Бог толкова възлюби света, част 2

от Gospel Translations Bulgarian

Йоан 3:14-18

„И както Мойсей издигна змията в пустинята, така трябва да бъде издигнат Човешкият Син, та всеки, който вярва в Него, (да не погине, но) да има вечен живот. Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот. Понеже Бог не е пратил Сина в света да съди света, но за да бъде светът спасен чрез Него. Който вярва в Него, не е осъден; който не вярва, е вече осъден, защото не е повярвал в името на Единородния Божий Син.“

Има много нови хора в църква Витлеем. Някои просто са се спрели, за да видят какво се случва тук. Други нямат никаква или имат съвсем смътна представа от това какво ние разбираме под думата проповядване. Мисля, че ще ви бъде по-лесно да слушате днешното послание (както и много други) ако научите малко повече за проповядването.

Това, което разбираме под проповядване е разяснително (обяснително) ликуване (задоволство, тържествуване).

Съдържание 1 Проповядването като обяснително задоволство 2 Проповядването като поклонение 3 Как Бог обича света 4 До всяко човешко същество: „Бог те обича“ 5 Три други библейски проявления на Божията любов 5.1 1) Любовта на Бога към Сина Му 5.2 2) Любовта на Бог към творението 5.3 3) Любовта на Бог към Неговия избран, заветен народ 5.4 А. Божият избор за Израел 5.5 В. Божият дар новорождение 5.6 С. Любовта на Исус към овцете Му 6 Любов по-голяма от Йоан 3:16 7 Непобедима, безкрайна, заветна любов

Проповядването като обяснително задоволство

Обяснително (разяснително) означава, че целта на проповядването е да излага и тълкува, както и да обяснява и прилага значението на Библията. Всяка проповед обяснява и показва приложението на Библията. Причината за това е, че Библията с всичките си 66 книги е слово от Бога – непогрешимо, полезно и вдъхновено от Него. Работата на проповедника е да представя във все по-малка степен собствените си мнения и да предава Божията истина. Ето защо основното в проповедта е библейското изложение – неговото обяснение и приложение.

Проповедникът трябва да върши това по начин, който ще ни позволи да видим, че направените от него изводи наистина идват от същността на нещата, описани в Библията. Ако те действително са такива, а вие не можете да видите това, вярата ви ще остане основана на хора, а не на Бог.

Целта на това обяснение е да ви помогне да схванете някоя библейска истина, която ще направи духовните ви кости още по-силни, ще удвои възможностите на духовните ви бели дробове, ще порази очите на сърцето ви с Божието величие и ще пробуди способността на душата ви да усеща различни духовни наслади, за чието съществуване дори не сте знаели.

Проповядването е също така ликуване (задоволство, тържествуване) – обяснително (разяснително) ликуване (задоволство, тържествуване). Това означава, че проповедникът трябва не просто да тълкува съдържанието на Библията, а хората просто да разбират обясненията, но и двете страни трябва да се радват на написаното в Библията, защото то е било обяснено и приложено.

Проповядването като поклонение

Проповядването по време на богослужение не трябва да става след поклонението. Самото то е поклонение. Моята работа не е свършена ако само съм видял и съм ви показал истината. Дяволът също би могъл да направи това, воден от някакви свои неискрени мотиви. Работата ми е да видя славата на истината и да я вкуся с наслада, докато ви я разяснявам и ви обяснявам приложението й.

Проповядването не е всичко, което църквата трябва да прави. Ако само проповядвате, все едно църквата не съществува. Църквата е тялото от вярващи, които служат едни на други. Проповядването трябва да ни подготвя за това. Бог е създал църквата за да благоденства чрез проповядването. Ето защо Павел дава на Тимотей едно от най-сериозните и възвишени поръчения в цялата Библия: „Заръчвам ти пред Бога и пред Исус Христос, Който ще съди живите и мъртвите при явяването Си и царуването Си: проповядвай словото, настоявай навреме и без време, изобличавай, порицавай, увещавай с пълно търпение и непрестанно поучаване“ (2 Тимотей 4:1,2).

Ако сте свикнали с двадесетминутна, отпускаща и незабавно приложима беседа това, което ще научите от току-що описаното от мен проповядване няма да е същото. Ще проповядвам два пъти по-дълго от 20 минути. Целта ми не е това, което ще кажа да е мигновено приложимо, а полезно за вечността. Докато говоря на хората душата ми не си почива, а бди зорко над бездната на вечността, на ръба на която стоим. Някои от тези, на които говоря може би следващата седмица ще са преминали вече от другата страна.

Как Бог обича света

Въпросът, който си задаваме днес е как според написаното в Йоан 3:16 Бог обича света. Исус казва: „Защото Бог толкова възлюби света, че даде своя Единороден Син, за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Много е важно да оставим Библията сама да определи какво означава любов във всеки от дадените пасажи. Не трябва да допускаме нашите предположения за същността на любовта да изопачат това, което Библията казва за нея.

В този стих ясно личат няколко велики неща.

#Бог обича света. Това означава, че Бог обича всички паднали, грешни човешки същества живели и живеещи на земята.

1. Това е любов с такава сила и от такава величина, че е подтикнала Бога да изпрати Сина Си да умре за света.
2. Неоспоримото намерение и следствието от тази любов и изпращането на Сина е: „...който вярва в Него, да не погине, но да има вечен живот.“ С други думи, тази любов отваря истинска врата, през която всеки, който вярва в Сина ще влезе във вечния живот.
3. Следователно, тази любов не прави разлика между хората, не е във вреда на никого. За нея може да се разказва на всички, обещана е на всички и е приложима за всички без изключения. 3Единственото, което тази любов казва е: „Ако повярвате в Сина Ми, ще ви дам вечен живот. Мога да направя това, защото Моят Син отмени дълговете на всички, които вярват. Ако вярвате, греховете ви са унищожени. Ето в какво се състои любовта Ми към вас: Аз дадох Сина Си, за да може вярата ви в Него да бъде единственото условие вие да живеете с Мен завинаги.“

До всяко човешко същество: „Бог те обича“

Следователно можем да кажем на всеки: „Бог те обича. Той те обича толкова, че изпрати Сина Си да умре, така че ако повярваш, греховете ти да бъдат забравени и ти да имаш вечен живот.“

Ето това означава, обещава и прави Божията любов в Йоан 3:16.Затова този стих е бил така изумително благословен от Бога през вековете да довежда хората при Христос и спасението. Той изразява това, което обичаме да наричаме безплатното предложение на благовестието. За него няма граници. То достига до хората от всички етнически групи, възрасти, социално-икономически категории и най-вече до всички видове грешници – от лошия до най-лошия. „Бог толкова възлюби света, че даде Единородния Си Син, за да може всеки...“ - и това се отнася наистина за всички - „който вярва в Него да не погине, но да има вечен живот.“

И така, има ли някакво противоречие тук? Никакво. Освен ако не опитате чрез този израз на Божията любов да заличите друг израз на любовта Му; много хора правят точно това с този стих. Това е печално и ограбва църквата като я лишава от едно от най-големите й съкровища.

Три други библейски проявления на Божията любов

Позволете ми да ви опиша три други прояви, форми или вида на Божията любов от Библията. Две от тях никой дори не се опитва да заличи, използвайки Йоан 3:16. Едната форма обаче мнозина се опитват да отменят като използват Йоан 3:16. Целта ми е да видим и повярваме и в четирите вида Божествена любов, като сами ги изпитаме и се възползваме от тях точно по начина, който Библията има предвид. Всяка проява на Божията любов има своето място в живота. Всички са предназначени да ни благословят, да ни помогнат, да ни дадат сила и да ни дадат свобода да отдадем живота си на другите.

Искам само да ви напомня, че книгата на Дон Карсън Трудното учение за Божията любов е много полезна с класификацията, която прави по темата. Тя е библейска, завладяваща и се чете лесно.

1) Любовта на Бога към Сина Му

На първо място съществува любовта на Бог към Сина Му и на Сина към Неговия Баща. Йоан 3:35: „Отец обича Сина и Му е дал власт над всичко.“ В Йоан 14:31 Исус казва: „но всичко това става, за да види светът, че обичам Отца и постъпвам така, както Отец ми е заповядал“.

Божията любов към Исус и Святия Дух е различна, защото не съществува грях, който трябва да бъде побеждаван. Бог ни обича, въпреки греха ни. Не е същото обаче със Сина. На Бог Отец не Му се налага да Го обича въпреки нещо. Синът е безкрайно достоен за тази любов.

2) Любовта на Бог към творението

Бог обича творението Си и се грижи за него, независимо, че така от подкрепата Му се ползват и Неговите врагове. „Благ е ГОСПОД към всички и щедростите Му са върху всички Негови творения.“ (Псалм 145:9). Матей 5:44,45: „Обичайте враговете си и се молете за онези, които ви преследват, за да бъдете деца на своя Баща, който е в небесата. Той кара слънцето си да изгрява и за злите хора, и за добрите, и изпраща дъжд и на праведните, и на неправедните.“ Любовта на Бога Го подтиква да осигурява дъжд и слънчева светлина и на тези, които не заслужават. Исус нарича това любов към враговете Си и ни дава пример за това как трябва да обичаме нашите врагове.

Никой не използва Йоан 3:16 за да подкопае тези два вида Божествена любов. Вече познаваме три начина, по които Бог обича: 1.Той обича безпределно достойния Си за любов Син. 2. Обича и подкрепя творението Си, независимо че от това се възползват дори и враговете Му. 3. Обича света толкова, че да изпрати Сина Си и да отвори вратата за вечен живот на всеки, който вярва в Него.

3) Любовта на Бог към Неговия избран, заветен народ

Още не сме описали обаче най-скъпоценния израз на Божията любов. Това е любовта, която Го кара да отиде отвъд безплатното предложение на благовестието, да Си избере хора, да ги доведе при Себе Си с вяра и да сключи с тях личен, вечен завет. Да усещаш, че си обичан по такъв начин, е най-великото преживяване в живота.

Можете да я наречете любов, с която Бог ни избира или прераждаща любов, или заветна любов. Чрез нея Бог прави повече от това, което предлага. Той побеждава бунта и съпротивата и Неговите възлюбени приемат предложеното от Него.

Нека се опитам да ви покажа това по няколко начина.

А. Божият избор за Израел

Да видим първо любовта, с която Бог избира народа на Израел.

Второзаконие 10:14,15: „Ето, небесата и небесата на небесата, земята и всичко, което е в нея, принадлежат на ГОСПОДА, твоя Бог. Но ГОСПОД благоволи само в бащите ти, да ги възлюби, и избра вас, техните потомци след тях, измежду всички народи, както е днес.“

Смисълът тук е, че Бог не само предлага на Израел заветни отношения, но и Сам избира Израел. Той ги отделя от всички други народи. Бог не преговаря; Той свободно, суверенно и безусловно избира Израел.

„Ще бъдеш благословен повече от всички народи; няма да има безплоден или безплодна между вас или между добитъка ви. И ГОСПОД ще отмахне от теб всяка болест и няма да докара върху теб нито една от ужасните болести на Египет, които познаваш, а ще ги наложи върху всички, които те мразят.“ (Второзаконие 7:6-8).

Това не значи, че всички имат вечен живот, но означава, че Бог ги поставя в специални заветни отношения със Себе Си. Той избира тях, а не те Него. И това Бог нарича любов. Тя се простира далеч отвъд предложението.

В. Божият дар новорождение

Виждаме този вид любов когато Бог ни издига от духовната смърт и предизвиква новорождението ни.

В Йоан 3:8 Исус казва: „Вятърът духа където ще и чуваш шума му; но не знаеш откъде иде и къде отива; така е с всеки, който се е родил от Духа.“ С други думи, новорождението си дължим на желанието на Святия Дух. Ние не управляваме вятъра, не управляваме и Духа. Той идва и си отива със съживителната си сила така както на Него Му харесва.

В Ефесяни 2:4,5 това е наречено любов – голяма любов: „Бог обаче, Който е богат с милост поради голямата любов, с която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви поради престъпленията си, съживи ни заедно с Христос (по благодат сте спасени)“ (вж. 1Петър1:3 – „в голямата Си милост“). Точно тази е „голямата любов“, която отива отвъд предложението, отправено към духовно мъртвите хора, че ако повярват, ще бъдат спасени. Тя побеждава нашата замъртвялост. Чрез нея получаваме нов живот, тя ни довежда до вярата и ни съединява с Христос – и всичко това се случва в един независещ от нас миг.

Нека го прочета още веднъж: „Бог обаче, Който е богат с милост поради голямата любов, с която ни възлюби, даже когато бяхме мъртви поради престъпленията си, съживи ни заедно с Христос (по благодат сте спасени)“ (вж. Йоан 10:16; 11:52). Ние оживяваме под въздействието на Божията съживителна любов. Ето защо сме способни да повярваме.

С. Любовта на Исус към овцете Му

Можете да видите тази любов, която превъзхожда Йоан 3:16 от начина, по който Исус говори за овцете Си в останалата част от Евангелието на Йоан.

Там връзката между това да бъдеш Христова овца и да вярваш в Него не се състои в това, че ние вярваме, за да можем да станем овце, а че Бог създава овце, за да могат те да повярват. Това става ясно в Йоан 10:25,26. Исус казва: „...Делата, които върша в името на Отец са, те свидетелстват за Мене. Но вие не вярвате, защото не сте от моите овце.“ Не вярата предшества нашето влизане в стадото. Ние ставаме първо част от стадото на Исус, за да можем да вярваме.

Йоан 10:11: „Аз съм добрият пастир; добрият пастир живота си дава за овцете.“ Когато Исус казва това, ние знаем, че става въпрос за любов по-голяма от Йоан 3:16. Давайки Своя живот за овцете Си, Той умира не само за да им предложи вечен живот, а за да направи съвсем сигурно това, че те ще повярват в Него, ще Го последват и ще имат вечен живот. В Йоан 10:16 Исус поглежда отвъд сегашното стадо от вярващи и казва: „И други овце имам, които не са от тая кошара, и тях трябва да доведа; и ще чуят гласа Ми, и ще станат едно стадо с един пастир.“ В Йоан11:51,52 е казано, че е умрял, за да ги събере. Той умира, за да доведе избраните до вярата.

Йоан 10:27,28: „Моите овце слушат гласа Ми и Аз ги познавам, и те Ме следват. И Аз им давам вечен живот; и те никога няма да загинат, и никой няма да ги грабне от ръката Ми.“ Защо идват при Него? Защото Отец ги е избрал и ги дава на Исус. Йоан 6:37: „Всичко, което Ми дава Отец, ще дойде при Мене, и който дойде при Мене, никак няма да го изпъдя.“ Те идват, защото Бог ги е привлякъл. Йоан 6:44а: „Никой не може да дойде при Мене, ако не го привлече Отец...“ Йоан 6:65: „...никой не може да дойде при Мене, ако не му е дадено от Отец.“

Защо не всички вярват в добрата новина от Йоан 3:16б? „...за да не погине нито един, който вярва в Него, но да има вечен живот.“ Защо хората не идват? Исус отговаря в Йоан 3:19,20: „И това е осъждението: светлината дойде на света и човеците обикнаха тъмнината повече от светлината, защото делата им бяха зли. Понеже всеки, който върши зло, мрази светлината и не отива към светлината, да не би да се открият делата му.“

Любов по-голяма от Йоан 3:16

Най-удивителният въпрос е: Защо изобщо някои от нас отиват при Исус? Защо някои от нас Го приемат като най-голямото Съкровище в живота си? Отговорът е: Съществува любов по-голяма от Йоан 3:16. Любовта в Йоан 3:16 е удивителен дар за света от Христос, за да може безплатното предложение за вечен живот да стигне до всеки: Повярвай и ще бъдеш спасен; повярвай и греховете ти ще бъдат простени. Божият гняв ще премине и ще имаш вечна радост с Него. Ако вярваш.

Бог има и друга любов. Тя отива далеч отвъд предложението за вечен живот и всъщност създава живота в сърцата ви. Ако познавате само любовта от Йоан 3:16, знайте, че има и друга, по-голяма любов, която трябва да познавате, да й се радвате, наслаждавате, удивлявате, да сте благодарни за нея и да получавате сили от нея.

Бог иска да знаете, че вие, които вярвате в Исус, сте обичани не само с всеобщата любов от Йоан 3:16, а и с Неговата побеждаваща смъртта, отстраняваща закоравяването, изкореняваща бунта, даваща зрение, създаваща вяра, лична, непобедима заветна любов, която ние изобщо не заслужаваме. Той е вдъхновил Евангелието на Йоан и аз проповядвах това послание, за да можете още по-пълно да разберете и да изпитате по-дълбоко как Бог ви обича.

Непобедима, безкрайна, заветна любов

Баща ми, който беше голям благовестител, довел при Христос повече хора отколкото аз някога бих могъл, обичаше да цитира Д. Л. Мууди: От външната страна на райските врати е написано: „Който пожелае, може да дойде.“ От другата страна са написани думите, които можем да прочетем само отвътре: „Избрани преди създаването на света.“

Мога да добавя само: Да, Евангелието на Йоан е предназначено да бъде четено преди да минете през вратата. Животът е тежък. Нуждаем се от цялата помощ, която можем да получим, за да познаем величието на Божията заветна любов към Неговите овце. Елате при Исус и открийте, че Той ви обича с непобедима, безкрайна, заветна любов.