Най-голямото събитие в историята

от Gospel Translations Bulgarian

Два парадокса за смъртта на Христос

Не е изненада, че най-голямото събитие в историята на света е сложно.

1) Например, понеже Исус Христос е човек и Бог едновременно, смъртта му беше ли смърт на Бог? За да отговорим на този въпрос, ние трябва да говорим за двете природи на Христос - божествената и човешката. След 451 н.е. халкедонската дефиниция за двете природи на Христос в едно лице е била приета като ортодоксално учение на Библията. Съборът в Халкедония реши,

Ние, тогава, . . . научете човека да признава . . . един Христос, Син, Бог, единствен, да бъде признат в две природи, ясно, непроменимо, неделимо, неразделимо; разликата в природите е била безспорно извадена от събора, но по-скоро качествата на всяка една са били запазени и събрани в един Човек и едно Съществуване, неразделена или неотделена в две лица, но един Син, единствен, Бог, Светът, Господ Исус Христос.

Божествената природа е безсмъртна (Римляни 1:23; 1 Тимотей 1:17). Тя не може да умре. Това е част от това да бъдеш Бог. По тази причина, когато Христос умря, умря неговата човешка природа. Мистерията на съюза между божествената и човешката природи в тази смърт не е разкрита за нас. Това, което знаем е, че Христос умря и в същия ден отиде в Рая („Днес ще бъдеш с Мене в рая,“ Лука 23:43). По тази причина изглежда, че има съзнание в смъртта, така че съществуващият съюз между човешката и божествената природа не е бил прекъснат, макар че Христос, само в човешката си природа, умря.

2) Друг пример за сложността на Христовата смърт е как Отецът я изпитва. Най-честото евангелистко учение е, че смъртта на Христос е поради проклятието на Отца. „Христос ни изкупи от проклетията на закона, като стана проклет за нас; защото е писано: ‘Проклет всеки, който виси на дърво’“ (Галатяни 3:13). Чие проклятие? Може да го смекчим чрез изказването: „проклятието на закона.“ Но законът не е човек, който да прокълне някой. Проклятието е проклятие, ако има кой да прокълне. Единственият, който проклина чрез закона, е Бог, който написа закона. Затова смъртта на Христос за нашите грехове и престъпване на закона е поради проклятието на Отца.

Ето защо Исус каза, „Боже Мой, Боже Мой, защо си Ме оставил?“ (Матей 27:46). В смъртта на Христос, Господ възложи на него греховете на неговите хора (Исая 53:6), които мразеше. И в омразата за този грях, Господ се извърна от своя греховен Син и го наказа да страда чрез смърт и проклятие. Господ изля гнева си върху Него, вместо върху нас, така че гневът към нас беше „изкупен“ (Римляни 3:25) и премахнат.

Но ето парадокс. Господ дълбоко и с радост одобри това, което неговият Син ще преживее в този час на саможертва. Всъщност, Той е планирал това заедно със Сина. И Неговата любов към Бог-Човек, Исус Христос, на земята бе благодарение на покорството, което отведе Исус на кръста. Кръстът беше най-висшата постъпка на подчинение и любов на Исус. И неговото подчинение и любов бяха дълбоко одобрени от Отца и го зарадваха. Поради това Петър каза тези изключителни думи: „и ходете в любов, както и Христос ви възлюби и предаде Себе Си за нас принос и жертва на Бога за благоуханна миризма“ (Ефесяни 5:2). Смъртта на Исус бе благоуханна миризма за Бог.

Ето тук имаме още една великолепна сложност. Смъртта на Христос бе проклятие от Бог и Божи гняв; и в същото време бе приятно за Бог и бе благоуханна миризма. Като се извърна от своя Син и му позволи да умре натоварен с нашите грехове, Той се радваше на послушанието и любовта, и съвършенството на Сина.

По тази причина ни позволи да благоговеем пред и да погледнем с трепет смъртта на Исус Христос, Божият Син. Няма по-велико събитие в историята. Няма нищо по-велико, за което нашите умове да мислят и за нашето сърце да се възхищава. Стойте близо до това. Всичко важно и добро е тук. Това е и мъдро, и важно, и щастливо място.