любовта към хората. Необходимо е сами да видите това в Словото на Бога, а не толкова да чуете какво вярвам аз.

==== Първата нишка: да обичаме другите ====

В стих три се казва: „…защото тази е Божията любов: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки.” Понякога хората отъждествяват спазването на закона с любовта към Бога. Често се позовават на Йоан 14:15: „Ако Ме обичате, ще пазите заповедите Ми.” Този стих обаче съвсем ясно отличава любовта към Христос от подчинението на заповедите Му. Ако Ме обичате – това е едно нещо – ще пазите заповедите ми – това е съвсем друго. Едното води към другото. Любовта и пазенето на заповедите не са тъждествени.

Не е грешно да кажем, че да обичаме Исус или да обичаме Бога включва да правим и това, което е заповядал. Но това не е всичко. Това казва и Йоан в 1 Йоан 5:3: „…а заповедите Му не са тежки.” Да обичаме Бога не означава само да вършим това, което ни заповядва; трябва и сърцето ни да не смята, че заповедите Му са тежки.

Щом заповедите не са тежки, тогава какви са? Те са желани и привлекателни. Това, което искаш с цялото си сърце да направиш, не е тежко. Чуйте псалмиста. Псалм 40:8: „…драго ми е Боже мой, да изпълнявам Твоята воля; да, законът Ти е дълбоко в сърцето ми.” Псалм 119:24: „Твоите изявления са наистина моя наслада и мои съветници.” Псалм 119:35: „Насочи ме в пътя на Твоите заповеди, защото в него се наслаждавам.” Псалм 119:92: „Ако Твоят закон не беше ми наслада, то аз тогава бих загинал в оскърблението си.” Да обичаш Бога означава да Му се възхищаваш, да Го цениш, да милееш за Него, да Го желаеш така истински, че Неговата воля да бъде наслаждение за теб, а не тежест.

==== Кои заповеди на Бога? ====

Преди да стигнем до нишката, която свързва стихове 3 и 4, нека бъдем сигурни кои точно заповеди на Бога има предвид апостол Йоан когато говори за тяхното спазване като израз на нашата любов към Него. Ще ни бъде лесно да разберем, ако последваме хода на мислите от 4:20 нататък. Йоан казва в 4:20: „Ако каже някой: Любя Бога, а мрази брат си, той е лъжец; защото, който не люби брат си, когото е видял, не може да люби Бога, Когото не е видял.” Видно е, че покорството, което Йоан има предвид и чрез което показваме любовта си към Бога, се състои в това да обичаме другите и особено другите вярващи. Той отстоява тази позиция в 1 Йоан 5:1 „…и всеки, който люби Онзи, Който е родил, люби и Родения от Него.” Ето отново: Знакът, че обичаме Бога е това, че обичаме другите, особено другите вярващи. Стих 2 обърнат обратно казва, че любовта ни към Бог е знак затова, че обичаме децата Му: „По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога и изпълняваме Неговите заповеди.” Мисля, че тук смисълът е да бъдем предпазени от това да тълкуваме сантиментално любовта и да забравим за Бог и Неговите заповеди. Йоан казва: Не правете това. Вие не обичате никого, ако не обичате Бога. Може да си мислите, че обичате. Йоан обаче казва в стих 2: „По това познаваме, че любим Божиите чада, когато любим Бога…”

==== Заповедите са обобщени в заповедта да обичаш другите ====

Ако не обичате Бога, не можете да направите истинско добро на никого. Можете да нахраните, да облечете и да подслоните хората; да ги накарате да се чувстват удобно докато погиват. Но Бог не смята, че това е любовта. Тя храни, облича и подслонява; обаче включва и спазването на Неговата заповед да помага на другите да опознаят и обикнат Бог и Христос. Ако обаче не обичате Бога, не можете да обичате хората по начина, който има значение за вечността.

Ето отговорът на нашия въпрос: Когато Йоан казва: „…защото тази е Божията любов: да пазим Неговите заповеди; а заповедите Му не са тежки”, има предвид основно заповедите, обединени в това да обичаме другите, особено вярващите. Можем да предадем с други думи стих 3 така: „Да обичаш Бога, това е да обичаш другите, особено Неговите деца и този живот на жертвена Христоподобна любов не е тежък. Това е нещото, което най-много желаем да вършим като израз на любовта ни към нашия Баща.”

==== Втората нишка: новорождението ====

Втората нишка в проследяването на мисълта от стихове 3 и 4 се намира в 4а: „Защото всичко, родено от Бога побеждава света…” Забележете думата „защото” в началото. Йоан казва: “Ще ви обясня защо да обичаме Бога като спазваме заповедите Му, по-точно като обичаме другите, не е тежко. Не е тежко, „защото всичко, което е родено от Бога, побеждава света”.

Ние сме способни да обичаме Бога и другите защото чрез новорождението сме победили света. „Всеки роден от Бога е победил света.” Това трябва да означава, че съществуват сили, които работят за да ни накарат да не се обичаме и да не обичаме Бога. В новорождението обаче тези сили са победени.

==== Проблемът: силите от света ====

Какви са тези сили? Нека се върнем към 1 Йоан 2:15-17 за да получим най-ясния отговор в това послание.
<blockquote>Не любете света, нито каквото е на света. Ако люби някой света, любовта на Отца не е в него. Защото нищо, което е в света – страстта на плътта, пожеланието на очите и тщеславието на живота, не е от Отца, но е от света; и светът преминава и всичко, към което той има похот; а който върши Божията воля, пребъдва до века. </blockquote>
Ето силите в света, които трябва да бъдат победени (стих 16): „желанията на плътта, желанията на очите и гордостта от притежанията.” Те могат да бъдат обобщени като желания за това, което нямаме и гордостта от това, което имаме. Когато не притежаваме това, което искаме, светът ни покварява с алчност и скъперничество. Когато имаме това, което искаме, светът ни развращава с гордост.

Ето какво не ни разрешава да обичаме Бога и да се обичаме един друг. Ние обичаме да притежаваме неща. Когато ги нямаме, ние жадуваме за тях. Когато ги имаме, обичаме да говорим за тях без да спираме. А къде е Бог във всичко това? В най-добрия случай, Той е там в ролята на космически Дядо Мраз. Дори понякога може и да му благодарим за всички тези неща. Но това е признателност, която показва, че дарът е наш бог, а не този, който го дава.

==== Отговорът: новорождението ====

Основната причина поради която не обичаме Бога и намираме за тежко да обичаме хората, е че копнеем за нещата от света. Те могат да бъдат добри неща. Могат да бъдат лоши. Могат да бъдат материални неща. Каквито и да са, те не са Бог. Когато започнем да ги желаем повече отколкото копнеем за Бога, те стават идоли и заместват любовта към Бога и към хората. Това е всеобщ проблем в света. Какво е решението му?

Йоан отговаря в 1 Йоан 5:3-4. Той казва в стих 4, че причината да обичаш Бог и хората и това да не е тежко бреме (стих 3) е в това, че сме били родени отново и новорождението е победило света: „Всеки роден от Бога е победил света.” Сега вече можем да разберем какво означава това: новорождението отрязва корена на копнежа по света. Да победиш света означава, че желанията на плътта, желанията на очите и гордостта от притежанията повече не те владеят. Тяхната сила е разбита.

==== Третата нишка: вяра в Христос ====

Как се случва това? Отговорът се намира в стих 4: „И тази е победата, която побеждава света – нашата вяра.” Причината, поради която новорождението побеждава желанията на плътта, желанията на очите и гордостта от притежанията, е, че то ражда вяра.

Най-неотложната и съдбоносна работа на Бог при новорождението е, че новият човек, когото Той създава, вижда изключителната ценност на Исус, Който превъзхожда всичко останало. Резултат от това е приемането на Исус в истинската Му същност – като съкровище. Това е вяра: да приемеш Исус заради това, което е защото очите ти са били отворени да виждат Неговата истина, красота и достойнство.

==== Вярата вижда, че Исус е по-добър ====

Ето защо вярата побеждава света. Той ни държи вързани със силата на желанията си. Сега обаче очите ни са отворени от новорождението за да видим превъзходната привлекателност на Исус. Исус е по-добър от желанията на плътта, на очите и от богатствата, които ни задушават с похот и гордост (Марк 4:19). Сега сме в състояние да отговорим на първоначалния въпрос за връзката между новорождението, вярата в Христос и любовта към хората.Това, което ще кажем, е много важно.

==== Новорождението е причина за вярата ====

Можем да кажем първо, че вярата е резултат от новорождението Това става ясно от 1 Йоан 5:1: „Всеки, който вярва (който има вяра), че Исус е Христос е роден от Бога.” Да бъдеш роден от Бога има като резултат вяра. Нашата вяра е пряко доказателство за раждането ни от Бога.

==== Обичта към хората е плод на вярата ====

Второ, можем да кажем, че да обичаме хората е резултат от вярата ни. Това Йоан обосновава в стих 4: Победата, която побеждава света – нашата вяра – побеждава това, което ни пречи да обичаме хората.

==== Редът: новорождение, вяра, любов ====

По ред на възникването им, ние имаме: 1) новорождение; 2) вяра в Исус; 3) вършенето на Божиите заповеди без усещането за тежест, а именно, да обичаме другите. Бог предизвиква новорождението. Новорождението е създаване на нов живот, който вижда Исус такъв, какъвто е и Го приема; това отрязва корените на ненаситните, страстни желания на света и ни дава свобода да обичаме.

Защо този ред е толкова важен?

Защото ще ни пази от това да бъркаме нашата спасителна вяра с любовта ни към хората. Днес има хора, които смесват вярата в Христос и любовта към другите. Те казват, че вярата всъщност означава вярност и вярността включва любов към хората, затова няма начин да ги различим.

==== Вяра и любов: Неразделни и различими ====

Мисля, че това е ужасна грешка. Ще се опитам да обясня защо. Вярата в Христос и любовта към хората са неразделни. Но те не са неразличими. Те са толкова неотделими, че Йоан може да обедини всички Божи заповеди в тези две: вяра и любов. 1 Йоан 3:23: „Това е заповедта Му (единствено число), че ние вярваме в името на Сина Му Исус Христос и се обичаме един друг, точно както Той ни заповяда.” Това са накратко всичките изпитания на живота в това послание: вярвайте в Исус и се обичайте.

Причинно-следствената връзка е решаваща. Причината за това е: ще дойде ден когато няма да обичаме така както сме длъжни. Какво ще направим когато сърцето ни обвини, тъй като знаем, че любовта е знак за новорождение? Как ще се борим за да имаме увереност в такива времена?

==== Исус никога не се е провалял в любовта си към хората ====

Съществува един решителен начин да се борите за надеждата си в такива моменти. Това зависи от ясното различаване на вярата и любовта към хората: обърнете се към 1 Йоан 2:1 и прочетете: „Дечица мои, пиша ви това за да не съгрешавате. Но ако някой от вас извърши грях (това означава да не успееш да обичаш другите както си длъжен), имате Защитник пред Отец, Исус Христос праведният.” Йоан приема, че дори да се провалите, дори когато извършите грях, когато не обичате както трябва, имате Защитник пред Бога. И Той е наречен „праведния.” Така е , Той е съвършен. (Римляни 8:33, 34)

Дори да сте извършили грях, Той никога не греши. Дори да сте се провалили в любовта, Той не се проваля. Той стои пред Бога и ви защитава; защитава не някой друг, а вас. Защото е съвършено ясно, че сте се провалили. „Но ако някой съгреши, имаме Защитник…праведния.”

Ударението пада върху Неговата праведност, Неговата безгрешност; съвършеното Му дело, в което ние сме се провалили. Причината, поради която това важи за нас, е вярата, с която сме Го приели. Когато вярваме в Него, Той е всичко от което се нуждаем пред Бога. Той е нашата праведност, нашето съвършенство и нашата съвършена любов. На това се основава нашата надежда пред един свят Бог.

==== Да вярваме в Исус: коренът на любовта към хората ====

Ето защо е толкова съдбовно да видим, че вярата в Исус е нещо различно от любовта ни към хората и вярата е в корените на любовта. Да вярваме в Исус означава да сме Го признали и приели. Да обичаме другите означава да отидем при тях. Виждаме колко сме несъвършени когато отиваме при тях, защото вече сме приели Исус като наше съвършенство. Да приемем Исус означава Той да се превърне в основата на нашето спасение. На Него се основава нашата надежда. В крайна сметка, само Неговите праведност, съвършенство и любов струват нещо пред Отец. Вярата в Исус, а не любовта към хората, приема Исус като моя заместваща праведност, съвършенство и любов.

Ето защо аз мога да се надявам когато се препъвам. Моето стоене пред Бога е праведността на Защитника ми. Моят съвършен Защитник казва: „Отче, заради мен погледни благосклонно на несъвършения си слуга Джон. Заради Моята съвършена любов погледни благосклонно към него, въпреки несъвършената му любов. Ти знаеш всичко, Боже. (1 Йоан 3:20) Знаеш, че в сърцето си той се осланя на мен и ми вярва. Затова Аз съм негов и моята съвършена любов е негова.”

==== Исус, нашият съвършен Защитник ====

Ето така Бог ме вижда в Христос. Аз не се отчайвам когато се проваля. Не се парализирам от безнадеждност. Изповядвам своя неуспех в любовта (1 Йоан 1:9). Прегръщам прошката, за която е платил. Заемам мястото си в премахващата гнева жертва, която е направил (1 Йоан 2:2). Уверявам се в сърцето си, че Бог ме вижда посредством моя праведен Защитник.

Свършвам там, откъдето започнах. Исках сами да се уверите, че способността ви да обичаме хората се основава на това, че в Христос вече обичате съвършено, въпреки че може да ви се случи да грешите. Той е съвършенството, което ни е необходимо пред Бога. Ние не го получаваме обичайки другите, а като Му вярваме. Тази сигурност е ключа към това да обичаме другите. Ако изгубим този ключ, ще изгубим всичко, включително и силата да обичаме другите.

Никой роден от Бога не продължава да живее в грях

PagePush — Mon, 24 Aug 2009 16:04:57 GMT

PagePush: Automated: copied from main site

{{ info | No One Born of God Makes a Practice of Sinning}}<blockquote>'''1Йоан 3:1-10''' Вижте каква любов ни е дал Отец, да се наречем Божии деца; а такива и сме. Затова светът не познава нас, защото Него не позна. 2. Възлюбени, сега сме Божии деца и още не е станало явно какво ще бъдем; но знаем, че когато стане явно, ще бъдем подобни на Него, защото ще Го видим, Какъвто е. 3. И всеки, който има тази надежда в Него, очиства себе си, както Той е чист. 4. Всеки, който върши грях, върши и беззаконие, защото грехът е беззаконие; 5. и вие знаете, че Той се яви да носи греховете. В Него няма грях. 6. Никой, който пребъдва в Него, не съгрешава; никой, който съгрешава, не Го е видял, нито Го е познал. 7. Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, е праведен, и Христос е праведен. 8. Който върши грях, от дявола е; защото дяволът отначало съгрешава. Затова се яви Божият Син, да съсипе делата на дявола. 9. Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога. 10. По това се разпознават Божиите чеда и дяволските чеда; всеки, който не върши правда, не е от Бога, нито онзи, който не обича брат си. </blockquote>
Въпросът, който ще разгледаме днес, е как хората, които са преживяли чудото на новорождението, се справят със собствената си греховност, опитвайки се да продължат живота си напълно сигурни в спасението си? Как се справяме със сблъсъка между истинността на новорождението и греховните постъпки, които продължаваме да вършим? Как да живеем така, че да не загубим увереността си в спасението или да не смятаме, че сме родени отново, когато е възможно и да не сме? Можем ли да се радваме на подобна сигурност и все още да омаловажаваме греховния си живот, който е така несъвместим с новорождението?

Първо послание на Йоан, повече от всяка друга книга в Библията, изглежда е предназначена да ни помогне в ежедневната ни борба. Вижте 1 Йоан 5:13: “Това писах на вас, които вярвате в името на Божия Син, за да знаете, че имате вечен живот и да вярвате в името на Божия Син.” Както той казва, тази книга е написана за да имат вярващите пълна сигурност, че са били родени отново, което означава, че имат нов духовен живот и той никога няма да умре. Йоан иска и Бог иска чрез това писмо да преживеем нещо, което ще ни направи дълбоко убедени, че сме преминали от смърт към живот.

В 1 Йоан 3:14 се казва: “Ние знаем, че сме преминали от смърт в живот”. Исус казва в Йоан 5:24: “Истина, истина ви казвам, който слуша Моето учение и вярва в Този, Който Ме е пратил, има вечен живот и няма да дойде на съд, но е преминал от смърт към живот.” Йоан и Исус силно желаят ние вярващите да знаем, че осъждението и смъртта са зад гърба ни, защото съдът над нас се е състоял когато Исус бил осъден вместо нас, а смъртта ни – когато е е умрял на наше място. Следователно, в нас има нов живот, който не може да погине и да ни бъде отнет. Той е вечен. Тази е увереността, която Йоан и Исус искат да имаме. “Това писах на вас …. за да знаете, че имате вечен живот.” (Йоан 5:13)

==== Безумието на фалшивите учители ====

Нещо се случва в църквите, на които Йоан пише и то дълбоко го засяга. Каквото и да е, то заплашва да разруши тази увереност. Лъжливите учители говорят неща, които могат да направят впечатление на добри новини, носещи силна убеденост. Всъщност, ще имат обратен ефект. Йоан да се справя с лъжливите учители и така ни показва какво да мислим по отношение на собствените си грехове за да имаме увереност. Какво казват тези фалшиви учители?

Първо, че Синът на Бога, който съществува преди всичко друго, не е дошъл в плът. Те не вярват в пълното единство на Божия Син с нашата плътска, човешка природа. Ето какво казва Йоан за тях в 1 Йоан 4:1-3: “1. Възлюбени, не вярвайте на всеки дух, а изпитвайте духовете дали са от Бога; защото много лъжепророци излязоха по света. 2. По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога; 3. а никой дух, който не изповядва Спасителя, не е от Бога; и това е духът на Антихриста, за когото сте чули, че идва, и сега е вече в света.”

==== Разделянето на Исус от плътта ====

Има много неща, които можем да научим за тази ранна християнска ерес, но аз искам да се съсредоточа върху едно. Тези лъжливи учители разединяват Христос и плътта. Това се вижда в стих 2: “Всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога”. На тях не им харесва идеята, че предвечният Христос е бил едно цяло с човешката плът. Ето това засяга нашия въпрос. Възгледът, че личността на Христос не е свързана с плътта, очевидно има практически и морален ефект върху начина, по който тези учители са си представяли и християнския живот.

==== Разделянето на християните от плътта ====

Едно от местата, където най-ясно се вижда това, е нашия текст. В 1 Йоан 3:7 се казва: “Дечица, никой да не ви заблуждава [значи има предвид лъжеучителите]: който върши правда, е праведен, и Христос е праведен.” Какво всъщност казва Йоан? Пазете се от лъжливите учители, защото те казват, че можете да бъдете праведни без да вършите праведни дела: “Никой да не ви заблуждава: който върши правда, е праведен.”

С други думи, Йоан се противопоставя не само на представата им за Христос, която отделя личността Му от делата на обикновения живот на тялото. Той се противопоставя и на виждането им за християнския живот, което разединява нашата личност от това, което вършим: “Плътта всъщност няма значение за Христос; единственото важно нещо е, че по някакъв духовен начин той беше Христос и в това няма никаква реална връзка между предвечния Христос и човека от плът Исус. По същия начин нашата плът не е от значение; но по някакъв духовен начин ние сме родени отново и няма истинско единство на новото създание и живота ни в тялото когато вършим грях или праведни дела.” Това води директно към измамата, която Йоан посочва в 1 Йоан 3:7, че можем да бъдем праведни по някакъв духовен начин и все пак да не вършим праведни дела в ежедневието.

Йоан има три отговора на това фалшиво учение.

==== Христовото превъплъщение е завинаги ====

Първо, той набляга на това, че плътта на Исус и личността на предвечния Христос са неделими. 1 Йоан 4:2 “По това познавайте Божия Дух: всеки дух, който изповяда, че Исус Христос дойде в плът, е от Бога”. Този стих ни показва, че Исус е дошъл в плът за да остане завинаги в плът, а не само за определено време. Втората личност на Триединството завинаги ще бъде обединена с човешката природа. Ние винаги ще го познаваме като Исус, един като нас и стоящ безкрайно по-горе от нас; първородният от много братя (Римляни 8:29). Бог не е презирал и не презира физическото същество, което е създал. Той е дошъл в плът. Божият Син остава в плът завинаги. Така първият отговор на Йоан на фалшивите учители е да покаже правилната представа за Христос. Физическото му съществуване не е мираж. То не е маловажно; не е второстепенно. Той завинаги е белязан и се отъждествява с това тяло.

==== Делата на християните потвърждават същността им ====

Вторият отговор на Йоан на фалшивите учители е да отхвърли категорично учението, че духовният живот може да бъде отделен от действията на плътта. Всъщност Йоан настоява, че духовният живот трябва да намира потвърждение във физическите дела, иначе той не съществува. Това виждаме и разбираме от 1 Йоан 3:7: “Дечица, никой да не ви заблуждава: който върши правда, е праведен, и Христос е праведен.” Заблудителите казват: “Можете да бъдете праведни и все пак да не вършите праведни дела.” Йоан казва: “Праведни са само тези, които прилагат праведността. Прилагането потвърждава съществуващото.”

Ето това повтаря Йоан в писмото. Например, в 1 Йоан 2:9 той казва: “Ако знаете, че Той е праведен, знайте, че и всеки, който върши правда, е от Него роден.” С други думи, извършването на праведни дела е доказателство и потвърждение на новорождението.

==== Да не продължаваш да живееш в грях – доказателство за новорождение ====

Вижте 1 Йоан 3:9 “Никой, който е роден от Бога, не върши грях, защото Неговият зародиш пребъдва в него; и не може да съгрешава, защото е роден от Бога.” Да живееш в грях е доказателство и потвърждение, че не си роден от Бога. Това, което вършиш, доказва какъв си всъщност. Ако не живееш в грях, това е доказателство и потвърждение, че си роден отново.

Йоан казва, че новорождението неизбежно променя грешния ни живот, защото: “Божието семе (божият зародиш)” е в нас и ние “не можем” да продължим да съгрешаваме. Това означава, че връзката между новорождението и ежедневния ни живот е реална. Семето може да бъде Божият Дух, Божието Слово, Божият характер или и трите неща едновременно. Независимо какво точно представлява, самият Бог работи за новорождението толкова мощно, че ние не бихме могли да продължаваме да вършим грехове. Божието семе не може да се примири с греховния модел на поведение.

Тези фалшиви учители, които мислят, че могат да отделят духовната си същност от физическото съществуване, не разбират нито въплъщението, нито новорождението. При въплъщението, съществуващият още преди това Христос, е действително свързан с физическото тяло. При новорождението новото създание в Христос несъмнено предизвиква покорство в живота ни.

==== Отхвърляне на представата за безгрешност на родения отново ====

Третият отговор на Йоан на лъжливите учители е, че отхвърля всяка представа за безгрешност при новородените хора. Очевидно учението им разделя “да бъдеш праведен” от “да вършиш правда” (3:7). Така те можеха да кажат: “Дори когато вършиш грях, всъщност не го вършиш ти. Истинското ти аз е новороденото ти аз и то е толкова високо над ежедневния ти живот, че никога не може да бъде осквернено от греха.”

Това разграничаване, което лъжливите учители правят между нашата същност и това, което вършим, ги кара да твърдят, че християните никога не съгрешават. Как е възможно това? Те са родени от Бога. Те са нови създания. Те имат Божието семе в себе си. Йоан критикува тази заблуда три пъти. Важно е да разгледаме това.

==== 1. Няма безгрешни християни ====

1 Йоан 1:8: “Ако кажем, че нямаме грях, лъжем себе си и истината не е в нас.” Ние! Ние, родените отново християни. С други думи, не позволявайте на заблудата на лъжеучителите да стане ваша. Няма безгрешни християни.

==== 2. Роденият отново има Защитник ====

1 Йоан 2:1: “Дечица мои, пиша ви това, за да не грешите, но ако някой извърши грях, имаме пред Отца свой защитник – праведникът Исус Христос.” С други думи, Йоан не приема, че ако вършите грях, не сте родени отново. Той твърди, че ако съгрешите, имате Защитник – Исус Христос. Той е Защитник само на новородените.

==== 3. Съществува грях, който не води към смърт ====

1 Йоан 5:16,17: “Ако някой види брат си, че извърши несмъртен грях, нека се моли и Бог ще му даде живот, т. е. на онези, които съгрешават несмъртно. Има грях (водещ) към смърт - не казвам за него да се моли. Всяка неправда е грях; и има грях, който не води към смърт.” Отбележете последната част: “Има грях, който не води към смърт.” Затова можем да видим, че брат ни извършва грях.Той е наш брат. Той е роден отново. И той съгрешава. Как е възможно това? Има грях, който не води към смърт. Не мисля, че той има предвид някакъв особен, специфичен грях, а по-скоро някаква степен на закоравяване и упорство. Съществува някаква степен на закоравяване, на непоправим грях, който може да ви доведе отвъд границата, откъдето завръщането е невъзможно и ще бъдете като Исав, който поиска да се покае, но за него вече нямаше възможност за покаяние. (Евреи 12:16-17)

==== Как новородените се справят с греха си? ====

Връщаме се към въпроса, който повдигнахме в началото. Как хората, преживяли чудото на новорождението се справят със собствената си греховност, опитвайки се да живеят убедени в спасението си? Моят отговор е: Вие се справяте като използвате това, на което ви учи Йоан. Йоан предупреждава за лицемерието (когато твърдиш, че си новороден, а животът ти опровергава това) и прославя застъпничеството и изкупителната жертва на Христос, извършена заради грешниците.

Въпросът е: Как използвате тези две истини? Как използваме предупреждението, че можем да заблудим сами себе си? Как използваме обещанието: “Ако извършите грях, имате застъпник”? Доказателството за вашето новорождение е в начина, по който тези две истини работят в живота ви.

Ето как действат, ако сте новородени:

==== 1. Избягваш самонадеяността и отиваш при Защитника ====

Вие изпадате в душевно състояние на равнодушие, хладкост и самонадеяност относно собствената си греховност. Започвате да ставате безразлични към това дали сте святи или светски. Загубвате своята бдителност по отношение на враждебните мисли и поведението си и затъвате в греховни модели на поведение.

Когато един новороден преживява това, истината от 1 Йоан 3:9 (“Никой, който е роден от Бога, не върши грях”) чрез Святия Дух въздейства върху него и той осъзнава опасността от поведението си. Тогава отива при Защитника си и умилостивителната Му жертва за да търси милост, прошка и праведност. Изповядва греха си, бива изчистен (1:9), любовта му към Христос е обновена, сладостта на приятелството им е възстановена, омразата към греха се завръща и радостта от Бога се превръща отново в негова сила.

==== 2. Бягаш от отчаянието и отиваш при Защитника ====

Вие потъвате в страх, обезсърчение и дори отчаяние от това, че праведността, любовта ви към хората и борбата ви с греха не са достатъчни. Вашата съвест ви осъжда и делата ви ви се струват твърде несъвършени за да могат да докажат някога, че сте новородени.

Когато новороденият почувства това, истината от 1 Йоан 2:1 му въздейства чрез Духа като го спасява от отчаянието: “Дечица мои, това ви пиша, за да не съгрешите; но ако някой съгреши, имаме Ходатай при Отца - Исус Христос Праведния.”

Предупрежденията на Йоан срещу лицемерието ви връща от пропастта на самонадеяността. Йоан обещава Защитник, който ни изважда от пропастта на отчаянието.

==== Изкупителната сила на Божието слово ====

Новорождението ни прави способни да получим помощ и изкупление от Писанията. Новорождението не използва обещанието “Ние имаме Защитник” за да оправдае поведение на надменно равнодушие към греха.

Новорождението не използва предупреждението “Никой роден от Бога не продължава да живее в грях” за да налива бензин в огъня на отчаянието. Новорождението носи духовно разпознаване, което ни дава усет как да използваме учението на Йоан. Новороденият е смирен и отрезвен от тези предупреждения. Обещанието за Защитник и изкупление го вълнува и му дава сили.

Нека Бог потвърди вашето новорождение и чрез двата отговора от Словото си. Нека ви даде да приемете и предупреждението, и утехата и да ги употребите правилно, запазвайки пълната сигурност в спасението си.

Няма да бъда роб на нищо

PagePush — Mon, 24 Aug 2009 16:04:41 GMT

PagePush: Automated: copied from main site

{{ info | I Will Not Be Enslaved by Anything}}<blockquote>'''1 Коринтяни 6:12-20''' Всичко ми е позволено, но не всичко е полезно; всичко ми е позволено, но не искам да съм роб на нищо. Храната е за стомаха и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него и нея. Тялото не е за блудство, но за Господа и Господ е за тялото; а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си. Не знаете ли, че вашите тела са части на Христос? И тъй, да отнема ли от Христос частите Му и да ги направя части на блудница? Да не бъде! Или не знаете, че който се съвокуплява с блудница, е едно тяло с нея? Защото „ще бъдат”, казано е, „двамата една плът”. Но който се съединява с Господа, е един дух с Него. Бягайте от блудството. Всеки друг грях, който би сторил човек, е вън от тялото; но, който блудства, съгрешава против своето си тяло. Или не знаете, че вашето тяло е храм на Святия Дух, Който е във вас, когото имате от Бога? И вие не сте свои си, защото сте били с цена купени; затова прославете Бог с телата си (и с душите си, които са Божии). </blockquote>
В петък сутринта, докато си закопчавах ризата и гледах през прозореца на спалнята, видях нещо, което олицетворява съвременния американски живот. Мъж на средна възраст, облечен в зелен костюм от три части се движеше в западна посока към нашата къща по северната страна на 18-та улица. Носеше нещо жълто в дясната си ръка, може би обелка от банан или пакетче от картофен чипс. Не мога да кажа точно какво. Както си вървеше, погледна наляво през улицата. После се обърна и погледна зад себе си. Тогава хвърли жълтото нещо през парапета на магистралата.

==== Два белега на светския американски живот ====

В този епизод намираме два белега на светския американски живот. Единият е практическия атеизъм (неверие), а другия – физическия хедонизъм (сластолюбие).

===== 1. Практически атеизъм (неверие) =====

Парапетът на магистралата беше от дясната му страна и храстите го скриваха. Той виждаше пред себе си както се движеше по улицата. Земята беше под него. Той се подсигури, хвърляйки бърз поглед на ляво и зад себе си. Защо обаче не погледна нагоре? Защото в момента той действаше като невярващ. Единственото, което имаше значение, бе дали има някой зад него или от лявата му страна. Животът на американците поначало е атеистичен що се отнася до бананите и картофения чипс. Няма значение какво казват; практическият им атеизъм си проличава по това дали поглеждат нагоре когато си мислят, че са сами.

===== 2. Физически хедонизъм =====

Другият белег на американския живот, който забелязах, е физическия хедонизъм. Защо този мой съгражданин искаше да хвърли това жълто нещо, вместо да го отнесе до кофа за боклук? Защото щеше да се затрудни ако го беше отнесъл. Това е нещо досадно и неприятно.

Защо тогава погледна през рамо преди да го изхвърли? Защото неговата съвест му казваше, че това не е хубаво и хората няма да го одобрят.Така се състоя кратка схватка в душата му. Тя продължи не повече от пет секунди. „Дали да избера собственото си удоволствие да не нося това, или да избера удоволствието от чистата съвест?” Очевидно, това не беше голяма битка. Физическото удоволствие надделя. Ето, това е друг белег на нашата култура. Физически хедонизъм. Изглежда добро за тялото ви, защо да се лишавате? Физическите удоволствия, които желаем по силно от духовната радост, са проклятието на нашата култура.

Разбира се, двете неща, практическият атеизъм и физическият хедонизъм, вървят заедно. След като Бог е излязъл веднъж от живота ми, моята съвест не се осъзнава като част от Божия образ и тогава: „Нека да ядем, да пием, да хвърляме боклук на магистралата, защото утре ще умрем и толкоз!” (Исая 22:13; 1 Коринтяни 15:32). Само ако можем да държим Бог далеч от бананите и картофения чипс на живота си; тогава ще можем да действаме, задоволявайки и угаждайки на слабостите си.

==== Целта на това послание ====

Споменавам тази случка само за да ви помогна да запомните изводите, които си правя от нея: ние, които не сме атеисти, а вярващи в Исус Христос, няма да бъдем роби на физическото удоволствие. Когато в душата ни започне битка, ще погледнем нагоре и със силата на Божия Дух ще бъдем освободени от желанията на тялото. Няма да бъдем заробени от нищо.

Целта на посланието е изпълнението на 1 Коринтяни 6:20 във вашия живот: „Вие не сте свои си; с цена сте купени. Така че прославете Бога с телата си.” 1 Коринтяни 10:30 казва: „И така, независимо дали ядете, пиете или правите нещо друго, правете го за Божия прослава.” Казвали сме го хиляди пъти, но колко пъти сме го правили? Яли ли сме за Божия прослава? Пили ли сме, прославяйки Бога? Как можем да го направим?

==== Да прочетем текста преди това ====

Нека да се съсредоточим върху 1 Коринтяни 6: 12-14:

„Всичко ми е позволено, но не е всичко полезно; всичко ми е позволено, но не искам да съм обладан от нищо. Храната е за стомаха, и стомахът е за храната; но Бог ще унищожи и него, и нея. А тялото не е за блудство, но за Господа, и Господ е за тялото; а Бог, Който е възкресил Господа, ще възкреси и нас със силата Си.”

За да разберем тези стихове, е необходимо да ги прочетем обратно – прочетете първо последните думи. В края на 13 стих Павел казва: „Тялото не е безсмъртно, обаче е за Господ и Господ е за тялото. Бог възкреси Господа и ще възкреси и нас.”

==== Тялото е за Господа ====

Тялото е за Господа! Тялото ти е дадено поради една причина: да бъде инструмент за прославяне на Христос (6:20). Начинът, по който се грижиш за него и го използваш, трябва да показва дали славата на Христос задоволява всичките ти нужди.

==== Господ е за тялото ====

Той казва още, че не само тялото е за Бога, а „Господ е за тялото.” Това означава, че Христос не е безразличен към тялото. Той се грижи за него. Той поставя на първо място това как ние го използваме. Той прави от тялото Свой храм (6:19). Той е „за тялото”, не против или безразличен към него.

Това означава, че когато спрете да живеете според изискванията „да” и „не” на списъка в закона, трябва да започнете да живеете чрез Христовата любов и свобода. Да, старият закон на буквата, който принуждаваше плътта, трябва да си отиде. Ние вече не сме под закон (Римляни 6:14). Ние сме управлявани от благодатта. Тогава какво?

==== Две насоки за живот ====

В стих 12 Павел ни открива две водещи насоки в живота ни, които нарекох закон на любовта и закон на свободата.

===== 1. Законът на любовта =====

Първо, той казва: „Добре, всички неща са позволени в определен смисъл, ние не трябва да живеем под външни ограничения; НО НЕ ВСИЧКИ НЕЩА СА ПОЛЕЗНИ.” С други думи, не питайте: „Какво ТРЯБВА да правя?” Питайте: „Какво е ПОЛЕЗНО да правя?”

Наричам това закон на любовта, защото любовта иска да е полезна на другите. Павел прави връзка между полезността и любовта. Забележете, в 1 Коринтяни 10:23 да бъдеш полезен е обяснено като да изграждаш другите. „Всички неща са законни, но не всички са полезни. Всички неща са законни, но не всички насърчават (изграждат).” Полезни са нещата, които подкрепят, насърчават другите в тяхната вяра.

Вижте и в 1 Коринтяни 8:1 как Павел свързва действието на любовта с подкрепата. „Знанието възгордява, а любовта назидава.” Ако любовта назидава и ако назиданието е полезното нещо, за което Павел говори, смисълът на 6:12 (където казва „не всички неща са полезни”) е, че трябва да бъдем водени от закона на любовта.

Със сигурност това е „законът”, когото Павел има предвид в Галатяни 6:2 когато казва: „Носете един на друг теготите си и така изпълнявайте Христовия закон.” В 1 Коринтяни 9:21 казва: „За тези, които нямат закон, станах, като че нямам закон (при все че не съм без закон спрямо Бога, защото съм под закон спрямо Христос), за да придобия тези, които нямат закон.” Ние не сме под закона просто като външна принуда. Ние сме под благодат, която осигурява вътрешна принуда от любов, което означава да бъдем полезни и да насърчаваме другите във вярата.

===== 2. Законът на свободата =====

Второ, Павел казва в 6:12: „Всичко ми е позволено, но не искам да бъда поробен от нищо.” С други думи, действията ти трябва да бъдат водени не само от закона на любовта, но и от закона на свободата. Не питай: „Това разрешено ли ми е като християнин?” Питай: „Аз роб ли съм на това? Тази храна, това питие, сексът, хобито ми или работата ми превръщат ли се в мой господар, вместо да ми служат?”

Какво представлява ЗАКОНЪТ НА СВОБОДАТА? Това просто е вътрешният контрол на Святия Дух. Павел казва в Римляни 8:2: „Законът на животворящия Дух ме освободи в Исус Христос от закона на греха и на смъртта.” С други думи, работата на Духа е ЗАКОН НА СВОБОДАТА. Това ни освобождава от силата на греха и смъртта. „Където е Духът на Господа, там е свобода.” (2 Коринтяни 3:17; Яков 1:25; 2:12)

Така че има два закона, които управляват поведението и навиците на християните: законът на любовта (това полезно и назидателно ли ще бъде?) и законът на свободата (това ще ме зароби ли, ще привикна ли към него?)

==== Как са свързани тези два закона ====

Галатяни 5:13 ни дава отговор: „Защото вие братя, към свобода бяхте призвани; само не употребявайте свободата си за повод да се разобуздава плътта, но с любов служете си един на друг.” Свободата е по-основополагаща от любовта. Вътрешната свобода е извор; любовта е вода, която изтича, за да бъде полезна за другите. Вътрешната работа на Святия Дух, която ни освобождава от всички други робства, освен към Бога, е извор на любов.

Основното, което иска да ни каже Павел в 1 Коринтяни 6:12 е: пазете свободата си в Христос! Можете ли да кажете заедно с него: „Няма да бъда поробен от нищо!”?

==== Библейските подбуди да живеем в свобода ====

Ще завърша с две библейски основания, поради които трябва да се стремим да се освободим от всяко заробване, независимо дали е от храна, пиене, похот, мързел или работа. Първо, защото робството е много опасно и второ, защото свободата е толкова чудесна.

===== 1. Опасността от робството =====

Първо, робството е много опасно. Какво искам да кажа? Упоритият отказ да кажеш „не” на заробващ навик (като преяждането) води до опасност да закоравиш съзнанието си до такава степен, че вече да не се чувстваш виновен за него. Тогава става възможно да оправдаеш по-лесно другите си навици и съвсем скоро може да се случи така, че цялото библейско разбиране за духовната война, бдителността, самоотричането и самоконтрола да отпадне от живота ти.

„Нека този, който си мисли, че стои, да не падне.” Мислиш ли, че за теб не съществува възможност да се провалиш във вярата си? Откъде мислиш, че се появяват вероотстъпниците и изменниците? Те са хора, които малко по малко са пренебрегнали в съзнанието си гласа на Бога в неща, които им изглеждат не толкова важни. „Храната е за тялото, тялото за храната – и двете ще изгният в гроба един ден; няма значение как ям или пия.”

Защо Бог ни припомня в Евреи 12:16-17 трагедията на Исав със следните думи: „Не бъдете …като Исав, който продаде първородството си за едно ядене. Защото знаете, че даже когато искаше по-късно да наследи благословението, той бе отхвърлен, при все че го потърси със сълзи, защото не намери място за покаяние.”?

Как Именей и Александър отпаднаха от Господа? 1 Тимотей 1:19 ни казва: „…имайки вяра и чиста съвест, която някои отхвърлиха и отпаднаха от вярата.” Какви очаквате да бъдат духовните последици за вас, щом ден след ден отхвърляте гласа на съвестта си и копнеете за робството на храната, пиенето и похотта?

Какво иска да каже Павел когато пише на филипяните: „Защото мнозина, за които много пъти съм ви казвал, а сега и с плач ви казвам, живеят като врагове на Христовия кръст; чиято сетнина е погибел, чиито бог е коремът…” (Филипяни 3:18,19а)

Защо Павел заповядва на Коринтяните: „Така тичайте, че да я получите (наградата). И всеки състезател се въздържа от всичко. Те вършат това за да получат тленен венец, а ние – нетленен. И тъй, аз така тичам, не като към нещо неизвестно; така удрям, не като че бия въздуха; но уморявам тялото си и го поробвам, да не би, като съм проповядвал на другите, сам аз да стана неодобрен.” (1 Коринтяни 9:24б-27).

Защо в своята първа и, може би, единствена проповед пред управителя Феликс, апостол Павел избира да подчертае: „И когато той говореше за правда, за себеобуздание и за бъдещия съд…” (Деяния 24:25 а)? Ако имате възможност само за една проповед пред директора на затвора, втората точка в нея ще бъде ли „себеобуздание”?

Защо Исус казва: „Ако дясното ти око те съблазнява да съгрешиш, извади го. По-добре да загубиш една от частите на тялото си, отколкото цялото ти тяло да бъде хвърлено в ада.”?

Бог е казал тези неща за наше добро! Написани са, за да можем да разберем, че да подчиниш тялото си не е незначително нещо. „Всичко ми е позволено, НО НЯМА ДА БЪДА ПОРОБЕН ОТ НИЩО!” Отхвърлете робството от тялото си. Ние не сме предназначени за да бъдем водени като кучета на каишка от похот или глад.

===== 2. Чудото на свободата =====

Второто основание, поради което трябва да се стремим да се освободим от заробване е, че свободата е толкова хубава.

Когато човекът, облечен в костюм от три части, избра удоволствието от празните ръце, хвърляйки боклука встрани, вместо удоволствието от чистата съвест, избра ли той РАДОСТТА?!!! „Блажен онзи, който не осъжда себе си за това, което одобрява.” (Римляни 14:22б) Животът в постоянно отдаване на прекалените желания на тялото, насочени срещу гласа на съвестта, е живот в нещастие!

Трябва да се обърнем и да направим точно противоположното на това: да се възползваме от закона на живота, който живеещият в нас Дух ни дава; а почувстваме, че носим плода на себевладеенето, да бием и уморяваме бунтовното тяло докато стане покорно и вече не е господар, а слуга. Ето, това е победа и радост!

Братя и сестри, вие сте купени с цена. Вашите тела имат стойност. Те са храм на Святия Дух. Прославете Бог в телата си: приемете Неговите дарове на удоволствие с благодарност. Отречете се от всичко прекомерно, като се отдадете напълно на Неговото величие. Тази отдаденост ще ви направи свободни.

Как Сатана спасява душата

PagePush — Mon, 24 Aug 2009 16:04:25 GMT

PagePush: Automated: copied from main site

{{ info | How Satan Saves the Soul}}'''1Коринтяни 5:1-13'''
<blockquote>Дори се чува, че между вас имало блудство, и то такова блудство, каквото не се споменава дори между езичниците, именно, че един от вас има бащината си жена. 2. И вие сте се възгордели, вместо да скърбите, за да се отлъчи от вас този, който е направил това нещо. 3. Затова пък аз, ако и да не съм телесно при вас, но с духа си съм при вас и осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, онзи, който е извършил това, като че ли съм при вас 4. (като се събра моят дух заедно с вас с властта на нашия Господ Исус), 5. да предадем такъв човек на Сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господ Исус. 6. Хвалбата ви не е добра. Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто? 7. Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас. 8. Затова нека празнуваме - не със стар квас, нито с квас от злоба и нечестие, а с безквасни хлябове от искреност и истина. 9. Писах ви в посланието си да не се събирате заедно с блудници, 10. не че съм искал да кажа за блудниците на този свят или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света. 11. Но в действителност ви писах да не се събирате с никого, който се нарича брат, ако е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, с такъв даже да не ядете заедно. 12. Защото каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните, 13. докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек отсред вас. </blockquote>
Ако не сте член на църква Витлеем и не сте получили писмо, отнасящо се до прелюбодейството и липсата на покаяние на един от нашите членове и мисионери, трябва да знаете, че това сърцераздирателно положение е в основата на проповедта тази сутрин. Ще спестя подробностите за по-късно, когато ще се помолим и ще решим как да действаме. Достатъчно е да кажа, че ние не се занимаваме с този текст само някак въображаемо и отвлечено. Целта ни е да разберем и да се подчиним на поучението в него. Мисля, че през следващия час ще говоря с много повече “страх и треперене”, отколкото която и да е друга сутрин от служението ми. Не от страх, че ние можем да грешим, а от страх за това, което Бог ще направи когато съди.

Искам от цялото си сърце да ви накарам да обърнете внимание на това какво казва Библията за липсата на покаяние при греха на разврат в тялото на Христос.

==== Положението в Коринт ====

Един мъж в Коринт има сексуална връзка с майка си или мащехата си. Стих 1: “Дори се чува, че между вас имало блудство, и то такова блудство, каквото не се споменава дори между езичниците, именно, че един от вас има бащината си жена.” Изразът “бащината си жена” може да означава, че жената не е негова биологична майка. Мога да предположа, че баща му е вдовец или разведен и отново се е оженил. Може да е жив, а може и да е умрял. Павел не казва, че това би променило греховността на това, което се случва – синът “има” бащината си съпруга. Павел нарича това разврат, и то такъв, който невярващите езичници осъждат.

Развратът не е бил само за една нощ, последван от съкрушаващо сърцето покаяние (тогава и отговорът на Павел би бил друг). В стиха се казва, че някой “има” (не “е имал”; това продължава) съпругата на баща си. Тук няма покаяние, няма отклоняване от разврата.

Всъщност става въпрос не само за липса на покаяние, а и за безсрамно хвалене с греха. В ст. 2 е показано какво е направила църквата в отговор на разврата в нея и как е трябвало да отговори: “И вие сте се възгордели, вместо да скърбите, за да се отлъчи от вас този, който е направил това нещо.”

==== Търпимостта към греха е грях ====

Мисля, че ще бъдем дори шокирани да разберем, че диагнозата на проблема в Коринт е точно обратна на диагнозата в много църкви днес. В наше време, когато дисциплината липсва, често диагнозата е, че сме прекалено смирени за да накажем някого. Кои сме ние, та да посочваме с пръст? Кои сме за да съдим? Кои сме ние за да хвърлим първия камък? Ето как едно такова мнимо смирение стои в основата на търпимостта към липсата на покаяние от разврат в църквата.

От друга страна, ако днес една църква се придържа към дисциплината (наказанието), диагнозата често е, че това е следствие от фарисейска гордост. Възмущението от греха често се описва като покривало на несигурността и сексуалните съблазни на самите фарисеи. Смята се, че поведение от типа на “аз съм по-свят от теб” е в основата на възмущението, а високомерието е в основата на отлъчването.

Може и да е истина. Когато четете в стих 2 че диагнозата в Коринт е напълно противоположна, това кара ли ви да спрете за малко, да се замислите сериозно и да изследвате сърцето си, както накара мен? Там високомерието пораждаше търпимостта, а съкрушаващото сърцето смирение трябваше да бъде в основата на отлъчването. Павел казва: “Вие сте се възгордели вместо да скърбите”. Хората от църквата всъщност са се хвалели с разврата. Как е възможно това? Каква теология би могла да разреши хваленето с разврата? Можем да видим това навсякъде в посланията на Павел. Подобно учение казва: “Нека останем в греха, за да се умножи благодатта” (Римляни 3:8, 6:1). То разбира погрешно свободата и я използва за “разпуснатост на плътта”, като казва (както коринтяните): “Всичко е законно за мен” (1Коринтяни 6:12, 10:23) Така те са се хвалели със свободата си и с търпението на благодатта. Гордостта беше в основата на греха, наречен търпимост, а не фарисейското осъждение.

==== Смирението върши тежката работа ====

Не търпимостта, а смирението както Павел го представя, беше в основата на отлъчването. “…вместо да скърбите, за да се отлъчи от вас този, който е направил това нещо.” Исус каза: “Блажени тези, които скърбят”. Блажени са кротките и сърцесъкрушените, които познават ужаса на греха и собствените си неуспехи, уязвимост и престъпления срещу Бога. Точно тези са хората, които ще отстранят непокаялия се от църквата. Съкрушеността и скръбта са в основата на отлъчването.

Истинската библейска съкрушеност не казва: “Никога не би осъдил по този начин брат си”. Тя вярва с стихове 9-13 и се подчинява на властта на апостола.

9. Писах ви в посланието си да не се събирате заедно с блудници, 10. не че съм искал да кажа за блудниците на този свят или за сребролюбците и грабителите, или за идолопоклонниците, понеже тогава би трябвало да излезете от света. 11. Но в действителност ви писах да не се събирате с никого, който се нарича брат, ако е блудник или сребролюбец, или идолопоклонник, или грабител, с такъв даже да не ядете заедно. 12. Защото каква работа имам да съдя външните човеци? Не съдите ли вие вътрешните, 13. докато външните Бог съди? Отлъчете нечестивия човек отсред вас.

Библейската съкрушеност се подчинява на болезнения, несигурен, изискващ време, често тягостен процес на църковно наказание. Тя казва: “Аз ще извадя гредата от окото си за да виждам по-ясно и да направя очната операция, към която ме призовава Библията. Ще погледна в себе си за да не бъда изкушен самият аз докато с надежда за помирение се опитвам да следвам божия съвет, като отлъчвам друг.” Смирението не казва на Бога как да проявява милост. То слуша и се опитва да се подчини със страх и треперене.

==== Изчистете старата мая ====

Един от братята ми каза в петък сутрин, че докато се молил за Даръл, прости се свлякъл на земята, плачейки. Той не е единствения. Скръбта и смирението, а не гордостта, са средство за отлъчване на някого от църквата. С такъв дух идваме тази сутрин. Библейското смирение не казва: “Никога не бихме направили това”. Точно обратното – Павел казва, че гордостта отказва да отлъчи неморалния.

Вижте ст. 6: “Хвалбата ви [ето гордостта] не е добра.” Защо не? Първо, защото коренът й е невежеството. Стихът продължава: “Не знаете ли, че малко квас заквасва цялото тесто?” С други думи: “Във вашето предполагаемо знание на благодатта и свободата вие разрушавате църквата.” Те не са и сънували, че хвалейки се с благодатта и свободата, могат да покварят и разрушат църквата отвътре.

И така, Павел казва в ст. 7: “Очистете стария квас, за да бъдете ново тесто, тъй като сте безквасни; защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас.” В Израел, в продължение на една седмица след като пасхалното агне биваше пожертвано, в къщите не трябваше да има никакъв квас. Павел приема това като преобраз на греха в църквата. Христос вече е нашето пасхално агне. Нашата Пасха не е само за една седмица, а за цял живот. Квасът на греха трябва да бъде изхвърлен завинаги. Никога повече няма да се помиряваме с греха. Ние се борим срещу него, изповядваме го, бягаме от него и никога не се хвалим с присъствието му.

Но гордостта в Коринт казваше: “Христос беше пожертван за греховете ни, следователно ние можем да грешим и благодатта ще изобилства. Павел обаче казва: “Очистете стария квас … защото и Христос, нашата Пасха, беше заклан за нас.”

Когато говорих по телефона с Даръл, за да го умолявам да се покае и да се върне при жена си, в църквата си и при Спасителя си, последният текст, който използвах, беше Тит 2:14: “Той се пожертва за нас, за да ни избави от всички злини и да пречисти за себе си народ, който ще принадлежи единствено на него, народ, който ще гори от желание да върши добри дела.” С други думи, Исус умря за да изчисти кваса на греха от живота ни и от църквата. Аз казах: “Даръл, да избираш нечистотата седмица след седмица, без да се покаеш, е все едно да избереш да се обърнеш срещу кръста и да забиваш меч в Исус със всяка своя нова постъпка на разврат. Той не умря само за да прости греха ти, а за да ти даде сила срещу греха. Тези, които не приемат силата на кръста за да се борят срещу греха си, няма да се ползват в от милостта на кръста за да получат опрощение за греховете си.”

Гордостта на коринтяните беше, че те си позволиха да режат Исус на части. Те решиха, че могат да се отнасят с него като с един, който прощава и го отхвърлиха като този, който пречиства.

Павел отговаря на това съвсем ясно в ст. 7: “Не. Очистете стария квас, за да бъдете това, което наистина сте в Христос – безквасни и чисти. Ако не направите това, вие не сте безквасни и чисти. Страстта ви за чистота е доказателството че ви е простено.

В такъв случай какво би трябвало да направят те? А какво би трябвало ние да направим?

==== Бог може да използва Сатана за да освещав ====

Павел казва в стихове 2, 7 и 13, че човек, който е виновен за непокаян разврат, трябва да бъде отлъчен от църквата. “Отлъчете нечестивия човек отсред вас.” Той обаче дава пълен отговор в ст. 3: “Затова пък аз, ако и да не съм телесно при вас, но с духа си съм при вас и осъдих вече, в името на нашия Господ Исус, онзи, който е извършил това, като че ли съм при вас”

С други думи, Павел не може да бъде лично там, но казва, че ще упражни своето влияние от разстояние, може би чрез молитва, за да се погрижи наказанието да бъде приложено.

Той продължава в ст. 4 и 5: “като се събра моят дух заедно с вас [затова ние във Витлеем не го правим на съвета на старейшините, а в събранието; коринтяни можеха да разчитат на одобрението на Павел и на влиянието му чрез молитва] с властта на нашия Господ Исус, да предадем такъв човек на Сатана за погубване на плътта му, за да се спаси духът му в деня на Господ Исус.”

Възможно е да отлъчиш някого от църквата да е същото като да го предадеш на Сатана, но аз не мисля така. Когато Павел казва “със силата на Господ Исус”, той ни показва, че се случва нещо повече, нещо, за което се изисква силата на Исус за да бъде изпълнено. Ние знаем, че Павел го е правил поне веднъж преди това. 1Тимотей 1:20: “Сред тях са Именей и Александър, които предадох на Сатана, за да се научат да не богохулстват.”

Това, за което става въпрос тук, е като това, което се случи в книга Йов. Единственото друго място в Библията, освен в писмата на Павел, където някой се предава на Сатана с тези думи, се намира в Йов 2:6, къде буквално се казва: “Ето, предавам ти Йов. Само пощади живота му.”

Следващият стих е: “Тогава Сатана излезе от присъствието на Господа и порази Йов с лоши циреи от стъпалата на краката му до темето му.” Какъв беше резултатът от божието милостиво намерение? Йов 42:6-7 “…но сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.”

Така Сатана се превърна в средство, поставено под божия върховен контрол за прочистване сърцето на Йов; за да го доведе по-близо до Бога от преди. Това не е единственото място, където Бог използва Сатана за такава цел. В 2Коринтяни 12 Павел описва своя трън в плътта като “пратеник (гръцки: “ангел”, бел. прев.) на Сатана”, когото Бог определя за смиряването на Павел и за прослава на Христос. Ст. 7: “И за да не се възгордявам прекалено заради чудните откровения, ми бе даден трън в плътта – изпратен ми бе ангел от Сатана непрекъснато да ме измъчва, за да не се възгордявам прекалено.”

Когато Павел се моли Исус да го премахне, отговорът, който получава, е: “Стига ти моята благодат, защото силата ми се проявява най-добре в слабост.” (2Коринтяни 12:9). Забележете, че този, от когото зависи дали “пратеникът на Сатана” да остане или не, е Христос. Ето защо е толкова знаменателно в ст. 4 на нашия текст когато Павел казва, че щом предава някого на Сатана, това става “със силата на Господ Исус”. Ние нямаме силата и властта на направим това.

Завършвам с това, което, надявам се, че ви се стори така обнадеждаващо, както и на мен. Исус е господар на Сатана. Той използва нашия най-голям враг, дявола, за да спаси и освети своя народ. Той доведе Йов до покаяние и благополучие. Той доведе Павел до момента, в който стана възможно да ликува във време на премеждия и да изявява силата на Христос.

Павел се надява, че резултатът от предаването на един човек на Сатана ще бъде спасяването на духа му в деня на Христос. С други думи, целта на Павел и нашата цел когато предаваме някого на Сатана, е някакво удивително нещастие да го сполети по такъв начин, че той да каже като Йов: “Сега окото ми Те вижда; затова се отричам от думите си и се кая в пръст и пепел.”

Това може да е цирей. Може да е слепота или СПИН. Няма значение какво е, ако ще спаси духа на Даръл от ада. Нека Исус дойде сега и ни помогне.

 --------------------------------------------------------------------------------

Превод: Юлия Борисова, www.christian-books.hit.bg Английският текст използван с разрешението на автора. Според заръките на автора на проповедта ви молим да я разпространявате безплатно, без да я променяте и да посочите източника.

Бог лъже ли?

PagePush — Mon, 24 Aug 2009 16:04:14 GMT

PagePush: Automated: copied from main site

{{ info | Does God Lie?}}Кратък отговор: Не. Бог никога не казва: „Аз не съм Бог”, „Вие не сте грешници”, „Христос не е велик Спасител”, „Ако вярвате в Исус, никога няма да бъдете спасени”, „Глупаво е да следвате съветите Ми”, или „Моето слово не е надеждно”.

Бог обаче заповядва хора да бъдат лъгани и това е част от осъждението на виновните. Именно затова възниква този въпрос.

*Пророк Михей застава срещу всички пророци на Ахав и казва на царя, че ще падне в битката. За да обясни защо всички други пророци говорят обратното, Михей казва: „Сега, ето Господ е вложил лъжлив дух в устата на всички тези твои пророци; обаче Господ е говорил лошо за тебе.” (3 Царе 22:23)
*По същия начин Бог казва, че ще накаже всички, които използват пророците за да оправдаят греховете си: „И ако би се подмамил пророкът да проговори слово, Аз, Господ, съм подмамил този пророк; и ще простра ръката Си върху него, та ще го изтребя от народа Си Израил. И те ще понесат вината за беззаконието си: наказанието на пророка ще бъде като наказанието на онзи, който се е допитвал чрез него…” (Езекиил 14:9-10)
*В края на този век Бог ще заповяда „силна заблуда” като част от наказанието на тези, които „отказаха да обикнат истината.” „Този, чието идване се дължи на идването на сатана, съпроводено от всякаква сила, знамения, лъжливи чудеса и с цялата измама на неправдата, сред онези, които загиват; защото не приеха да обикнат истината и да се спасят. И затова Бог изпраща заблуждение да действа между тях, за да повярват на лъжата, и да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а са обикнали неправдата.” (2 Солунци 2:9-12)

Когато казваме, че Бог никога не лъже, но заповядва хората да бъдат лъгани, това не означава, че Той одобрява лъжата или че законът я позволява. Бог управлява всичко във вселената, включително греха и грешните хора. Грехът не престава да бъде грях само защото Бог го овладява и насочва за добро на Неговите хора и за прослава на името Си.

Това направи Той когато срещу Йосиф беше извършен грях – с измама беше продаден в Египет – и когато предателят Юда целуна Христос. Първото доведе до най-великото спасение в Стария Завет (излизането от Египет), второто – до най-великото спасение в историята (смъртта на Христос заради греховете ни).

Когато Бог казва: „Аз, Господ, съм подмамил този пророк…” (Езекиил 14:9), това означава, че Той може да управлява и управлява ума на лъжливия пророк за да повярва в лъжа. Бог прави това по такъв начин, че самият Той не лъже. Способен е да се справя с хиляди обстоятелства и влияния, така че един грешен пророк да приеме една лъжа за истина, без Бог да е излъгал или по някакъв начин да е накърнил съвършената си правдивост.

Словото на Бога остава категорично по отношение на словото Му:

*„Бог не е човек, че да лъже, нито човешки син, че да се разкае. Той ли ще каже и няма да го стори? Той ли ще обещае и не ще изпълни?” (Числа 23:19)
*„Силният Израилев няма да излъже…” (1 Царе 15:29а)
*„Защото словото на Господа е право и всичките Му дела са извършени с вярност.” (Псалм 33:4)
*„Колкото за Бога, Неговият път е съвършен; словото на Господа е опитано.” (2 Царе 22:31а)
*„Всяко слово на Бога е без недостатък.” (Притчи 30:5а)
*„Господните думи са чисти думи, като сребро претопено в горнило от пръст, пречистено седем пъти.” (Псалм 12:6)

На Бог може да се вярва. Но нека не Го разиграваме. Нека да не бъдем нехайни към истината; „да не се радваме на нечестието” и да не отхвърляме „любовта към истината.” Иначе може да бъдем оставени на силна заблуда и никога да не бъдем способни отново да прогледнем.

В името на Божията слава и вашата сигурност,

Пастор Джон

Съкрушено и разкаяно сърце Бог няма да презре

PagePush — Mon, 24 Aug 2009 16:03:56 GMT

PagePush: Automated: copied from main site

{{ info | A Broken and Contrite Heart God Will Not Despise}}

Псалмите: да мислиш и чувстваш така, както Бог иска, част 3

By John Piper

June 8, 2008
<blockquote>'''Псалм 51''' ''За първия певец. Псалм на Давид, когато пророк Натан отиде при него, след като той беше влязъл при Витсавее.'' Смили се над мен, Боже, според милостта Си; според величието на милосърдието Си изличи престъпленията ми! 2 Измий ме съвършено от беззаконието ми и очисти ме от греха ми! 3 Защото аз признавам престъпленията си и грехът ми е винаги пред мен. 4 На Теб, само на Теб съгреших, и извърших това, което е зло в очите Ти - за да бъдеш оправдан, когато говориш, и безукорен, когато съдиш. 5 Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми. 6 Ето, Ти желаеш истина вътре в човека, и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на мъдрост. 7 Очисти ме с исоп, и ще бъда чист; измий ме, и ще бъда по-бял от сняг! 8 Дай ми да чуя радост и веселие, за да ликуват костите, които си строшил. 9 Скрий лицето Си от греховете ми и изличи всичките ми беззакония! 10 Сътвори ми чисто сърце, Боже, и непоклатим дух обновявай вътре в мен! 11 Не ме отхвърляй от лицето Си и не отнемай Светия Си Дух от мен! 12 Върни ми радостта на спасението Си и ме поддържай с дух свободен. 13 Тогава ще науча отстъпници на Твоите пътища и грешници към Теб ще се обърнат. 14 Избави ме от вината за кръвта, о, Боже, Боже на спасението ми, и езикът ми с радост ще пее за Твоята правда. 15 Господи, отвори устните ми, и устата ми ще разгласят Твоята възхвала. 16 Защото не желаеш жертва, иначе бих принесъл; всеизгаряне не Ти е угодно. 17 Жертви, благоугодни на Бога, са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш. 18 Стори добро на Сион според благоволението Си, съгради стените на Ерусалим! 19 Тогава ще се наслаждаваш в жертви на правда, във всеизгаряния и приноси; тогава ще принасят юнци на олтара Ти. </blockquote>
Миналата седмица разгледахме Псалм 42 и прочетохме как да бъдем правилно обезкуражени. Днес ще се съсредоточим върху Псалм 51 и това как да бъдем правилно смазани от вината. Надявам се, че забелязвате общото правило. Това, което прави от един човек християнин, не е липсата в живота му на обезсърчение, на грях и на чувство за отчаяние. Най-важното за християнина е, че той има връзка с Христос, която определя мислите и чувствата му по отношение на обезсърчаването, греха и вината.

==== Правилно съкрушен от вината ====

Псалмите са били основната книга с песни на ранната Църква и са били предназначени от Бога да събудят, изразят и развият мислите и чувствата на учениците на Исус. От Псалмите се учим какво да мислим за отчаянието и вината и как да се чувстваме във времена на обезкуражаване и ужасна скръб и съжаление. Те ни показват как трябва да скърбим и да се отчайваме.

Моята молитва е да си изработите такъв навик за живот по примера на Псалмите и мисленето и чувствата ви да бъдат преобразени и да отговарят на Писанията.

==== Спиралата на греха на Давид, водеща надолу ====

Псалм 51 е от малкото псалми, за които може да се определи точно към кой исторически период принадлежат. Заглавието му е: „За първия певец. Псалм на Давид, когато пророк Натан отиде при него, след като той беше влязъл при Витсавее.” Добре е известно какво се случи с Витсавее. В 2 Царе 11:2-5 това е написано съвсем ясно:
<blockquote>„И една вечер Давид стана от леглото си и се разхождаше по покрива на царския дом, и от покрива видя една жена, която се къпеше; а жената бе много красива наглед. И Давид прати да разпитат за жената; и каза един: Не е ли това Витсавее, дъщерята на Елиам, жената на хета Урия? И Давид прати слуги да я вземат, и когато дойде при него, спа с нея…и тя се върна у дома си. А тя зачена и прати да известят на Давид, казвайки: Непразна съм.”</blockquote>
Той се опита да скрие греха си като повика Урия да се върне в къщи от война за да легне с жена си и да помисли, че бебето е негово. Урия обаче беше толкова честен, че не искаше да влезе при жена си докато другарите му бяха в битката. Тогава Давид заповяда Урия да бъде убит във войната за да може бързо да се ожени за Витсавее и да прикрие греха си.

Глава 11 на книгата 2 Царе завършва с едно от най-омаловажаваните изречения в Библията: „Но делото, което Давид бе сторил, беше зло пред Господа.” (2 Царе 11:27б). Бог изпрати пророк Натан при Давид с една притча, за да го подлъже сам да произнесе присъдата си. Натан му каза: „Ти си този човек!” После го попита: „Защо презря ти словото на Бога и извърши зло пред очите Му?” Давид се пречупи и се изповяда: „Съгреших пред Господа.” Учудващо, Натан каза: „И Господ отстрани греха ти; няма да умреш. Но понеже чрез това дело ти си дал голям повод на Господните врагове да хулят, затова детето, което ти се е родило, непременно ще умре.” (2 Царе 12:7-15)

==== „И Господ отстрани греха ти” ====

Това беше нечувано. Витсавее беше изнасилена. Детето щеше да умре. А Натан каза: „Господ отстрани греха ти.” Просто така? Давид извърши прелюбодейство. Заповяда да бъде извършено убийство. Той „презря словото на Бога.” „Подигра се на Бога.” И Господ „отстрани греха му.” (2 Царе 12:13) Що за праведен съдия е Бог? Никой просто така не пренебрегва изнасилването, убийството и лъжата. Справедливите съдии не правят така. Миналата седмица споделях евангелието с четирима младежи на улицата и нищо от това, което казах, не можа да ги убеди, че блудството с дете може да бъде простено.

Тяхното неверие отеква в мен. Аз също бих бил оскърбен от поведението на Бог в този случай – с изключение на едно нещо. Апостол Павел споделя моето оскърбление и обяснява как Бог може да бъде едновременно справедлив и да оправдава убийците, изнасилвачите, лъжците и дори блудстващите с деца.

==== Нечуваното Божие „опрощаване” ====

Ето какво казва Павел в Римляни 3:25, 26. Това е едно от най-важните изречения в Библията за да можем да разберем по какъв начин Исус е свързан с псалмите и като цяло със Стария Завет
<blockquote>„Когото Бог постави за умилостивяване чрез кръвта Му посредством вяра. Това стори, за да покаже правдата Си в опрощаване на греховете, извършени по-напред (точно това е казано и в 2 Царе 12:13 – Бог е простил греха на Давид), когато Бог дълго търпеше, за да покаже, казвам, правдата Си в настоящето време, та да се познае, че Той е праведен и че оправдава този, който вярва в Исус.” </blockquote>
С други думи, огорчението, което изпитваме когато Бог, както изглежда, просто прощава греха на Давид, би било правилно, ако Бог само замиташе греха му под килима. Той не прави това. От времето, в което живее Давид, Бог вижда през вековете смъртта на Сина Си Исус Христос, Който ще умре вместо него, и така вярата на Давид в Божията милост и в бъдещото изкупление обединява Давид и Христос. В Божия всезнаещ ум греховете на Давид са счетени за Христови, Христовата праведност е прехвърлена върху Давид и Бог справедливо прощава греха на Давид. Смъртта на Божия Син е достатъчно жестока; Божията слава, която произтича от нея е достатъчно велика и Бог има право когато прощава лъжата, прелюбодейството и убийството, извършени от Давид.

==== Ежедневната прошка, която ни е определена ====

Ето истината за това как Давид получи прошка и бе обявен за невинен в Божието присъствие. Това, което е описано в псалм 51 обаче са мислите и чувствата на Давид когато се остави на Божията милост. Някой може да каже, че християните след смъртта на Исус не се молят и не се изповядват но този начин. Те не би трябвало да мислят и да се чувстват така. Аз не мисля, че това е вярно.

Един път завинаги Исус чрез живота и смъртта Си придоби за нас прошка и ни осигури праведност. Нищо не можем да прибавим към това, което Той откупи или с което ни снабди. Единствено чрез вяра можем да да имаме дял в тази прошка и праведност. Поради Божията святост и заради злината на греха, ни е разрешено да си присвоим и да използваме чрез молитва всеки ден това, което Той купи за нас. „…дай ни ежедневния хляб; и прости ни дълговете, както и ние простихме на нашите длъжници” (Матей 6:11,12). Ежедневно искаме хляб, тъй като ни е обещал да посреща всяка нужда; ежедневно се молим за придобитата за нас прошка, защото тя ни е осигурена напълно от смъртта на Исус.

==== Как Давид откликва на своя грях ====

Псалм 51 е начинът, по който Божиите хора усещат и мислят за грозотата на собствения си грях. Той ни показва правилния начин да бъдем съкрушени. Ще се опитам да ви покажа четири неща, които Давид направи в отговор на изобличението си.

===== 1. Той се обърна към Бога =====

Първо, той се обърна към единствената си надежда – Божията милост и любов. Стих 1: „Смили се над мене, Боже, според милостта Си; според множеството на милосърдните Си дела изличи беззаконията ми.” Три пъти „смили се” „според трайната Си любов” и „според изобилната Си милост.” Същото Бог обеща в Изход 34:6,7а: „Господ, Господ, Бог жалостив и милосърден, дълготърпелив, многомилостив и верен, Който пази милост за хиляди поколения, прощава беззаконие, престъпление и грях, но никак не обезвинява виновния”

Давид знае, че има виновни хора, на които няма да бъде простено. Има и виновни, които по някакъв тайнствен начин чрез действието на изкуплението няма да бъдат смятани за виновни, а ще им бъде простено. Псалм 51 е неговия начин да разчита на тази тайна милост.

Ние знаем повече от Давид за тайната на това изкупление. Ние познаваме Исус. Но ние разчитаме на милостта по същия начин, по който разчиташе и той. Първото нещо, което направи, беше да се обърне безпомощен към милостта и любовта на Бога. Днес това означава да се обърнеш безпомощен към Христос.

===== 2. Той се помоли да бъде изчистен =====

Второ, той се помоли да бъде изчистен от греха си. Стих 2: „Измий ме съвършено от беззаконието ми. И очисти ме от греха ми.” Стих 7: „Поръси ме с исоп и ще бъда чист; измий ме и ще стана по-бял от сняг.” Исопът беше клонка, която свещениците използваха за да поръсят с кръв къща, в която имаше някаква болест и така я обявяваха за изчистена (Левит 14:51). Давид викна към Господ като към най-важния свещеник, който би могъл да му прости и да го обяви чист от греха му.

Необходимо е християните да искат това от Бога, да Го молят за това (1 Йоан 1:7-9). Христос откупи за нас Божията прошка. Той плати пълната й цена.Това разбира се не замества нашето задължение да искаме прошка и изчистване. То само е основание за нашата молитва и изпълнението й. Това е причината да вярваме, че отговорът ще бъде положителен. Първо, Давид потърси безпомощен Божията милост; второ, той се моли в милостта Си Бог да му прости и да го изчисти.

===== 3. Той изповядва сериозността на греха си =====

Трето, Давид изповяда по най-малко пет начина, че грехът му е изключително сериозен.

'''3.1'''. Той каза, че грехът, който е извършил, не излиза от ума му. Той е запазен завинаги в съзнанието му; постоянно преминава като на лента, която не може да спре.

'''3.2.''' Давид казва, че основният, най-значимият му грях е, че е съгрешил срещу Бога. Натан казва на Давид, че се е подиграл на Бога и е презрял словото Му. В стих 4 Давид казва: „Само срещу Теб съгреших, Боже, извърших грях и сторих това, което е зло в очите Ти.” Това не означава, че Витсавее , Урия и бебето не бяха наранени. Означава, че грехът е грях, защото е насочен срещу Бога. Да нараниш човек е лошо; дори е ужасно лошо. Но не това е ужаса на греха. Той е атака срещу Бога – подценяване и пренебрегване на Бога. Давид призна това със забележителни думи: „Само срещу Теб съгреших.”

'''3.3.''' Давид защити Бога, а не себе си. Той не се самооправда. Не се защити, не избяга. Стих 4: „…за да бъдеш оправдан в думите Си и безукорен когато съдиш.” Бог е „оправдан”. Бог е безукорен. Бог няма да бъде виновен, ако хвърли Давид в ада. В основата си това е покаяние, съсредоточено в Бога. Това е начина, по който мислят и се чувстват спасените хора. Бог ще бъде прав да ме осъди. Това, че аз все още дишам е очевидна милост. Това, че ми е простено, явно е милост, купена с кръв. Давид не защитава себе си, а Божията праведност.

'''3.4.''' Давид усилва вината си, привличайки внимание към вродената си поквареност. Стих 5: „Ето, родих се в нечестие и в грях ме зачена майка ми.” Някои хора използват вродената или наследствената си греховност за да омаловажат собствения си грях. Давид прави точно обратното. За него фактът, че е извършил прелюбодейство, убийство и че е излъгал, е израз на нещо по-лошо: той по природа е такъв. Ако Бог не го спаси, той ще върши още повече зло.

'''3.5.''' Давид признава, че е съгрешил не външно, срещу закона, а срещу Божията милостива светлина в сърцето си. Стих 6: „Ето ти желаеш истина вътре в човека и в тайното на сърцето ми ще ме научиш на мъдрост.” Бог е бил негов учител. Бог му е дал мъдрост и Давид е направил толкова мъдри неща. Изведнъж грехът взема надмощие и за Давид няма нищо по- лошо от това. „Бях благословен с толкова с толкова знание и мъдрост. О, колко дълбока трябва да е моята поквара, за да съгреша срещу такава голяма светлина.”

Ето, по тези пет начина Давид се присъедини към пророк Натан и Бога в осъждането на греха си и изповяда дълбочината на покварата си.

===== 4. Той умоляваше за обновление =====

Накрая, след като безпомощен се обърна към Божията милост, помоли се за прошка и изчистване, изповяда дълбочината и големината на греха и покварата си, Давид помоли за нещо повече от прошка. Той се помоли за обновяване. Той се посвети горещо на това да бъде променен от Бога.

Той изля сърцето си, желаейки тази промяна, най-малко по 6 начина. Искам само да привлека вниманието ви към тях. Главното в тях е: Хората, на които е простено, са се предали за да бъдат променени от Бога. Прелюбодеецът, убиецът, лъжецът, педофилът мразят това, което са били и обръщат твърдо лицето си за да бъдат променени от Бога.

'''4.1.''' Той се помоли Бог да потвърди, че е избран. Стих 11: „Не ме отхвърляй от присъствието Си и не оттегляй Духа Си от мен.” Знам, някои ще кажат, че християните, които са избрани и имат сигурност във върховната Божия милост, няма нужда да се молят по този начин, защото се подразбира, че не могат да загубят спасението си. Аз не мисля така. Когато Давид или аз се молим: „Не ме отхвърляй и не отнемай Духа Си.”, ние имаме предвид: Не се отнасяй с мен като с някой, който не е избран. Не ме оставяй да се чувствам като някой от тези, описани в Евреи глава 6, които само са опитали от Святия Дух. Не ме оставяй да отпадна като ми дадеш да разбера, че само съм бил привлечен от Духа, а не държан от Него. Потвърди ми, о Боже, че съм твое дете и никога няма да отпадна.

'''4.2.''' Той се помоли за ново сърце и нов дух, които да бъдат непоколебими и праведни. „Създай в мен чисто сърце, о Боже, и обнови праведен (прав, почтен) дух в мене.” (Псалм 51:10) „Праведен дух” тук означава установен, твърд, непоколебим дух. Той иска да се сложи край на тази несигурност, която току-що е изживял.

'''4.3.''' Той се помоли за радостта от Божието спасение и за дух, който радостно желае да следва словото на Бога и, вместо да използва хората, да бъде щедър с тях. Стих 8: „Дай ми да чуя радост и веселие, за да ликуват костите, които си строшил.” Стих 12: „Върни ми радостта на спасението Си и ме поддържай с дух свободен.”

Не е ли удивително, че в този псалм Давид не се моли да му бъде простено сексуално престъпление? Всичко започна със секс, който доведе до измама и до убийство, не беше ли така? Не мисля. Зигмунд Фройд може да си мисли, че всичките ни проблеми започват със секс. Обаче Давид (когато говори за Бога) не вижда нещата по този начин.

==== Сексуалният грях: симптом, а не болест ====

Защо не моли Бога за сексуално въздържание? Защо не моли за мъже, които да го държат отговорен за това? Защо не моли да пази очите му от съблазън и ума му свободен от мисли за секс? Защото знае, че сексуалния грях е симптом, а не заболяване. Хората вършат такъв грях тъй като нямат пълна радост в Христос.Те нямат решителен, здрав и утвърден дух. Те се колебаят. Те се подлъгват и се предават, защото Бог няма необходимото място в чувствата и мислите им.

Давид знаеше, че това се отнася за него. За нас също е вярно. По начина, по който се молеше Давид, той ни показа коя е истинската нужда на тези, които вършат сексуален грях. В този псалм дори не се споменава за секс. Вместо това: „Дай ми да чуя радост и веселие, за да ликуват костите, които си строшил…Върни ми радостта на спасението Си и ме поддържай с дух свободен.” За нас това е дълбока мъдрост.

'''4.4.''' Той иска Бог да му даде радостта Си докато го преизпълни с хваление. Стих 15: „О, Боже, отвори устните и устата ми за да разгласят Твоята възхвала.” Хвалението е това, до което радостта от Бога ни довежда когато са премахнати пречките от пътя ни. Той моли точно за това: О, Боже, победи в живота ми всичко, което поддържа сърцето ми нечувствително и устата ми затворена когато трябва да Те хваля. Направи радостта ми неудържима.

'''4.5.''' Той моли резултатът от всичко това да е живот на действително благовестие. Стих 13: „Тогава ще науча отстъпници на Твоите пътища и грешници към Теб ще се обърнат.” За Давид не е достатъчно да получи прошка, да бъде изчистен, да бъде избран и да има праведен дух. Не е доволен да се радва в Бога сам. Няма да бъде доволен докато неговият пречупен и смирен живот не послужи за изцеление на други. „Тогава ще науча отстъпници на Твоите пътища и грешници към Теб ще се обърнат.”

'''4.6.''' Това ни води до последната точка. Във всичко това Давид е открил, че Бог го е сразил с любов (Стих 8) и че смазаното и разкаяно сърце е белег на всички Божии деца. Стих 17: „Жертви благоугодни на Бога са дух съкрушен; съкрушено и разкаяно сърце, Боже, Ти няма да презреш.”

==== Съкрушена от скръб радост ====

Тя е основополагаща за всичко. Да бъдеш християнин означава да бъдеш съкрушен и каещ се. Не правете грешката да мислите, че сте надраснали това в живота си. С това е белязан животът на щастливите Божии деца до последния им ден. Ние се движим смазани и каещи се през целия път до дома, освен в случаите, когато грехът взема високомерно надмощие. Да бъдеш съкрушен и разкайващ се не противоречи на радостта, възхвалата и свидетелството. Това е благоуханието на християнската радост, хваление и свидетелство. Завършвам с думите на Джонатан Едуардс, който казва това по-добре от мен.
<blockquote>Сладко ухание за Христос са всички милостиви състояния (нашите чувства, усещания), които са в резултат на съкрушена от скръб любов. Смирената, съкрушена от скръб любов към Бога или към хората е истинската християнска любов. Желанията на светиите, независимо колко са настойчиви, са смирени: надеждата им е смирена надежда; радостта им, дори когато е неизразима и изпълнена със слава, е смирена, съкрушена от скръб радост… (“Religious Affections”, New Haven: Yale University Press, 1959; на български „Трактат за религиозните чувства”) </blockquote>
Амин.